Решение № 260515 от 05.05.2021, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 6459/2020
- Вид
- Решение № 260515
- Подписан
- 05.05.2021
- В сила
- 12.11.2021
- Състав
- ГЕОРГИ РОСЕНОВ ГЕТОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 3, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 3, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. трето · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 118, ал. 8 · Закон за данък върху добавената стойност
Р Е Ш Е Н И Е №260515
05.05.2021 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на пети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ при секретаря Сийка
Радева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 6459/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Кали-98“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., р-н **, ул. „***“ № *, представлявано от Г. А. К. против
Наказателно постановление № 480227-F498586 от 26.11.2019 г., издадено от М.М.П.-С. – заместник директор на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - Пловдив, с което:
1) на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение по чл. 118, ал. 8 от ЗДДС вр. с чл.
3, ал. 12 вр. с ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Загл. изм. ДВ, бр. 80 от 2018 г.), извършено на 16.03.2018 г.;
2) на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение по чл. 118, ал. 8 от ЗДДС вр. с чл. 3, ал. 12 вр. с ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., извършено на 09.07.2018 г. и
3) на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение по чл. 118, ал. 8 от ЗДДС вр. с чл. 3, ал. 12 вр. с ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., извършено на 16.10.2018 г.
С жалбата не се оспорва фактическата обстановка, но се твърди фактите неправилно да са били подведени под състава на приетата за нарушена материалноправна норма. Жалбоподателят поддържа, че е нямал задължение да регистрира и отчита по реда на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. зареждането с течни горива за собствени нужди на използваните от него мотокари, тъй като тази му дейност представлява зареждане на съоръжения за производство и попада в изключението по чл. 3, ал. 12 от Наредбата. Сочи, че мотокарите се използват за зареждане на поточните линии и транспортиране на готовата продукция, поради което без тях да е невъзможно осъществяването на основния предмет на дейност на дружеството. В условията на евентуалност претендира да е налице хипотеза на маловажен случай на административно нарушение. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се представлява.
Въззиваемата страна се представлява от главен юрисконсулт М.М., която оспорва жалбата и поддържа наказателното постановление.
Взема становище извършването на нарушението да е категорично доказано по делото от събраните доказателства, а възраженията на жалбоподателя намира за неоснователни. Пледира процесната хипотеза да не попада в изключението по чл.
3, ал. 12 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Поддържа деянията да не представляват маловажен случай. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено, като счита, че всяка от имуществените санкции е справедлива и правилно определена.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от „Кали-98“ ЕООД, спрямо което юридическо лице е наложена „имуществената санкция“, следователно от субект с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 06.02.2020 г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 13.02.2020 г., поради което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, макар и на различни от изложените в нея основания, поради което наказателното постановление следва да бъде отменено по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
Жалбоподателят „Кали-98“ ЕООД стопанисвал фабрика за производство на консерви, находяща се в гр. Пловдив, кв. „Пастуша“ № 1. В обекта се намирал резервоар за съхранение на гориво - газьол с код по КН 27101943, стоящ на собствената си тежест и с вместимост приблизително 5 000 литра. Около резервоара била изградена тухлена постройка. Горивото в този резервоар се използвало само за зареждане на петте броя мотокари, с които дружеството си служело в обекта, като за тази цел на цистерната бил монтиран пистолет за зареждане на мотокарите.
Жалбоподателят извършил зареждане на течно гориво /газьол/ от доставчика „Ци Ди Ойл“ ЕООД, ЕИК: ********* на следните дати:
1) на 16.03.2018 г. на 5 005 литра по фактура № 3342/16.03.2018 г. с ДО 7 507,50 лева;
2) на 09.07.2018 г. на 4 946 литра по фактура № 3489/09.07.2018 г. с ДО 8 573,07 лева и
3) на 16.10.2018 г. на 4 982 литра по фактура № 3605/16.10.2018 г. с ДО 9 133,67 лева.
На 22.05.2019 г. свид. Н.С.Х. – *** в ***, участвал при извършването на проверка в процесната фабрика за производство на консерви, експлоатирана от дружеството жалбоподател „Кали-98“ ЕООД. В хода на проверката свид. Х. установил наличието на резервоара, стоящ на собствената си тежест, както и че зареждането на горивото не било отчитано и регистрирано чрез средство за измерване на наличните количества горива - нивомерна измервателна система, с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП, което да подава данни по установената дистанционна връзка с НАП. За извършената проверка бил съставен протокол № 1481823/22.05.2019 г.
На 14.06.2019 г. била извършена проверка и в
ИС на НАП, документирана с протокол № 1481826/14.06.2019 г., при която свид. Х. установил, че за жалбоподателя „Кали-98“ ЕООД нямало регистрирана ЕСФП на съда за съхранение на гориво в проверявания обект и от който било извършвано зареждане с течни горива на използваните мотокари.
При тези си констатации на 09.07.2019 г. свид.
Х. съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № F498586 против жалбоподателя, в присъствието на негов пълномощник и на двама свидетели. Препис от акта бил връчен на пълномощника срещу разписка.
Жалбоподателят „Кали-98“ ЕООД подал писмено възражение против АУАН, което било намерено за неоснователно от наказващия орган.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свид. Н.С.Х..
