Решение № 9 от 07.01.2026, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Разлог, 07.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана С. Павлова при участието на секретаря Я. Г. Й., разгледа докладваното от Диана Павлова, Гр. дело № 20241240101556 по описа за 2024 година

Делото е образувано въз основа на ИМ, подадена от С.М.С., ЕГН*, с адрес с.К., о.Б., у.

„Д.“№34, ч/з адв. Н.М.М., АК-Я., у.„Б.“№17 - партер, съд. адрес ищец: г.Я., у.„Б.“№17 партер, с/у „Ф.Б.„ЕООД, ЕИК*, с адрес: г.С., ж.„М.“3, б.„А.М.“51, в.А, е.9, о.20, с управителите Д.В.Н. и И.В.В..

В ИМ се твърди, че на 13.05.2024 г. ищецът е сключил с ответното дружество Договор да потреб. кредит №*, по силата на който е получил в собственост сумата от 1`800.00 лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 23.00% и ГПР от 49.11%. Също така се твърди, че съгласно чл.5 от Договора е следвало да сключи Договор за гаранция с дружеството „М*р.l.с“ с цел обезпечаване на сключения договор. По силата на сключения договор за гаранция ищецът е следвало да заплати сумата от 1`764.00 лева за гаранция.

Сочи се, че сключеният договор по своята правна хар-ристика и съдържание представлява такъв за потреб. кредит, поради което следвало да отговаря на императивните разпоредби по ЗПК.

Според ищеца сключеният договор е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.22 от ЗПК, вр. с чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК. Ищецът твърди, че договорът за потреб. кредит е нищожен, тъй като не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му.

На следващо място се твърди, че погасителният план не отговаря на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, тъй като не съдържа задължителната информация по ЗПК.

Сочи се, също, че договорът не съдържа годишен лихвен процент на разходите по кредита и обща сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит.

Посочва се, че общата сума, която следва да бъде върната е 2`214.00 лв., която включва отпуснатия кредит и 414.00 лв. лихва, при лихвен процент 23.00%. Твърди се, че не е ясно по какъв начин е формирана ГПР от 49,11%, както и че в общата сума не е включено допълнителното плащане по договор за гаранция от 1`764.00 лв. Според ищеца сключеният договор за кредит е недействителен, поради заобикаляне на закона.

Счита, и че клаузата на договора, предвиждаща сключването на договор за поръчителство, е нищожна и на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави, тъй като води до нееквивалентност на насрещните престации. Посочва, че клаузата на договора, 1 предвиждаща сключването на договор за поръчителство е във вреда на потребителя и не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до неравновесие в правата на страните, предвид което се явява нищожна на основание чл.143 от ЗЗП.

Поради посоченото е предявен иск, с който се иска от съда да приеме за установено, че сключеният м/у страните Договор да потреб. кредит №*/13.05.2024 г. е нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във вр. с чл.22 от ЗПК.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответникът е упражнил правото си на отговор. В него сочи, че оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. На първо място се навеждат доводи, че ИМ е нередовно подадена. На следващо място се възразява към претендираната сума от 3`978.00 лева, като се сочи, че не е ясно кога и към кого е платена, поради което се твърди, че искът е насочен към ненадлежен ответник. Липсва ясна обосновка на правния интерес спрямо конкретния ответник.

Изтъква се, че в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване сключването на процесния договор, както и да посочи док-ства и конкретни обстоятелства, които ще доказва с тя. Твърди се, че липсват данни ищецът изобщо да е превеждал суми на ответното дружество.

Възразява се по отношение твърдението на ищеца, че са нарушени изискванията на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, тъй като в процесния договор е посочен ГЛП от 23%. Сочи се, че при фиксирана лихва липсва задължение в договора да се съдържа информация по чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, както и че липсва задължение за информация по чл.11, ал.1, т.11 относно погасителен план, който да съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение но вноските м/у различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.

Навеждат се доводи, че възраженията с/у начина на изчисляване на ГПР съобразно изискванията на ЗПК са неоснователни, тъй като в процесния договор е написано ГПР – 49.11% и обща дължима сума 2`214.00 лева.

