Определение № 5666 от 06.12.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5666 гр. София, 04.12.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Бисера Максимова като разгледа докладваното от Бисера Максимова Касационно гражданско дело № 20248002103700 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадена от „БУЛМАРКЕТ РЕЙЛ КАРГО“ ЕООД, ЕИК 203336022, с адрес на управление: гр. Р., ул. „Т.“ № 100, Ц. „Б.“, ет. 6, офис 3, представлявано от управителя Д. Н., действащ чрез пълномощника си адвокат П. И. от Адвокатска колегия – Р., съдебен адрес: гр. Р., ул. „Х. А.“ № 31, ет. 2, касационна жалба против решение 1005/15.07.2024 г., постановено по в. гр. д.

№ 1208 по описа на 2024 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърдено изцяло решение № 772/21.02.2024 г. по гр. д. № 6499/2022 г. на РС - Пловдив, ХV гр. с., с което дисциплинарното уволнение на К. Д. М. е признато за незаконно и е отменено, същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „локомотивен машинист“ и „Булмаркет рейл карго“ ЕООД е осъден да заплати на ищеца сумата от 1 952 лева обезщетение за оставането му без работа през периода 08.03.2022 г.- 08.04.2022 г.

В касационната жалба се твърди, че решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и е явно необосновано. Моли се същото да бъде отменено, а предявените искове да бъдат отхвърлени като 1 неоснователни.

С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което като основание за допускане на касационно обжалване се сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърди се, че съдът се е произнесъл по определени въпроси, които са от значение за изхода на делото, но са решени в противоречие с практиката на ВКС, а именно:

1. Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички възражения, доводи и твърдения на страните, както и да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и да изложи собствени мотиви по спора?

Изразява се становище, че въззивната инстанция по този въпрос е действала в противоречие с разрешението, дадено в ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и Решение № 60287/16.02.2022 г. по гр. д. № 973/2021 г. 3 г. о.

2. Какъв е начинът, по който се индивидуализират трудовите функции на служителя, за изпълнението на които се е задължил? Кои трудови задължения са обект на дисциплинарна отговорност? Посочват се решение № 246 от 18.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1156/2020 г., IV г. о. и решение № 576 от 30.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 700/2010 г., IV г. о., ГК, в противоречие на които се твърди, че е действал въззивният съд.

3. Кое съдържание на заповедта по чл. 195 КТ подлежи на съдебен контрол, ако е налице липса на пълно съответствие между фактическото описание и правната квалификация на нарушението? Сочи се решение № 195 от 24.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 698/2009 г., III г. о., ГК, в противоречие на което се твърди, че е действал въззивният съд.

4. Следва ли съдът при преценка на събраните доказателства да съобрази научните, логическите и опитните правила?“ Твърди се, че отговорът на този въпрос е даден в противоречие с приетото в т. 3 от ТР № 2/2.07.2004 г. на ОСГК на ВКС и Решение № 305 от 27.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1110/2011 г., IV г. о., ГК.

5. Как следва да се прилага разпоредбата на чл. 179, ал. 1 ГПК, когато нарушенията на трудовата дисциплина са посочени в друг официален документ, към който препраща заповедта за дисциплинарно уволнение? Сочи се решение № 43 от 07.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2085/2017 г., IV г. о., ГК, в противоречие на което се твърди, че е действал въззивният съд.

Постъпил е отговор на касационната жалба от К. Д. М. от гр. Пловдив, 2

ЖК „Т.“, бл. ***, вх. Б, ет. 8, ап. 29, действащ чрез пълномощника си адвокат А. М. Д., вписан в АК - Пловдив, със становище за неоснователност на касационната жалба. Молят въззивното решение да не бъде допуснато на касационно обжалване по въпросите и на основанията, въведени от касатора.

ВКС, ГК, състав на ІII гражданско отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

За да постанови решението си, Окръжен съд – Пловдив е приел, че производството по гр. д. № 6499/2022 г. РС – Пловдив е образувано по искова молба, подадена от К. Д. М. против „Булмаркет рейл карго“ ЕООД, с която са предявени обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и 3 от КТ.

