Определение № 338 от 10.02.2020, Административен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2020 година, гр.Варна

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

VІ-ти кас.състав,в закрито заседание на

6.02. 2020 г.,в състав :

Председател : Красимир

Кипров Членове

: Йова Проданова Марияна Бахчеван като разгледа докладваното от съдия Кипров ч.касационно дело № 257/2020 г. по описа на съда,за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.285,ал.1 от З-на за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ във вр. с глава ХІІІ от АПК.

Образувано е по частна касационна жалба на К.С.Р.,против определение № 2662/23.10.2019 г. по адм.дело № 2225/2019 г. по описа на АС-Варна,с което е оставена без разглеждане исковата молба на частния жалбоподател срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв. и на основание чл.126,ал.1 от ГПК е прекратено производството по делото.

Жалбата съдържа доводи за неправилно определяне от страна на първоинстанционния съд на предмета на делото,който не бил идентичен с този по адм.дело № 909/2018 г. по описа на АС- Варна - посочва се,че правното основание на искът по адм.дело № 2225/2019 г. се съдържало в разпоредбата на чл.1 от ЗОДОВ ,че този иск имал за предмет репариране на вреди,поради нарушение от страна на затворническата администрация на чл.3 от ЗИНС вр. с чл.3 от ЕКПЧОС и задържането му в постоянна изолация в продължителен период от време без осигуряване на възможност за смислени дейности, докато предмета на адм.дело № 909/2018 г. касаел твърдения за противоправни бездействия на затворническата администрация да извършва корекционна и възпитателна дейност,регламентирана в глава ХІ,раздел І от ЗИНС и глава ІV от ППЗИНС. Иска се отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго,с което първоинстанционният съд да бъде задължен да разгледа спора.

Ответникът

Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”,чрез упълномощения юрисконсулт Славова е подал писмено възражение срещу частната жалба с.д. 16636/11.11.2019 г.,с което е заявено становище,че обжалваното определение е правилно и законосъобразно – първоинстанционният съд правилно бил възприел изразеното от ответника становище за пълна идентичност на производствата по двете дела. Отправено е искане за оставяне на частната жалба без уважение.

Съобщението за обжалваното определение е връчено на Р. на 25.10.2019 г.,а частната жалба е подадена на 31.10.2019 г. до ВАС,който със свое определение № 810/20.01.2020 г. по адм.дело № 13874/2019 г. изпраща делото по подсъдност на АС-Варна. Спазен е 7-дневния срок за обжалване по чл.230 от АПК и е налице правен интерес от същото,поради което касационният съд намира жалбата за процесуално допустима.

Разгледана по същество,частната жалба е основателна.

Адм.дело

№ 2225/2019 г. е образувано след като с решение № 11629/31.07.2019 г. по адм.дело № 14591/2018 г. по описа на ВАС е частично отменено решение №

1868/10.10.2018 г. по адм.дело № 643/2017 г. по описа на АС-Варна и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на АС-Варна при спазване задължителните указания,съдържащи се в мотивите на касационното решение.

Допустимият при новото разглеждане период на обезщетение е определен от касационната инстанция за времето от 1.01.2014 г. до 13.03.2017 г. ,във връзка с което са дадени задължителни указания за прецизиране размера на иска за този период.

При новото разглеждане на делото, съдът е постановил разпореждане № 11129/12.08.2019 г. ,с което е оставена без движение исковата молба на Р. и му е дадена възможност да уточни произхода на неимуществените вреди,като конкретизира в релевантния период по какъв начин е бил увреден, да посочи размер на иска за този период и да формулира всичките си доказателствени искания. В изпълнение на постановеното разпореждане, Р. е подал уточняваща молба с.д. 13105/27.08.2019 г. ,в която е посочил,че неимуществените вреди през периода 1.01.2014г. до 13.03.2017 г. са следствие противоправното поведение на ответната страна да му осигури нормални условия за изтърпяване на наказанието,които да не съставляват нечовешко и унизително отношение,а цената на исковата претенция е посочена в размер на 100 000 лв. ,ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.

