Решение № 63 от 24.07.2026, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. Разград, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лазар Й. Мичев

Членове:

Емил Д. Стоев

Светлана К. Чолакова като разгледа докладваното от Лазар Й. Мичев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20263300600137 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.

С присъда рег. № 13/04.02.2026 г. по нох дело № 20253330200317 по описа за 2025 г., РС - Разград признал подсъдимия И. П. Г. за виновен в това, че на 08.10.2024 г., в землището на село **, обл. Разград, отправил закана с убийство спрямо И.С.И. от гр. Разград, като насочил пистолет към гърдите му и му казал: “Внимавай, ще те застрелям!“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил изтърпяването на така наложеното наказание за изпитателен срок от три години.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъдил подсъдимия Г. да заплати в полза на ОДМВР - Разград сумата 136,96 евро, представляваща разноски на досъдебното производство, а по сметка на Районен съд - Разград да заплати сумата от 332,34 евро, представляваща разноски в съдебното производство.

Съдът се произнесъл и по веществените доказателства, като постановил:

Вещественото доказателство - пистолет „Glock - 43Х“, 9x19 с рег. № BVZF145, черен на цвят, ведно с пълнител и намиращи се в него 10 бр. боеприпаси 9x19, намиращи се на съхранение в РУМВР - Лозница, на основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК се отнема в полза на държавата.

Вещественото доказателство - оптичен носител - флашпамет, съдържащ видеозапис от видеорегистратор, да остане приложено по делото.

1

Недоволен подсъдимият Г. обжалва присъдата с бланкетна въззивна жалба чрез защитника адв. Й. В. К. като неправилна, незаконосъобразна и необоснована, постановена в нарушение на материалния закон и процесуалните правила отнасящи се до проверката и оценката на доказателствения материал. От въззивната инстанция се иска да направи самостоятелен анализ на доказателствата въз основа на който да отмени обжалваната присъда и да постановИ. оправдателна такава.

С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

Въззивната жалба се подържа и в съдебно заседание от повереника на частния тъжител адв. К.. Същият допълнително сочи допуснати от първия съд процесуални нарушения свързани с обсъждането и оценката на събраните по делото доказателства. Изтъква се, че първия съд приел безкритично показанията на свидетелката И. в частта, в която сочи, че възприела непосредствено и лично оръжието, което било насочено към нейния съпруг, като в тази част показанията се опровергавали от показанията на нейния син – свидетеля С.С.. Освен това св. И. заявила, че не чула нито дума от страна на подсъдимия. Първият съд не установил тези противоречия в показанията на тези свидетели и не изложил съображения в тази връзка. На следващо място се сочи, че показанията на свидетеля И., в частта относно насочването на оръжие от подсъдимия, не намират опора в другите доказателства. В тази връзка се препраща към показанията на свидетелката И. и нейните реакции, както и към записа от видеорегистратора, монтиран на управлявания от подсъдимия лек автомобил. Като цяло защитникът не отрича казаните от подсъдимия думи, но твърди, че същият не е насочвал едновременно с това оръжие към свидетеля И., тъй като по същото време притежаваното от подсъдимия оръжие било в кобура. Счита, че изричането само на думите не може да доведе до съставомерен резултат. На следващо място се отправя упрек към първия съд при обсъждане заключението на вещото лице по назначената съдебнопсихологическа експертиза, като в този смисъл се сочи начина на затваряне вратата на автомобила от свидетеля И. – панически затворил вратата. На следващо място се изтъква, че пред инцидента подсъдимият е бил в спокойно състояние и нищо не показвало да е имал целенасочена нагласа да извърши каквото и да е действие. Подсъдимият бил възпрепятстван от неправомерните действия на свидетелите да премина с автомобила си, а в последствие се почувствал заплашен и в опасност от действията на свидетеля И. с отварянето на вратата на автомобила. Защитникът иска от въззивния съд да отмени обжалваната присъда и да постановИ. оправдателна такава.

