Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260006 от 11.09.2020, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 188/2020
Вид
Решение № 260006
Подписан
11.09.2020
В сила
11.09.2020
Състав
НИКОЛАЙ СВЕТЛИНОВ ВАСИЛЕВ, НЕДЯЛКА НИКОЛОВА НИНОВА, ЯНИКА ТЕНЕВА БОЗАДЖИЕВА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. София, 11.09.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,

НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в открито заседание на тринадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА

НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ЯНИКА

БОЗАДЖИЕВА

2. НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ при участието на секретаря В. К. и присъствието на прокурора С. Т. като разгледа докладваното от мл. съдия ВАСИЛЕВ ВНОХД № 188 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда № 21 от 05.03.2020 г., постановена по НОХД № 275/2019 г. по описа на Районен съд – И., трети съдебен състав, подсъдимият Г.И.Г. е признат за виновен в това, че на 27.10.2018 г., вечерта в с. В., С. област, в частен дом на ул. „Ч. В.“ № се е заканил с убийство спрямо С.Н. Н. от с. В., с думите „Ще те убия! Ще те удуша!“, като същевременно я е стискал с ръце за гърлото, която закана би могла да възбуди основателен страх за осъществяването ѝ, поради което на основание чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1 от НК и чл.

55, ал. 1, т. 2, б. б, пр. 1 от НК му е наложено наказание „пробация”, включваща следните мерки: 1/ задължителна регистрация по настоящия адрес за срок от шест месеца с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично и 2/ задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.

С присъдата на основание чл.

25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия е определено едно общо най-тежко наказание измежду наложените по НОХД № 673/2018 г. по описа на Районен съд – И. и НОХД № 275/2019 г. по описа на Районен съд – И., а именно това по НОХД № 673/2018 г. по описа на Районен съд – И. в размер на три месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал.

1 от НК за срок от три години. Към определеното най-тежко наказание е присъединено и наказанието глоба, в размер на 180 лева, наложено по НОХД № 673/2018 г. по описа на Районен съд – И..

Подсъдимият е осъден и да заплати разноските по делото в размер на 369,60 лева.

В срока по чл. 319 от НПК е депозирана въззивна жалба от подсъдимия, подадена чрез защитника му адв. И.А., с която присъдата на първоинстанционния съд се обжалва. В жалбата на подсъдимия се твърди, че обжалваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен.

В допълнителното изложение към жалбата е посочено, че от доказателствата по делото не се установява извършването на инкриминираното деяние. Твърди се, че изречените от подсъдимия думи не са в състояние да възбудят основателен страх. Счита се, че от обстоятелството, че пострадалата е подала сигнал до полицията едва на следващия ден, то може да се направи извод, че тя не е изпитала страх от осъществяване на заканата. Посочва, че показанията на пострадалата не следва да се кредитират от съда напълно.

Софийският окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл.

313 и чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира следното:

От фактическа страна:

Фактическата обстановка по делото е изяснена от първоинстанционния съд чрез провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 372, ал. 3, вр. чл. 371, т. 1 от НПК, тъй като подсъдимият и неговият защитник са изявили съгласие да не се провежда разпит на свидетелите /с изключение на свидетеля М./ и вещите лица, а при постановяването на присъдата да се ползва съдържанието на съответните протоколи. В тази връзка и въз основа на събраните в хода на досъдебното производство доказателства са установени по безспорен начин всички обстоятелства, значими за правилното решаване на делото, фактите относно това извършени ли са инкриминираните деяния, механизма на осъществяването им и конкретните обстоятелства, при които това е станало. Въз основа на събрания доказателствен материал и след извършен самостоятелен анализ, настоящият съдебен състав установи следното от фактическа страна:

Подсъдимият Г.И.Г. е роден на *** г. в с. Ч.. Той е българин, български гражданин, с основно образование, разведен, осъждан, работи в „О.“ ООД, с ЕГН: ********** и адрес ***.

Подсъдимият и пострадалата С.Н. са бивши съпрузи, които живеели заедно в дома на пострадалата в с. В., ул. „Ч. В.“ № на втория етаж. В същата къща на първия етаж живеела и майката на пострадалата – свидетелката П. С. Н..

Подсъдимият злоупотребявал с алкохол и системно обиждал пострадалата, отправял заплахи към нея и осъществявал психически тормоз.

На 27.10.2018 г. вечерта, подсъдимият след като отново бил употребил алкохол, започнал да псува, да крещи и да тормози пострадалата. Тя го помолила да спре да пие и да си легне, но той станал още по-агресивен към нея и я хванал за гърлото и казал, че ще я удуши и ще я убие. Пострадалата се изплашила и започнала да вика. Чувайки виковете свидетелката П. Н. се качила на втория етаж за да провери дали всичко е наред.

Свидетелката видяла как подсъдимия стиска пострадалата за гърлото и я заплашва, че ще я убие при което също започнала да вика. Пострадалата успяла да се отскубне от ръцете на подсъдимия и излязла на двора където отишла при леля си – свидетелката И. А., на която споделила за случилото се.

На следващия ден пострадалата подала сигнал в РУ – И. и на адреса били изпратени полицейски служители – свидетелите А.М. и С. М.. При пристигането си на място полицейските служители установили, че пострадалата седяла пред къщата на една пейка. Тя им обяснила, че не иска да се прибере в къщата защото подсъдимият е пиян и се е опитал да я удуши. Свидетелите забелязали, че по ръцете и шията на пострадалата имало синини и зачервявания, както и че тя била силно притеснена. Полицейските служители задържали подсъдимия на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.

