Решение № 3588 от 21.11.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3588 гр. Варна, 21.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №

20223110100337 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид следно :

Производството по делото е образувано по Жалба на С. Н. С. , ЕГН **********, с адрес :

***, представлявана от процесуален представител - адвокат от АК Варна - С. Л., с искане за прогласяване на нищожността на оспорени частично два административни акта, издадените от ответника.

Жалбата на С. С. намира правното си основание в нормата на чл. 168, ал. 3 АПК, т.к. жалбоподателката е сезирала съда с искане за прогласяване на нищожността на административните актове, след изтичане на сроковете, в които е могла да обжалва тяхната законосъобразност.

Съгласно чл. 168,ал.1 АПК - съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146. Алинея втора на същата правна норма гласи: (2) Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това, а алинея трета: (3) Нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл.

149, ал. 1 - 3.

Видно от материалите по делото, жалбоподателката основава Жалбата си на следните твърдени правно релевантни факти:

Със Заповед № РД-1-7706-(467)/04.12.2002г. и Заповед № РД-1-7706-(68)/11.03.2003г. на Областния управител на област с административен център Варна, на основание § 4к, ал. 6 ПЗР ЗСПЗЗ , твърди С. ,че е одобрен плана за новообразуваните имоти на местност „*** „, землище кв.“***“, гр.Варна относно имот № *** с площ 599 кв.м. и вписан собственик С. Н. С.. Недоволна от тези заповеди, С. ги оспорва в отделни части на основание § 4 К,ал. 6 ПЗР ЗСПЗЗ, вр. чл. 145 и сл. АПК , счита същите за нищожни.

Сочи се в Жалбата , че по силата на удостоверение № 807 , издадено от ОНС Варна , на основание Постановление на МС № 76 и Решение 13/12 от 19.07.1978 г. на ИК на ОбНС било предоставено на жалбоподателката право на ползване върху ХАВРА с площ от 0,6 дка, находяща се в землището на гр. Варна , при граници - ползувателите С. А., Й. С. и път. С Разрешение за 1 строеж № 131/23.2.1979 г. на ГНС било позволено на С. да изгради стопанска постройка с тухлена зидария и външна мазилка, по одобрен проект № 5/13.2.1979 г. с квадратура 12 кв.м, съгл. чл. 108 ПП ЗТСУ. Веднага след разрешението, С. изградила разрешената постройка. Сочи се, че след влизане в сила на ЗСПЗЗ, въз основа на оценка и с банкови бордера от 1994 г. жалбоподателката заплатила на Община Варна сумата от 33 000 лв. за закупуване на земята и придобила право на собственост върху посочения по-горе имот /т.е. имот № ***/. Твърди се от жалбоподателката , че по КП имотът й е с номер ***, а на съседите й - Й. С. с номер ***, С. Т. с номер ***, други съседи В. С. и Г. П. път и дере. Наведено е и твърдението, че по - късно, поради здравословни причини С. се преместила да живее в гр. ***. С. твърди, че подала молба за снабдяване със скица до Кметство ***, като получила отговор с писмо с № АО/7000/6.8.2001г., че скицата ще и се издаде след приемане на ПНИ, което станало с оспорените две Заповеди. През м. юли 2022 г. сочи жалбоподателката , че получила Заповед № Г ПР 128/4.9.2019 г. на Кмета на Район *** по § 4к, ал.

7 ПЗР на ЗСПЗЗ , с която кметът на р-н *** нареждал С. да придобие право на собственост при условията на §4 а, ал.1 и 4з, ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ на следния недвижим имот, представляващ новообразуван имот в м-ст “ ***“, землище *** Община Варна , СО по § 4 , ал.2 на ПЗР на ЗСПЗЗ с ид. № ***, кадастрален район ***, с площ 599 кв.м., при граници - имоти с идентификатори *** и *** - път. На 7.7.2020 г. С. отишла на място с геодезист при „***“- инж. Д. П. за извършване на въвод във владение в имот ***. Отивайки на място, обаче , С. установила, че въвода е в друг имот, а не имота който обработвала и придобила чрез закупуване на земята. По спомени на С. този имот *** бил предоставен за ползване на колегата й М. П. от ДП „***“. След справка в отдел Земеделие на Община Варна и картата на СО „***“, С. установила че имотът, който й е предоставен за ползване съгл.ПМС 76 на МС отговарял или бил идентичен на имот № ***, записан по предположения на С. в ПНИ на С. П. Т. или В. П. Т.а или на техни праводатели, а не с имот № *** за който била издадена Заповедта по § 4 к, ал. 7 ПЗ на ЗСПЗЗ.

