Определение № 41 от 20.01.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 41 гр. София, 19.01.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Евгений Стайков

Членове:

Ирина Петрова

Десислава Добрева като разгледа докладваното от Евгений Стайков Касационно търговско дело № 20228002902515 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Инвест Билдинг" ЕООД срещу решение №380 от 25.07.2022 г., постановено по в.т.д. №471/2021 г. на Пловдивски апелативен съд, ТО, 2 с-в, с което е потвърдено решение № 260187/05.05.2021 г. по т.д.

№ 717/ 2019 г. на Пловдивски окръжен съд, ТО, XX с-в.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение, потвърждаващо решението на окръжния съд, с което ( по повод молба на ЕТ „Анри-64 - Андрей Кехайов" на основание чл. 632, ал.1 ТЗ: е обявена неплатежоспособността на „Инвест Билдинг" ЕООД с начална дата 31.12.2011 г. ; открито е производство по несъстоятелност; дружеството е обявено в несъстоятелности е прекратена дейността му; постановена е обща възбрана и запор върху имуществото му; прекратени са правомощията на органите му; дружеството е лишено от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността; постановено е започване на осребряване на имуществото включено в масата на несъстоятелността и разпределение на осребреното имущество; производството е спряно с указания до длъжника и кредиторите за предплащане разноски по несъстоятелността), е неправилно поради необоснованост на фактическите и на правните изводи на съда и поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Оспорва се решаващия извод на въззивния състав, че молителят ЕТ „Анри-64 Андрей Кехайов" е кредитор на ответника „Инвест Билдинг" ЕООД по търговска сделка, което да го легитимира да иска откриване на производството по несъстоятелност по реда на чл. 625 ТЗ вр. с чл. 608, ал.1 ТЗ. Според касатора съдът не е обсъдил основните възражения и доводи на ответника, че молителят като едноличен 1 търговец не е могъл да извършва по занятие дейност по кредитиране с оглед разпоредбите на ЗКИ, нито е обсъдил оплакването във въззивната жалба, че молителят не е доказал факта, че целта на предоставения заем е свързана с осъществяването на търговската дейност и осигуряването на оборотни средства на длъжника. В тази връзка се сочи, че в нарушение на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК въззивният съд не е обсъдил всички доказателства по делото относими към оплакването на въззивника за необоснованост на извода на първата инстанция, че през 2011 г. е била налице трайна дейност на молителя по предоставяне на заеми. Същевременно се излагат доводи, че в случая съдът не е следвало да приложи презумпцията на чл. 286, ал.3 ТЗ при положение, че в хода на първоинстанционното производство ответникът е оспорил търговския характер на процесната сделка и че съдът по собствен почин на основание чл. 621а, ал.1, т. 2 ТЗ е следвало да събере доказателства или евентуално да укаже на страните, че следва да ангажират доказателства за този факт.

Отделно в касационната жалба се оспорва извода на апелативния състав за търговския характер на споразумението от 26.09.2013 г. за заместване на страна в правоотношението. Според касатора последиците от търговския характер на сделката не могат да бъдат прехвърлени при субективна трансформация на правоотношението спрямо трето на търговската дейност лице, от което следва, че само към момента на сключването на сделката би могло да се прецени дали същата е сключена с оглед на упражняваното от търговеца занятие по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ.

С касационната жалба се поддържа неправилност на извода на съда, че направеното от касатора възражение за погасяване на задължението по давност е неоснователно. В тази връзка се излагат доводи, че нередовността на исковата молба, въз основа на която е било образувано т.д. №590/2019 г. на Пловдивски ОС, не обуславя прекъсване на давността към датата на подаване на исковата молба с оглед факта, че с допълнителната молба на ищеца от 20.08.2019 г. по посоченото по-горе дело не е била отстранена констатираната от съда нередовност на исковата молба. На последно място в касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно и в частта относно анализа на последващото финансово състояние на ответника и определената вследствие на този анализ начална дата на неплатежоспособност. Според касаторът съдът в противоречие със събраните по делото доказателства (заключението на ССЕ, прието от първата инстанция и допълнителното заключение по ССЕ, представено пред въззивната инстанция), неправилно е приел, че задълженията на дружеството към 2015 г. са били общо в размер на 1 200 000 лв., а не 726 000 лв., което с оглед установените от вещите лица коефициенти за ликвидност за 2015 г. над единица, обуславя извод, че евентуалната неплатежоспособност е възникнала след 31.12.2015 г.

С касационната жалба се претендира отмяна на въззивното решение и 2 отхвърляне на молбата по чл. 625 ТЗ, а при условия на евентуалност – връщане на делото на основание чл. 293, ал.3 ГПК за ново разглеждане от друг състав на Пловдивски апелативен съд. Иска се присъждане на направените от касатора разноски.

В изложението по чл. 2 8 4 , ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Формулирани са правни въпроса, групирани от касатора по следния начин : 1.) процесуалноправни въпроси относно задължението на съда за събиране на доказателства по свой почин на основание чл. 621а, ал. 1 ТЗ, въпроси за приложимостта на презумпцията по чл. 286, ал. 3 ТЗ и за задължението на въззивния съд при неправилно дадена правна квалификация от първата инстанция да укаже на страните подлежащите на доказване факти и необходимостта от ангажиране на допълнителни доказателства по смисъла на чл. 608, ал.1 вр. чл. 286, ал.1 и ал. 3 ТЗ; 2.) материалноправни и процесуалноправни въпроси, отнасящи се до възражението на касатора, че молителят не е легитимиран да иска откриване на производство по несъстоятелност по реда на чл.625 ТЗ при заместване в дълг и 3.) процесуалноправни въпроси, свързани със задължението на въззивния съд да обсъди оплакванията във въззивната жалба, събраните по делото доказателства, както и за забраната за съда за приемане за установени на релевантни за спора факти, за които липсват доказателства.

