Определение № 53 от 16.01.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 53 гр. Варна, 16.01.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Мария Кр. Маринова

Юлия Р. Бажлекова като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20243000500020 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена частна жалба от Е. Ш. Ш., чрез процесуалния му представител адв.Д.М., против определение №683/10.11.2023г., постановено по гр.д.№535/22г. по описа на ШОС, с което е оставен без разглеждане предявеният от Е. Ш. Ш. против Национално бюро на българските автомобилни застрахователи иск по чл.515, ал.2, т.1 от КЗ, във вр. с чл.511 от КЗ за заплащане на неимуществени вреди в размер на 100 000лв., настъпили за ищеца вследствие смъртта на неговият брат - Ф.Х.А., починал вследствие на ПТП от 17.08.2017г., станало около 23:40 на главен път І-7 Силистра-Шумен, в близост до км.59+657.7, като водачът на товарен автомобил марка и модел - DAX XF 440, с рег.

№AG24KDV А.Й.З., застрахован извън територията на Република България, но в друга държава членка, като недопустим, както и е прекратено е производството по делото и Е. Ш. Ш. осъден да заплати на Национално бюро на българските автомобилни застрахователи сумата от 10 980лв., като разноски, направени от ответника в производството.В жалбата се твърди, че определението е неправилно по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск.

Въззиваемата страна Национално бюро на българските автомобилни застрахователи в депозирания отговор по частната жалба в срока по чл.276, ал.1 от ГПК, чрез процесуалния си представител адв.Р.Цървуланова, поддържа становище за нейната неоснователност и моли обжалваното определение да бъде потвърдено.

Частната жалба е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна и против подлежащ на обжалване пред настоящата инстанция съдебен акт.Разгледана по същество е основателна по следните съображения.

1

Производството по гр.д.№535/22г. по описа на ШОС е образувано по предявен иск от Е. Ш. Ш. против Национално бюро на българските автомобилни застрахователи за осъждане на ответника за заплати на ищеца сумата от 30 000лв./след допуснато с протоколно определение от 12.09.2023г. изменение в размера на иска, бил с първоначален размер 100 000лв./, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, вследствие смъртта на неговият брат - Ф.Х.А., починал на 07.10.2017г. в резултат от ПТП, настъпило на 17.08.2017г., около 23:40, на главен път І-7 Силистра-Шумен, в близост до км.59+657.7, виновно причинено от водача на т.а. „DAF XF-440“, с рег.№AG24KDV А.Й.З./румънски гражданин/, за което деяние същият е осъден с влязла в сила присъда №21/27.11.2019г., постановена по НОХД №340/19г. по описа на ШОС.В исковата молба се твърди, че за горепосочения т.а. с румънски регистрационен номер е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в Република Румъния с Omniasig Vienna Insurance Group SA-Румъния.В хода на производството ответникът е посочил/л.86 от делото на ШОС/, че Omniasig Vienna Insurance Group SA е застраховател от държава, която членува в Съвета на бюрата, а именно Република Румъния, както и, че този застраховател има одобрен кореспондент за територията на Република България, който кореспондент е ЗЕАД „Булстрад Виена Иншуърънс груп“.

Тъй като се твърди от ищеца, че застрахователното събитие е настъпило на територията на Република България с участието на виновен водач, който управлява МПС, което обичайно се намира в държава, чието национално бюро членува в Съвета на бюрата, и което има сключено в тази държава към момента на събитието застраховка „Гражданска отговорност“, следва да се приеме, че се претендира отговорността на НББАЗ на осн. чл.511, ал.1, вр. чл.513, ал.1 от КЗ.

Съгласно разпоредбата на чл.511, ал.3 от КЗ, в случаите на ал.1 увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако кореспондентът или бюрото не са се произнесли по подадената претенция в срока по чл.496, ал.1, отказано е изплащане на обезщетение или ако увреденото лице не се е съгласило с размера на обезщетението, като съответно се прилага чл.380.