На следващо място се изтъква, че не са налице нарушения на чл.11 от ЗПК, тъй като в договора се съдържат условията за издължаване на кредита от потребителя, включително размера, броя, периодичността и датите на погасителните вноски и общата сума, която следва да се изплати.

Постъпил е в законоустановения срок и втори отговор на ИМ, с който се моли съда да отхвърли предявения осъдителен иск като неоснователен и недоказан. Излага се, че не са налице нарушенията на предвидените в чл.22 от ЗПК, разпоредби. По-конкретно излага, че в сключения договор е посочен фиксиран ГЛП от 23%, а при положение, че лихвения процент е точно фиксиран в договора и е ясен за страните, то не може да се приеме, че са нарушени изискванията на чл.11, т.9 ЗПК. При фиксирана лихва липсвало задължение в договора да се съдържа информация по чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, както и липсва задължение за информацията по чл.11, ал.1, т.11 относно погасителен план, който да съдържа информация за размера, броя и периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските м/у различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Твърди се, че в договор за потреб. кредит от 13.05.2024 г., сключен м/у страните, липсват неясноти. Договорът за кредит е сключен за конкретна сума, за конкретен срок, при фиксирана лихва, приложима за целия срок и се усвоява еднократно и в началото на договора.

Съдът след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото докства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори по делото, а същото се установява и от представения и приет препис на Договор за предоставяне на потреб. кредит №* - 13.05.2024 г., че м/у ищеца и ответника „Ф.Б.“ЕООД е възникнало облигационно правоотношение по силата на договор за потреб. кредит (заем).

2

Въз основа на него на ищеца е предоставена в заем сумата от 1`800,00 лв. с/у задължение да я върне в рамките на дванадесет месечни вноски за 12-месечен срок. С договора била уговорена и възнаградителна лихва от 23,00%, и посочен ГПР от 49,11%, за които обаче не са посочени изрично начин и метод на определяне, както и условия за прилагането им.

В погасителен план към договора за кредит, размерът на вноската е изчислен само на база главница и лихва, без да се включват допълнителни такси и разноски и без да се посочва общо дължимата от потребителя сума по процесния заем.

Съгласно чл.6 от договора за кредит, заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от M.B., M., в полза на Ф.Б.ЕООД, като с одобряване на обезпечението от кредитора, предоставеното обезпечение не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. Одобряването на обезпечението се извършва ч/з одобряване на заема. Представен е договор за гаранция /поръчителство/, сключен м/у Р.М.А. и M.B., M. Видно от същия, договореното възнаграждение в полза на гаранта е от 1`764,00 лева, като същият отговаря солидарно с кредитополучателя по договора за заем.

Останалите док-ства не променят крайните изводи на съда, поради което и не се обсъждат.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Съдът намира предявените искове за допустими. Липсват процесуални пречки, съответно налице са всички положителни процесуални предпоставки, обуславящи съществуването и надлежното упражняване на правото на иск. След като ищецът твърди да е страна по потребителски договор, то той винаги има интерес да установи със сила на пресъдено нещо дали същият или клауза от него е действителна или не.

По изложените съображения съдът счита предявените искове за допустими.

По иска с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото сключването на процесния Договор за предоставяне на потреб. кредит №*, неговото конкретно съдържание - права и задължения на страните, както и посочените основания за нищожност – уговаряне на възнаграждение за предоставяне на поръчителство в посочения в ИМ размер и че следва да се включи като „общ разход по кредита“, неправилно посочен размер на ГПР в договора, който не отговаря на действителния такъв, който надвишава максималния размер, определен в чл.19, ал.4 ЗПК. В тежест на ответника е да установи действителността на процесния договор и на конкретно оспорената договорна клауза, ч/з установяване наличието на основните съществени елементи от съдържанието на договора съгласно чл.11 ЗПК, както и следва да докаже, че посоченият ГПР в договора отговаря на действителния размер, както и че не надвишава максималния законов размер.Сключеният м/у ищеца и ответника договор е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в ЗПК, като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл.9 от ЗПК, въз основа на договора за потреб. Кредит, кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща ст-стта на услугите, съответно стоките, ч/з извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Преценката относно действителността на договора за потреб. кредит следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който е сключен договорът. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора е ограничена от разпоредбата на чл.9 от ЗЗД, в 2 посоки - съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за търговските сделки.

Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, 3 чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК, договорът за потреб. кредит е недействителен. Процесният договор за паричен заем е сключен при спазване на чл.10, ал.1 от ЗПК, същият отговаря на изискването на чл.11, ал.1, т.1 от ЗПК - съдържа дата и място на сключване, т.2 - вид на предоставения кредит, т.3 и 4 - индивидуализиращи страните белези, т.6 - срок на договора за кредит, т.7 - посочен е общият размер на кредита и условията за усвояването му. Съгласно чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, погасителният план към договора трябва да съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, а последователността на разпределението на вноските м/у различните неизплатени суми - само в случай, че са дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В настоящия случай към договора е приложен погасителен план, в който са посочени погасителните вноски по брой, размер и падеж.

Настоящият състав намира, че процесният договор попада в приложното поле на потребителската защита, тъй като заемателят е ФЛ по заема, който не е предназначен за търговска или професионална дейност. С оглед потребителския му хар-р, съдът дължи самостоятелна служ. преценка за неравноправни клаузи, а съобразно ТР 1/2020 г. на ВКС - и за нищожност по чл.26, ал.1 ЗЗД. Съдът приема, че неравноправна клауза от договора за заем се явява клаузата за обезпечение на процесния договор за предоставяне на гаранция, тъй като уговорката не отговаря на изискването за добросъвестност и която води до значително неравновесие м/у правата и задълженията на търговеца и потребителя. Тази клауза е във вреда на потребителя и го поставя в неравностойно положение, като му вменява задължения, които няма по закон, а противоречи и на изискването за добросъвестност поради това, че се създава привилегия в полза на търговеца. Съгласно чл.16 ЗПК, кредиторът е този, който следва да оцени кредитоспособността на длъжника към момента на сключване на договора. Ако оценката на длъжника е лоша, вместо да сключи договор, кредиторът може да откаже да предостави кредит съгласно чл.18 ЗПК. Включването на клаузата за обезпечение прехвърля риска от неизпълнение на задължението на кредитора за предварителна оценка на кредитоспособността на длъжника в/у последния и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията му. Непредставянето на обезпечение само по себе си не води до някакви вреди за заемодателя. Такива биха възникнали едва при неизпълнение на задължението на кредитополучателя за връщане на заетата сума и невъзможност за удовлетворяване от имуществото му. Този риск обаче следва да се съобрази от кредитора към момента на сключване на договора за потреб. кредит и да намери отражение при вземането на решение за отпускането му, а не предварително да се постави условия за предоставяне на обезпечение. В случая е налице уговорка, която води до значително неравновесие м/у правата и задълженията на кредитора и потребителя. Видно от приложения по делото погасителен план възнаграждението за гарант не е включено при изчисляване на уговорения в случая ГПР, а включването му в него най-вероятно ще обоснове размер, надвишаващ размера на чл.19 ЗПК. Принципът е, че при формиране на ГПР в него се включват не само тези, установени към момента на сключване на договора за потреб. кредит, но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя. Възнаграждението за гарант представлява разход, свързан с договора за кредит, който води до оскъпяване на кредита и увеличаване размера на задълженията. Предоставянето на гарант/поръчител е задължителен елемент от процедурата по кандидатстване за кредита и условие за сключване на договора, поради което свързаните с това разходи следва да бъдат включени в общата дължима сума и ГПР. След като кандидатстващият е избрал предложения от самия ответник гарант, то разходите във вр. с това поръчителство представляват разходи за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, защото сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита. Ето защо ст-стта на възнаграждението за гарант от 1`764,00 лева, трябва да бъде включено и при определяне на ГПР в договора за кредит, тъй като е част от него. Горното обосновава нищожност на договора за потреб. кредит, поради противоречие с разпоредбата на чл.19 ЗПК. Съгласно практиката на Съда на 4