В изложението е посочена задължителна и каузална практика на ВКС, която според касатора е в противоречие по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК с изводите на съда по поставените въпроси, като (без конкретни съображения) се поддържа и предпоставката за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

В срока по чл.287, ал.1 ГПК е представен писмен отговор на касационната жалба от ЕТ „Анри-64 - Андрей Кехайов", в който се твърди, че касационната жалба е нередовна, тъй като част от цитираните в нея решения на ВКС, постановени преди 2008 г., не са представени от касатора и не могат да бъдат намерени в интернет страницата на ВКС. Същевременно се излагат доводи, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, тъй като част от въпросите не са относими към решаващите мотиви на съда, а по останалите въпроси - тъй като въззивното решение е съобразено с практиката на ВКС.

На последно място в отговора се сочат съображения за неоснователността на касационната жалба по съществото на спора. Претендират се разноски за касационната инстанция.

Върховният касационен съд, търговска колегия, състав на първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна 3 страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Неоснователно е твърдението на ответната по касация страна за нередовност на жалбата, доколкото съдържанието на касационната жалба и приложенията към нея са изцяло съобразени с изискванията на чл. 284, ал. 1 – ал. 3 ГПК.

С обжалваното решение въззивният състав от Пловдивски апелативен съд е потвърдил решение № 260187/05.05.2021 г. постановено по т.д. № 717/ 2019 г. на Пловдивски окръжен съд, с което по молба на ЕТ „Анри-64 - Андрей Кехайов" на основание чл. 632, ал.1 ТЗ е постановено следното: обявявена е неплатежоспособността на „Инвест Билдинг" ЕООД с начална дата 31.12.2011 г. ; открито е производство по несъстоятелност; дружеството е обявено в несъстоятелност; прекратена е дейността му; постановена е обща възбрана и запор върху имуществото му; прекратени са правомощията на органите му; дружеството е лишено от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността; постановено е започване на осребряване на имуществото включено в масата на несъстоятелността и разпределение на осребреното имущество; производството е спряно с указания до длъжника и кредиторите, че в едногодишен срок от спиране на производството могат да поискат възобновяването му, ако предплатят разноски по несъстоятелността в размер на 10 000 лв.

Въззивният състав е приел за установено, че: 1.) на 13.07.2021 г. между молителя ЕТ „Анри-64 - Андрей Кехайов като заемодател и „Флекспринт“ ООД като заемополучател, е бил сключен договор за заем като с 24 на брой платежни нареждания са били извършени преводи по посочената в договора сметка в периода 15.07.2011 г. - 26.10.2017 г. на обща сума от 541 000 лв. и 2.) на 26.09.2013 г. е подписано тристранно споразумение между ЕТ „Анри-64 - Андрей Кехайов", „Флекспринт“ ООД и „Инвест Билдинг“ ЕООД като в т. 1 от същото е посочено, че по силата на договор за заем от 13.07.2011 г. заемодатеят е предоставил на заемополучателя сумата от 541 000 лв. за срок до 13.07.2014 г. при годишна лихва от 7 % за периода на заема. В т. 2 е отразено, че размерът на натрупаната до 26.09.2013 г. лихва е 79 435, 82 лв. В т. 3 и т.4 е материализирано съгласието на трите страни за замяната на длъжника по договора от 13.07.2021 г. „Флекспринт“ ООД с „Инвест Билдинг“ ЕООД.

Съдът е отразил, че от съдържанието на договора за заем, от реалното предаване на сумата общо в размер 541 000 лв. и от съдържанието на споразумението о т 23.09.2013 г. следва извод, че страните по делото са се съгласили да се изменят първоначалните договорености, както с оглед заместването на длъжника в дълг, така и досежно плащанията на дължимата възнаградителна лихва, която е станала платима при изтичане срока на заема заедно с главницата, т.е. на 13.07.2014 г.

4

Във връзка с възражението на длъжника, че договорът за заем не е сред сделките изброени в чл. 1, ал.1 ТЗ, т.е. че не е абсолютна търговска сделка, което изключва легитимацията по чл. 608, ал. 1 ТЗ, въззивният състав е акцентирал, че договорът за заем е сключен между двама търговци, което прави приложима презумпцията на чл. 286, ал. 3 ТЗ и налага извод, че при необорването й, тази сделка е търговска. Съдът е подчертал, че в случая по делото се оспорва търговския характер на заема с мотиви, че заемодателят като ЕТ не е можел да извършва по занятие дейност по кредитиране с оглед разпоредбите на ЗКИ и че молителят не е доказал факта, че предоставената в заем на „Флекспринт“ ООД е била за осъществяване на неговата търговска дейност и набиране на оборотни средства. В тази връзка съдът е посочил, че с оглед презумпцията на чл. 286, ал.3 ТЗ, за да се достигне до извод, че дадена сделка е търговска, е достатъчно същата да е сключена между търговци, като тежестта за оборване на презумцията е за страната, твърдяща противното. Приемайки че в настоящото производство длъжникъ т се е заел да установи дали заемодателят по занятие предоставя заеми, но не и това, че вземането на процесната сума в заем не е свързано с упражняваното от „Флекспринт“ ООД като търговец занятие, съдът е формирал извод, че презумпцията за търговския характер на заема в случая не е била оборена.