Решение № 7455 от 08.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7455 гр. София, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20251100503060 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца К. Й. В. срещу решение от 06.01.2025 г., постановено по гр.д. №7032/2023 г. на Софийски районен съд, 68 състав, с което е отхвърлен предявеният от ищеца срещу ЗД „Бул Инс“ АД осъдителен иск с правно основание чл.432 КЗ за осъждане на ответното дружество в качеството му на застраховател по риска „Гражданска отговорност“ на собственика на автомобил „Пежо модел 307ЦЦ”, рег. № ********, да му заплати сумата от 3000,00 лв., представляващи половината от полагащото му се обезщетение за причинените му неимуществени вреди, представляващи претъпените от него болки и страдания от травматичните увреждания, причинени му при осъщественото на 04.07.2019 г. пътно- транспортно произшествие в гр. София, заедно със законната лихва върху тази сума от 29.10.2019 г. до окончателното плащане, като ищецът е осъден да заплати на ответника разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че по делото не е доказана причинната връзка между уврежданията на ищеца и противоправното поведение на водача на л.а.

„Пежо“, както и че процесното ПТП е причинено и от неговото поведение. Сочи, че от заключенията на двете САТЕ е доказано, че и двамата водачи са извършили нарушения на различни правила по ЗДвП, като неправилно съдът е приел, че процесното ПТП на 04.07.2019г. в гр. София е настъпило единствено поради действията на ищеца като водач на л.а. „Тойота“. Поддържа, че вината за настъпилото ПТП е и на водача на л.а. „Пежо“, който е управлявал автомобила си с несъобразена скорост, не е задействал своевременно системите за управление на автомобила, имал е възможност да предотврати настъпването на произшествието чрез аварийно задействане на спирачната уредба, както и че е нарушил ЗДвП, като не е реагирал на опасност по смисъла на чл.20 ал.2 от ЗДвП. Твърди, че претърпените травматични увреждания са в пряка причинно - следствена връзка с 1 претърпяното на 04.07.2019 г. ПТП. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение и да постановите друго, с което да уважи изцяло предявения иск. Претендира разноски.

Въззиваемата страна ЗД „Бул Инс“ АД, в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивните жалби относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо, но частично неправилно по следните съображения:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.432 КЗ вр. чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП, реализирано на 04.07.2019 г. в гр. София с участието на лице, застраховано по застраховка „Гражданска отговорност” при ответника. Ищецът поддържа, че от деликта е претърпял неимуществени вреди, свързани с увреждане на здравето – контузия на главата, разкъсно-контузна рана на дясното външно ухо, кръвонасядане на двете колена, повърхностна рана на окосмената част на главата, световъртеж от централен произход, хронично посттравматично главоболие. Счита, че справедливото обезщетение за причинените му вреди е в размер на 3000,00 лв., като още с исковата молба признава, че е налице съпричиняване на ПТП от негова страна, поради което претендира половината от сумата, която счита, че му се дължи.

Ответникът в срока за отговор по чл.131 ГПК оспорва предявения иск. Оспорва механизма на настъпване на произшествието и наличието на виновно и противоправно поведение от страна на водача л.а. „Пежо“. Релевира и възражение за съпричиняване. В условията на евентуалност твърди, че ищецът е изцяло виновен за настъпване на процесното ПТП. Оспорва претендираните неимуществени вреди да се намират в причинна връзка с ПТП, както и размера на същите.

За основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял вреди, както и какъв е техният вид и действителен размер.

В тежест на ответника е да докаже положителният факт на плащане на обезщетението.

По делото не е спорно, че към датата на процесното ПТП ответникът е бил застраховател по застраховка „ГО” на л.а. „Пежо 307ЦЦ“ с рег. № ********.

От представените по делото констативен протокол за ПТП №1738781 от 04.07.2019 г., съставен от длъжностно лице след посещение на местопроизшествието, и АНП във връзка с ПТП от 04.07.2019 г. се установява, че на 04.07.2019 г. в гр. София, е реализирано ПТП между л.а. „Пежо 307ЦЦ“ с рег. № ********, управляван от М.И.Д., и л.а. „Тойота Авенсис“ 2 с рег. № ********, управляван от К. Й. В., като водачът на л.а. „Тойота Авенсис“ при маневра за ляв завой за навлизане в друг път не пропуска и реализира ПТП с насрещно движещия се с несъобразена скорост л.а. „Пежо“.

С молба, вх. №ОИ – 458633/290719 от 19.07.2019 г., ищецът е поискал от ответника заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от процесното ПТП неимуществени вреди.

От приетото по делото заключение на КСМАТЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че процесното произшествие е настъпило в гр. София на 04.07.2019 г., около 14:45 ч., по следния начин: л.а. „Тойота Авенсис“ с рег. № ******** се движи по бул.

„Симеоновско шосе“, с посока от бул. „Г. М. Димитров“ към ул. „Околовръстен път“ и на кръстовището с ул. „Проф. Георги Златарски“ водачът предприема маневра за завой наляво.

