Протокол № 237 от 21.11.2024, Районен съд - Ген. Тошево

ПРОТОКОЛ

№ 237 гр. Г.Т., 21.11.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – Г.Т. в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Динко М. Динков при участието на секретаря Димитричка Й. И.а

Сложи за разглеждане докладваното от Динко М. Динков Гражданско дело № 20243220100254 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:20 часа се явиха:

Ищец: В. Е. М. – редовно уведомена, не се явява, представлява се от адвокат Г. - САК, редовно упълномощен от преди и от адвокат Д. К. – ВТАК, редовно упълномощена от преди;

Ответник: П. А. П. – редовно уведомен, явява се лично, представлява се от адвокат М. К. – ДАК, редовно упълномощен от преди.

Вещо лице: Н. Д. В. – редовно призована, не се явява.

Становище по хода на делото.

Адвокат К. – Да се даде ход на делото.

Адвокат Г. – Да се даде ход на делото.

Адвокат К. – Не са налице пречки, да се даде ход на делото.

С оглед редовното призоваване на страните по делото съдът не намира процесуални пречки за даване ход на делото, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Съдът запитва страни за други доказателствени искания.

Адвокат К. – Нямаме други искания.

Съдът докладва: Назначена е съдебно оценъчна експертиза, вещото лице не се явява.

Адвокат Г. – Вещото лице ще закъснение.

1

Съдът с оглед изявлението на процесуалния представител на ищцата отлага делото на второ четене.

На именното повикване на Второ четене в 10.32 часа се явиха:

Ищец: В. Е. М. – редовно уведомена, не се явява, представлява се от адвокат Г. - САК, редовно упълномощен от преди и от адвокат Д. К. – ВТАК, редовно упълномощена от преди;

Ответник: П. А. П. – редовно уведомен, явява се лично, представлява се от адвокат М. К. – ДАК, редовно упълномощен от преди.

Вещо лице: Н. Д. В. – редовно призована, явява се лично.

Становище по хода на делото.

Адвокат К. – Да се даде ход на делото.

Адвокат Г. – Да се даде ход на делото.

Адвокат К. – Не са налице пречки, да се даде ход на делото.

С оглед редовното призоваване на страните по делото съдът не намира процесуални пречки за даване ход на делото, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Съдът пристъпва към изслушване на вещото лице.

Вещо лице: Н. Д. В. – ***, с ЕГН **********.

Съдът запознава вещото лице с отговорността, която носи по чл. 291 от НК и тя обеща да даде вярно заключение.

Вещо лице В. - Поддържам заключението, което съм изготвила.

Съдът дава възможност на страните за въпроси.

Адвокат Г. – Нямам въпроси към вещото лице. Да се приеме заключението.

Адвокат К. – В текста на Вашата експертиза сте отбелязали, че единият начин за извършване на заключението е извършване на справка в Служба по вписванията, от където сте избрали 8 аналога.

Вещо лице В. – Единият от начините за определяне на пазарна цена е сравнителния метод, не от справката от Вписванията.

Адвокат К. – Посочили сте, че сте извършили справка, моят въпрос е 2 справката извършена от Вас чрез преглеждане на всички вписвания и отбелязвания по разпоредителни сделки или по електронен път със съдействието на служителите на службата е изготвена?

Вещо лице В. – Лично, чрез прелистване в рамките на цялата година.

Адвокат К. – Имате ли представа колко тома са вписванията за цялата година?

Адвокат К. – Възразявам срещу този въпрос.

Вещо лице В. – Девет тома са, защото идвах два-три пъти подред да правя справки.

Адвокат К. – На какъв принцип и по какви критерии сте извели и определили тези осем сделки по аналог, как избрахте точно тези разпоредителни сделки, които сте описали в таблицата?

Вещо лице В. – Подбрани са по предназначение като земеделски терени, района той е ясен - общината, подбрани са сделки, които са изповядани на цена различна от данъчната, за да определим каква е реалната пазарна цена.

Адвокат К. – Съгласно българските стандарти за оценяване от 2018, които сте цитирали какво означава термина, който Вие сте използвали като определение „възможна пазарна реализация“ на стр. 3 долу „пазарна стойност по БСО“.

Вещо лице В. – Това е по българските стандарти – пазарна стойност.

Това е определението.

Адвокат К. – В тази връзка моят въпрос е: Къде и как в оценката, която представяте на съда, говоря за по големия имот от 145.818 дка, сте развили тезата за възможната му пазарна реализация?

Вещо лице В. – Когато се извежда пазарната стойност по сравнителните аналози, подбират се сходни по характеристики аналози, които се коригират спрямо оценявания обект. Определението си е определение, а сходна пазарна стойност няма как, то си е определение, но методиката си е конкретна.

Аналозите се коригират спрямо оценявания обект.

Адвокат К. – Този конкретно оценяван обект от 145,818 дка като категория, аналог с 10-та категория Вие открихте ли в тези девет тома?

Вещо лице В. – Когато се развива някакъв оценъчен метод ние говорим 3 за средна пазарна цена, както говорим и за средна пазарна рента, за да се определи пазарната цена на конкретен имот. Или изхождаме от позицията на купувач. Когато един купувач излезе на пазара и се интересува от определен имот той си прави анализ каква е средната пазарна цена. Практиката показва, че категорията никъде не се отчита. Отчита се единствено прихода, който се получава от един поземлен имот. Той е най-важен, затова се гледа средна пазарна рента за района - платена. Тя се плаща средна рента, защото за нито един имот, който се обработва не се плаща според локацията на конкретния имот. Плаща се средна пазарна рента за периода.

Адвокат К. – Отразена ли е, повлия ли на оценката, че това е всъщност земя 10-та категория. Имали ли сте го предвид, когато сте предложили тази цена, която виждам в експертизата?

Вещо лице В. – Имала съм предвид, има коректив за категория.

Адвокат К. – Съгласна ли сте, че следва да оценяваме два по отделно взети имота, които са с различна категория на една и съща стойност?

Вещо лице В. – Практиката го показва че е така. Че земята е обработваема.

Адвокат К. – Но конкретния имот като разположение, като характеристика равностоен ли е на другите два имота, които сте оценили?

Вещо лице В. – Като се вземат отделните им параметри са приблизително равностойни, защото големият имот е с повече декари, колкото е по-голяма площта цената е по-висока, защото разходите за придобИ.е на един такъв имот, както и за обработка са по-ниски, а при по-малките парцели площта корекцията за площ компенсира корекцията за категория и затова крайната коригирана стойност на декар за по-големия парцел и за другите помалки парцели са близки, но има съществена разлика.