Решение № 102 от 02.04.2026, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. С., 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Анг. Маркова при участието на секретаря Илка Й. Илиева като разгледа докладваното от Ваня Анг. Маркова Гражданско дело № 20252200100347 по описа за 2025 година

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ал.1, вр. чл.

124 ал.1 ГПК и цена- 16 871.01 евро, равняващи се 32 996.82лв.

Обстоятелства, от които произтичат претендираните права: неизпълнение на менителнично задължение, оспорено от издателя на запис на заповед в проведено заповедно производство чрез подадено възражение по чл. 414 ГПК, след което е последвало и настоящото исково производство по чл. 422 ал.1 ГПК за установяване на вземането, като предмет на делото е вземането по запис на заповед.

В исковата молба ищецът твърди, че е заявител по ч.гр.дело № 352/2025г. по описа на РС-Н.З. срещу ответника в качеството му длъжник. По същото заповедно производство била издадена заповед по чл. 417 ГПК, като в срока по чл. 414 ал.2 ГПК, длъжникът подал възражение, а кредитора-ищец предявил настоящия установителен иск по чл. 422 ГПК срещу него.

Твърди, че ответникът, в качеството си на физическо лице се задължил по силата на запис на заповед, издаден на 08.12.2023г. да му заплати на падежа 08.03.2024г. сумата 35 000лв. безусловно и без протест, която не му била платена и до момента.

Твърди, че ответникът е управител и едноличен собственик на капитала на „М. 7 В.

В.“ЕООД, с ЕИК **********, седалище и адрес на управление гр.Н.З. и предмет на дейност - автобусни и товарни превози.

Процесният запис за заповед бил издаден за обезпечаване задълженията на същото дружество към ищцовото дружество.

Допълва, че от 2011г до 2025г двете дружества били в трайни търговски отношения , изразяващи се в продажба на дизелово гориво от ищцовото дружество на „М. 7 В. В.“ 1

ЕООД. Заплащането на дизеловото гориво от купувача „М. 7 В. В.“ ЕООД не ставало веднага, а с различни закъснения, като уговорката между страните била, че купувача ще купува гориво без да го плаща веднага в количества на стойност 35 000лв. за която сума ответникът в лично качество се задължил по процесния запис на заповед с цел да гарантира плащането на натрупаните задължения към ищеца.

Твърди се, че периода 18.10.2024г.- 14.02.2025г. ищецът и „М. 7 В. В.“ ЕООД сключили множество устни договори за продажба на дизелово гориво. Ищецът като продавач прехвърлил собствеността на различни количества дизелово гориво на купувача „М. 7 В.

В.“ ЕООД, който получил стоката и се задължил да заплати продажната цена за нея.

В този период са останали неплатени задължения по следните фактури, възлизащи в общ размер на сумата 32 996,82лв., а именно:

На 18.10.2024г. -1 529 литра дизелово гориво Б-б на единична цена 1,90лв., на обща стойност 3 486,12 лв., с ДДС, за което е издадена данъчна фактура № 0000022157/18.10.2024г. на стойност 3 486,12 лв., с ДДС;

На 25.10.2024г. -1 346 литра на единична цена 1,9083 лв., на обща стойност 3 082,34 лв., с ДДС, за което е издадена данъчна фактура № 0000022172/25.10.2024г. на стойност 3 082,34 лв., с ДДС;

На 13.12.2024г. - 974 литра на единична цена 1,9750 лв., на обща стойност 2 308,38 лв., с ДДС; за което е издадена данъчна фактура № 0000022240/ 13.12.2024Г. на стойност 2 308,38 лв.., с ДДС;

На 20.12.2024г. - 1 037 литра на единична цена 1,9917 лв., на обща стойност 2 478, 43 лв., с ДДС, за което е издадена данъчна фактура № 0000022258/20.12.2024г. на стойност 2 478,43 лв.., с ДДС;

На 10.01.2025г. - 1 744 литра на единична цена 2,0333 лв., на обща стойност 4 255, 36 лв., с ДДС; за което е издадена е данъчна фактура № 0000022274/10.01.2025г. на стойност 4 255,36 лв.., с ДДС;

На 17.01.2025г. - 1 570 литра на единична цена 2,0500 лв., на обща стойност 3 862, 20 лв., с ДДС; за което е издадена данъчна фактура № 0000022279/17.01.2025г. на стойност 3 862,20 лв.., с ДДС;

На 24.01.2025г. - 1 444 литра на единична цена 2,0833 лв., на обща стойност 3 610, 00 лв., с ДДС, за което е издадена данъчна фактура № 0000022286/24.01.2025г. на стойност 3 610,00 лв.., с ДДС;

