Определение № 2005 от 25.04.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2005 гр. Варна, 25.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно частно гражданско дело № 20253100500750 по описа за 2025 година за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл.274 във вр.чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. №21001/07.04.2025г. от М. Д. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ********** срещу определение №2954/06.03.2025г., постановено по гр. дело №3619/2024 по описа на Районен съд – Варна, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя по чл.248 от ГПК да бъде изменено решение № 482/12.02.2025г., в частта за разноските.

В жалбата е изложено становище за неправилност и незаконосъобразност на определението. Счита се за неправилен извода на съда за злоупотреба с права.

Възразява се на довода, че ищецът целенасочено е сключвал договори за потребителски кредити с ответника и с други финансови институции, които след това погасявал с цел да предяви искове за прогласяване нищожността на клаузите и връщане на сумите. Сочи, че за всяка усвоена сума по рамковия договор между страните възниква отделно правоотношение, поради което за всяка платена отделна вноска за ищеца е налице самостоятелен интерес от искова защита, която той да упражни в отделно производство. Акцентира, че след като ответникът продължава да включва в договори с едностранно определено от него съдържание неравноправни клаузи, което налага активно поведение на потребителя за защита на правата му, поведението на този кредитор стои в причинна връзка със сторените разноски.

Частният жалбоподател моли съдът да отмени определението и да уважи молбата за изменение на постановеното решение.

Насрещната страна по жалбата „Неткредит“ ООД депозира отговор в срока по чл. 276, ал.1 от ГПК, с който излага съображения за законосъобразност на обжалваното определение.

Частната жалба е депозирана в установения от закона срок (чл.248, ал.3 от ГПК), от лице, имащо правен интерес от обжалването, и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което се явява допустима.

1

За да се произнесе, съставът на въззивния съд съобрази следното:

С решение №482/12.02.2025г по гр .д. №3619/2024 по описа на Варненски районен съд е отхвърлил предявения от М. Д. Д. срещу „Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421, осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД за сумата от 30.70 лева, представляваща платена без основание недължима неустойка по чл. 6, уговорена в Договор за потребителски креди № *******/******* г., поради извършено плащане в хода на процеса. Съдът е намерил иска за доказан по основание и размер, като е отхвърлил същия единствено поради зачитане на погасяващия факт в хода на делото. За да отхвърли искането за присъждане на разноски по реда на чл.78, ал. 3 от ГПК, съдът е съобрази, че производството е образувано само с цел получаване на възнаграждения за процесуално представителство от адвоката на ищеца. Мотивирал се е, че в рамките на последната година ищецът е образувал в РС-Варна 23 самостоятелни производства във връзка със сключени от него договори, като по всички е представляван от един адвокат. Извел е, че поведението на ищеца сочи на извод за целенасочено сключване на заемни правоотношения, по които след това е извършвал доброволни погасявания, за да може да предявява искове за прогласяване нищожността на клаузите и връщане на даденото по договорите.

По аргумент.чл. 78, ал.3 от ГПК разноските се дължат в полза на ищеца, когато отхвърлянето на иска е по причина на изпълнение на паричното задължение на ответника в хода на висящ процес. За наличието на тази предпоставка не е налице спор.

Титулярът на процесуални права по принцип е свободен в преценката си дали и кога да ги упражни. Предявяването на иск поначало е правомерно действие, като израз на упражняване на законоустановена възможност за защита на нарушени материални права. Противоправно упражняване на процесуалното право на иск по смисъла на чл. 3 от ГПК е налице само, когато сезирането е извършено не с цел твърденията в молбата да бъдат проверени и въз основа на това страната да получи съответна защита, а когато ищецът преследва или забранена от закона цел, или постига същата цел по непозволен начин. Злоупотреба е налице и когато се предявява иск само с цел да се увреди насрещната страна –т.наречените slapр дела, при които се предявяват явно необосновани искове с цел финансов или психологически натиск върху журналисти, граждански активисти и др.

В случая жалбоподателят не е оспорил, че за период от една година е образувал 23 производства срещу различни финансови институции за връщане на даденото по нищожно договори за кредит. По делата се претендират малки суми, а заплатените от ищеца адвокатски хонорари надвишават в пъти размера на претенциите. Въпросното поведение несъмнено излиза извън обичайното на потребител, ползващ финансиране за задоволяване на текущи нужди и сочи на извод за злоупотреба с процесуални права.

Същевременно това процесуално поведение на ищеца е обусловено от извънпроцесуалната позиция на кредитора. Последният разполага в всички възможности да премахне неравноправни клаузи в договорите и по този начин да преустанови образуването на дела за прогласяване нищожността им, респ. за връщане на даденото по тях.

Разпоредбата на чл. 3 от ГПК забранява недобросъвестно упражняване на процесуални права под страх от отговорност за вреди, без обаче да предвижда погасяване на отговорността за разноски в такава хипотеза. Съставът на въззивния съд намира, че в настоящия случай процесуалното поведение на ищеца и извънпроцесуалното на ответника следва да се преценяват общо в контекста на 2 определяне размера на отговорността за разноски.

Съдът намира, че в случая следва да се присъди такъв размер на адвокатско възнаграждение, който от една страна да демотивира ищцовата страна при предявяването на множество дела за вземания, които може да заяви в един процес, а от друга – да има възпиращ ефект за кредитора, който продължава да прилага неравноправни клаузи в потребителските договори, макар формираната трайна практика на съдилищата. Ето защо в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 100 лева за адв. възнаграждение, при отчитане на правната сложност на делото и процесуалните действия, предприети от пълномощника. На ищеца се следват и разходи за държавна такса в размер на 42,50 лева.

С оглед горните мотиви първоинстанционният акт следва да бъде отменен, а молбата по чл.248 от ГПК уважена в частта за разноски за адв. възнаградение за сумата от 100 лева и държавна такса в размер на 42,50 лева, като определението се потвърди в останалата обжалвана част.

Предвид изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №2954/06.03.2025г., постановено по гр. дело №3619/2024 по описа на Районен съд – Варна, с което е оставена без уважение молбата на М. Д. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ********** за изменение на решение № 482/12.02.2025г., в частта за разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение № 482/12.02.2025г. по гр. дело №3619/2024 по описа на Районен съд – Варна в частта за разноските, като ОСЪЖДА „Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421 ДА ЗАПЛАТИ на М. Д. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.

********** разноски по делото в размер на 142,50 лева за адвокатско възнаграждение и държавна такса.

ПОТВЪРЖДАВА определение №2954/06.03.2025г., постановено по гр. дело №3619/2024 по описа на Районен съд – Варна в останалата обжалвана част.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3