Решение № 7574 от 29.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7574 гр. София, 29.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Б В при участието на секретаря С В като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20241110156734 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Ищецът В. С. С. е предявил срещу ответника „А Т Е Г" АД кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.26, ал.1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД, с които се иска да бъдат прогласени за нищожни чл. 4 от Приложение № 5 към договор за потребителски кредит № ..., сключен на 28.03.2024 г., предвиждащ заплащането на неустойка при непредоставяне на поръчител, и Приложение № 3 към същия договор, възлагащо на потребителя да заплати сума в размер на 30 лв. възнаграждение за ВИП обслужване, както и осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, с който се иска осъждането на ответника да заплати сумата в размер на 49, 70 лв. (съгласно допуснатото изменение на предявения иск в откритото съдебно заседание, проведено на 02.04.2025 г.), представляваща сбор от недължимо платени суми по договора за кредит – 19, 70 лв. неустойка и 30 лв. такса за „Преференциално (ВИП) обслужване“, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба (25.09.2024 г.) до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че на 28.03.2024 г. е сключил договор за потребителски кредит № ... с ответника. Съгласно чл. 1 от Приложение № 5 към договора било предвидено задължение за кредитополучателя да представи обезпечение по кредита заедно с редица неизпълними условия за гаранта, а в чл. 4 била предвидена неустойка при неизпълнение на това задължение. Изложени са доводи за неравноправност на така предвидената неустойка поради противоречие с императивни законови разпоредби и заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 33, ал. 1 ЗПК, както и поради противоречие с добрите нрави. Поддържа се, че посоченият в договора годишен процент на разходите не отговаря на действителния такъв.

Сочи се още, че в Приложение № 3 е била уговорена допълнителна услуга условия за ползване на преференциално ВИП обслужване, която противоречи на чл. 10а ЗПК.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като недопустими поради липса на правен интерес. По същество, исковете се оспорват и като неоснователни с доводи, че при сключването на договора са били спазени всички императивни законови изисквания. По отношение на уговорената неустойка се поддържа, че същата не представлява разход по кредита, който да се включи в годишния процент на разходите, а обезщетение за неизпълнение. По предявения иск по чл.

1

55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД излага доводи, че липсват доказателства за заплащане от страна на ищеца на претендираната сума. Направено е искане по чл. 213 ГПК за съединяване на дела между същите страни.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правна квалификация чл. 26, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, че между страните е възникнало е възникнало облигационно отношение по договор за потребителски кредит № ..., сключен на 28.03.2024 г., който е съдържал уговорка за заплащане на неустойка при неизпълнение на задължение за предоставяне на поръчител, както и уговорка за заплащане на възнаграждение за ВИП обслужване, както и че посочените уговорки противоречат на закона и добрите нрави.

По иска с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че е заплатил твърдените суми, че те са постъпили в патримониума на ответника, а ответникът следва да докаже, че сумите са платени на годно правно основание.

От фактическа страна:

По делото е приет договор за потребителски кредит № ... от 28.03.2024 г., сключен между ответника "А Т Е Г" АД и ищеца В. С. С., съгласно който дружеството предоставя на ищеца заем в размер на одобрената сума съгласно Приложение № 1 към договора, която се предоставя по банков път по посочена от кредитополучателя банкова сметка или чрез платежната система на „И...“ АД. Съгласно погасителния план към договора кредитът е в размер на 300 лв. със срок 27.04.2024 г., като освен тази сума са посочени и следните други задължения: 10 лв. лихва, 30 лв. такса и 59, 10 лв. неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение, като общият размер на задължението се равнява на 399, 10 лв. По делото е прието и Приложение № 1 към договора, в което е посочено, че размерът на погасителната вноска с одобрено обезпечение е 340 лв., а без одобрено обезпечение 399, 10 лв.. Годишната лихва за ползване на кредита е 40, 56 %, а годишният процент на разходите 65 %.

Неразделна част от договора е и Приложение № 3, съдържащо условията за ползване на пакет „Преференциално (ВИП) обслужване“, което включва следните допълнителни услуги: кредитодателят предоставя на клиента удължено работно време всеки ден от 08:00 ч. до 20:00 ч., вкл. през почивни дни и официални празници; безплатно известяване за настъпване на предстояща падежна дата; детайлна информация за промоционални условия и възможности за бъдещи промоции по договори за кредит; включване в лоялна програма с регулярни отстъпки; възможност за регулярно участие в томболи и награди; получаване на удостоверение за актуален дълг и за липса на задължения към кредитодателя без да заплаща допълнителна такса съгласно Тарифата. Съгласно чл. 3 от Приложение № 3 срещу предоставяне на допълнителните услуги клиентът следва да заплати такса в размер на 30 лв., като в чл. 5 е посочено, че тази такса се заплаща в пълен размер във всички случаи на погасяване на кредита, вкл. при предсрочно погасяване. По делото е прието и Приложение № 5 към договора, съгласно което в срок до края на следващия ден, считано от деня на сключване на договора за кредит, кредитополучателят е длъжен да предостави следните обезпечения: поръчителство на две физически лица или банкова гаранция в размер на 340 лв., а в случай че не осигури и не предостави в срок обезпечение, дължи неустойка за всеки календарен ден, за който не е предоставил обезпечение, в размер на 1, 97 лв. средно на ден, която не може да надвишава на ден 1 % от главницата по кредита.