Във връзка със случилото се пострадалата депозирала молба в Районен съд – И. за защита от домашно насилие срещу подсъдимия във връзка, с която било образувано гр. д. № 1214/20118 г. С решение № 179 от 26.11.2018 г. молбата била уважена и подсъдимият бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо пострадалата като била издадена заповед за защита № 13/26.11.2018 г.

От заключението по извършената в хода на досъдебното производство съдебнопсихиатрична и психологична експертиза се установява, че пострадалата е преживяла ситуативен стрес, тревога и притеснения, но у нея не е предизвикан страх от осъществяване на заканата за убийство.

Със споразумение №

178/18.12.2018 г. по НОХД № 673/2018 г. по описа на Районен съд – И., в сила от 18.12.2018 г. за престъпление по чл. 343б, ал. 1, извършено на 30.11.2018 г. на подсъдимия е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 месеца, изтърпяването на което е отложено за изпитателен срок от 3 години и наказание глоба в размер на 180 лева.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка въззивният съд приема за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване и експертизи, а именно: гласни доказателства – показанията на свидетелите А.С. М. /л. 44 от първоинст. дело, включително приобщените на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК показания от ДП/, С. П. М. /л. 42 от ДП/, И. С. А. /л. 43 от ДП/, С.Н. Н.

/л. 44 от ДП/, П. С. Н. /л. 46 от ДП/, А. Г. Г. /л. 47 от ДП/; писмени доказателства – решение по гр.д. № 1214/2018 г. по описа на РС – И., заповед за защита и справка за съдимост; експертизи – заключение по съдебнопсихиатрична и психологична експертиза /л. 49 – 55 от ДП/.

Въззивният съд споделя изцяло фактическите констатации на първата инстанция. За фактическите си изводи първоинстанционният съд е направил преценка на доказателствените средства по делото, като е възприел установените чрез тях факти, относими към предмета на доказване. Правилно е счетено, че събраните по делото доказателства са безпротиворечиви и очертават изложената фактическа обстановка.

Фактическата обстановка се установява основно от показанията на пострадалата и на свидетелката П. Н.. Свидетелите подробно излагат показания относно обстоятелствата за времето и мястото на деянието, както и информация за самоличността на извършителя. Свидетелките са възприели пряко и непосредствено подсъдимия и от показанията им се установява обстоятелството, че на инкриминираните дата и място подсъдимият е хванал за гушата пострадалата и се е заканил, че ще я убие. Обстоятелството, че свидетелката С.Н. е и пострадала от деянието и поради това е вероятно заинтересовано от изхода на делото не обосновава извод за това нейните показания да останат извън фактическите констатации на съда. Показанията ѝ са непротиворечиви и последователни, а и се подкрепят от останалите доказателства по делото, в това число останалите свидетелски показания. Същото се отнася и за показанията на свидетелката П. Н., която макар, че е майка на пострадалата предава информацията правдиво и достоверно.

Възприетата фактическа обстановка се установява и от показанията на полицейските служители А.М. и С. М..

Показанията им са логични, непротиворечиви, взаимно кореспондиращи и допълващи се, поради което следва да бъдат кредитирани от настоящият съдебен състав в цялост. Свидетелите са възприели обстоятелства настъпили след инкриминираното деяние. Въпреки това от показанията им може да се установи и случилото се преди това, а именно свидетелите дават сведения, че по ръцете и шията на пострадалата е имало синини, от което може да се направи заключение, че подсъдимият действително я е бил хванал за гърлото предната вечер. Свидетелите са абсолютно незаинтересовани от изхода на делото, поради което няма основание показанията им да останат извън фактическите констатации на съда.

При извеждане на фактическите си изводи съдът взе предвид и показанията на свидетелката И. А., която е възприела обстоятелства веднага след инкриминираното деяние. Нейните показания макар, че предават казано от пострадалата също спомагат за изясняване на случилото се и се явяват в подкрепа на показанията на свидетелката С.Н..

Що се отнася до писмените доказателства, съдебният състав счита, че същите са събрани по надлежния процесуален ред на чл. 283 от НПК и спомагат за изясняването на обстоятелствата по делото. Съдът кредитира приобщените по делото писмени доказателства, като намира че същите кореспондират с гласните доказателства по делото. Фактически констатации за съдебното минало на подсъдимия съдът изведе от приложените справки за съдимост. От решението на РС – И. и заповедта за защита се установява, че пострадалата е депозирала молба за защита от домашно насилие срещу подсъдимия, която е била уважена и той е бил задължен да се въздържа от извършване на акт на домашно насилие.

Настоящият състав на въззивния съд напълно кредитира заключението на вещите лице по допуснатата и изготвена експертиза като компетентно изготвено, напълно обосновано и отговорило на всички поставени въпроси.

От правна страна:

При така установената от съда фактическа обстановка, от правна страна следва да се приеме, че подсъдимият е извършил престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, за което е обвинен с внесения обвинителен акт – закана с убийство.

За осъществяване на това престъпление от обективна страна се изисква обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо определено лице, която да е възприета от него и би могла да възбуди основателен страх за осъществяването му. От субективна страна деецът следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от заплашения като действителна заплаха. Не е необходимо лицето действително да се е изплашило, а само да съществува основание, че заканата би могла да се осъществи. Тези обстоятелства следва да се преценяват каквито са били по време на извършване на деянието, а не след минаването на определено време /така ТР № 53 от 18.09.1989 г. по н.д. № 47/89 на ОСНК на ВС/.

В случая се установи, че от страна на подсъдимия е обективирана закана за убийство спрямо пострадалата както чрез думи, така и чрез действия, изразяващи се в стискане с ръце за гърлото и казване на думите „ще те убия!”.