Определение № 1034 от 16.07.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1034 гр. Бургас, 16.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев като разгледа докладваното от Георги Д. Пепеляшев Частно наказателно дело № 20262100201024 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 244, ал. 5 НПК.

Образувано е по жалба, подадена чрез адв. Валери Стоянов от АКПазарджик, в качеството му на повереник на пострадалия В. И. Н. с ЕГН **********, против постановление от 11.04.2025 г. на прокурор при Окръжна прокуратура – Бургас, с което на основание чл. 244, ал. 1, т. 2 и чл. 199 НПК е спряно наказателното производство по ДП № 231/2018 г. по описа на ОДМВР – Бургас, прокурорска преписка № 2817/2018 г. по описа на ОП – Бургас.

В жалбата се поддържа, че постановлението е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че прокурорът не е обсъдил в необходимата пълнота събраните доказателства, не е изложил убедителни съображения защо конкретно установеното в хода на разследването лице не следва да бъде прието за автор на деянието, както и не е разгледал възможността установените факти да осъществяват състав на измама или обсебване. Иска се отмяна на постановлението и връщане на делото на прокурора с указания за продължаване на разследването.

След като прецени допустимостта и основателността на жалбата, както и материалите по досъдебното производство, съдът установи следното:

Жалбата е подадена в предвидения от закона срок, тъй като постановлението е връчено на пострадалия едва на 15.06.2026 г. от лице, имащо право на обжалване, и срещу подлежащ на съдебен контрол прокурорски акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Досъдебното производство е образувано за престъпления по чл. 249, ал.

1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и по чл. 210, ал. 1, т. 1 и т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.

Според постановлението на 14.12.2017 г. без съгласието на титуляря В.

1

Н. са използвани издадена на негово име дебитна карта и данни от нея, като са извършени транзакции на обща стойност 5 871,60 лв. На 21.12.2017 г. и 22.12.2017 г. пострадалият е наредил по сметка на Я.З.Я. три банкови превода в общ размер 39 900 лв., посочвайки като основание „покупка на имот“.

От изложената в постановлението фактическа обстановка се установява, че пострадалият е пребивавал и нощувал в дома на Я.Я., където са се намирали телефонът, портфейлът и дебитната му карта. По показанията на пострадалия Я. е взел телефона му, докато той спял, като впоследствие е установено, че чрез телефона е бил увеличен дневният лимит за теглене от банковата сметка. В същия период са извършени процесните транзакции.

Установено е още, че на датата на извършването им Я. е посещавал игрална зала „Уин Бет“ в гр. Бургас, използвал е издадена на негово име клубна карта и е реализирал загуба в размер 5 710 лв. Наред с това от банковата сметка на пострадалия са установени транзакции към „Уин Бет“, макар размерът им да не съвпада напълно с посочената от управителя на игралната зала загуба.

При тези данни прокурорът е приел, че не е доказано „безспорно и категорично“ Я.Я. да е извършител на престъплението по чл. 249, ал. 1 НК, тъй като лицето, заснето пред АТМ устройство, не може да бъде идентифицирано чрез фотопортретна експертиза и липсват своевременно съхранени видеозаписи от част от относимите обекти.

Този извод не може да бъде споделен от съда.

На първо място, използваният от прокурора критерий за „безспорно и категорично“ доказване на авторството не съответства на етапа на досъдебното производство. При преценка дали извършителят е разкрит по смисъла на чл. 244, ал. 1, т. 2 НПК не се изисква доказателствата да достигат степента, необходима за постановяване на осъдителна присъда. Следва да бъде преценено дали събраната доказателствена съвкупност съдържа достатъчно данни, насочващи към конкретно лице, и дали възможностите за проверка на тези данни са изчерпани.

Липсата на възможност за категорична фотопортретна идентификация не обезсилва останалите преки и косвени доказателствени източници.

Прокурорът е следвало да оцени в тяхната взаимна връзка фактическата възможност на Я.Я. да получи достъп до телефона, картата и данните на пострадалия, увеличаването на лимита чрез телефона, времето на извършените банкови операции, посещението на Я. в игралната зала и използването на неговата клубна карта, както и извършените от сметката на пострадалия транзакции към същия търговски обект.

Вместо обща оценка на тази съвкупност в постановлението отделните обстоятелства са обсъдени изолирано, като на липсата на годен за идентификация видеозапис е придадено практически решаващо значение.

На следващо място, прокурорският извод, че са извършени всички необходими и възможни действия по разследването, се намира в противоречие със съдържащите се в самото постановление констатации.

2

Посочено е, че не е била своевременно изискана разпечатка от машините за изиграните сесии в игралната зала, поради което не е могла да бъде извършена съпоставка между времето и размера на операциите по банковата карта и времето и размера на извършените игрални сесии.

