Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 805 от 01.06.2022, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 799/2021
Вид
Определение № 805
Подписан
01.06.2022
В сила
01.06.2022
Състав
Даниела Илиева Писарова

Цитирани разпоредби

  • чл.17, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.219 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.367 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.374 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.374, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.94 · Закон за енергетиката
  • чл.31 · Закон за енергията от възобновяеми източници
  • чл.31, ал.1 и ал.5 · Закон за енергията от възобновяеми източници
  • чл.31, ал.5 · Закон за енергията от възобновяеми източници
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.8, предл.трето · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.11, ал.2 · Закон за медиацията

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 805 гр. Варна, 01.06.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Търговско дело № 20213100900799 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството образуването по искова молба на ВГ-4 ЕООД, София, срещу „Енерго – Про Продажби“ АД, ЕИК 103533691, Варна.

Съдът на основание чл.374, ал.2 от ГПК изготви следния проект доклад по делото:

Производството е образувано по иск на ВГ-4 ЕООД, София, срещу „Енерго – Про Продажби“ АД, ЕИК 103533691, Варна, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумите, както следва: 98 018.35 лева, дължими като цена за произведена и доставена, но неплатена ел.енергия за месец октомври 2018г., на основание чл.79 ЗЗД ведно с обезщетение за забавено изпълнение размер 29 051.61 лева, изчислено върху посочената главница, за периода от 16.12.2018г. до предявяване на иска на 16.11.2021г. както и законната лихва върху главницата от подаване на иска до окончателното изплащане; сумата от 147 694.62 лева, дължима цена за доставена, но незаплатена ел.енергия за месец ноември 2018г. ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на 43 774.97 лева, изчислено върху тази главница, за периода 16.12.2018г. до предявяване на иска ведно със законната лихва от исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и сторените по делото разноски.

Съдът намира, че исковата молба отговаря на изискванията за редовност, а ищецът е процесуално легитимиран да предяви осъдителния иск, чрез надлежно упълномощения процесуален представител, внесена е в пълен размер дължимата държавна такса.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:

В исковата молба ищецът излага, че е производител на електрическа енергия от възобновяем енергоизточник – вятър като произведената от собственото му ВяЕЦ ел.енергия се продава по регулирани от КЕВР цени, които са преференциални, на ответното дружество Енерго про Продажби АД съгласно договор за изкупуване на ел.енергия №86/11.06.2009г., сключен между ищеца и Е.ОН България Продажби АД /преименувано/. Твърди се, че вятърната централа е присъединена към ел.мрежа на Електроразпределение Север АД /с предишно наименование Енерго про Мрежи АД, въз основа на Договор за присъединяване на обект на независим производител на ел.енергия ДУА-380/13.03.2008-3030-ВГ-04.07.2008 от 04.08.2008г., сключен с Енерго про Мрежи АД /преименувано/.

Твърди се, че въз основа на договора за изкупуване, ЗЕВИ и Наредба 1

№1/14.03.2017г., ответникът изкупува произведената от ищеца ел.енергия въз основа на издадени от ищеца фактури, по преференциална цена, определена от КЕВР с решение №Ц010 от 30.03.2011г.

Твърди се, че за м.10.2018г. ищецът е произвел и доставил на ответното дружество 1063.808 МВч електроенергия, за която е издадена фактура №144/31.10.2018г. на стойност от 135 141.31 лева с ДДС като продажната цена за 598.107 МВЧ е 188.29 лева/МВч /цената по т.8 на решение №010/2011г./ - при работа на централата на ищеца преди да надхвърли прага от 2000 КВч нетно специфично производство на електроенергия /НСПЕ/ от инсталиран 1 КВ мощност. Ответникът изцяло е заплатил тази фактура. През същия месец 10.2018г. ВяЕЦ е произвела 465.700 МВ„, за която е издадена фактура №145/12.11.2018г. на стойност от 7 205.63 лева с ДДС като продажната цена за произведеното количество е 12.89 лева /цена за балансиращ излишък на балансиращия пазар, тъй като за този месец централата на ищеца е работила над прага от 2000 КВ, но без да достигне 2250 ефективни часа и без даде достигнала 2 300 кВч НСПЕ от инсталирана 1 КВ. Тази фактура също била заплатена изцяло от ответника. Твърди се, че през целия месец 10.2018г. централата на ищеца е работила под 2250часа и без да надхъврли прага от 2300 КВч НСПЕ. Поради това, след достигане на 2300 кВчпрез м.11.2018г. е издадено деб.известие №146/30.11.18г. към фактура №145 за сумата от 98 018.35 лева с ДДС – преф.цена по т.1.7 от решение СП-1 – 188.29 лева/МВч., за количеството, произведено през м.10.2018г. Твърди се, че цялото това количество е следвало да бъде изкупуено на преференциална цена по т.1.7 от СП-1, респ. т.8 от решение №10/2011г. на КЕВР. Твърди се, че тази цена въпреки получаване на деб.известие от ответника не е заплатена, което обуславя предявения иск.