В лично изявление подсъдимият Г. заявява, че подържа становището на защитника си. Изтъква, че не е целял създаването на конфликтна ситуация и се старал да избегне конфликт. Почувствал се ощетен и затова подъл сигнал на ЕЕН 112, че има хора, които са агресивни, позволяват си да навлязат в автомобила му и се държат войнствено. Твърди, че не е размята и вадил оръжие. След като свидетеля И. нахлул в автомобила му и започнал да го души, тогава си вдигнал тениската и му показал, че е въоръжен, като признава, че в този момент може и да не е подбрал най-точния израз. Твърди, че при създалата се ситуация имал право на законна защита.Моли за 2 оправдателна присъда.

Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура – Разград намира жалбата за неоснователна. Счита, че първият съд установил фактическа обстановка, изцяло изградена въз основа на доказателствата по делото, след прецизен анализ на същите. Излага обстойни съображения, че не са налице сочените от защитата нарушения на процесуалните правила свързани със събирането и оценката на доказателствата по делото. Счита, че определеното от първия съд наказание е справедливо и съобразено със спецификата и емоционалното състояние на подсъдимия. Намира, че правилно и законосъобразно е приложена разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК.

По тези съображения предлага на съда да потвърди обжалваната присъда като правилна и законосъобразна.

В последната си дума подсъдимият Г. заявява, че не намира поведението си за осъдително и моли за оправдателна присъда.

Разградският окръжен съд, след като се запозна с материалите по делото, обсъди доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, както и след извършената служебна проверка изцяло на постановената от първоинстанционния съд присъда намери следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият И. П. Г. е роден на **, живущ в същия град, български гражданин, с висше образование, неосъждан, неженен, пенсионер.

Подсъдимият Г. е бивш служил в Министерство на отбраната. От 2018 г. е пенсионер по болест. Същият имал издадено Разрешение № 20150129537/09.07.2020 г. за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него - за пистолет “Glock-43Х“, 9x19 с рег. № BVZF145, валидно до 08,07.2025 год.

На 08.10.2024 год. подсъдимият Г. отишъл на риболов на язовир ** с лекия си автомобил “СААБ“ с peг. № **. Автомобила бил оборудван с работещ видеорегистратор. Около 18:20 часа същият ден той управлявал автомобила по брега на язовира в източна посока, търсейки място, където да се установи. Движел се с автомобила в близост до водата, което в този участък било възможно, поради спадналото ниво на язовира. Така подсъдимият приближил място на около 300 м от язовирната стена, където на брега на язовира, в землището на село **, общ. Лозница, своя бИ.к били разположили последователно свидетелите С.И.Я. и С.И.С.. След техните бИ.ци било невъзможно движението с автомобил в непосредствена близост до водата на язовира, поради заблатяване на местността. Виждайки, че не може да продължи напред с автомобила подсъдимият извикал през смъкнатото стъкло на шофьорската врата към стоящия наблизо свидетел С.Я., като го попитал може ли да мине покрай караваната му. Свидетелят Я. му отговорил, че няма достатъчно място и допълнил, че път напред няма, т.к. е тиня и трябва да се върне назад към черния път. Подсъдимият му отвърнал, че с бИ.ците си били затворили пътя и вместо да се върне продължил движението си с автомобила напред към бИ.ка на свидетеля С.С., където била спряна караваната на 3 последния. По същото време свидетелят С. бил с лодка в язовира, но родителите му – свидетелите И.С.И. /на 73 год./ и Н.С. И. /на 71 год./ били на брега - в пространството между водите на язовира и караваната. Свидетелят И. И. видял приближаващия се автомобил, управляван от подсъдимия Г. и тръгнал към него като му правел знаци с ръце, че трябва да обърне, т.к. няма накъде да продължи. Подсъдимият обаче продължил движението си и завил вляво, целейки да излезе на черен път, при което следвало да мине непосредствено до караваната. По същото време в близост до караваната била свидетелката Н. И., стояща до пластмасов стол, разположен на пътя, откъдето възнамерявал да мине подсъдимия. Свидетелката И. също правела знаци с ръце към подсъдимия да се върне. Подсъдимият първо спрял непосредствено до свидетелката И., която продължавала да му прави жестове да се върне След това той отново потеглил с автомобила, форсирайки двигателя и бутнал пластмасовия стол при което го съборил и след това отново спрял автомобила.

