Определение № 276 от 27.04.2023, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 276 гр. Габрово, 27.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ива Димова

Членове:

Симона Миланези

Велемира Димитрова като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно частно гражданско дело № 20234200500137 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба подадена от „ЮтеКредит България" ЕООД, ЕИК ***, със седА.ще и адрес на управление: гр. София, ул. *** № *, офис * представлявано от управителя И. Х. К., действащ чрез пълномощника си юрисконсулт Л. Х. срещу разпореждане на Севлиевски районен съд по ч.гр.д. № 143/2022 г., в частта с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, която се претендира от А. М. А. заплащането на 99,00 лева - такса за разглеждане и 151,00 лева такса на основание чл. 5.5 от Общите условия на „ЮтеКредит България" ЕООД и Тарифа за таксите и комисионните на физически лица в сила от 21.06.2021 г., дължими във връзка с Договор за потребителски кредит № 22051 от 08.09.2021 г.

В жалбата се излагат подробни доводи за неправилност и незаконосъобразност на разпореждането в обжалваната част. В жалбата се излагат твърдения, че съгласно чл. 5.1 от Договора за кредит е уговорено, че „Кредитополучателят дължи еднократна такса за разглеждане. Еднократната такса за разглеждане е дължима в деня на подписване на договора за кредит, финансира се от Кредитора и се възстановява от Кредитополучателя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план описан в чл. 6.1 от настоящия Договор („Погасителния план“).“ Таксата за разглеждане е дължима с цел оценка на кредитоспособността на клиента, съгласно чл. 3.4 от Общите условия към Договора за кредит. Кредитополучателят е получил и се е запознал с преддоговорната информация, запознал се е и е приел Общите условия на „ЮтеКредит България" ЕООД. В преддоговорната информация, в Договора за кредит и в Общите условия, такса за разглеждане при последваща оценка на кредитоспособността не е предвидена, не се начислява. Таксата за разглеждане възниква преди самото отпускане на кредита и не е дължима на основание управление на кредита. Претендираната такса на основание чл. 5.5 от Общите условия на „ЮтеКредит България“ ЕООД също е изрично уговорена дължима такса покриваща разходи по събиране на вземането. Позовава се на чл. 11, т. 17 от ЗПК, в който е предвидена възможност за събиране на други такси, като в преддоговорната информация в т. 4.6 от част III на Европейския формуляр е изрично посочено „Разходи, дължими при 1 просрочени плащания“. Счита, че с оглед размера на предоставения кредит, срока за връщане на сумата, липсата на предоставени обезпечения и при съпоставка с размера на законната лихва, мотивите на съда, че претендираните такси са неравноправни са неправилни. Потребителят е информиран за условията по договора чрез предоставената преддоговорна информация и има правото да се откаже от договора. Правото на отказ от Договора за кредит може да бъде упражнено в срок 14 календарни дни, считано от датата на сключване на договора за кредит или от датата, на която потребителят получи условията на договора, ако тази дата е след датата на сключване на договора.

Моли да се отмени постановеното Разпореждане № 191 от 09.02.2023г. по гражданско дело № 143/2023 г по описа на Районен съд Севлиево в частта, с която съдът е отхвърлил частично заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс на „ЮтеКредит България“ ЕООД с ЕИК *** срещу А. М. А. за заплащането на 99.00 лева - такса за разглеждане и 151.00 лева - такса на основание чл.5.5 от Общите условия на „ЮтеКредит България“ ЕООД и Тарифа за таксите и комисионните на физически лица в сила от 21.06.2021 г. дължими във връзка с Договор за потребителски кредит № 22051 от 08.09.2021 г. Претендира разноски.

Съгласно на чл. 413, ал. 2 от ГПК, препис от частната жалба не е връчен на длъжника.

Габровски окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което е допустима.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:

Производството пред Габровския районен съд е образувано по заявление подадено от „ЮтеКредит България" ЕООД за издаване на заповед за изпълнение срещу А. М. А. от с.

Градница, община Севлиево ул. „***“ № * . Във връзка с подаденото заявление е образувано ч.гр.д. № 143/2023 г. по описа на РС – Севлиево за заплащане на следните суми:

500,00 лева – изискуема главница; изискуема възнаградителна лихва в размер на 7,74 лв. дължима за периода от 09.09.2021 г. до 27.11.2021 г.; изискуема лихва за забава в размер на 43,33 лв. – дължима за периода от 08.10.2021 г. – 23.01.2023 г.; такса за разглеждане в размер на 99,00 лв.; такса съгласно чл. 5.5 от ОУ в размер на 151,00 лв. и законна лихва за забава за периода от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането.

Паричното задължение произтича от договор за потребителски паричен кредит, по който кредитополучателят е допуснал пълно или частично просрочие при изплащането на някое или на всички месечни погасителни вноски с повече от 50 дни, с което не е изпълнил едно свое основно задължение по договора. Изискуемостта на задължението е настъпила с изтичане на крайния срок на погасяване на кредита – 08.09.2022 г., съгласно договор за потребителски паричен кредит № 22051 от 08.09.2021 г. Претендират се разноски: 25,00 лв.

