Присъда № 14 от 19.02.2025, Районен съд - Ямбол

МОТИВИ към Присъда № 14/19.02.2025 г., ПОСТАНОВЕНА ПО НОХД № 1020/2024 г. по описа на ЯРС

ЯРП е предявила обвинение против подсъдимия П. Й. Г. от *** за престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК.

В с.з. участващия по делото прокурор поддържа обвинението така, както е по обвинителния акт, като го намира за доказано по безспорен начин от събраните по делото доказателства. Предлага, с оглед чистото съдебно минало на подсъдимия, да му наложи наказание от шест месеца лишаване от свобода, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, и да се постанови отложено изтърпяване на наказанието за изпитателен срок от три години.

Подсъдимият, редовно призован, участва лично в с.з. и със служебен защитник адвокат. Дава обяснения по обвинението, в които излага, че в началото на съвместното си съжителство с бившата приятелка на пострадалия – св. Д. К., поддържал добри отношения с него, включително не се противопоставял да им гостува, за да вижда децата си и извън режима на контакти. Изтъква, че постепенно Й.започнал да злоупотребява с това, като ходил в дома им пиян и в неподходящо време, вечер постоянно звънял на К.и редовно ги чакал пред дома им и пред местоработата им. Сочи, че на процесната дата придружил К. на срещата й с пострадалия, при което помежду им възникнал конфликт с размяна на остри реплики. Преценил, че може да направи нещо с ножа, който носел, и го прибрал, както и че отправил няколко ругатни към Й.. В отговор последният го ритнал, съборил го на земята и му нанесъл удар с крак в областта на главата, при което изгубил съзнание, а след като се свестил предал доброволно ножа на полицаите.

Отрича да е насочвал ножа към пострадалия и да се е заканвал, че ще го убие.

Смята, че последният постоянно го предизвиква и моли да бъде оправдан.

Защитникът застъпва становище за недоказаност на обвинениието по безспорен начин, като счита, че същото се основава на противоречиви доказателства – от една страна показанията на свидетелката Д. К., която е била в непосредствена близост до подсъдимия и пострадалия и сочи, че не е възприела отправени от подсъдимия закани с убийство, а от друга, показанията на свидетелите Г. К. и М. К., които, макар да са възприели такива закани, не са възприели останалата част от разговора помежду им и са били на значително разстояние от тях. С оглед поведението на пострадалия, който непосредствено преди деянието подканял подсъдимия да се приближи, а след това му нанесъл побой, счита, че същият не се е изплашил от поведението на подсъдимия и не се е страхувал от него. В тази връзка развива доводи за обективна несъставомерност на извършеното и пледира за постановяване на оправдателна присъда, като счита, че единствено подсъдимият е пострадал по време на процесния конфликт.

За да постанови присъдата си, съдът прие за установено от 1 фактическа страна следното:

Пострадалият Й. Д. Й. и свидетелката Д.Г. К.имали две деца, родени по време на съвместното им съжителство. Впоследствие двамата се разделили и Колева заживяла на семейни начала подсъдимия П. Й. Г., като детето М. останало при нея. В началото на съвместното съжителство между К.и подсъдимия мъжете поддържали нормални отношения. Впоследствие отношенията им се изострили и двамата често влизали в конфликти. Й. смятал, че подсъдимият му пречи да контактува с детето, а подсъдимият считал, че Й.злоупотребява с правата си и ги използва, за да осъществява чести контакти с К..

