Определение № 496 от 06.07.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 496 гр. Варна, 06.07.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно частно търговско дело № 20233001000343 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.274 и следв. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. №11279/09.05.2023г. по описа на ВОС подадена от адвокат В. С., ВАК, като пълномощник на ищеца А. Д. И., ЕГН **********, срещу определение №623 от 26.04.2023г., постановено по т.д. №9/2023г. на Окръжен съд – Варна, с което съдът е оставил без уважение молбата за възстановяване на пропуснат срок за отстраняване на нередовност на исковата молба, указана с разпореждане №132/10.01.2023г.

Като поддържа твърденията си за обстоятелствата, при които срокът е бил пропуснат, и като твърди, че в дългогодишната адвокатска практика на адвокат С. не се е случвало да изгуби получени в кантората му съдебни книжа и това е първото искане за възстановяване на срок, жалбоподателят моли за отмяна на обжалвания съдебен акт и по същество уважаване на молбата.

Частната жалба е подадена от надлежна страна, имаща интерес от обжалването, срокът по чл.275, ал.1 от ГПК е спазен. Частната жалба се приема за редовна и допустима. Предвид предмета на обжалване и етапа, на който е произнесен отказът за възстановяване на пропуснат срок – преди привеждане в редовност на исковата молба, довело и до нейното връщане в хипотезата на чл.129, ал.3 ГПК, с оглед на което процесуално правоотношение с насрещна страна не е възникнало, връчване на препис от частната жалба не се дължи.

Поради това, независимо от извършеното от първоинстанционния съд администриране по чл.276 ГПК, подаденият отговор от сочения в исковата молба ответник „ДЕЛТАКАР“ ООД, ЕИК 103042169, седалище град Варна, не следва да се зачита.

За да се произнесе по жалбата, съставът на въззивния съд съобрази следното:

Производството по т.д. №9/2023г. на Окръжен съд – Варна е образувано по 1 исковата молба на А. Д. И., ЕГН **********, с която срещу „Делтакар“ ООД, ЕИК 103042169, се предявява иск по чл.74 ТЗ за отмяна на решения на общото събрание на съдружниците, проведено на 05.01.2023 година. Исковата молба е подадена чрез пълномощник на страната адвокат В. С., посочен и като съдебен адресат по делото.

С разпореждане от 10.01.2023г. исковата молба е оставена без движение в хипотезата на чл.129, ал.2 ГПК като на ищеца са били дадени указания за поправяне на конкретно указана нередовност. Съобщението е изпратено на пълномощника на страната на посочения от него съдебен адрес. По делото е върнат отрязъка от това съобщение, удостоверяващ връчването му на 18.01.2023г. в кантората на адвокат С. чрез технически сътрудник К. С.. В указания едноседмичен срок, изтекъл на 25.01.2023г., указанията по разпореждане №132/10.01.2023г. не са били изпълнени.

С молба, подадена на 30.01.2023г. по електронна поща, заведена в съда с вх.

№2540/31.01.2023г., адвокат В. С., като пълномощник и съдебен адресат на ищеца, е поискал възстановяване на срока за отстраняване на указана нередовност на исковата молба да бъде продължен на основание чл.64, ал.2 ГПК.

За обосноваване на това искане адвокатът е посочил, че на указаната дата преди 13 часа е бил извън кантората, като при завръщането му такова съобщение не му е било предадено. Твърди, че вероятно поради грешка същото е било взето обратно от призовкаря или изхвърлено от хигиенитстката в кантората. Приложил е писмени обяснения на техническия си сътрудник за процедурата по получаване на съобщения на посочената дата 18.01.2023г. и вероятната причина за неналичност на отрязъка от конкретното съобщение по настоящото т.д. №9/2023г. на ВОС в кантората на адвоката.

Възстановяването на пропуснат срок е средство за преодоляване на неблагоприятните последици за страната от процесуалното й бездействие. Поради това възстановяването на срока може да се иска само по висящо съдебно производство като компетентен да разгледа молбата е съдът, пред който е следвало да бъде извършено пропуснатото действие. Когато обстоятелствата по делото недвусмислено сочат, че срокът за извършване на определено процесуално действие е пропуснат, или самата страна признава това, нарочно разпореждане на съда за пропускането на срока и уведомяване на страната за това не се дължи. В този смисъл определение №129/26.02.2015г. по ч.т.д. №3286/2015г. на ВКС, ТК, II т.о. Случаят е именно такъв.

С оглед отразената в съобщението дата на получаване на разпореждането на съда за оставяне на исковата молба без движение с указания за нейното поправяне 18.01.2023г., пропускането към датата на подаване на молбата по чл.64, ал.2 ГПК на срока по чл.129, ал.2 ГПК е безспорно обстоятелство. Това изрично се признава и от самата страна, подала нарочно искане за неговото възстановяване. В този смисъл съдът не е дължал нарочно произнасяне по пропускането на срока за поправяне на исковата молба и нейното връщане с оглед преценката за допустимо произнасяне по молбата за възстановяване на пропуснат срок.

