Решение № 349 от 31.10.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 349 гр. София, 31.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Росенова

Членове:

Красимира Райчева

Емилия Колева при участието на секретаря Мариела П. Миланова в присъствието на прокурора и Б. В. Б. като разгледа докладваното от Даниела Росенова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251000600654 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XXI от НПК.

Образувано е по жалба на адв.Д. Х. , защитник на подсъдимия Г. Н. П. и частните обвинители Н. З., К. З. и Ж. К.,чрез адв.М., против присъда № 5 /03.02.2025 г. на Окръжен съд – Благоевград, по н.о.х.д. № 1124/2024г.

С присъдата подс. Г. Н. П. е признат за виновен в извършено престъпление по чл.343 ал.1 б.“в“ пр.1 във вр. с чл.342 ал.1 от НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, при условията на чл.

58а ал.1 НК.

На основание чл.66, ал.1 НК съдът е отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.343г НК подс. Г. Н. П. е наложено наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 /две/ години, считано от влизане на присъдата в сила.

На подсъдимия са възложени разноските по делото и за издаване на изпълнителни листа.

В жалбата на защитника на подсъдимия се твърди, че присъдата е неправилна, необоснована, а наложеното наказание е явно несправедливо.

Излагат се съображения по отношение на последното въззивно основание, а 1 именно,че не е съобразено от съда, че са налице основанията на чл. 55 ал.1 т.1 НК за определяне на по ниско наказание. Посочва се ,че след изготвяне на мотивите ще бъде допълнена въззивната жалба, за което не е уведомен защитника. Допълнение към жалбата се развиват същите аргументи и искане за изменение на присъдата и определяне на наказание при условията на чл. 55 ал.1 т.1 НК.

Не се правят искания за събиране и проверка на доказателства от въззивния съд.

Предлага се да бъде изменена присъдата на основание чл.337 ал.1 т.1 НПК и да бъде намален размера на наказанието като се определи при условията на чл.55 ал.1 т.1 НК .

Във въззивната жалбата и допълнение към нея на адв.М., повереник на частните обвинители Н. З., К. З. и Ж. К., оспорва присъдата като несправедлива. Изразява се в няколко пункта несъгласие относно приетата за установена фактическа обстановка и поведението на подсъдимото лице в момента на настъпване на пътно транспортното произшествие.Оспорват се изводите на изготвените в досъдебното производство автотехнически експертизи относно възможността за предотвратяване на удара. Защитата не се съгласява с изводите на съда за поведението на пострадалия и има ли съпричиняване от страна на пострадалия, прави оценка на поведението на подсъдимия като водач на МПС към момента на произшествието, коментира интерпретирането на нарушенията на ЗДвП от съда по чл.25 ал.1 и ал.2 ЗДвП,които обстоятелства обвързва с изводите на експерта, за които изразява предположения, че са обективни. Подчертава,че е бил лишен от възможност да изясни очертаните спорни обстоятелства тъй като производство е протекло по реда на глава 27 НПК. По отношение на наказанието посочва, че е явно несправедливо. Тези аргументи подкрепя с данните за регистрираните множество нарушения на ЗДвП и неясно очертаните от съда смекчаващите вината обстоятелства, въз основа на които е наложил изключително ниско наказание на подс.П..

Предлага да бъде увеличено наказанието на подс.П. на три години „лишаване от свобода „ ,което на основание чл. 66 ал.1 НК да бъде отложено за срок от пет години. Намира за необходимо да бъде увеличен и срока, в който подс.П. да бъде лишен от право да управлява МПС ,който да бъде „минимум” четири години.

Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на доказателства.

Страните редовно призовани се явяват в съдебно заседание.

Прокурорът предлага присъдата като правилна и законосъобразна и при наложено справедливо наказание да бъде потвърдена.

Повереникът предлага да бъде увеличено наказанието тъй като не е съобразено от съда обстоятелството, че подс.П. за краткият си стаж като водач на МПС има издадени 7 НП и 16 фиша за управление на МПС с превишена скорост. От друга страна оспорва заключенията на АТЕ, които твърди ,че е оспорил още на досъдебното производство, но представителя на държавното 2 обвинение е отхвърлил. Затова предлага да бъде увеличено наказанието , изпитателния срок и лишаването от права по чл.37 ал.1т.7 НК.

