Решение № 318 от 01.10.2025, Районен съд - Бяла Слатина

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 318 гр. Б.С., 01.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б.С., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-П.А при участието на секретаря Таня Мл. Тодорова като разгледа докладваното от КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-П.А Гражданско дело № 20251410100360 по описа за 2025 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от „Йеттел България” ЕАД, ЕИК: 130460283, със седалище и адрес на управление: гр.С., район М., жк. „М. 4“, Бизнес парк С., партер 6, против В. И. С., ЕГН: **********, с адрес: с.П., ***, общ. Б.С., обл. В. за сумата от 623,91 лева представляваща общ сбор на дължимите суми по сключените между страните Договор за мобилни услуги №625685758/05.01.2022 г., Допълнително споразумение №073610930/29.09.2022 г. към договор за мобилни услуги и Договор за лизинг от 29.09.2022 г., Договор за лизинг за базови аксесоари №62886151/29.09.2022 г., по които са издадени фактура с №**********/15.10.2022 г., фактура с №7343250397/15.11.2022 г., фактура с №**********/15.12.2022 г., фактура с №7347245897/15.02.2023 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението-28.11.2024 г. по реда на чл.410 от ГПК до окончателното плащане на сумата.

ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ: чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС, чл. 422 ГПК вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2, предл. първо ЗЗД и чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

В хода на размяна на книжата по чл.131 от ГПК се установи, че ответника е подал писмен отговор чрез назначения особен представител.

По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е ч.гр.д.№ 1941/2024г. на РС-Б.Слатина.

Съдът като взе предвид доводите изложени в исковата молба и отговора на исковата молба и след преценка на доказателствата по делото по отделно и в 1 тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Видно от приложеното ч.гр.д.№ 1941/2024г. на РС-Б.Слатина срещу длъжника В. И. С., ЕГН ********** от с.П., ул.“С.“ № 12 е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 1185/28.11.2024г. за сумата от 623,91 лв., представляваща главница, за периода от 30.10.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.11.2024г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените деловодни разноски за това производство, в размер на 25,00 лв. заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 лв.

Препис от заповедта е връчен на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като на заявителя с разпореждане от 03.02.2025г. му е указано да предяви иск за вземането си, като такъв е предявен в едномесечен срок.

Ето защо, предвид дотук изложеното съдът намира, че предявеният иск е допустим, като подаден в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК и имащ за предмет установяване на сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение.

В исковата молба се твърди, че ответницата е абонат на дружеството съгласно сключени: Договор за мобилни услуги №625685758 от 05.01.2022 г., Допълнително споразумение №073610930/29.09.2022 г. към договор за мобилни услуги и Договор за лизинг от 29.09.2022 г., Договор за лизинг за базови аксесоари №62886151/29.09.2022 г. Сочи се, че към периода на издаване на процесните фактури спрямо ползваните от ответницата мобилен номер и устройства на лизинг се прилагали условия, както следва: За мобилен номер *** – условията, договорени в Договор за мобилни услуги №625685758/05.01.2022 г., изм. с Допълнително споразумение №073610930/29.09.2022 г.; За мобилно устройство HUAWEI Nova Y70 128 GB Black- условията, договорени с договор за лизинг от 29.09.2022 г.; За комплект от 5 бр. базови аксесоари – условията, договорени в Договор за лизинг на базови аксесоари №626886151/29.09.2022 г.

Твърди се, че ответницата не е изпълнила свои парични задължения, начислени 4 бр. фактури, издадени в периода м.октомври 2022 г. – м. февруари 2023 г., а именно: фактура с №**********/15.10.2022 г., фактура с №7343250397/15.11.2022 г., фактура с №**********/15.12.2022 г., фактура с №7347245897/15.02.2023 г. Сочи се, че във всяка от фактурите са начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от различни договори, сключени межди страните.

Поддържа, че по Договор за мобилни услуги №625685758 от 05.01.2022 г., изм. с Допълнително споразумение №073610930/29.09.2022 г. с предоставен номер *** са начислени и се претендират парични задължения в общ размер на 450,49 лв., от които:

106,43 лв. – незаплатени задължения за абонаментни такси и предоставени услуги, начислени за периода от 15.9.2022 г. – 14.112.2022 г. и неустойка в размер на 344,06 лв., начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя.

Посочва още, че по Договор за лизинг от 29.09.2022 г., с който е предоставено 2 ползването на мобилно устройство HUAWEI Nova Y70 128 GB Black са начислени и претендират парични задължения в общ размер на 75,67 лв., от които дължими незаплатени лизингови вноски за периода от 15.09.2022 – 14.12.2022 г. в общ размер на 9,87 лв. с вкл.

ДДС и предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода от 15.01.2023 г. до 29.08.2024 г. в общ размер на 65,80 лв. с ДДС.

Сочи, че по Договор за лизинг за базови аксесоари №626886151/29.09.2022 г., с който е предоставено ползване на 5 бр. аксесоари, са начислени и претендират парични задължения в общ размер на 97,75 лв., от които дължими незаплатени лизингови вноски за периода от 15.09.2022 г. до 14.12.2022 г. в общ размер на 12,75 лв. с вкл. ДДС и предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода от 15.01.2023 г. до 29.08.2024 г. в общ размер на 85,00 лв. с вкл. ДДС.