Безспорно се приема в съдебната практика (напр. определение №707/23.07.2012г. по ч.т.д. №501/2012г. на ВКС, ТК, II т.о.; определение №90/13.03.2002г. по ч.гр.д. №147/2002г. на ПАС), че основание за възстановяване на срока са не само особени непредвидени обстоятелства, които самата страна не е могла да преодолее, но и възникналата в рамките на срока (предвиден в закона или указан от съда) внезапна и непреодолима пречка за нейния процесуален представител да извърши указаното процесуално действие. В този смисъл обоснованите в конкретния случай обстоятелства, поради които пълномощникът на страната е пропуснал срока по чл.129, ал.2 ГПК за отстраняване на нередовност на исковата молба, са допустими за 2 разглеждане и съобразяване по същество.

Законът не дефинира понятието „особени непредвидени обстоятелства“, но правната доктрина и константната съдебна практика на ВКС еднопосочно са се ориентирали към разбирането, че като особени и непредвидени следва да се квалифицират камо тези обстоятелства, които са възникнали внезапно и неочаквано и които обективно са препятствали извършването на обвързаното със срок процесуално действие въпреки проявената добросъвестност и положената грижа за добро водене на процеса. Доказването на конкретните обстоятелства, тяхната внезапност, непредвидим и непреодолим характер е в тежест на страната, която се позовава на предпоставките по чл.129, ал.2 ГПК.

Това в конкретния случай не е сторено. Само по себе си отсъствието на адвоката от кантората поради осъществено към този момент процесуално представителство по друго съдебно производство, което е единствения доказан по делото факт, не може да се квалифицира като „особено непредвидено обстоятелство“ по смисъла на чл.64, ал.2 от ГПК. Не е опровергано и удостовереното в приложения по делото отрязък от съобщението връчване на съдебните книжа. Връчването е удостоверено от длъжностното лице - призовкар и има официален характер относно лицето, на което е връчено разпореждането - К. С. технически сътрудник в кантората на адвокат В. С., и обстоятелствата, при които е станало връчването. Това официално удостоверяване не е опровергано чрез съответни допустими по ГПК доказателства и доказателствени средства. Не е доказано и твърдението, че полученото съобщение е било загубено в деня на връчването му, непосредствено след получаването, поради което не е и не би могло да стане известно на адресата. Представената в тази връзка писмена декларация на техническия сътрудник на адвоката, по същество съдържаща свидетелски изявления, не може да се цени като годно доказателство. Наличието на непредвидените обстоятелства следва да бъде доказано по безспорен начин в производството и не може да бъде извеждано от твърдения и предположения. Твърденията на пълномощника на ищеца, че в адвокатската му практика досега не се е случвало да загуби получено съобщение и да не изпълни в срок дадените му указания от съда, макар да е житейски логично и оправдано, няма правна релевантност спрямо визираните в нормата на чл.64, ал.2 от ГПК „особени непредвидени обстоятелства“, които са препятсвали осъществяването на предоставените му правомощия за процесуално представителство и отстраняване на нередовността на исковата молба в указания от съда срок за извършване на посоченото действие. Същият е разполагал и с възможност да поиска своевременно електронен достъп до делото – нещо, което е направил непосредствено след пропускането на срока, за да може да следи за хода и движението на делото.

Разполагал е и с възможност да поиска връчване на съдебни книжа по електронен път или и на електронна поща. В случая доколкото страната не е поискала връчване по чл.38, ал.2 ГПК, макар в исковата молба да е посочен адрес на електронна поща на пълномощника, връчването се извършва на посочения съдебен адрес (чл.38, ал.3 ГПК).

По тези съображения обосновано в случая следва да се приеме, че страната не е доказала наличието на особени непредвидени обстоятелства, обосноваващи пропускането на срока по чл.129, ал.2 ГПК за извършване на посоченото действие, поради което молбата по чл.64, ал.2 ГПК се преценява като неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Като е достигнал до същия краен извод първоинстанционният съд е постановил законосъобразен и правилен съдебен акт. Ето защо обжалваното определение се потвърждава.

Както вече беше посочено, предвид етапа, на който е произнесен отказът за 3 възстановяване на пропуснат срок – преди привеждане в редовност на исковата молба, довело и до нейното връщане в хипотезата на чл.129, ал.3 ГПК, процесуално правоотношение с насрещна страна не е възникнало, поради което и независимо, че от сочения в исковата молба ответник „ДЕЛТАКАР“ ООД, ЕИК 103042169, е подаден отговор на частната жалба, същият нито може да бъде зачетен, нито може да се разгледа и уважи формулираното в него искане за присъждане на разноски за настоящото въззивно производство.

Водим от горното и на основание чл.278 от ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №623 от 26.04.2023г. на Окръжен съд – Варна, постановено по т.д. №9/2023г. по описа на ВОС.

Определението подлежи на обжалване по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК пред ВКС на Р. България с частна жалба, подадена в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4