Решение № 251 от 21.10.2020, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

Номер 251

21.10.2020 г.

Град ХАСКОВО

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Хасково

I-ВИ СЪСТАВ

На 07.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Секретар:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА К. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ТОДОР И. ХАДЖИЕВ

Д* Й. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА К. СЕРАФИМОВА-ДИМИТРОВА Въззивно гражданско дело № 20205600500780 по описа за 2020 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 388/13.07.2020г., постановено по гр.д. № 572 по описа на съда за 2020г., Районен съд - Хасково е осъдил "Еуромелос" ЕООД, с ЕИК 205046830, със седалище и адрес на управление в гр. Кюстендил, ул. „Гърлянски черешарник" № 52, представлявано от управителя С* Н*, със съдебен адрес в гр. К*, ул. „Ц* О*" № * ет.2, адв. Михаела Крумова да заплати на Н* К* Ж* с ЕГН ********** от гр. Х*, ул.“Г* Д*" № * ет.* сумата от 1851,27 лева, представляваща дължимо и неизплатено й брутно трудово възнаграждение за периода 01.06.2019 г. - 29.02.2020 г. по сключен помежду им трудов договор № 001/08.05.2018 г.,ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 05.03.2020 г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски от 533,65 лева,като искът за разликата до пълния му предявен размер от 1908 лева е отхвърлен като неоснователен. С решението Н. К. Ж. с ЕГН ********** е осъдена да заплати на "Еуромелос" ЕООД, с ЕИК 205046830 сумата от 18,43 лева за деловодни разноски, а "Еуромелос" ЕООД, с ЕИК 205046830 е осъден да заплати по сметка на Районен съд Хасково сумата от 74,05 лева за държавна такса по уважения иск; както и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събирането й - и държавна такса от още 5 лева.

С решението е допуснато предварително изпълнение на решението в частта на присъденото възнаграждение за работа, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.

Недоволен от решението е останал въззивникът "Еуромелос" ЕООД, който чрез пълномощника си адв. Михаела Крумова от АК-Кюстендил го обжалва в

1 законоустановения срок,с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност.Твърди се, че от събраните по делото доказателства не се установявало какъв е размера на трудовото възнаграждение, което следва да се заплати на ищцата, тъй като по делото били представени два трудови договора,единият от ищцата и другият от ответника, поради което, когато съдът е приел втория вариант от заключението на вещото лице, неправилно е приложил материалния закон. Изложени са съображения във връзка с формата на трудовия договор и ангажираните от страните доказателства във връзка с изясняване на делото от фактическа страна.

Прави искане въззивната инстанция да отмени обжалваното решение на Районен съдХасково и вместо него да постанови ново по съществото на спора, с което да отхвърли предявения иск за заплащане на трудово възнаграждение изцяло като неоснователен и недоказан. В условията на евентуалност се прави искане за изменение на постановеното решение и намаляване на размера на неизплатеното трудово възнаграждение по вариантите от заключението на вещото лице, които дават по-малки размери на това възнаграждение, с оглед събраните по делото доказателства.

В срока по чл. 263,ал.1 от ГПК няма депозиран писмен отговор от въззиваемата страна Н. К. Ж. .

Във въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

Постъпило е писмено становище с вх.№8257/30.09.2020 г. от адв.Михаела Крумова, като пълномощник на "Еуромелос" ЕООД, с искане делото да се разгледа в отсъствие на представител на страната и са изложени съображения по съществото на спора във връзка с твърденията изложени във въззивната жалба.Направено е искане за присъждане на разноски по делото.

Пред въззивната инстанция нови доказателства не са събирани.

СЪДЪТ, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в предвидения в чл. 259, ал. 1 от ГПК срок, от легитимирана страна и против съдебен акт, подлежащ на обжалване, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен в рамките на доводите, заявени във въззивната жалба. Първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички съотносими 2 към спора и сочени от страните доказателства, които са необходими за изясняване на спора от фактическа и от правна страна. Изложената от районния съд фактическа обстановка е правилно установена , поради което и на основание чл. 272 ГПК изцяло се споделя от въззивния състав.

С оглед наведените в депозираната въззивна жалба доводи, съдът намира за необходимо да обсъди следното:

Производството пред Районен съд– Хасково е образувано по подадена искова молба от Н. К. Ж. против „Еуромелос" ЕООД, с ЕИК 205046830, със седалище и адрес на управление в гр. Кюстендил, ул. „Гърлянски черешарник" № 52.

В исковата молба се твърди, че ищцата е била в трудово правоотношение с ответника по силата на трудов договор № 001/08.05.2018 г.,с място на работа в гр.Х* и изпълнявала длъжността „у* т**", при работно време от два часа, при месечно възнаграждение в размер на 212 лв., което за периода от 9 месеца от 01.06.2019 г. до 29.02.2020 г. не й било изплатено. Общият размер на дължимото трудово възнаграждение според ищцата бил 1 908,00 лв. / за 9 месеца по 212,00 лева/.Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника, да й заплати сумата от общо 1 908 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.

Ответникът „Еуромелос" ЕООД,с ЕИК 205046830 е оспорил изцяло исковата претенция като неоснователна. С отговора на исковата молба се оспорват фактите и обстоятелствата, изнесени в исковата молба и се твърди, че от датата на сключване на трудовия договор ищцата не се е явила нито веднъж на работа, но тъй като ответното дружество извършвало транспортна дейност, за осъществяването на същата било необходимо да има назначен на трудов договор служител на длъжност „у* т*", на каквато била назначена ищцата.Твърди се в отговора на исковата молба,че ищцата не е изпълнявала трудовите си задължения, съгласно връчената й длъжностна характеристика.

Искът е за заплащане на трудово възнаграждение и е с правно основание чл.128 т.2 от КТ, съгласно която разпоредба, работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.

