Решение № 234 от 16.10.2020, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Номер 234

16.10.2020 г.

Град Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Стара Загора

I Граждански състав

На 30.09.2020 година в публично заседание в следния състав:

Секретар:

Председател: Даниела К. Телбизова Янчева

Членове:

Николай И. Уруков

Атанас Д. Атанасов

Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20205500503048 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.

Образувано е по въззивна жалба на И. И. В. от *** срещу решение № 389/17.03.2020 г., постановено по гр.д.№ 4056/2019 г. по описа на Старозагорски районен съд.

Първоинстанционното решение се обжалва като неправилно поради постановяването му в противоречие с материалния закон, при нарушение на процесуалните правила и необоснованост.

Излагат се оплаквания за необоснованост на обжалваното решение поради извършена неправилна интерпретация на събраните по делото доказателства, както и за постановяването му в противоречие с материалния закон, т.к. всички елементи от фактическия състав на нормата на чл.227, ал.1 б."В" от ЗЗД са били доказани.

Претендира се отмяната на решение № 389/17.03.2020 г., постановено по гр.д.№ 4056/2019 г. по описа на Старозагорски районен съд и постановяването на ново, с което предявения от И. И. В. иск за отмяна на дарение бъде уважен, като и бъдат присъдени и всички сторени пред двете съдебни инстанции разноски.

В законоустановения срок насрещната страна С. М. М. от ***, действащ чрез особен представител, е представил отговор на въззивната жалба, с който я е оспорил като неоснователна.

Изложил е съображения, че обжалваното решение е постановено след извършен правилен цялостен анализ на събраните по делото доказателства, а изведените от 1 първоинстанционния съд въз основа на този анализ правни изводи са обосновани и изцяло в съответствие с материално-правната норма на чл.227, ал.1 б."В" от ЗЗД.

Претендира се потвърждаване на обжалваното решение.

В откритото съдебно заседание въззивницата се представлява от процесуален представител, чрез когото поддържа жалбата си и пледира за отмяна на обжалваното решение и постановяването на ново, с което предявеният иск бъде уважен.

Въззиваемият се представлява от особения си представител, чрез когото оспорва въззивната жалба и пледира за потвърждаване на обжалваното решение.

След обсъждане твърденията и възраженията на страните, въз основа на събраните доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от И. И. В. срещу С. М. М. , с която е бил предявен иск по чл.227, ал.1 б.“В“ от ЗЗД за отмяна на дарение на недвижим имот поради недаване на издръжка, от която дарителят се нуждае.

Ищцата е изложила твърдения, че на 11.04.2006 г. е сключила с ответника договор за дарение, по силата на който му е дарила собствения си недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на ***, с площ от 322 кв.м., с адрес : ***, ***, заедно с всички подобрения и трайни насаждения в поземления имот, в това число жилищна сграда с идентификатор № ***, със застроена площ от 91 кв.м., като си е запазила пожизнено право на ползване върху имота.

Твърди, че е в затруднено положение и не успява да покрие основните си нужди за храна, битови консумативи и лекарства, т.к. разполага с малка пенсия, а с оглед влошено здравословно състояние и напреднала възраст изпитва и сериозни затруднения в придвижването.

Твърди, че на 14.05.2019 г. е изпратила на ответника нотариална покана, с която го е поканила да й заплаща месечна издръжка в размер на 200 лв.

Нотариалната покана била редовно връчена на адресата на 28.06.2019 г., но ответника не се явил в кантората на нотариуса, като и до момента на предявяване на иска не заплащал исканата от ищцата издръжка.

С отговора на исковата молба особения представител на ответника е оспорил иска като неоснователен, като е възразил, че ищцата не е изпаднала в трайна нужда от издръжка; не е поканила надлежно ответника да й дава издръжка, а последният от своя страна не е отказал.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е намерил предявения иск за 2 неоснователен, като е приел, че ищцата не е доказала да е изпаднала в трайна нужда от издръжка, и да е поканила ответника да й дава такава.

Въззивният съдебен състав намира, че относимите факти са били установени правилно от първоинстанционния съд.

От събраните от СтРС доказателства се установява, че на 11.04.2006 г. И. И. В. е сключила с внука си С. М. М. договор за дарение на недвижим имот, по силата на който му е дарила собствената си ½ ид.част от дворно място, цялото с площ от 325 кв.м., а по скица318 кв.м., находящо се в ***, ***, представляващо УПИ ХХVІІІ-3479 в кв. 58 по плана на ***, а по КККР – поземлен имот с идентификатор № ***, заедно с всички подобрения и трайни насаждения в поземления имот, в това число жилищна сграда с идентификатор № ***, със застроена площ от 91 кв.м., като си е запазила пожизнено право на ползване върху имота.

С нотариална покана от 14.05.2019 г. на нотариус Д.Н., с рег.№ 181 на НК и район на действие при СтРС, И. И. В. е поканила С. М. М. да й заплаща издръжка в размер на 200 лв., т.к. изпитва финансови затруднения и необходимост от издръжка.

Нотариалната покана е била връчена от нотариуса чрез залепване на уведомление на входната врата на сградата, т.к. на посочения адрес не е бил намерен никой, а екземпляр от уведомлението е бил подпъхнат и под входната врата на апартамента.