По същество на искането за прогласяване на оспорените заповеди жалбоподателката е посочила, че имотите *** и *** се намира в една и съща местност, на една и съща улица - *** по КК на местността, на малко разстояние един от друг, но са съвършено различни . В имот *** нямало постройка и никога не било имало такава. В имот *** имало постройка, която по настоящем се саморазрушавала, но имало следи от съществуването й. Имотът на С. С. бил засаден с овощни дръвчета, а в имот *** нямало и следи от такива. Достъпът до имот *** бил затруднен от естествени неравности и денивелация, а до имот *** нямало такива. С. подчертава, че заплатила сумата от тридесет и три хиляди лева за придобиване на правото на собственост през 1994 г. за имот *** по КК, имотът който владяла след заплащането, това именно бил нейният имот а не имот ***. Именно поради посочените по-горе обективни причини С. не могла от датата на въвода 6.7.2020 г. да посещава имота и да установи факта, че за имота *** за който била издадена заповедта по § 4 к не бил този имот, който й бил предоставен за ползване и който закупила.

Отделно от изложеното С. сочи , че със жалбата от 30.10. 2020 г. до Началник Отдел Земеделие при Община Варна че се отказала да влезе във владение на имот ***,т.к. нова не бил нейния имот. С отговор от 15.1.2021 г. Община Варна изразила становище, че по кадастрален плат от 1983 г. имот *** имал номер ***, без записан собственик в разписните листи, имот *** представлявал имот ***, без записан собственик по разписните листи. Посочени били и границите по КП от 83-та год., като бил направен извод, че предоставения за ползване имот съответствал на имот ***, без да се сочат номерата на имотите по ПКП към ПНИ и ползувателите.

За жалбоподателката било видно от сочените данни ,че С. П. Т. и В. П. Т.а, които се снабдили с КНА № 96/ 2006 г. на АВ СВ Варна, не били вписани в разписните листи към КП от 83 -та година като ползуватели на имот ***. Нямало обяснение за жалбоподателката факта, че съседите й Й. С., В. Й. и С. или С. били вписани в разписните листи, но С. - не. От страна на Община Варна се сочело, че ПНИ влязъл в сила и приложен , респ. колизията на права и претенции относно собствеността на имота била в правомощията на съответния съд.

С. счита, че Областния управител на област с адм.център Варна нарушил материалния закон като одобрил ПНИ .Конкретно се твърди, че са нарушени разпоредбите на § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, чл.28 ПП ЗСПЗЗ, цитирайки относимите материални норми в жалбата си.

Твърди се, че ответника е издал и заповедите в нарушение на целта на закона - налице било 2 нарушение на административно производствените правила при одобряване на ПНИ, а пороците били толкова съществени че водели до нищожност на атакуваните два отделни акта. С оглед изложеното а и поради факта, че С. не приема да е собственик на имот *** е отправила искането до съда оспорените Заповеди да бъдат прогласени за нищожни, като желае и в нейна полза да бъдат присъдени сторените разноски.

Ответникът от своя страна с придружително писмо с изх. № от 12.1.2020г.изпращайки във ВРС жалбата на С. ведно с приложения е изразил следното становище:

Ответникът оспорва жалбата като неоснователна и недоказана .Твърди се, че атакуваните заповеди на Областния управител на област Варна не страдали от пороците, описани в жалбата.

Двете заповеди били издадени от компетентен административен орган при спазване на предвидената норма и процесуални правила, в рамките на регламентираните за органа правомощия, което правело оспорените заповеди валидни и легитимни актове, актове които не страдали от никаква степен на недействителност, най - тежката от които се явявала нищожността.

По същество ответникът е оспорил жалбата като твърди , че при издаване на двата акта са спазени относимите нормативни актове а и регламентирани с тях процедури ПП ЗСПЗЗ, ЗУТ и ЗКИР, а изложеното от С. намира за спор за материално право и опит С. да разреши този спор след изтичане на срока за обжалване на административните актове.Ответникът желае да му бъде предоставена възможност да изложи допълнителни съображения в о.с.з., желае отхвърляне на жалбата ведно с присъждане на разноските.