На 31.01.2025г. - 202,150 литра на единична цена 2,1166 лв., 55, 860 литра на единична цена 2,1334 и 46, 010 литра -на 2, 1417 лв., всичко на обща стойност 753, 43 лв., с ДДС, за което е издадена данъчна фактура № 0100003758/31.01.2025г. на стойност 753,43 лв., с ДДС;

На 31.01.2025г. - 1 135 литра на единична цена 2,0667 лв., на обща стойност 2 814, 80 лв., с ДДС; за което е издадена данъчна фактура № 0000022298/31.01.2025г. на стойност 2 814,80 лв.., с ДДС;

2

На 07.02.2025 г. -1 375, 00 литра на единична цена 2,0750 лв., на обща стойност 3 423, 75лв., с ДДС, за което е издадена данъчна фактура № **********/07.02.2024г на стойност 3 423,75 лв.с ДДС;

На 14.02.2025 г. - 1 183, 00 литра на единична цена 2,0583 лв., на обща стойност 2 922, 01лв., с ДДС, за което е издадена данъчна фактура № 0000022323/14.02.2025г на стойност 2 922,01 лв.., с ДДС;

Твърди се, че в периода 01.01.2025г.- 31.08.2025г. „М. 7 В. В.“ ЕООД е заплатило на ищцовото дружество сума в общ размер на 18 806,25лв., която не била плащане по процесните фактури, а с нея били погасени задължения на дружеството по други фактури.

Иска се постановяване на съдебно решение, с което се признае за установено, че ответникът му дължи сумата 32 996.82 лева- главница по запис на заповед от 08.12.2023г, с падеж 08.03.2024г, издаден с цел гарантиране и обезпечаване заплащането на задължения на „М. 7 В. В.“ ЕООД към ищцовото дружество, по следните фактури за продажбата на дизелово гориво: № 0000022157/18.10.2024 г., № 0000022172/25.10.2024г., № 0000022240/13.12.2024 г., № 0000022258/20.12.2024г.,№ 0000022274/10.01.2025г., № 0000022279/17.01.2025г.,№ 0000022286/24.01.2025г., № 0100003758/31.01.2025г.,№ 0000022298/31.01.2025г., №**********/07.02.2025г. и № 0000022323/14.02.2025г.

Претендира се и законна лихва,считано от датата на подаване на заявлението 26.03.2025г до окончателното изплащане и разноски в заповедното и исковото производство.

Ответникът В. Д. В. е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва иска изцяло и моли да бъде отхвърлен, ведно с акцесорната претенция за лихви и разноски. Претендира разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК.

Не оспорва, че е издаден действителен запис на заповед, който е с настъпил падеж на 08.03.2024г. Въз основа на този запис на заповед ищецът искал да обезпечи бъдещи задължения, каквито били претендираните суми по 11 бр. фактури, с дати на издаване от 18.10.2024г. до 14.02.2025г. Към датата на падежа на записа на заповед, тези фактури не били издадени, а още по-малко изискуеми. Това изключвало възможността ценната книга да служи като обезпечение, т.к. на практика вземанията все още са несъществували. Фактът, че към настоящия момент падежът на плащане, отразен във фактурите е настъпил, не опровергава горния извод.

Позовава се на съдебна практика на ВКС, според която записа на заповед установява изискуемостта на вземането към датата на падежа, посочен в ценната книга. Ако ефектът обезпечавал каузално правоотношение между издателя и поемателя, то за реализиране вземане по запис на заповед следвало да е налице кореспондиращо задължение по каузалното правоотношение, изискуемо към същия момент. В противен случай, би се постигнало неоснователно предварително реализиране на обезпечителната функция на записа на заповед.

Освен че с процесния запис на заповед ищецът претендирал невъзникнали към момента 3 на издаването му суми, той ги претендирал като физическото лице, а не от фирматаполучател на фактурите „М. 7 В. В.“ ЕООД, което било още едно основание искът да бъде отхвърлен като неоснователен.