Предвид ситуацията свидетелката И. ударила с ръце по предния капак на спрелия непосредствено до нея автомобил, като викала на подсъдимия да спре и същевременно успяла да вземе стола и да го премести. В този момент съпругът й - свидетелят И., който видял цялата ситуация, дошъл до автомобила на подсъдимия и отворил предната дясна врата на същия автомобил /където било пасажерското място/, като се навел до вратата и попитал подсъдимия какво прави. Тогава подсъдимият извадил пистолета си “G1оск- 43Х“, 9x19 и го насочил към гърдите на свидетеля И., изричайки думите „Внимавай, ще те застрелям!“ и му наредил да затвори вратата.

Свидетелката И., виждайки насочения към мъжа й пистолет, извикала името му. Изплашен свидетелят И. веднага се отдръпнал и затворил предната дясна врата на автомобила. Подсъдимият, форсирайки двигателя, потеглил с автомобила, като свидетелката И. в последния момент успяла да се отдръпне, за да не бъде блъсната. Отдалечавайки се с автомобила подсъдимият Г., извикал пред отворения прозорец на автомобила към свидетелите, че ще се обади на колегите си и ще видят какво ще им се случи, след което минал между въжетата на тентата и близките храсти в посока на черния път, обикалящ язовира.

След като подсъдимият вече се бил отдалечил, на брега излязъл свидетеля С.С., който бил чул виковете на майка си и звука от форсиращ се автомобилен двигател. Видял и автомобила на подсъдимия, който се отдалечавал от караваната му. Родителите му разказали, че непознатия мъж с автомобила заплашил баща му с оръжие и щял да блъсне майка му с автомобила. Свидетелят С. позвънил от мобилния си телефон на ОДМВРРазград и подал сигнал за случилото се.

В резултат започнала проверка, в хода на която още същата вечер подсъдимият Г. бил установен. Същият предал на полицейски служител с протокол за доброволно предаване от 08.10.2024г. бойния пистолет “G1оск43Х“, 9x19“, 9x19 с рег.№ BVZF145, черен на цвят, ведно с пълнител и намиращи се в него 10 бр. боеприпаси 9x19. На следващия ден – 09.10.2024 г., с протокол за доброволно предаване подсъдимият предал на полицейски служител черна флаш памет, съдържаща снет от него видеозапис от 4 видеорегистратора.

По отношение на снетия видеозапис от видеорегистратора, на досъдебното производство е извършена видео-техническа експертиза, като в заключението вещото лице описало действията на лицата заснети в записа и извършил текстово извлечение на разговорите от записа. В приложение № 1 са изготвени и приложени 44 бр. снимки. Приложеният като доказателство видеозапис от видеорегистратора от автомобила на подсъдимия е възпроизведен в хода на съдебното следствие.

В хода на съдебното следствие е назначена съдебно-психологическа експертиза по отношение на подсъдимия от заключението на която се установява, че:

1. В психодинамичен аспект, преживяванията и поведението на освидетелствания И. Г. към момента на ситуацията от 08.10.2024 г., са типични за конфликтна ситуация от подобно естество, която освидетелствания възприема като екстремно ескалираща и застрашаваща физическата му неприкосновеност. Възприятията и интерпретациите му в пика на сблъсъка са били интензивно емоционално ангажирани по посока застрашеност и желание за предотвратяване на неблагоприятно развитие. Налице са преживявания и емоции от негативния регистър (озадачение, гняв, несигурност, безпокойство, опасения, страх) с висока интензивност, като във върха на екстремното афективно преживяване емоциите овладяват възприятието, оценките за ситуацията и мобилизират ресурсите на личността му, включително и с импулсивни защитни (и социално неприемливи) действия. Присъствието, оценката и поведението на лицето съответстват на критериите за наличие на стрес (Остра стресова реакция). Наред с това през цялото време освидетелствания Г. не губи сетивна и логическа връзка с действителността и динамиката на събитията, реакциите му са в контекста на ситуацията т.е. при освидетелствания е налице психично състояние, дължащо се на възникнала силна емоция, която обаче, не е стигнала много висока мощ, така че да е стеснила съзнанието му. Това емоционално състояние не е еквИ.лент на силно раздразнено състояние или на физиологичен афект;