Защитата на подсъдимия подържа жалбата си по отношение на наложеното наказание и моли да бъде намалено като се определи при условията на чл. 55 ал.1 НК.

Подсъдимият П. се присъединява към становището на своята защита.

В право на последна дума подс.П. моли да бъде намалено наказанието.

Апелативният съд като се запозна с въззивните жалби,становищата на страните и провери служебно изцяло присъдата намери за установено следното:

Въззивните жалби на частните обвинители са основателни. Наложените наказания не съответстват на не ниската степен на обществена опасност на подс.П. като водач на МПС. Неоснователни са направените възражения по повод неправилни изводи в ДАТЕ /според защитата/ относно възможността за предотвратяване на удара. Във връзка с тези въпроси с по – голяма прецизност и обстоятелственост са поставени пред органите на д.п. при предявяването на всички материали по делото е отговорено с постановление на водещия разследването,като е отказано поставяне на въпроси към ДАТЕ. Делото пред съда е протекло по реда на чл.371 т.2 НПК ,а съдът правилно е приел ,че признатите факти от подсъдимото лице се подкрепят от доказателствата. В това производство не могат да се събират други доказателства относно фактите и обстоятелствата посочени в процесуалния документ на държавното обвинение. Така, че неоснователно е искането за проверка на други варианти,при които е възникнало произшествието. Основните факти като скорост на движение на двата автомобила,посока на движение, място на настъпване на ПТП и механизма на настъпилия удар между двата автомобила е изяснен с оглед поведението на двамата водачи.Не е съответно на отбелязаното в протокола от с.з. от 8.01.2025 г., че е правено възражение против заключенията на ДАТЕ пред съда.

Въззивната жалба на подс.П. е неоснователна. Нито едно от посочените в жалбата обстоятелства не предпоставят определяне на наказание при условията на чл.55 ал.1 т.1 НК .Тяхното съществуване е отчетено като смекчаващи обстоятелства при реализиране на наказателната отговорност на подсъдимия,но те не са многобройни и между тях няма нито едно обстоятелство, което да е изключително. Този въпрос е правилно обсъден в мотивите към проверявания съдебен акт от решаващия съд.

Присъдата е правилна, но наложените наказания са несправедливи.

Приетата фактическа обстановка се потвърждава от събраните доказателства в хода на д.п., за които решаващият съд е изложил обстойни аргументи в мотивите си към съдебния акт.

Производството е протекло по реда на чл.371 т.2 НПК, в което подс.П. е направил пълни самопризнания по отношение на обстоятелствата и фактите очертани в обвинителния акт и дал съгласие да не се събират доказателства в наказателното производство. Съдът правилно е приел, че тези самопризнания 3 се подкрепят от събраните доказателства в д.п., на основание чл.283 НПК е приел писмените доказателства и допуснал законосъобразно събиране на доказателства като характеристични данни за подс.П. като е разпитал бащата на подсъдимото лице Н. П. като свидетел.

Съкратеното съдебно производство е особено производство, което представлява отклонение от нормалното развитие на наказателния процес, при което подсъдимият се отказва от правото си да оспори изложените в обвинителния акт факти и да участва непосредствено, и лично в събирането на доказателства,касаещи тези обстоятелства, като в замяна получава привилегията наказанието му да бъде определено при условията на чл.58 а НК .Така се приема в множество решения на върховната инстанция, между които и Р 425/17.07.2024 г по н.д. №64 /2024 г, НК, III НО на ВКС.

Фактическа е обоснована, пълна и изцяло съответна на описаната обстановка в обвинителния акт. А именно :

Подс.Г. Н. П. е правоспособен водач на МПС, категория “В“ и притежава валидно СУМПС № 285437081, издадено на 08.11.2021 г. Наказван е многократно за извършени нарушения по ЗДвП. В периода от От 26.06.2023 г. бил назначен на длъжността търговски представител в„Атмус Трейд“ ЕООД, гр. София.

Подсъдимият на 5.08.2023 г. управлявал лек автомобил „БМВ 330 Д“ ДК№ ***, собственост на неговия баща Н. Г. П..

