Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 14 от 19.02.2025, Окръжен съд - Габрово

Съд
Окръжен съд - Габрово
Дело
Частно наказателно дело 54/2025
Вид
Решение № 14
Подписан
19.02.2025
В сила
27.02.2025
Състав
Павел Неделчев, Пламен Попов, Диана Василева

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Габрово, 19.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павел Неделчев

Членове:

Диана Василева

Пламен Попов при участието на секретаря Ваня Ил. Николова в присъствието на прокурора Т. Л. П. като разгледа докладваното от Павел Неделчев Частно наказателно дело № 20254200200054 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 32, във вр. с чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС).

Образувано е по удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции за признаване и изпълнение на решение на несъдебен орган на Кралство Нидерландия срещу българския гражданин К. Н. К., роден на ****, с местоживеене в с. ****, общ. Севлиево, с което му е наложена финансова санкция – глоба, в размер на 280 евро за извършено пътнотранспортно нарушение в Нидерландия. Изпратеното удостоверение съставлява искане за признаване и изпълнение на влязло в сила решение на несъдебен орган – Adm. verwerking flitsgegevens CJIB, с адрес Tesselschadestraat 55, 8913 HA Leeuwarden, с което на лицето е наложена финансовата санкция.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Габрово счита, че са изпълнени изискванията на закона и финансовата санкция следва да се признае за изпълнение.

1

Засегнатото лице К. К., редовно призован, не се явява в съдебно заседание.

Съдът, след като съобрази разпоредбата на чл. 16, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС, разгледа делото без негово участие.

Съдът, като се запозна с представените по делото доказателства и взе предвид становището на страните, прие за установено следното:

От извършена справка в НБД „Население“ се установява, че засегнатото лице К. Н. К., ЕГН **********, е с постоянен и настоящ адрес в с. ***, общ. Севлиево, поради което Окръжен съд - Габрово е компетентният съд по признаване на решението на решаващата държава.

В постъпилото удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции се сочи, че същото е издадено въз основа на решение (Reference CA - 263939180), постановено на 09.02.2024 г. от несъдебен орган - Adm. verwerking flitsgegevens CJIB, и е влязло в сила на 22.03.2024 г. В удостоверението се посочва, че на лицето К. Н. К. е наложена финансова санкция – парична сума от 280 евро, за нарушаване на чл. 2 от Закон относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата на Нидерландия, тъй като на 30.01.2024 г., 06:14 часа, на място:

Krommenie, N203 Provincialeweg kruising VIietsend, не е спрял на червен светофар: при трицветен светофар. В Удостоверението е вписано, че решението е влязло в сила, като по информация на органа, който издава удостоверението, в изпълняващата държава не е постановено решение срещу същото лице за същото деяние и няма решение, което е изпълнено в държава, различна от решаващата или изпълняващата държава.

Удостоверено е още, че производството е било писмено, като засегнатото лице е уведомено съгласно законодателството на решаващата държава лично или чрез упълномощен според националния закон представител относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете за обжалване. Въз основа на това се прави и искане за признаване на решението за наложената финансова санкция.

Съдът приема, че в случая е налице влязъл в сила в държава-членка на ЕС акт, от който произтича задължение за плащане на финансова санкция. Актът попада в приложното поле на чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗПИИРКОРНФС. Съгласно чл. 30, ал. 2 от Закона двойна наказуемост не се изисква за деяние, което според законодателството на издаващата държава съставлява поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, какъвто е настоящият случай.

Удостоверението по чл. 4 от рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета е представено по делото в образец с превод на български език, издадено от компетентен орган на издаващата държава. Спазени са изискванията за форма, съдържание и превод, съгласно чл. 4 и чл. 5 от ЗПИИРКОРНФС.

Съдът намира, че не са налице предвидените в чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС 2 факултативни основания, при които може да се откаже признаване и изпълнение на решението за налагане на финансова санкция. В Република България не е постановено решение срещу същото лице за същото деяние и няма такова решение, което е изпълнено в държава, различна от издаващата и изпълняващата. Давностният срок за изпълнение на решението не е изтекъл. Деянието, за което засегнатото лице е наказано по административен ред в Нидерландия, не е било от компетентност на български административни или съдебни органи. Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, което да прави изпълнението на решението недопустимо. Решението не се отнася за деяние, което по българското законодателство се счита за извършено изцяло или отчасти на територията на Република България или е било извършено извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такава деяние. Възрастта на засегнатото лице не изключва отговорността му. Съдът намира, че не е налице и факултативното основание за отказ по чл. 35, т. 10 от Закона. Видно е от Удостоверението, че в него се съдържа информация за спазване на условията съобразно законодателството на издаващата държава, като заинтересованото лице е уведомено за правото на обжалване и сроковете за обжалване на решението.

Тъй като наложената санкция е определена в евро, съгласно чл. 32, ал. 1, във вр. с чл. 16, ал. 8 от ЗПИИРКОРНФС, следва да се определи равностойността й в български лева. С оглед официалния курс на БНБ за деня на постановяване на решението за налагане на финансова санкция, равностойността на глобата от 280 евро е в размер на 547,63 лева. Към момента на разглеждане на настоящото производство съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 33 във вр. с чл. 17 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане или решения за налагане на имуществена санкция, а именно за приспадане частично или изцяло на изплатена от лицето имуществена санкция.

По изложените съображение молбата за признаване и изпълнение на решение, постановено от несъдебния орган на решаващата държава Нидерландия срещу българският гражданин К. К., с което му е наложена финансова санкция – глоба в размер на 280 евро /равняващи се на 547,63 лева/ за извършено административно нарушение следва да бъде уважена.

По изложените съображения и на основание чл. 32, ал. 1, във вр. с чл. 16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА Решение от 09.02.2024 г. (Reference CA - 263939180) за налагане 3 на финансова санкция, постановено от несъдебен/административен орган – Adm. verwerking flitsgegevens CJIB, с адрес Tesselschadestraat 55, 8913 HA Leeuwarden, Кралство Нидерландия, влязло в сила на 22.03.2024 г., с което на българския гражданин К. Н. К., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в с. ****, общ.

Севлиево, ул. ***, е наложена финансова санкция (глоба) за извършено административно нарушение на правилата за движение по пътищата в размер на сумата от 280 (двеста и осемдесет) евро, равностойни на 547,63 (петстотин четиридесет и седем лева и 63 ст.) лева.

Препис от настоящото решение, след влизането му в сила, да се изпрати на НАП – офис Габрово, за изпълнение.

Да се уведоми, на основание чл. 38 от ЗПИИРКОРНФС, компетентният орган на издаващата държава, който отговаря за изпълнение на решението – Centraal Justitieel Incassobureau – Postbus 185, 8900 AD Leeuwarden, Nederland, като копие от уведомлението да се изпрати и на Министерство на правосъдието на Република България.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Велико Търново в 7дневен срок от днес.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4