От тях се установяват мястото на извършената проверка и констатираните при нея обстоятелства. Изяснява се, че в проверявания обект се е намирал съд за съхранение на гориво, което е било използвано за зареждане на мотокари. От своя страна за последните свидетелят сочи, че са служили за придвижване на палетите със суровини и на готовата продукция. Установява се още, че в обекта е функционирала и производствена инсталация за варене на консерви, която е била зареждана с газ - метан, доставян в газови бутилки. Свидетелят изяснява, че за резервоара за съхранение на газьол, с който са зареждани мотокарите, не е имало изградена нивомерна измервателна система с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП. В показанията си свид. Х. възпроизвежда обстоятелства, които непосредствено е възприел при извършената проверка. Твърденията му намират подкрепа в писмените доказателства, които служат за проверка на свидетелските показания. Последните се ценят и за добросъвестно дадени от незаинтересован по делото свидетел.
От протокол № 1481823/22.05.2019 г. се изяснява, че проверката на място е извършена на дата 22.05.2019 г. в обект фабрика за обработка на плодове и зеленчуци и производство на консерви, находящ се в гр. Перущица, кв. „Пастуша“ и стопанисван от „Кали-98“ ЕООД. Установява се още, че в обекта има монтирана цистерна с приблизителна вместимост от 5 тона, а около нея е изградена постройка от тухли. Изяснява се и че към цистерната е монтиран пистолет за зареждане на мотокари, а горивото се използва само за тяхното зареждане. Установява се и наличен и работещ по време на проверката котел за производство на пара, който се зарежда с газ - метан, доставян в компресирани бутилки, прикрепени към специализирани ремаркета, като това гориво се използва само за зареждане на котела по изграден газопровод за свързване на компресираните бутилки с метан към котела за производство на пара.
От протокол № 1481826/14.06.2019 г. се установява, че жалбоподателят „Кали-98“ ЕООД няма регистрирана ЕСФП на съда за съхранение на гориво (газьол) в проверявания обект - фабрика за производство на консерви, находяща се в гр. Перущица, кв. „Пастуша“ № 1 и стопанисвана от дружеството жалбоподател.
От Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на
Изпълнителния директор на НАП се установява, че процесните АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Актът за установяване на административно нарушение е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на представител на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление от материално и териториално компетентен орган. Налице е съответствие между установените факти и правните изводи в АУАН и в НП.
От събраните и проверени по делото доказателства се установява, че на посочените в НП дати жалбоподателят е извършил зареждане на течно гориво - газьол, от доставчика „Ци Ди Ойл“, както следва:
- на 16.03.2018 г. е заредил 5 005 литра по фактура № 3342/16.03.2018 г. с ДО 7 507,50 лева;
- на 09.07.2018 г. е заредил 4 946 литра по фактура № 3489/09.07.2018 г. с ДО 8 573,07 лева и
- на 16.10.2018 г. е заредил 4 982 литра по фактура № 3605/16.10.2018 г. с ДО 9 133,67 лева.
Доказа се и че горивото е съхранявано в резервоар, стоящ на собствената си тежест, намиращ се в проверявания обект, стопанисван от жалбоподателя. Същото е използвано за зареждане на мотокарите, чрез които се осъществявала дейността на дружеството. Следователно от правна страна е налице хипотеза на зареждане на течни горива за собствени нужди.
Установява се и че към всяка от трите посочени в НП дати дружеството не е регистрирало и отчитало зареждането чрез нивомерна измервателна система с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП.
Възраженията на жалбоподателя, че за проверявания период са подавани ЕДП за всяка доставка на газьол, като не е установена разлика между подадената информация в е-акцизни данъчни документи от доставчика на горивото и декларираните в ЕДП от жалбоподателя покупки на гориво, не са оборени, нито се оспорват от въззиваемата страна, поради което също се приемат за доказани по делото.
Спорът между страните е концентриран около обстоятелството дали извършваното от жалбоподателя зареждане с течни горива за собствени нужди на процесните мотокари попада в изключението по чл. 3, ал. 12 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Съгласно последната разпоредба задълженото лице е длъжно да регистрира и отчита по реда на Наредбата зареждането с течни горива за собствени нужди с изключение зареждане на течни горива на съоръжения и/или инсталации за производство и/или отопление.
Отговорът на поставения въпрос принципно има значение за правилното приложение на материалния закон. По делото се установи, че от фактическа страна процесният резервоар, в който е съхранявано гориво /газьол/, е използван за зареждане на мотокари, като е имало и монтиран пистолет за тяхното зареждане. Разпоредбата на чл. 3, ал. 12 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. ясно постановява, че разгледаното изключение обхваща единствено случаите на зареждане на съоръжения и/или инсталации за производство и/или отопление. Използваните от жалбоподателя мотокари обаче не представляват нито такова съоръжение, нито инсталация. Те са машини, които обслужват производствения процес. В случая съоръжение за производство представлява наличния в обекта котел на пара, на който се е произвеждала продукцията. В този смисъл зареждането на това съоръжение, за което по делото се установява да е извършвано отделно и от друг източник спрямо зареждането с течни горива на мотокарите, е попадало в изключението по чл. 3, ал. 12 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Приетата от административнонаказващия орган позиция, че зареждането с течни горива на мотокари не представлява зареждане на съоръжение за производство, а на машини, обслужващи производствения процес, но без да осъществяват самата дейност по производство, се споделя от съда и е направена при спазване на формираната съдебна практика по приложението на разпоредбата. Съгласно Решение
Разпечатката съдържа 53 от 90 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/49707761-7ce2-465a-be1d-ff815e95d931