На 05.08.2023 г. малко преди 13,40 часа подсъдимият се движел с автомобила в посока от гр. Петрич към гр. Сандански по път Ш-108. Пътното платно за движение било двупосочно, с две пътни ленти, разделени с прекъсната линия.

Ширината на дясна пътна лента е 3,40 метра, а ширината на лява пътна лента е 3,50 метра. Участъкът бил прав и без надлъжен наклон. Докато шофирал, чрез приложение „Инстаграм“ подсъдимият излъчвал на живо, като камерата на мобилния му телефон била насочена по посока на движението.Времето било ясно, със суха и гладка асфалтовата настилка.Подс.П. изпреварил лек автомобил „Опел Зафира“, управляван от свид. К., в който пътувало и семейството му,както и лек автомобил „БМВ 320 Д“ с ДК№ ***, управляван от свид.Г. К.. По същото време пострадалият К. С. З. от гр. Петрич бил спрял на пътния банкет с лек автомобил „Пежо 407“ с ДК№ ***,в дясно по посоката на движение на подс. П.. Мястото, на което бил спрял пострадалия било /в близост до магазин на фирма „Sansi“, разположен от дясно на пътното платно, в посока гр. Сандански - гр. Петрич/.

Въпреки забраната да не превишава скоростта за движение от 90 км/ч., в извън населено място за МПС от категория „В“, подсъдимият се движел със скорост от120,9км/ч. В този момент /около 13.40 часа/ пострадалият З. предприел маневра „завиване в обратна посока“, т.е към гр. Петрич. Когато променил движението си и навлязъл в лентата за движение на подсъдимият, последният го възприел като опасност, но не предприел аварийно спиране в дясно на платното за движение, а навлязъл в лявата на срещна лента,в която бил навлязъл автомобила на пострадалия, за да го заобиколи.Подс.П. се движел с превишена с превишена скорост 120.9 км., при което „опасна зона“ за спиране 4 била 121, 86 метра и тя била по-голяма от отстоянието до удара 106, 20 метра, удара настъпил и бил непредотвратим. Настъпил по дължина и ширина върху пътното платно в надлъжна посока от гр. Петрич към гр. Сандански и на разстояние от 11,00 метра до11,50 метра от опорна точка 1 /пресечна точка с края на асфалт на 6,40 м. от ориентир 1 - южна колона от портал на фирма „Sansi /и напречно на разстояние от 1,50 метра до 3,00 метра от лявата линия на платното за движение. Скоростта на движение на л.а„Пежо“в момента на удара е била 18,25 км/ч, а на л.а. „БМВ 330Д“ от 115,58 км/ч. /отклонението от 5,32 км/ч. се дължи на задействане на спирачната уредба от страна на подсъдимия, но непосредствено преди удара, поради което спирачните следи са фиксирани след мястото на удара/.Първоначалният инициален удар е бил между предната част на л.а.

„БМВ 330Д“ и предналява страна на автомобила, управляван от пострадалия.

Това е била първата фаза на удара, при която конструкциите на двете МПС получили първоначално еластична,а после пластична деформация. Ударният импулс спрямо центъра на тежестта на л.а.„Пежо“е изместен леко в ляво, поради което той освен надлъжно изместване в посока гр. Сандански се завъртял и по посока на часовниковата стрелка. Движението на л.а. „Пежо“ наляво спрямо центъра на тежестта на л.а. „БМВ 330Д“, е довело до ротация след удара нал.а.„БМВ 330Д“ в посока обратна на часовниковата стрелка. В първоначалния момент,тъй като кинетичната енергия на л.а. „БМВ 330Д“ е била много по-голяма,двете МПС се придвижили долепени и приплъзващи се едно спрямо друго в посоката на движение на л.а. „БМВ330Д“, т.е към гр.

Сандански. Когато телата /МПС/ възстановили отчасти формата си, благодарение на еластичните си качества, започнала втората фаза,наречена фаза на възстановяване,при която двете МПС се отделили едно от друго и се установили в покой. Скоростта след удара и преди установяването им в покой е била на л.а. „БМВ 330Д“ 53,03 км/ч., а нал.а.„Пежо“68 км/ч.