Твърди се още, че през м.11.2018г. ищецът е произвел и доставил 718.606 МВч, за които е издадена фактура №147/30.11.2018г. на стойност от 158 974.88 лева с ДДС, при продажна цена от 188.29 лева/МВч /т.8 от цит.решение на КЕВР/ преди достигане на 2250 еф.часа на работа. Твърди се, че продажната цена за 184.306 МВч е 172.95 лева/МВч /преф.цена по т.9 от решение №10/2011г./, след достигане на 2250 еф.часа на работа. За посоченото количество централата на ищеца се твърди, че е надхвърлила 2250 ефективни часа на работа но без да достига прага от 2300 КВч НСПЕ от 1 КВ инсталирана мощност.

Тези количества се твърди, че са подлежали на изкупуване последователно на преференциалните цени по т.8 и т.9 от решение Ц-10, съответно т.1.7 и т.1.8 от решение СП1, защото през целия м.11.2018г. централата не е достигнала 2300 кВч НСПЕ. Твърди се, че ответникът е заплатил единствено сумата по фактура №147 в размер на 11 280.26 лева, а остатъка от 147 694.62 лева с ДДС са дължими като върху тях се дължи и обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва в размер на 43 774.97 лева за времето на забавата.

Твърди се, че страните са валидно обвързани от договор за изкупуване, който е бил изпълняван и от двете страни, считано от 11.06.2009г. Твърди се, че въз основа на промените в начина и механизмът на изкупуване на електроенергия, произведена от ВИ, договорите за изкупуване са били прекратени от 01.10.2019г., но за предходен период се дължи изпълнението им. Произведените и обективирани във фактури и деб.известия задължения на ищеца не са били оспорвани като количества от насрещната страна. Поддържа се, че за произведеното се дължат последователно две преференциални цени по решение Ц-10/2011г.

Твърди се, че считано от сключването на договора за изкупуване, по него важи цената, приета от КЕВР с решение Ц-010/30.03.2011г., първоначално въз основа на специален критерий – „наличен ресурс на първичния енергиен източник при пълни ефективни годишни часове на работа на ветровите генератори до 2250 часа вкл. и над 2250 часа годишно“. Твърди се, че въз основа на този критерий са били определени две различни преференциални цени за изкупуване на ел.енергия, които са били прилагани в зависимост от това колко работни часове е достигнала съответната вятърна централа. /цит. т.8 и т.9 от 2 решение Ц-010/ Доколкото на изкупуване подлежи цялата произведена от ищеца електроенергия, то ответникът дължи и двете преференциални цени съобразно режима на работа на централата. Такива са били трайните отношения по договора между производителя на електр. От ВИ вятър и крайните снабдители, вкл. ответника и обществения доставчик НЕК ЕАД в продължение на 6 години. Поддържа се, че съгласно договора, цената на електроенергията не се изменя, вкл. за процесния период. С изменението на чл.31, ал.5 ЗЕВИ от 2013г. се твърди, че е въведена промяна в количествата Е. подлежаща на изкупуване без да се променя самата проференциална цена – в случая до размера на средногодишната продължителност на работа, определена от КЕВР за конкретния тип производител. Последващата промяна от 2015г. /ДВ, бр.56 от 2015г./ в сила от 24.07.2015г. предвижда допълнителен критерий за заплащане на произведената Е, а именно по преференциална цена до достигане на НСПЕ, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР, а за надхвърлящите тези количества – по цена за излишък на балансиращия пазар. Във връзка с това изменение е постановено решение СП-1, в което са определени преференциалните цени в т.1.7 и т.1.8, съответно при НСПЕ 2000 кВч за вятърни централи работещи до 2250 часа и 2300 кВч за тези работещи над 2250 часа.