Заявяването на претенцията първоначално пред кореспондента за територията на Република България на застрахователя на виновния водач е абсолютна процесуална предпостанка за допустимост на съдебното производство.Следва да се посочи и, че според чл.3 от Вътрешните правила на Съвета на бюрата, в сила от 01.07.2008г./акт, които също урежда организацията и дейността на НББАЗ, съгласно чл.506, ал.4 от КЗ/, когато едно бюро е уведомено за произшествие, настъпило на територията, за която то е компетентно, с участието на превозно средство от друга държава, без да е необходимо да чака предявяването на формална претенция, пристъпва към разследване на обстоятелствата във връзка с произшествието, и ако установи, че застрахователят на превозното средство, участвало в произшествието е идентифициран и че има одобрен кореспондент на този застраховател, то препраща незабавно тази информация на кореспондента за по-нататъшни действия, т.е. уведомяването може да се извърши и чрез НББАЗ, което е длъжно да препрати незабавно претенцията на кореспондента.

2

След постъпване на исковата молба, с разпореждане №399/12.12.2022г. първоинстанционният съд е оставил исковата молба без движение за отстраняване на нередовности по см. на чл.127, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК, вкл. ищецът да уточни заявил ли е претенцията си пред НББАЗ.С молба вх.

№884/16.02.2023г., депозирана в изпълнение на указанията, касателно горното указание ищецът е посочил, че претенцията е заявена пред ответника на посочен електронен адрес [email protected].Към молбата няма доказателства в подкрепа на твърдението.Със същата молба са отстранени останалите нередовности на исковата молба.

След депозиране на молбата и независимо, че не са изпълнени всички указания, с разпореждане №75/21.02.2023г. съдът е разпоредил изпращането на препис от исковата молба и приложенията на ответника с указания за отговор в едномесечен срок.В депозирания в срок отговор на исковата молба ответникът е направил множество възражения и оспорвания по повод основателността на претенцията, но относно твърдяното уведомяване единствено е посочил в частта, с която е оспорвал началната дата на дължимост на законна лихва/първоначално се е претендирала законна лихва, считано от 07.10.2017г., но в о.с.з. на 12.09.2023г. ищецът се е отказал от тази претенция/, че на осн. чл.512, ал.1 от КЗ НББАЗ би дължало лихва, считано от изтичане на тримесечния срок по чл.496 от КЗ за произнасяне по извънсъдебната претенция, доколкото изобщо НББАЗ е сезирано с такава.Посочил е и, че на този етап оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение, предвид липсата на потвърждение от чуждестранния застраховател и от Националното бюро на Румъния по реда на Вътрешните правила на Съвета на бюрата.

С последвалото определение №509/28.07.2023г. по чл.140 от ГПК съдът/без да коментира твърденията на ищеца в уточняващата му молба/ му е указал, без да му дава срок за изпълнение и указания за последствия при неизпълнение, да отправи твърдения относно обстоятелството завеждал ли е щета пред НББАЗ и кога, както и че не е ангажирал доказателства в тази насока в производството.В срок до първото о.с.з., проведено на 12.09.2023г., ищецът не е отправил исканите твърдения.В това о.с.з. ищецът също не е въвеждал твърдения относно уведомяването, но съдът е приел, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, дал е ход и е обявил за окончателен проектът за доклад, изготвен с определението по чл.140 от ГПК.Ответникът е уточнил, че понастоящем не оспорва наличието на застрахователно правоотношение.В това о.с.з. са изслушани свидетели, заключения на две изготвени експертизи и делото е отложено за изслушване на още един свидетел.В следващото и последно проведено по делото о.с.з. на 10.10.2023г. е изслушан един свидетел, след което страните са посочили, че нямат други доказателствени искания.Процесуалният представител на ищеца е предложил страните да уредят отношенията си със споразумение, на което представителят на НББАЗ е посочил, че не може да оцени възможността за споразумение, при положение, че към настоящия момент е налице отказ за изплащане на застрахователно обезщетение по извънсъдебната претенция.След изявленията, съдът е счел е делото за изяснено от фактическа страна, дал е ход на устните състезания и след приключването им е обявил делото за решаване.