В същия момент и в обратна посока с несъобразена скорост се движи л.а. „Пежо 307ЦЦ“ с рег. № ********, като в района на кръстовището траекториите на двата автомобила се пресичат и настъпва съприкосновение между тях. Вещото лице сочи, че преди настъпване на удара л.а. „Пежо“ се е движил със скорост от около 57 км/ч., а л.а. „Тойота“ - от около 10 км/ч. Вещото лице сочи още, че водачът на л.а. „Пежо“ е имал възможност да предотврати настъпването на произшествието чрез аварийно задействане на спирачната система при движение с 50 км/ч. и при липса на препятствия, ограничаващи видимостта му. Според заключението, от момента, в който л.а. „Тойота“ е навлязъл в лентата за движение на л.а.

„Пежо“, ударът е бил непредотвратим за водача на автомобил „Пежо“ при скорост на движение 50 или 57 км/ч. Вещото лице сочи, че от техническа гледна точка водачът на л.а.

„Тойота“ е имал възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП, ако е изчакал преминаването на л.а. „Пежо“ през кръстовището и след това е предприел своята маневра за ляв завой.

От приетата по делото повторна САТЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че процесното ПТП е настъпило на 04.07.2019 г., около 14:45 ч. в гр. София, бул.

„Симеоновско шосе“, в района на кръстовището с ул. „Георги Златарски“, на прав участък от пътното платно с надлъжен наклон, четири пътни ленти и двупосочна организация на движението, в светлата част на денонощието, на суха пътна настилка. Вещото лице сочи, че обстоятелствата и причините, при които е настъпило ПТП са следните: л.а. „Пежо“ се движи по бул. „Симеоновско шосе“ с посока от „Околовръстен път“ към бул. „Г. М. Димитров“ със скорост, несъобразена с пътните условия, като в района на кръстовището с ул. „Георги Златарски“ преминава направо. По същото време л.а. „Тойота“ се движи по бул.

„Симеоновско шосе“ в противоположна посока, като в района на кръстовището предприема маневра за завиване наляво, не пропуска насрещно движещия се л.а. „Пежо“, траекториите на движение на автомобилите се пресичат и настъпва удар. От заключението се установява, че водачите са имали техническа възможност да се възприемат от разстояние, при което са имали техническа възможност да спрат преди мястото на удара ако не е имало други превозни средства ограничаващи видимостта.

С оглед на гореизложеното, съдът достигна до правния извод, че водачът на лек автомобил „Пежо 307ЦЦ“ с рег. № ******** М.И.Д. е извършил виновно противоправно деяние, като е нарушил разпоредбите на чл.20 ал.2 ЗДвП.

В тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка с деликта е претърпял неимуществени вреди, свързани с болки и страдания.

По делото са представени фиш за спешна медицинска помощ, амбулаторен лист от 04.07.2019 г., болничен лист за временна неработоспособност от 05.07.2019 г., съдебномедицинско удостоверение и амбулаторен лист от 22.07.2019 г., от които се установява, че по повод ПТП ищецът е получил: разкъсно-контузна рана на ухото, кръвонасядания на двете колена.

От приетото по делото заключение на КСМАТЕ, което съдът кредитира напълно, се 3 установява, че при процесното ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания: контузия на главата, разкъсно-контузна рана на дясното външно ухо, кръвонасядане на двете колене, повърхностна рана на окосмената част на главата, световъртеж от централен произход, хронично посттравматично главоболие, които увреждания представляват временно разстройство на здравето, неопасно за живота, а хроничното главоболие постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. Тези травми са получени при ПТП като водач на лек автомобил от удари с или твърди тъпи и изпъкнали предмети от купето на автомобила, който е управлявал ищецът. Вещото лице сочи още, че е предприетото лечение – първична хирургична обработка на раните и консервативно лечение. Раните и кръвонасяданията на ищеца, според заключението, са възстановени в срок 10-15 дни, а посттравматичното главоболие и световъртеж е възможно да продължат до края на живота на пострадалия. Вещото лице сочи, че съществуващите съпътстващи заболявания на ищеца не са в причинна връзка с ПТП и не са повлияни от същото.

От показанията на свид. Р. В.а /съпруга на ищеца/ се установява, че след удара ищецът бил в безсъзнание около една минута, имал рана на дясното ухо, която била голяма, ухото било като разцепено. Имал увреждания по коленете и по главата. Свидетелят сочи още, че при ПТП ищецът е бил с поставен предпазен колан, а след ПТП ищецът отишъл на преглед в спешен център. Там му бил направен рентген на главата и на шията, ухото му било залепено от хирург. От болницата му предложили да остане там, защото му се виело свят, но той отказал и продължил с домашно лечение около един-два месеца. Свидетелят твърди също, че ищецът е имал болки главата и му се виело свят, затова отишъл на невролог.

Катастрофата се отразила на ищеца психически и емоционално, имал пристъпи на паника, будел се през нощта, не шофирал известно време. Сочи, че към момента, около 5 г. след ПТП е възстановен.

С оглед на така събраните доказателства, съдът намира за доказано, че в причинна връзка с ПТП ищецът е претърпял сочените телесни уреждания, вследствие на което за определен период от време е изпитвал болки и страдания. Налице е основание за присъждане на обезщетение на претърпените неимуществени вреди.