На 24.06.2024г. Й.следвало да върне детето М. на майка му и по този повод с К.се уговорили около 14:30 часа да се срещнат на детската площадка, находяща се на ул. „Люлин“ в гр. Ямбол. На срещата К. отишла с подсъдимия Г., който бил употребил алкохол. Пристигайки на място подсъдимият и К. влезли в оградената с мрежа детска площадка. К. се приближила към детето и започнала да разговаря с него, а пострадалият Й. бил застанал до мрежата от външната страна на площадката. Тогава между мъжете отново възникнал конфликт. Й. казал, че подсъдимият няма място на тази среща, при което подсъдимият се ядосал и отвърнал, че Й. не може да решава къде ще се срещат и кой ще присъства. Така, двамата се скарали и започнали да се обиждат. В един момент подсъдимият извадил малко джобно ножче в отворено състояние и се насочил към Йовчев. През оградната мрежа размахал ножчето срещу него и на висок тон му казал: „Ще те заколя! Ще те убия!“. След това излязъл от заградената площадка и се отправил към Й.. Двамата се спречкали, при което Й. го ударил и го съборил на земята.

Към момента на извършване на горното деяние подсъдимият е неосъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава осма, раздел ІV от НК.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена отчасти от обясненията на подсъдимия, отчасти от показанията на свидетелката Д.К., от показанията на свидетелите Г. К., М. К., М. Д. и Й. Й., както и от писмените доказателства по делото.

За да приеме за установени горепосочените фактически положения, съдът изходи от неутралните доказателствени източници, а именно, показанията на свидетелите очевидци Г.К. и М. .в, като даде вяра на тези от останалите гласни доказателства, които кореспондират с тях. В тази връзка намери, че не следва да се кредитират обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелката К.в частта им относно обстоятелствата, че ножът на подсъдимия бил в затворено състояние, че последният не го е насочвал към пострадалия и не отправял закани към него, тъй като в тези им части се опровергават от хармонизиращите помежду си показания на горепосочените свидетели, които са категорични както за действията на подсъдимия, така и за съдържанието на изреченото от него. Показанията на свидетелите Г. К. и М.

2

К. съдът кредитира изцяло, тъй като са депозирани от незаинтересовани лица, последователни са, кореспондират напълно с показанията им от досъдебното производство, и се подкрепят от показанията на св. М.Д., който също сочи, че след пристигането му на място за проверка на подадения сигнал, последните съобщили идентични обстоятелства относно поведението на подсъдимия, както и че именно той е бил агресивен и „напирал“ да отива към пострадалия.

Изрично следва да се подчертае, че по отношение на свидетелите Г.К., М. К., а и М. Д., липсват данни, които да поставят под съмнение тяхната добросъвестност или да сочат за наличието на тенденциозно отношение спрямо подсъдимия. Поради това, с оглед изолираността на обясненията на подсъдимия и на показанията на свидетелката К. в горепосочените им части, обстоятелството, че К. живее с подсъдимия на семейни начала, както и това, че освен доказателствено средство, обясненията на подсъдимия са и основното му средство за защита, съдът счете, че в тези им части обясненията на подсъдимия са израз на защитна позиция, а показанията на свидетелката К. следва да се тълкуват като опит да оневинят подсъдимия, и затова което не следва да се кредитират.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Както от обективна, така и от субективна страна подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл.144, ал.3, т.1 вр. ал.1 от НКзакана с убийство по отношение на свидетеля Й.Й., тъй като на 24.06.2024 г. около 14:30 часа в гр. Ямбол, на детска площадка на ул. „Люлин“, се е заканил с убийство на Й.Д. Й. от гр. Ямбол с думите: „Ще те заколя! Ще те убия!“, като насочил и размахвал нож срещу него, и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.