След подаване на исковата молба, на 04.11.2025г, „М. 7 В. В.“ ЕООД платило на ищцовото дружество общата сума 19 472.63лв, представляваща сбор от главници по част от процесните фактури, а именно: 3 486,12 лева - по фактура № 22157/18.10.2024г.; 3082,34 лева - по фактура № 22172/25.10.2024 г.; 2 308,38лв- по фактура № 22240/13.12.2024г.;

2478,43 лв. - по фактура № 22258/20.12.2024г. 4255,36 лева по фактура № 22274/10.01.2025г. и 3862,20 лева - по фактура № 22279/17.01.2025г.;

Ответникът не оспорва, че записа за заповед е издаден с цел обезпечаване задълженията по издавани от ищеца фактури, но до датата 08.03.2024г., като описаните в исковата молба фактури били издадени след тази дата, което означавало, че записа на заповед не обезпечава процесните фактури, а други фактури, издадени в по-ранен момент, с настъпил падеж до 08.03.2024г.

В с.з. дружеството - ищец се представлява от упълномощен представител, който поддържа предявения иск и моли да бъде уважен. След направено оттегляне на иска по чл.

86 ал.1 ЗЗД, с протоколно определение, държано в първото съдебно заседание , съдът прекрати частично производството по делото поради оттегляне на предявения иск по чл. 86 ал. ЗЗД за заплащане на законна лихва върху претендираната главница, считано от датата на подаване на заявлението- 26.03.2025 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски в исковото и заповедното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК. Подробни съображения излага в писмена защита.

В с.з., ответникът,ред. призован, не се явява, а представлявана от процесуален представител, който поддържа отговора на исковата молба. Моли за отхвърляне на предявения иск като неоснователен по съображенията в отговора на ИМ. Претендира разноски съгласно списък. Представя писмени бележки.

Въз основа на събраните доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Ч.гр.дело № 352/2025г по описа на РС-Н.З. е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, подадено от ищеца „А.-Д.“ООД с ЕИК- ...., седалище и адрес на управление гр.С.З., ул.“З.К.“№12, ет.6, ап.22, представлявано заедно от управителите З.Д.П. и К.Д.К. .

По същото дело дружеството се снабдило със заповед по чл. 417 т.10 ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника –ответник в настоящото производство- В. Д. В. за сумата от 35 000лв, представляваща главница по запис на заповед , издаден на 08.12.2023г, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до заповедния съд 26.03..2025г. до окончателното изплащане и сумата 3000лв. –разноски по заповедното производство, в т.ч. 700лв- държавна такса и 2300лв- адвокатско възнаграждение.

Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп.дело № 149/2025г. на 4

ДСИ при РС-Н.З., по което на 18.08.2025г на длъжника е връчена ПДИ, ведно със заповедта по чл. 417 ГПК, който на 18.08.2028 е подал възражение по чл. 414 ГПК срещу вземането по записа на заповед.

На 26.08.2025г. на ищеца е връчено разпореждане на заповедния съд, с което са му дадени указания да предяви иск за установяване на своето вземане, в 1-месечен срок.

Искът е предявен на 25.09.2025г- в рамките на дадения 1 –месечен срок, по който е образувано настоящото дело.

Към заповедното производство е приложен запис на заповед, издаден на 08.12.2023г, в гр.Н.З., съгласно който, издателят В. Д. В. се е задължил в лично качество, неотменимо и безусловно да заплати на падежа: 08.03.2024г сумата 35 000лв на поемателя „А.-Д.“ООД без протест и разноски.

Страните не спорят, че ответникът В. Д. В. се е задължил спрямо ищеца по силата на редовен от външна страна запис на заповед.

Не е спорно и че към датата на падежа на записа на заповед- 08.03.2024г, а и към датата на подаване на исковата молба в съда / 25.09.2025г/, ответникът не е заплатил на ищеца сумата по записа на заповед в размер на 35 000 лв, нито претендираната с исковата молба по-малка сума от 32 996.82 лв.

Ответникът В. Д. В. е управител и едноличен собственик на капитала на „М. 7 В. В.“ ЕООД, с ЕИК- 201461760, със седалище и адрес на управление гр.Н.З., ул.“Проф. М.Б.“№52, ет.3, ап.3.

Ищцовото дружество „А.-Д.“ООД и „М. 7 В. В.“ ЕООД, с ЕИК- 201461760, са били и продължават да са в търговски отношения по повод сключени множество устни договори за продажба на дизелово гориво, по които ищецът е продавач, а „М. 7 В. В.“ ЕООД - купувач.

Заплащането на продажната цена на горивото не е ставало веднага, а с различни закъснения, като страните се уговаряли, че срещу дължимата и неплатена цена на доставено гориво, ответникът В. Д. В., който е и законен представител на „М. 7 В. В.“ ЕООД, в лично качество, ще се задължи към продавача- ищец чрез подписване на запис на заповед за да гарантира изплащането на полученото количество дизелово гориво. Това било обичайна практика в отношенията между страните и с цел обезпечаване задълженията на „М. 7-В.