Определение № 306 от 11.05.2025, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 306 гр. Кюстендил, 11.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав М. Начев

Членове:

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно частно гражданско дело № 20241500500612 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1 вр. чл. 248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК:

203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, район Люлин, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, Офис сграда Лабиринт, ет. 2, оф. 4, чрез пълномощника му юрк. Н.А., срещу определение № 1269/31.10.2024 г., постановено по гр. д. № 658/2024 г., по описа на РС - Дупница, с което първоинстанционният съд е оставил без уважение молбите от настоящия жалбоподател за изменение на решение № 483/07.10.2024 г. в частта му за разноските.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради неговата незаконосъобразност. По отношение присъдените в полза на ответника съдебни разноски е застъпено виждане, че размерът на адвокатските възнаграждения следва да бъде справедлив и пропорционален на предоставената услуга, дори когато е посочено, че е минимален. Аргументирано е поддържаното становище с довода, че за да се приемат адвокатските възнаграждения за справедливи следва да бъде съобразен обема и сложността на извършената дейност, както и величината на защитавания интерес. Направено е позоваване на даденото от СЕС в Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 разяснение, че национален съд е длъжен да откаже прилагането на национална уредба, която ограничава конкуренцията, каквато е наредбата, предвиждаща минимални размери на адвокатските възнаграждения. Засилената потребителска защита, дадена от законодателя, включително чрез вмененото на съда задължение да следи за неравноправни клаузи в потребителските договори, в голяма степен облекчавала защитата на ответника и участието му чрез процесуален представител не изисквало особено активно участие както в други производства. По отношение на разноските, които жалбоподателят – ищец в първоинстнационното производство претендира, че му се дължат, се поддържа, че цитираната от съда практика на СЕС е неотносима към процесния случай и е незаконосъобразен отказа на първоинстанционния съд да присъди разноски в полза на ищеца. Поддържа се искане за намаляване на присъдените в полза на ответника С. Т. А. деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, както и осъждането му да заплати дължимите на ищеца деловодни разноски.

Ответникът по частната жалба С. Т. А., чрез пълномощника си адв. М., изразява становище за недопустимост на искането на ищеца за присъждане на разноски поради непредставяне на списък по чл.80 ГПК, алтернативно приема искането за неоснователно, 1 доколкото възлагането на разноски в тежест на ответника би противоречало на целта на Директива 2008/48/ЕО, тъй като би било пречка потребителя да упражни предоставеното му от директивата право на ефективен съдебен контрол. Позовава се на постановеното Решение от 16.07.2020 г. по съединени дела С-224/19 и С-259/19 на СЕС, където е прието, че чл.6, §1 и чл.7, §1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били върнати, вследствие установяването на нищожност на договорна клауза, поради неравноправния й характер. Позовава се и на Решение от 21.03.2024 г. по дело № С-714/22 на СЕС. По искането за намаляване на присъдените в полза на ответника разноски се поддържа, че съдът е съобразил правната и фактическа сложност на делото и е присъдил разноските в адекватен и справедлив размер. Аргументира се, че зачитайки решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г., всеки национален съд е длъжен да не прилага ограничението по чл.78, ал.1 ГПК само ако установи, че трудът на адвоката е бил съществено надценен. В тази насока се позовава на Определение №2995/13.06.2024 г. по ч.гр.д.№991/2024 г. на ВКС, като се застъпва виждане, че уговореното възнаграждение в размер на 450 лева не е съществено увеличено, като подробно са описани извършените от представителя процесуални действия по реализиране защитата на ответника. Искането е за оставяне без уважение на жалбата.

Настоящият съдебен състав, след като взе предвид доводите на жалбоподателя, съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено следното:

При служебна проверка за допустимост и редовност на частната жалба, настоящият съдебен състав намира, че същата е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване акт от легитимирано за това лице, поради което е допустима. При служебната проверка за редовност на частната жалба се установява, че тя отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261 от ГПК.

Съгласно чл. 278, ал. 4, вр. чл. 269, ал. 1, изр. 1 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на обжалвания съдебен акт, а по допустимостта - в обжалваната му част. Според чл. 278, ал. 2 от ГПК, ако отмени обжалваното определение, съдът сам решава въпроса по жалбата.

„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, Столична община, район Люлин, бул. ”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, оф.4, представлявано от изпълнителния директор Ю.Ю. е предявило срещу С. Т. А., ЕГН ********** иск с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.9 и сл. от Закона за потребителския кредит. Искането е да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите: 2995, 16 лева – главница по договор за кредит с номер PLUS-18475225 от 16.03.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на сумата;

1589, 68 лева – възнаградителна лихва за периода 01.06.2021 г. – 11.07.2022 г.; 311, 20 лева лихва за забава за периода от 02.06.2021 г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК.