На 28.06.2019 г. нотариусът е приел поканата за редовно връчена поради изтичане на двуседмичен срок от залепване на уведомлението и неявяването на адресата за получаването й.

На 05.07.2019 г. нотариус Д.Н. е съставил констативен протокол, с който е удостоверил неявяването на С. М. М. на отправената му нотариална покана от И. И. В. .

И. И. В. е представила декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, с която е декларирала, че получава единствено доходи от пенсия в размер на 200 лв. месечно и притежава ¼ от дворно място, с площ от 325 кв.м., находящо се в ***, ***.

Представила е и документ от личен лекар от С.,***, представляващо извлечение от личния й амбулаторен картон, от чието съдържание се установяват здравословните й проблеми, предприеманите медицински интервенции и лечения, и използваните медикаменти, както и други медицински показатели.

От показанията на свидетеля П.П. се установява, че от 1984 г. И. И. В. живее в С., в едно домакинство с дъщеря си, в жилище под наем. С. М. М. също живеел от 1986 година в С., но в отделно домакинство. И.В. получавала единствено пенсия от България в размер на 200 лв., а в С. не реализирала доходи, като за издръжката си там разчитала на своята дъщеря, която работела като медицинска сестра. Здравословното състояние на В. не било 3 добро, т.к. била оперирана, а преди две години, докато си била в България, си била счупила ръката.

Въз основа на така установените факти съдът направи следните правни изводи:

Въззивната жалба е редовна и е допустима, т.к. е подадена от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, в предвидения в закона срок за обжалване.

В рамките на правомощията си въззивният съд намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, а по същество правилно, по следните съображения:

За да е основателна исковата претенция по чл.227, ал.1 б.“в“ от ЗЗД за отмяна на дарението ищецът следва да установи, че е изпаднал в трайна нужда от издръжка и че ответникът без основателна причина отказва да я дава, като от значение е цялостното поведение на ответника по иска и по-конкретно – дали той заявява желание да дава издръжка на дарителя си или не.

Само когато дареният не изяви воля за даване на издръжка на дарителя следва да се приеме, че е налице отказ от даването й по смисъла на чл.227 от ЗЗД.

Трайната нужда от издръжка се определя с оглед спецификите на конкретния случай, но най-общо следва да се приеме, че такава е налице, ако след извършеното дарение материалното състояние на дарителя е променено в негативен аспект по начин, че доходите, които реализира и имуществото, което притежава, не му позволяват сам да покрива необходимите разходи за своето съществуване.

Тази промяна в материалното състояние на дарителя следва да има продължителен, неограничен във времето характер, а не да представлява временно финансово затруднение.

В случая правилно първоинстанционният съд е приел за недоказан този правопораждащ факт, т.к. съвкупните доказателства обуславят извода, че И.В. трайно се е установила да пребивава в С., където живее в едно домакинство със своята дъщеря.

Налице са ангажирани доказателства за доходите, които тя реализира, и имуществото, което притежава на територията на Република България, но липсват каквито и да било доказателства относно тези обстоятелства касателно обичайното й местопребиваване в С..

Свидетелските показания на нейния брат П.П. са крайно недостатъчни да обусловят доказаността на факта, че въззивницата не получава в С. доходи дори под формата на пенсия или други социални плащания, а изцяло разчита на дъщеря си да я издържа.

Освен това следва да се има и предвид, че тя е запазила правото си на пожизнено 4 ползване върху процесния недвижим имот, предмет на договора за дарение, което не я лишава от възможността да реализира граждански плодове чрез отдаването му под наем.

Правилно първоинстанционният съд е приел за недоказано и наличието на валидно отправена до дарения покана за даване на издръжка, каквато последният да е отказал да дава на въззивницата.

Формата на поканата е без значение, като не е необходимо да бъде задължително писмена, а дарителя може да я поиска от дарения и устно.

Предвид това релевантно е единствено обстоятелството дали покана е била отправена до дарения, като за целта волеизявлението на дарителя следва обективно да е достигнало или да би могло да достигне до адресата.

В случая е безспорно установено по делото, че и двете страни живеят от повече от 30 години в С., където са и понастоящем, поради което не може да се приеме за валидно отправена покана връчената по реда на чл.47, ал.5 от ГПК нотариална покана на С.М. чрез залепване на уведомление по адреса му в Република България.

В тази насока следва да се има предвид, че по делото липсват доказателства адреса, на който е била връчена нотариалната покана да е регистрираният постоянен и настоящ адрес на въззиваемия.

Освен това извършеното от нотариуса връчване дори не би могло да се приеме за редовно по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, т.к. от отразените в нотариалната покана обстоятелства относно връчването й не може да се направи категоричен извод дали адресата е бил търсен най-малко три пъти в продължение на месец, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията да е в неприсъствен ден, нито да са били събрани данни, че не живее на адреса, съобразно изискването на чл.47, ал.1 от ГПК.

С оглед на изтъкнатите съображения въззивният съд намира за неоснователни оплакванията във въззивната жалба за необоснованост на обжалваното решение поради извършена неправилна интерпретация на събраните по делото доказателства, както и за постановяването му в противоречие с материалния закон.

По изложените съображения Старозагорският окръжен съд намира, че обжалваното първоинстанционно решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.