Твърди се, че т.1.7 от решение СП-1 е отменена с влязло в сила решение на АССГ по адм.дело №8522/2015г. Поради това е прието решение СП-5/28.03.2019г., с което е определена цена при НСПЕ от 2000 кВч до 2250 ефективни годишни часа на работа, в размер на 188.29 лева с ДДС/МВч. Твърди се, че това решение е било обявено за нищожно с решение по адм.дело №4422/2019г. на АССГ, но това решение е отменено и делото е върнато за ново разглеждане, когато жалбата е била отхвърлена. Произнесеното решение по този адм.спор е висящ през ВАС по адм.дело №10608/2021г.

Твърди се, че за дължимата цена са издадени съответно фактури и дебитни известия, които са изпратени и получени от ответника. Въпреки това същите са останали незаплатени.

Плащането е следвало да бъде извършено в рамките на 15 дни от получаването на фактурата. Поради това се претендира върху първата главница от 98 018.35 лева мораторна лихва, считано от 15.12.2018г. /15 дни от издаденото деб.известие №146 към фактура №145 – за плащането за м.10.2018г./ Съответно, падежът на следващото плащане за м.11.2018г. е на 15.12.2018г., в размер на 147 694.62 лева, поради което дължи мораторна лихва върху главницата, считано от този момент, след приспадане на платеното 11 280.26 лева. Твърди се, че ответникът отказва плащане на тези задължения единствено поради позицията на НЕК. Не са налице законови основания за отказа на ответника да изпълни. Излагат се подробни съображения във връзка с неотносимостта на становището на НЕК спрямо конкретните договорни отношения.

Решение СП-1 е отменено считано от 31.07.2015г. и не поражда правни последици в договорните отношения между страните, в частта по т.1.7 от същото. /налице е влязло в сила решение по адм.дело/ Изтъква се, че поради липсата на приключил със сила на пресъдено нещо адм.спор относно законосъобразността на решение СП-5, съдът не следва да прилага същото при разрешаване на настоящия спор. Сочи се, че в този случай решението на съда би било недопустимо на основание ТР 1/2017г. на ОСГТК на ВКС /цит. допуснати до касационно обжалване актове на АС-Варна по т.дела №№1184/2020г. на ВКС, т.дело №1185/20г., т.дело №1681/2020г., т.дело №1219/2020г. на ВКС и т.дело №2108/2020г. на ВКС.

Ищецът твърди, че до влизане в сила на решението по адм.спор относно решение СП-5 следва да се прилага разпоредбата на чл.18, ал.2 от договора за изкупуване, съгласно която решене на КЕВР за промяна на цената се прилага автоматично. Същевременно да се държи сметка, че обжалването на решение СП-5 има суспенсивен ефект и не следва да бъде прилагано между страните.

3

Поддържа се, че действие относно цената и критерия за определянето продължава да има решение СП-1, поради което цялото произведено количество ел.енергия при работа до 2250 ефективни часа следва да се изкупи по преференциална цена по т.1.7 от същото решение, съответно по т.8 от решение Ц-010, а именно 188.29 лева с ДДС.

Поддържа се, че при прилагане от съда на решение СП-5, поради предварителната изпълняемост на ИАА, съдът да проведе косвен контрол за законосъобразност на същото решение съгласно чл.17, ал.2 ГПК. Позовава се на съдебна практика, съгласно която съдът може да обяви нищожността на процесното решение СП-5 при осъществяване на този контрол. Спорът относно валидността на това решение се явява преюдициален към настоящия спор, тъй като признаване нищожността на това решение ще доведе до извод, че липсва ограничението, наложено с решение СП-5 относно подлежащото на изкупуване количество ел.енергия на преференциална цена при прилагане на НСПЕ. Приложение намира в случая НСПЕ, посочено в решение СП-1, т.1.8 от същото. Страните никога не са оспорвали приложимия механизъм при определяне преференциалната цена за произведената ел.енергия съгласно т.8 и т.9 от решение Ц-10. За ответника не съществуват нито договорни, нито законодателни, нито регулаторни причини за прилагане на друг механизъм/методология/ за заплащане цена за произведената енергия от ВИ вятър. Цитирано е като относимо към правните изводи на съда относно заложената първоначално произв.възможност на централите до и над 2250 часа годишно решение по адм.дело №14112/2018г. на ВАС.