Твърди се, че размерът и основанието за възникване на неустойка при предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги за мобилен номер *** (преди 29.09.2024 г.) по вина или по инициатива на потребителя, са уредени от страните в р.IV, т.2 от Доп. споразумение №073610930/29.09.2022 г. към договор за мобилни услуги. Съгласно която при предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги по вина или по инициатива на потребителя, последният дължал неустойка в размер на сумата от всички стандартни за абонаментния план месечни такси от прекратяването на договора до края на първоначално предвидения срок на действието му, като определената неустойка не може да надвишава сумата от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС. Поддържа се още, че абонатът дължал и част от стойността на ползваните отстъпки от месечни абонаментни такси съответстваща на оставащия срок до края на договора и част от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя устройства, съответстваща на оставащия срок до края на договора за мобилни услуги.

Посочва се, че размерът на неустойката за номер *** е в размер на 344,06 лв., която представлява сбор от три стандартни месечни абонаменти такси за номера без включен ДДС /всяка по 38,33 лв./, ведно с добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора в размер на 43,84 лв. и с добавена разлика в размер на 185,23 лв. между стандартната цена на мобилно устройство HUAWEI Nova Y70 128 GB Black, без отстъпка съгласно актуалната към 29.09.2022 г. ценова листа на оператора и дължимата обща преференциална цена по Договор за лизинг от 29.09.2022 г., съответстваща на оставащия срок от договора за мобилни услуги.

Посочва, че обявяването на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски е уредено в чл.12 от Общите условия на оператора на договорите за лизинг, като предпоставка за упражняването на това право е неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за мобилни услуги.

Сочи се още, че изискуемостта на ищеца по всяка от фактурите е настъпвала 15 дни след издаването й.

3

В срока за отговор по чл.131 назначения особен представител адв.В. С. е подал отговор, в който излага, че няма връзка с представлявания от него ответник и не е в състояние да ангажира доказателства. Оспорва иска по размер. Сочи, че в сключените между страните по делото договори разпоредбите, регламентиращи отговорността на потребителя за прекратяване на договора по негова вина или инициатива имало неравноправни клаузи по смисъла на закона. Посочва, че претендираните на основание на тях суми / неустойки/ да бъдат отхвърлени.

В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител. С депозирано писмено становище заявява, че поддържа предявените искове. Претендира за направените в заповедното и в настоящото производство разноски.

В съдебно заседание ответника не се явява и не се представлява.

По делото е допусната, изслушана и приета съдебно – счетоводна експертиза, която съдът кредитира като безпристрастно изготвена, обоснована и пълна. От заключението се установява, че процесните фактури: с №**********/15.10.2022 г., фактура с №7343250397/15.11.2022 г., фактура с №**********/15.12.2022 г., фактура с №7347245897/15.02.2023 г. са осчетоводени в Съгласно експертизата ответницата дължи неустойки за мобилен номер 359892349734, както следва: неустойка за услуга в размер на 158,83 лв. и неустойка за устройство в размер на 185,23 лв. или в общ размер на 344,06 лв.

Според вещото лице калкулацията на неустойката е автоматичен процес от системата на оператора, за чието изчисление се вземат предвид: разликата между най – ниския и най – високия месечен абонамент, умножим се за периода, през който услугата е била използвана и получената стойност, отнесена за останалите месеци до края на договора, като това се правило спрямо общият срок на договорните отношения от 24 м.

В заключението вещото лице посочва още, че в случай на предсрочно прекратяване на договор, клиентите които са се възползвали от покупка на устройство на преференциална цена ще дължат и част от отстъпката, която са получили, съответстваща на оставащия срок на договор спрямо общият срок на договорените отношения за договор. В експертизата е посочено, че неплатените от ответницата лизингови вноски са в общ размер на 150,80 лв.

Съгласно заключението ответницата не е извършвала плащания по процесните фактури.

При така изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предмет на делото са предявените по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС, чл.

342, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2, предл. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

Основателността на предявените искове е обусловена от доказването от страна на ищеца, при условията на пълно и главно доказване, че са налице валидни облигационни отношения по сключени с ответника договори за електронни съобщителни услуги и договори за лизинг, изправност на ищеца по договорите, а именно, че е предоставил на потребителя предмета на договорите за лизинг, съответно, че е изпълнил надлежно 4 задълженията си по договорите за предоставяне на мобилни услуги, изискуемост на процесните вземания и техния размер, уговорена валидна клауза за неустойка, настъпване на предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника за заплащане на неустойка, както и размера на претендираните акцесорни вземания.

При доказване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил процесните вземания.

От събраните по делото доказателства безспорно следва, че е възникнало облигационно правоотношение между страните въз основа на сключените между тях Договор за мобилни услуги №625685758/05.01.2022 г., Допълнително споразумение №073610930/29.09.2022 г. към договор за мобилни услуги и Договор за лизинг от 29.09.2022 г., Договор за лизинг за базови аксесоари №62886151/29.09.2022 г., по силата на които ищецът се е задължил да предоставя мобилни услуги на ответника срещу дължима от последният цена съгласно уговорения абонаментен план.

Следва да бъде съобразено, че представените по делото договори за мобилни услуги и договори за лизинг носят подписа на ответницата В. С., като в производството не е оспорена автентичността на посочените документи. Договорите за предоставяне на мобилни услуги са консенсуални – сключват се с постигане на съгласие на страните. Договорът е частен диспозитивен документ, който е подписан от страните, като при липсата на доказателства за неговата неавтентичност, последният обвързва страните с обективирани в него изявления и произтичащите от това права и задължения – арг. чл. 180 ГПК. Представените от ищеца договори съдържат необходимото съдържание за договора – посочен е вид на услугата, която мобилният оператор предоставя, размер на месечната такса и срок на договора. В тази връзка, съдът намира, че между страните са налице валидни облигационни отношение, с предмет – процесните договори.