– държавна такса и 180,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

С разпореждане № 191 от 09.02.2023 г., в отхвърлителната част заповедният съд е приел, заявлението, по което е образувано настоящото дело, в частта, извън претендираната главница, възнаградителна лихва и лихва за забава, не отговаря на изискванията на закона.

Приел, че не са спазени на императивните разпоредби на чл. 19, чл.10а, чл.22 и чл. 33 от Закона за потребителския кредит. Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС въпросът дА. дадена договорна клауза трябва да бъде обявена за неравноправна следва да се приравни на въпрос от обществен ред, тъй като националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13. Позовал се е на съдебната практика в Решение от 7.08.2018 г. по съединени дела C‑96/16 и C‑94/17 на Съда на ЕС, когато съдът служебно следи за 2 неравноправни клаузи в заповедното производство, както и на Директива 2008/48- да се осигурява минималната процесуална гаранция за ефективна защита на правата и интересите на потребителите.

Съдът е съобразил, че за клаузи в договора за потребителски кредит, с които се предвиждат допълнителни такси за различни услуги или за неизпълнение на различни главни или акцесорни задължения по договора за кредит, съществува обоснована вероятност (в заповедното производство е достатъчна само вероятност), че са неравноправни и имат за цел единствено да заобикалят императивните разпоредби на чл. 19, чл.10а, чл.22 и чл. 33 ЗПК. Приел е, че съществува значителен риск за увреждане правата на потребителя с тях, поради което с оглед осигуряване ефективната защита на потребителя и спазване на основния принцип в гражданския процес за тези вземания заповед за изпълнение не следва да се издава.

В тази връзка е съобразил Решение от 20.09.2018 г. по дело C-448/17 на СЕС и на основание чл.411, ал.2, т.3 ГПК е отказал да се издаде заповед за изпълнение за сумата 99,00 лв. – такса за разглеждане и 151,00 лв. – такса съгласно чл. 5.5 от Общите условия на „ЮтеКредит България“ ЕООД към Договор за потребителски паричен кредит № 22051 от 08.09.2021 година и Тарифа за таксите и комисионните на физически лица.

С тези мотиви, заповедният съд е отхвърлил частично заявлението на „ЮтеКредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу А. М. А. от с.

Градница, община Севлиево.

Вземането, което се претедира, произхожда от Договор за потребителски паричен кредит № 22051 от 08.09.2021 г. сключен между „ЮтеКредит България“ ЕООД и А. М. А., поради което процесния договор за кредит е потребителски по своя характер и спрямо него са приложими разпоредбите на ЗПК.

Съгласно договореното, на длъжника е предоставена сумата от 500,00 лв. за срок от 12 месеца. Уговорен е годишен лихвен процент в размер на 6,89 %, еднократна такса за разглеждане в размер на 99,00 лв. и ГПР в размер на 49,77 %. Кледитополучателят се е задължил да върне сума в размер на 617,80 лв.

Съставна част в договора са включените допълнителни услуги – еднократна такса за разглеждане, която е включена в погасителния план. Претендира се и такса 5.5, която е предвидена в ОУ при неизпълнение.

В случая се касае за допълнителни уговорки по сключения договор за потребителски кредит, доколкото същите са инкорпорирани в него и месечната погасителната вноска включва и парична сума по тези допълнителни услуги. Клаузите за заплащане на възнаграждение по тях противоречат на добрите нрави и директно на нормите на чл.10а, ал.2 и ал.4 ЗПК, тъй като същите по своето естество са разход свързан с усвояване и управление на кредита, който обаче не е включен в ГПР, поради което същите са нищожни, а претендираната сума за пакет допълнителни услуги е недължима.

Съгласно чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не и такива за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Кредитодателят е длъжен, в приложение на чл. 16, ал. 1 от ЗПК, да извърши оценката на риска, която оценка предхожда сключването на договора и е свързана с кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, включително и такава представена от потребителя. Тази дейност на небанковата институция е свързана с кредитния риск, която тя би поела при отпускане на кредита и е задължителна независимо от волята на другата страна. Това е нейно задължение по закон. Оценката на риска касае самото решение на „ЮтеКредит България“ ЕООД за отпускане на кредитната сума, като това предшества сключването на договора.

3

Втората такса, предвидена в чл. 5.5 от ОУ, също е за административна обслужване в случай на неизпълнение на задълженията по договора точно и в срок от кредитополучателя.

Съгласно практиката на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК, възлагането в тежест на потребителя на допълнителна такса за управление на договора/кредита в случай на забава, за която по правило потребителят дължи обезщетение в размер на лихвата за забава, противоречи на разпоредбите на чл. 10, ал. 2 ЗПК и чл. 33, ал. 1 ЗПК /Решение № 345 от 9.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 1768/2018 г., II т. о., ТК/.

Поради изложеното, жалбата е неоснователна. Доколкото крайните изводи на заповедния съд съвпадат с тези на настоящата инстанция, то обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 191 от 09.02.2023 г. постановено по ч.гр.д. № 143/2023 г. по описа на Районен съд- Севлиево в обжалваната му част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4