От обективна страна за осъществяване на престъплението по чл.144, ал.3, т.1 от НК се изисква обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо определено лице, която закана да е възприета от него и би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й. Т.е., видно от съдържанието на текста, а и от последователната съдебна практика по въпроса, за обективната съставомерност на деянието не е необходимо лицето действително да се е изплашило, да е изпитало страх за живота си или да е променило начина си на живот, а само да съществува основание, че заканата би могла да се осъществи, като тези обстоятелства следва да се преценяват към момента на извършване на деянието, а не след минаването на определен период от време (в този смисъл е т. р. № 53 от 18.09.1989 г. по н. д. № 47/1989 г.). Доколкото страхът е субективно усещане, може да се изпита по незначителен повод, а и без повод, както е възможно и да не се изпита страх в опасна ситуация, законодателят и практиката са игнорирали чувството на страх у пострадалия като обективен признак на престъплението и са установили други обективни признаци за криминализиране на деянието, независещи от субективното възприятие на пострадалия. Затова доводите на защитата, че пострадалият не се е изплашил от поведението на подсъдимия и 3 не се е страхувал от него, с които се аргументира тезата за обективна несъставомерност на извършеното, не могат да бъдат споделени.

Преценяйки поведението на подсъдимия в светлината на изложеното, съдът счете, че същият е извършил съставомерно деяние по посочения текст от наказателния закон, чието авторство се установява по безспорен начин от показанията на свидетелите - очевидци Г.К. и М. К. които се кредитират изцяло, тъй като по отношение на съставомерните факти кореспондират помежду си, и освен това, по отношение на тези свидетели лиспват данни за предубеденост.

От обективна страна извършеното от подсъдимия деяние осъществява всички признаците от състава на престъплението закана с убийство, визиран в нормата на чл.144, ал.3, т.1 вр. ал.1 от НК, тъй като с действията си по размахване и насочване на джобно ножче и по изричане към св. Й. на думите:

„Ще те заколя! Ще те убия!“, същият е обективирал чрез думи закана с убийство спрямо него, като отправянето на заканата е било съпроводено с насочване и размахване на нож. Т.е., обективно, обръщайки се към свидетеля с горецитирания изрази, подсъдимият е отправил закана с убийство по отношение на последния. Безспорно, отправената от подсъдимия закана е била възприета от пострадалия, а с оглед изострените отношения помежду им и възникналия между двамата конфликт непосредствено преди това, в конкретния случай отправената закана е била годна да възбуди основателен страх, че наистина може да се осъществи.

От субективна страна, деянието е извършено с пряк умисъл.

Подсъдимият е съзнавал, че с думите си демонстрира решение да осъществи престъплението, с което се е заканил, предвиждал е, че думите и действията му ще бъдат възприети от св. Й., спрямо когото са отправени, че в конкретната обстановка изреченото от него би възбудило у същия основателен страх от осъществяване на заканата, и е целял именно това.

Тъй като по делото не се събраха доказателства подсъдимият да се е заканил на пострадалия с убийство и с думите „Ще те очистя!“, на основание чл.304 от НПК същият беше признат за невиновен и оправдан по обвинението в тази му част.

ОТНОСНО НАЛОЖЕНОТО НА ПОДСЪДИМИЯ НАКАЗАНИЕ

Санкцията на чл.144, ал.3 от НК предвижда за извършеното от подсъдимия престъпление наказание до шест години лишаване от свобода. В тези законови рамки и на основание чл.55, ал.1, т.2 б. б) от НК съдът му наложи наказание ПРОБАЦИЯ, с конкретни пробационни мерки 1. задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА, с явяване и подписване пред пробационен служител два пъти седмично; 2. задължителни периодични срещи с пробционен служител за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА и 3. включване в програма за обществено въздействие за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА, отчитайки наличните многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства – ниска степен на обществена опасност на 4 личността му, обуславяща се от чистото съдебно минало, дадените подробни обяснения и в двете фази на процеса, с които допринася в значителна степен за разкриване обективната истина по делото, както и причините за извършване на деянието – отношението на пострадалия към него, което е провокирало възникването на конфликта, при което намери, че и най-лекото предвидено в закона наказание от три месеца лишаване от свобода се явява несъразмерно тежко и несъответно на извършеното. Същевременно съдът намери, че така определено по вид и размер, включително и конкретните пробационни мерки, са необходими и достатъчни да окажат поправително и възпиращо въздействие както по отношение на подсъдимия, така и върху останалите членове на обществото.