Установява се също, че част от видеозаписите не са били съхранени поради късното им изискване, а друг запис се е оказал относим към неправилно посочена дата.

Тези обстоятелства не позволяват без допълнителна и конкретна преценка да се приеме, че всички възможности за събиране и проверка на доказателства са изчерпани. Не е изяснено дали са налични други електронни или счетоводни данни от игралната зала, данни за конкретните използвани терминали, обслужващи служители, системни логове, регистрирани часове на използване на клубната карта, както и дали е възможна техническа съпоставка между тези данни и банковите операции.

Съществено противоречие е налице и между мотивите и диспозитива на постановлението по отношение на деянието, разследвано като измама.

В мотивите прокурорът е приел, че не е извършено съставомерно деяние по чл. 210, вр. чл. 209 НК и че отношенията между пострадалия и Я.Я. са гражданскоправни, като пострадалият може да претендира връщане на сумите по реда на чл. 55 от ЗЗД. Независимо от това в диспозитива е постановено спиране на наказателното производство в неговата цялост, без производството да бъде прекратено в частта, за която прокурорът приема липса на престъпление.

Когато прокурорът приеме, че определено разследвано деяние не съставлява престъпление, надлежният процесуален акт е постановление за прекратяване на наказателното производство в съответната част, което подлежи на самостоятелен съдебен контрол по чл. 243 от НПК. Изводът за несъставомерност не може да бъде формулиран единствено в мотивите към постановление, чийто диспозитив спира цялото производство поради неразкриване на извършителя.

Това несъответствие създава неяснота относно предмета и последиците на постановения акт, както и относно процесуалното положение на пострадалия и възможността му да упражни правото си на съдебен контрол.

Неоснователно е обаче оплакването, че прокурорът изобщо не е обсъдил възможността за извършена измама. В постановлението са изложени съображения относно доброволното нареждане на преводите, поведението на пострадалия при кандидатстването за кредити, липсата на данни Я.Я. да се е представял за банков служител, посоченото основание „покупка на имот“ и разминаванията между показанията и банковите документи.

Тези съображения обаче не са достатъчни, за да обосноват категоричен извод, че липсва измама.

Обстоятелството, че Я.Я. не се е представял за банков служител, би имало значение за квалифициращия признак по чл. 210, ал. 1, т. 1 НК, но само по себе си не изключва основния състав по чл. 209, ал. 1 НК. Не е извършена 3 необходимата оценка дали твърденията, че парите трябва временно да бъдат изведени от сметката на пострадалия, за да не бъдат установени от другите банки и за да не се осуети отпускането на останалите кредити, представляват възбуждане или поддържане на заблуждение, мотивирало имущественото разпореждане.

Необсъждането на евентуален състав на обсебване не представлява самостоятелно достатъчно основание за отмяна. За приложението на чл. 206 от НК е необходимо да бъде изяснено дали паричните средства са били поверени на получателя за пазене, управление или използване за точно определена цел, или с превеждането им по неговата сметка той е получил възможност да се разпорежда с тях като свои. Тази версия следва да бъде проверена според действителното съдържание на постигнатите между лицата уговорки, без съдът в настоящото производство да предрешава правната квалификация.

Предвид изложеното съдът намира, че постановлението не съдържа пълна, непротиворечива и съответстваща на доказателствата преценка относно наличието на основанието по чл. 244, ал. 1, т. 2 от НПК.

Съдебният контрол по чл. 244, ал. 5 НПК не включва правомощие съдът да разпореди привличането на определено лице като обвиняем, да даде задължителна квалификация на деянието или да посочи предварително крайния резултат от разследването. Тези въпроси са от компетентността на прокурора.

При връщане на делото прокурорът следва да извърши цялостна оценка на доказателствата относно използването на платежния инструмент, да прецени необходимостта и възможността от допълнителни действия по разследването и да се произнесе с отделен, ясен и надлежно мотивиран процесуален акт относно всяко от деянията, включени в предмета на досъдебното производство.

По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 5 НПК, Окръжен съд – Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ постановлението от 11.04.2025 г. на прокурор при Окръжна прокуратура – Бургас, с което на основание чл. 244, ал. 1, т. 2 и чл. 199 от НПК е спряно наказателното производство по ДП № 231/2018 г. по описа на ОДМВР – Бургас, прокурорска преписка № 401/2018 г. по описа на Окръжна прокуратура – Бургас.

ВРЪЩА делото на Окръжна прокуратура – Бургас за продължаване на процесуалните действия и произнасяне съобразно изложените в мотивите съображения.

Определението е окончателно.

Препис от определението да се изпрати на Окръжна прокуратура – 4

Бургас и на жалбоподателя чрез неговия повереник.

Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________ 5