При разглеждане на делото правилно първоинстанционният съд е разпределил доказателстванета тежест между страните и в решението си е обсъдил възраженията на ответника направени с отговора на исковата молба.

Видно от приложеното и прието като писмено доказателство гр.дело № 1517/2019 г. на РС-Хасково, с решение № 595/26.09.2019 г., ответникът „Еуромелос" ЕООД, с ЕИК 205046830 е бил осъден да заплати на ищцата сумата от 424 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода 01.04.2019 г. - 31.05.2019 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 10.06.2019 г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски. Видно от мотивите на това решение, сумата била дължима, на основание трудов договор № 001/ 08.05.2018 г., сключен между ищцата, като служител, и ответника, като работодател приложен по делото. В мотивите си съдът е приел, 3 че основното месечно възнаграждение на ищцата по договора е било 212 лв.,като дължимото й трудово възнаграждение за процесния период от 2 месеца възлизало на сумата от 424 лв. /2 х 212 лв./.

Страните по делото не спорят, че този трудов договор е действал през процесния период 01.06.2019 г. - 29.02.2020 г. В писмо с изх. № 19029897/ 17.04.2019 г. от Изпълнителна агенция „Главна Инспекция по труда", Дирекция „Инспекция по труда"Кюстендил изпратено до ищцата по повод нейна жалба се сочи, че е извършена проверка за спазване на трудовото законодателство при ответното дружество и при „ДМ Интернационал" ООД – Кюстендил, с ЕИК 203482148 и е било установено, че към момента на проверките, ищцата е в трудови правоотношения с двете фирми и тъй като не били представени платежни ведомости или други платежни документи, от които да е видно изплащането на уговореното й по трудовите договори възнаграждения за периода януари март 2019 г. на дружествата били дадени задължителни предписания. С авизо за издадено преводно нареждане за кредитен превод с рег. № ОВ61106190022555/11.06.2019 г. от „Банка ДСК" ЕАД, на ищцата е преведена сумат от 960 лв. от Р* В* К*, за която сума се сочи, че е за работни заплати от двете горецитирани дружества за периода януари - март 2019 г. На името на ищцата е издадено удостоверение за професионална компетентност за автомобилен превоз на товари № 20567/03.08.2016 г. от ИААА, съгласно Регламент /ЕО/ № 1071/2009 г. на ЕПС от 21.10.2009 г. за установяване на общи правила относно условията, които трябва да бъдат спазени за упражняване на професията автомобилен превозвач. Видно от справка за осигурителен стаж и доход при пенсиониране на името на ищцата, с дата 29.06.2020 г.; през периода януари - май 2020 г. тя е била осигурявана от ответника при осигурителен доход от 211,25 лв.; както и при същия доход и от „ДМ Интернационал" ООД - Кюстендил; както и от още две дружества, съответно за периодите януари-март и април-май 2020 г., при пониски осигурителни доходи.

По делото от ищцата е представен трудов договор от съдържанието на който е видно,че същият е сключен на основание чл.67 ал.1 т.1 от КТ и в договора е уговорено че ищцата ще изпълнява в ответното дружество длъжността „у* т*", с работно време от 2 ч а с а , при основно месечно трудово възнаграждение от 212 лв., без допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит при настоящия работодател, с периодичност на изплащане - месечно. Този трудов договор е подписан само от ищцата, като е отразено, че тя е постъпила на работа на 08.05.2018 г., когато й била връчена и длъжностна характеристика.

Видно от отговорите на ищцата на основание чл.176,ал.1 от ГПК работното й място се намирало в гр. Х*, тъй като за 2 часа работно време, нямало как да ходи до гр. К*, а и не й била връчена длъжностна характеристика, че трябва да работи на адреса на работодателя. Работела от дома си в гр. Х*.Притежавала квалификация на длъжностно лице, което задължително трябва да фигурира в персонала на фирмите, извършващи транспортна дейност и изготвяла всички документи, които били изискани от нея по електронен път,т.е дистанционно.Не познавала управителя на дружеството и не знаела, как се казва той.

Упълномощеното от него лице било Р** К**, когото тя също не познавала лично, но той й възлагал задачи от името на работодателя ,състоящи се в съставяне на документи, свързани с НОИ и НАП ,като комуникирала единствено с него и изпълнявала задачите в срок.

Работното време на ищцата било 2 часа и длъжността й била по-скоро консултантска, като не й била връчвана длъжностна характеристика и не й било вменявано да изготвя справки и отчети за дейността на дружеството. Не й било възлагано също да знае, колко автомобила и шофьора по трудов договор има дружеството, и тя не била наясно с това. До момента, в който започнали затрудненията в изплащането на трудовото й възнаграждение, ответникът нямал претенции, защо ищцата работи дистанционно.

Видно от заключението на назначената по делото съдебно - счетоводна експертиза,чието заключение не е било оспорено от страните по делото и е било изготвено въз основа на счетоводната документация на ответника и осигурителната сметка на ищцата, ответникът притежава международен лиценз за превоз на товари, а ищцата като лице с професионална компетентност била включена като ръководител на транспортна дейност.

Във връзка с изготвяне на заключението на вещото лице е бил представен трудов договор № 001/08.05.2018 г. в два варианта, относно съдържанието му. В 4 счетоводната документация на ответника, в договора основното месечно възнаграждение на ищцата било 140 лв., като същият макар да не бил подписан от страните по него бил регистриран в ТД на НАП от работодателя, съгласно подадено уведомление по чл.62 ал.5 от КТ, като в т.11 от същото било посочено, че трудовото възнаграждение е в посочения размер. Справката за прието уведомление, с изх. № от 10.05.2018 г., била неподписана от лицето.