С решение № 483 от 07.10.2024 г. по гр. дело № 658/2024 г. по описа на ДнРС съдът е уважил частично предявените от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, срещу С. Т. А., ЕГН **********, искове с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.9 и сл. от Закона за потребителския кредит; осъдил е ищеца да заплати направените от ответника разноски по водене на делото съразмерно с отхвърлената част от исковете и не е осъдил ответника да заплати на ищеца разноски съобразно уважената част от исковете.

С молба вх.№ 11206/22.10.2024 г. ищецът е направил искане за изменение на решението в частта за разноските, като бъде намалено адвокатското възнаграждение, присъдено в полза на ответника. С молба вх.№ 11283/23.10.2024 г. ищецът е направил искане за изменение на решението в частта за разноските, като съгласно чл.78, ал.1 ГПК му бъдат присъдени разноски съобразно уважената част от исковете.

2

Исканията са оставени без уважение от районния съд. Съдът е приел, че присъдените разноски в полза на ответника за заплатено адвокатско възнаграждение не са завишени с оглед цената на предявените искове и извършените от пълномощника действия. Съдът е изложил и съображения за неприсъждането на разноски на ищеца по реда на чл.78, ал.1 ГПК, като е съобразил становището, изразено в Решение № 129 от 30.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 630/2023 г., I т. о., ТК. Посочил е, че съобразно това становище присъждането в тежест на ответника на процесуалните разноски съобразно уважената част на иска по чл.422 ГПК при прилагане на разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК е в противоречие с целта на Директива 2008/48/ЕО, независимо дали са налице недължимо платени суми от потребителя.

При така установеното фактическо положение, съдът от правна страна приема следното:

По искането за редуциране размера на присъдените в полза на ответника разноски за адвокатско възнаграждение:

Съгласно константната, в т. ч и задължителна практика на ВКС /ТР № 6 от 6.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдилищата следва да приложат разпоредбите на чл. 36, ал. 2, чл. 38, ал. 2 от ЗА и чл. 78, ал.

5 от ГПК, вр. Наредба № 1/2004 г.

По въпроса обвързан ли е съдът от предвидените в НМРАВ минимални размери на адвокатските възнаграждения е постановено решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 г., с което е прието, че чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на изброените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и, че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Решенията на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, поради което цитираното следва да бъде съобразено и от настоящия състав като се приеме, че предвидените в наредбата минимални размери на адвокатските възнаграждения не са обвързващи за съда, а могат да служат единствено като ориентир при определяне на справедлив размер на адвокатското възнаграждение.

Водещи при преценката налице ли е прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, при отправено от насрещната страна искане за присъждане на такова на пониска стойност, са действителната правна и фактическа сложност на делото /чл. 78, ал. 5 ГПК/. В съответствие със задължителните указания, съдържащи се в Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, за да прецени основателността на искането за намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение, настоящият съд следва да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси.

В конкретния случай се претендира адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие в рамките на исковото производство в размер на 450 лева.

Настоящият състав намира, че заплатеното от страната възнаграждение за адвокат в 3 исковото производство не е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Действително последното не се характеризира с висока фактическа сложност, доколкото установяването на релевантните за спора факти не е наложило ангажирането на разнородни и многобройни доказателства. Достатъчни са били договорът за кредит, документите за извършени плащания и приетата по делото счетоводна експертиза. Повдигнатият пред съда спор не се отличава и с извънредна правна сложност, предвид че се касае за широко срещана хипотеза на договорни отношения, основаващи се на сключен между кредитна институция и физическо лице - потребител договор за заем, възникващите във връзка с която въпроси се решават преобладаващо еднозначно в съдебната практика. Следва, обаче, да се вземе предвид, че делото е образувано по искова молба, с която са били предявени три обективно кумулативно съединени иска. За защитата по всеки от предявените искове се дължи отделно възнаграждение, чийто размер се преценява съобразно материалния интерес, след което вече определените възнаграждения се събират, за да бъде определена общата сума дължима за процесуално представителство от адвокат по конкретното дело. В този смисъл претендираното възнаграждение от 450 лева следва да се третира като сбор от възнагражденията дължими по трите съединени за общо разглеждане в производството иска. Ответникът е имал активно процесуално поведение - той е депозирал молби, съдържащи становището му по хода и по доказателствата. Съобразими също така от съда следва да бъдат и високата образователна квалификация, която по принцип всяко лице, придобило юридическа правоспособност и вписано в съответния регистър на адвокатска колегия, притежава, високата степен на дължима грижа при осъществяване на произтичащите от договора и закона задължения, имуществената отговорност по договора за правна помощ и предвидената в закона дисциплинарна отговорност.