От приложената на л. 17 разписка се установява, че на 28.03.2024 г. ищецът е получил в брой на каса на „И...“ АД сумата от 300 лв., а от разписката, приложена на л. 16, че на 29.03.2024 г. ищецът е превел по микросметка на ответника сумата от 354 лв.

По делото е прието и заключение по съдебно-счетоводна експертиза, което след преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано. Вещото лице е установило, че наредената от ищеца сума в размер на 354 лв. по микросметка е била отразена като получено плащане при ответното дружество и с нея са били погасени следните задължения:

2

300 лв. главница; 0, 33 лв. възнаградителна лихва; 19, 70 лв. неустойка за непредоставяне на обезпечение; 30 лв. такса за преференциално (ВИП) обслужване; 1, 50 лв. такса за предсрочно погасяване и 2, 47 лв. надплатена сума. Като е взело предвид предоставена от ответника справка, вещото лице е установило, че посоченият в процесния договор годишен процент на разходите от 65 % включва разходите за възнаградителна лихва и такса за преференциално (ВИП) обслужване. Ако при изчисляването на годишния процент на разходите се включи и неустойката за непредоставяне на обезпечение съгласно погасителния план в размер на 59, 10 лв., размерът на годишния процент на разходите би се равнявал на 84, 70 %, а ако се включи начислената и платена неустойка в размер на 19, 70 лв. – на 71, 57 %.

От правна страна:

Предвид датата на сключване на процесния договор за кредит приложение намира Законът за потребителския кредит, обн. ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г. Договорът за заем е неформален, реален и комутативен, като за да е налице валидно заемно правоотношение е необходимо да се установи предаването на заемната сума от заемодателя на заемателя, с което за последния възниква задължението да върне заетата сума в същата валута и размер.

Между страните не се спори, а и от приетата по делото разписка се установява, че ответникът е предоставил уговорената сума в размер на 300 лв. на ищеца.

По отношение уговорената в чл. 4 от Приложение № 5 неустойка съдът намира следното. Съгласно мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 г., ОСТК автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора, в т.ч. да уговорят неустойка, е ограничена от разпоредбата на чл.

9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона или на добрите нрави. Това ограничение се отнася както за гражданските сделки, така и за търговските сделки по силата на чл. 288 ТЗ и за неговото спазване съдът следи служебно, в т.ч. при искане за присъждане на неустойка. В разглеждания случай е уговорена неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, изразяващо се в банкова гаранция или поръчител. По същество тази неустойка излиза извън присъщите й функции и се явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Същата излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер, без да се престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. На длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение, след като кредитът вече е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства. Така се увеличава опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника. Нищожността на такава уговорка за неустойка е разгледана в цитираното по-горе тълкувателно решение, в което е посочено, че неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Обстоятелствата, обуславящи възникването на задължение за заплащане на посочената неустойка, водят до извод, че с нея се цели постигане на забранен от закона правен резултат, като тя води до неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, тъй като длъжникът изначално е изправен пред невъзможността да изпълни задължението, чието изпълнение обезпечава неустойката.

Настоящият съдебен състав намира, че при преценката за нищожност на уговорената неустойка следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съгласно посочената законова разпоредба, в сила от 23.07.2014 г., следователно приложима към процесния договор за заем, годишният процент на разходите ("ГПР") не може да бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерски съвет, като съобразно ал. 5 клаузите, с които е уговорен ГПР над този размер, са нищожни. Размерът на уговорената 3 възнаградителна лихва, както и на уговорените неустойки се включва при изчисляване на ГПР съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК. Законоустановеният предел по чл. 19, ал. 4 ЗПК, т.е. ГПР да не надвишава пет пъти размера на законната лихва, който съобразно ПМС № 426 от 18.12.2014 г. се равнява на основния лихвен процент на БНБ, в сила от 01.01., съответно 01.07., на текущата година плюс 10 процентни пункта, е малко над 68 %. В конкретния случай при включване на уговорената неустойка и възнаградителната лихва ГПР по процесния договор съгласно заключението на вещото лице се равнява на 84, 70 %, което е над законоустановения праг, и това е допълнително основание за нищожност на клаузата на чл. 4 от Приложение № 5. Ето защо, искът за нищожност на тази клауза се явява основателен и следва да бъде уважен.