В петитума по първоначалната искова молба въз основа на която е било образувано адм.дело № 643/2017 г., неимуществените вреди са посочени както следва : „ изразяващи се в чувство на унижение,страх,безсилие,безнадеждност,малоценност,уронване на човешкото достойнство,увреда на физическото и емоционалното здраве,следствие противоправното поведение на затворническата администрация по повод поставянето в пълна и принудителна изолация в постоянно заключено помещение в пенитенциарното заведение,което съставлява нечовешко и унизително отношение”. При касационния контрол на постановеното по това дело решение, ВАС е приел недопустимост на предявеният иск извън периода 1.01.2014 г. – 13.03.2017 г. ,позовавайки се на

Решение на Четвърто отделение на Европейския съд по правата на човека,постановено на 17.11.2015 г. и влязло в сила на 17.02.2016 г. по делото „Р. срещу България”,с което съдът е присъдил в полза на Р. обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от извършено срещу него нарушение по чл.3 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи,включващо и държането му в изолация в заключена килия за петнадесетгодишен период ,считано от 1999 г. до 2013 г. ,включително.

В петитума на исковата молба въз основа на която е образувано адм.дело № 909/2018 г.,неимуществените вреди са посочени както следва : „изразяващи се в чувство на унижение,безсилие,безнадеждност,малоценност,уронване на човешкото достойнство,увреда на физическото и емоционалното здраве,следствие противоправното поведение на затворническата администрация изразяващо се в бездействие да изпълни вменени й задължения по повод индивидуална и корекционна дейност и невключването в специализирани програми,неосигуряване на обучение и трудова дейност,което съставлява нечовешко и унизително отношение”. При касационния контрол на постановеното по това дело решение,същото е отменено с постановяване от ВАС на друго такова по същество,с което искът на Р. е отхвърлен,като в диспозитива на касационното решение / № 16991 от 12.12.2019 г. по адм.дело № 463 от 2019 г./ претендираното от него обезщетение за неимуществени вреди е квалифицирано като такова, вследствие неизпълнение на задълженията на администрацията на затвора за препланиране изпълнението на присъдата по чл.156 от ЗИНС вр. чл.129 от ППЗИНС.

Видно от гореизложеното,исковете по адм.дело № 2225/2019 г. и адм.дело № 909/2018г. по описа на АС-Варна са идентични единствено по отношение на страните,периода и характера на вредите,но не и по отношение на правопораждащите последните юридически факти. Квалификацията на предявените искове се определя от изложеното в исковите молби описание на фактите ,които в случая са различни по двете дела – правопораждащи за искът по адм.дело № 2225/2019 г. са фактите за поставяне на ищеца в изолация в постоянно заключено помещение,чиято правна квалификация както е посочил ВАС се изразява в твърдение за извършено нарушение на чл.3 от ЕКПЧОС,докато правопораждащи за искът по адм.дело № 909/2018 г. са фактите за бездействие на затворническата администрация да изпълни задължения вменени с цитираните в решението на ВАС разпоредби на чл.156 от ЗИНЗС и чл.129 от ППЗИНЗС. Различните факти сочат,че основанията на исковете по двете дела не са напълно идентични,поради което в случая не са налице предпоставките на чл.126 от ГПК за прекратяване на производството по адм.дело № 2225/2019 г. по описа на АС- Варна. Като е прекратил съдебното производство без да са налице предвидените в закона основания,първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразен акт,който като такъв следва да бъде отменен,а делото върнато на същият съд за продължаване на съдопроизводствените действия и решаване на спора по същество.

Предвид изложеното и на основание чл.285,ал.1 от ЗИНЗС във вр. с чл.235 от АПК,касационният съд О

П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение №

2662/23.10.2019 г. по адм.дело № 2225/2019 г. по описа на АС-Варна и ВРЪЩА делото на същият съд за продължаване на съдопроизводствените действия и решаване на спора по същество.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ

:

ЧЛЕНОВЕ :