3

С обжалваното определение, ШОС след като е отменил хода по същество, е прекратил производството по делото, приемайки, че в производството въобще не е било установено от ищеца, че е предявил претенция към кореспондента или към бюрото, а за да може да установи това обстоятелство, съдът, с извършения от него предварителен доклад е дал изрични указания в определение №509/28.07.2023г., като в диспозитива/л.73 от делото/ в отделен абзац изрично е указал на ищеца, че не твърди завел ли е щета и кога, както и че не е ангажирал никакви доказателства в тази насока, поради което предявеният иск е недопустим на осн. чл.511, ал.3 от КЗ.

В частната си жалба жалбоподателят е посочил, че е изпълнил указанията на съда в определение №509/28.07.2023г. като е посочил в горецитираната си молба, че е заявил претенцията си пред ответника на посочения електронен адрес, а и това обстоятелство не е било оспорвано от ответника с отговора и в хода на производството.С отговора на частната жалба НББАЗ е посочил, че липсата на оспорване не води до извод за основателност на жалбата, т.к. съдът проверява допустимостта на предявения иск, поради което и предвид непредставянето на доказателства за предявяване на извънсъдебна претенция определението за прекратяване на производството е правилно.Няма взето становище относно обстоятелство дали действително НББАЗ е сезирано или не е сезирано с извънсъдебна претенция.

Видно от цитираната разпоредба на чл.511, ал.3 от КЗ предявяването на извънсъдебна претенция до кореспондента, вкл. евент. и чрез НББАЗ, което е длъжно да я препрати на кореспондента, е условие за допустимост на предявения иск и тежест за установяване на този факт носи ищецът.Съдът обаче, въпреки че е дал първоначално указания на ищеца относно горното, а той не ги е изпълнил/простото твърдение, че е заявена претенция на електронния адрес на ответника не съставлява доказване на заявяване на претенцията/, е счел, че всички нередовности на исковата молба са били отстранени/вкл. при уклончивата позиция на ответника по този факт в отговора на исковата молба, а и в хода на цялото производство, вкл. и пред настоящата инстанция/ и е постановил определение по чл.140 от ГПК.В него отново е дал указания, но без да дава срок за изпълнение.В срок до първото о.с.з. указанията не са изпълнени, но съдът е дал ход на делото и започнал събирането на доказателства, без да дава нови указания, провел е следващо съдебно заседание, в което също е събирал доказателства и е обявил делото за решаване, след което го е прекратил, приемайки, че ищецът не е изпълнил указанията, дадени с определението по чл.140 от ГПК, по което, както се посочи, не е даван срок за изпълнение, нито указания, че при неизпълнение производството по делото ще бъде прекратено.

При констатирани нередовности на исковата молба, съобразно разпоредбите на чл.129 от ГПК, делото следва да бъде оставено без движение и на ищеца да се дадат ясни указания по отстраняването им, в случая и предвид цитираната позиция на ответника представяне в указания от съда срок на доказателства за отправена извънсъдебна претенция до кореспондента за България на чуждестранния застраховател, евент. чрез НББАЗ, вкл. указания, че при неизпълнение в рамките на дадения срок производството по делото ще бъде прекратено.Ако страната е депозирала уточняваща молба, но с нея указанията не са изпълнени или не са изпълнени 4 в цялост, съдът следва да прецени дали производството подлежи на прекратяване и да го прекрати или евент. да даде нова възможност за изпълнение също в указан срок и при указани последствия при неизпълнение, но не следва, след като е депозирана уточняваща молба, с която указанията не са изпълнени в цялост или и при липсата на уточняваща молба, съдът да продължи съдопроизводствените действия като по редовна искова молба, без да дава нови указания на ищеца, вкл. с даване ход на устните състезания и обявяване за решаване, след което да прекрати производството, защото е приел, че първоначалните му указания не са изпълнени.