Конституираните по делото в качество на заинтересовани страни – С. Т. и М. П., чрез адв.К.М. от АК Варна, са оспорили жалбата на жалбоподателката в писмен отговор приложен по делото на л.203, 204 , като са навели относимите фактически и правни твърдения, отправяйки искането съдът да отхвърли жалбата на С. С. и да присъди в полза на заинтересованите страни сторените по делото съдебно -деловодни разноски вкл. и за адвокат.

В проведеното по делото открито съдебно заседание жалбоподателката, чрез адв.Сн.Л. поддържа жалбата, желае уважаване на жалбата ведно с последиците затова.

Ответникът, чрез ст.юрисконсулт Б. моли съда да отхвърли жалбата с присъждане на разноските за юрисконсултско възнаграждение .

Заинтересованите страни , чрез адв. М., също молят да отхвърляне на жалбата, без да правят искане за присъждане на разноски .

СЪДЪТ, след запознаване с материалите по делото , въз основа на твърденията на страните , съобразно приложимия закон ,въз основа на доказателствата приема за установено и изяснено от ФАКТИЧЕСКА и от ПРАВНА СТРАНА следното :

Със Заповед № РД -1- 7706 ( 6 8 ) от 11.03.2003 г. Областен управител на област с административен адрес гр.Варна, след разглеждане на материалите съдържащи се в административна преписка по издаване на Заповед № РД-1 – 7706 (467) 04.12.2002 г. за одобряване на плана на новообразуваните имоти в м. „ *** „, землище кв.***, община Варна и след запознаване с Решение № 332-4 от 29.05.2000 г. на ОбС Варна, с което на основание чл.21 , т.1 ЗМСМА и чл. 105, ал.3 ПП ЗТСУ (отм.) Общинския съвет одобрява околовръстните полигони на територии по § 4 , ал.2 и ал.3 за Община Варна, както и с писмо с вх. № РД – 1- 1200 (99) 19.11.2002 г. на началник службата по кадастъра, е установил, че с Решение № 322-4 / 29.05.2000г.

ОбС Варна, на осн. чл.21 т.11 от ЗМСМА и чл. 105 , ал.3 ППЗТСУ отм., одобрява околовръстните полигони на територии по § 4 , ал.2 и ал. 3 ЗА Община Варна, с което същите придобиват статут на селищни образувания .С писмо с вх. № РД – 1- 1200 (99)19.11.2002 г. на Началника на Службата по кадастъра – гр. Варна до областния управител, с което е предложен за одобряване планът на новообразуваните имоти на територия по § ПЗР на ЗСПЗЗ , областният управител на област Варна е установил че е посочено „ селищно образувание м.*** „, а от изложеното било видно , че в своя Заповед № РД – 1- 7706 (467 ) 4.12.2002 г. за одобряване на плана на новообразуваните имоти в м.“ *** „, землище кв.*** , община Варна, на страница втора, ред втори е допусната явна фактическа грешка , като след израза „ одобрявам плана на новообразуваните имоти „ е записано „ за земеделски земи „ вместо „ селищно образувание „, поради които и на осн. чл.32 ЗА е допуснал 3 поправка на ЯФГ в Заповед № РД – 1- 7706 (467 ) 4.12.2002 г. за одобряване на плана на новообразуваните имоти в м. *** , землище кв.*** , община Варна, както следва : На страница втора, ред втори след израза „одобрявам плана на новообразуваните имоти „ вместо „ за земеделски земи „ да се чете „ селищно образувание „. ( л.30-ти от делото. ) Със Заповед № РД – 1- 7706 (467 ) 4.12.2002 г. издадена от Областен управител на област с административен център Варна, след запознаване с плана на ново образуваните имоти за селищно образувание в м-ст „***“ , землище кв.“ ***“ , община Варна, предоставени за ползване на граждани на основание § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и приложената ведно с него административна преписка, предложен за одобряване с писмо с вх.№ РД – 1 – 1200/99/19.11.2002 г. на Служба по кадастъра Варна към Агенция по кадастъра гр.*** , областният управител на област Варна е установил, че съгласно чл.28 б от ПП ЗСПЗЗ , планът е разгледан и приет от назначена със Заповед № РД – 02 – 14 -528/21.03.2000 г. на МРРБ приемателна комисия с протокол № 23 /18.05 .2000 г.