Приел е, че по делото не е налице спор относно това, че страните са били в трудово правоотношение, като въззиваемият е заемал длъжността „машинист локомотивен“, а също така и по отношение на основните факти, а именно, че на 05.02.2022 г. влак № 48130 е пристигнал от гара Капъ Куле, Р.Турция на гара Пловдив, в състав от шестнадесет вагона и локомотив № ***. Към влака като първи локомотив е бил прикачен локомотив № ***. В 5.21 часа на 06.02.2022г. влакът потеглил към гара Карлово, но преди тази гара предприел свободно, неконтролируемо движение назад, като достигнал скорост от 80 км/ч., с която преминал през гара Баня. Спрял в междугарието Баня - Долна Махала, като от влаковия локомотив се появили пламъци. Пламъците били потушени от пожарни автомобили от гр.Карлово. Причината влакът да потегли назад е наклонът от 17 градуса преди предупредителния светофар на гара Карлово и преди всичко липсата на необходимото работно налягане от 5 бара за задействане на спирачките, който проблем се дължал на това, че въздухопроводите между локомотив № *** и първия вагон не били свързани или не били с отворени спирателни кранове. Според въззивния съд, видно от приетата по делото на ПдРС трудова характеристика за длъжността „машинист- локомотивен“, задължението по т. 1 от същата е формулирано по следния начин: „При изпълнение на задълженията си спазва изискванията на Наредба № 58 за правилата за техническа експлоатация в железопътния 3 транспорт и други нормативни документи“. Също така в т. 6 е записано, че машинистът е длъжен да „извършва технически преглед на локомотива преди започване на работа и заминаване на път, като екипира същия с гориво, смазочни и други материали“, а съгласно т. 11 „при приемане на локомотива проверява цялостното му техническо състояние, наличността на инструментите и инвентара, наличността и състоянието на пломбите на апаратите, които трябва да бъдат пломбирани, отстранява откритите неизправности, а при невъзможност уведомява прекия си ръководител“. В писменото си обяснение, дадено в изпълнение на разпоредбата на чл. 193 от КТ К. М. е записал, че след като влакът е потеглил назад и след като е преминал през гара Баня, е видял че „двата крана на челната греда на вагона са затворени, като левият акерманов кран и ръкав са свързани /по посока на движението/ към локомотива“. Записано е също така, че към 7.25 часа влакът е спрял в района на спирка „Отдих“ и след като слезли от локомотивите, двамата с помощник машиниста Аргилашки видели, че кранът на локомотив *** е отворен, а този на първия вагон е затворен. Обстоятелството, че въздухопроводът между локомотив *** и първия вагон е бил свързан, но спирателния кран на вагона или/и на локомотива, както се сочи в окончателен доклад № 19/28.02.2022 г. на Районната разследваща комисия при НК “Железопътна инфраструктура“, е бил затворен, не се оспорва от страните.

Според въззивния съд, безспорно е също така, че това е станало причина влакът да не бъде осигурен с необходимата спирачна маса. Съдът е отбелязал в мотивите си, че по първоинстанционното дело са налице две удостоверения за спирачна маса на влака - едното изготвено на 05.02.2022 г. на гара Капъ Куле, а другото от 06.02.2022 г., изготвено на гара Пловдив, като и в двете е отразено, че спирачната маса на влака надхвърля минимално необходимата.

Съдът е отразил показанията на свидетеля С. Т., който работи в отдел „Безопасност“ в „Булмаркет рейл карго“ ЕООД, а именно, че преди потегляне на влака всеки един локомотивен машинист е длъжен да извърши визуална проверка на локомотива, като включително се увери, че той е правилно прикачен към влаковия състав, че въздухопроводите са свързани и спирателните им кранове са отворени. Съществен за спора по делото, според съда, е въпросът доколко сочените от свидетеля задължения са нормативно установени. Съгласно чл. 249, т. 1 от Правилата за движението на влаковете и маневрената работа в железопътния транспорт, издадени на основание чл. 7, 4 ал.1 от цитираната в длъжностната характеристика на въззиваемия Наредба № 58 за правилата за техническа експлоатация, движение на влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт, след прикачване на локомотива към състава на влака машинистът е длъжен да се убеди, че локомотивът е правилно прикачен към първия вагон на влака, че съединителните ръкави на главния въздухопровод между локомотива и влака са свързани и спирателните им кранове са отворени. В заповедта за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“ се сочи, че локомотивният машинист К. М. е нарушил именно тази разпоредба. Безспорно е обаче, според въззивния съд, че локомотив № *** не е прикачен към влаковата композиция на гара Пловдив, на която М. е поел управлението му. Локомотивът е прикачен към влаковата композиция преди това от друга локомотивна бригада. При положение, че влакът е пристигнал безаварийно от гара Капъ Куле на гара Пловдив, то несъмнено при движението му по този маршрут спирателните кранове на въздухопроводите между локомотива и първия вагон са били отворени. В противен случай, както сочи и свидетеля Т., влакът би останал без спирачки.

Според съда, годността на спирачките при пристигане на влака на гара Пловдив се потвърждава както от удостоверенията за спирачна маса от 05.02.2022 г. и 06.02.2022 г., така и от бордовия дневник на локомотива. Съдът е достигнал до извода, че от тези факти следва, че преди потегляне на влака от гара Пловдив неизвестно лице е затворило спирателния кран на първия вагон и/или и на локомотива. Според съда, от разпоредбата на чл. 249, т.1 от Правилата за движението на влаковете и маневрената работа в железопътния транспорт не може да се изведе задължение за машиниста, след всеки престой на влака на гара, преди потегляне да извърши външен оглед на локомотива и на въздухопроводите. Въззивният съд е цитирал разпоредбата на чл. 242, ал. 1 от Наредба № 58 от 2.08.2006 г. за правилата за техническата експлоатация, движението на влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт, като е достигнал до извода, че доколкото извършването на тази проба не е било задължение на въззиваемия и доколкото станало ясно, че влакът е загубил спирачна маса след потеглянето му от гара Пловдив по причина на затворения кран на въздухопровода между локомотив *** и първия вагон, то извършването на въпросната проба не е от значение за правилното решаване на спора по делото. Въззивният съд е отбелязал, че приетите във въззивно производство разпечатки на снимки от камерите на локомотива също не 5 обосновават извод за наличие на виновно неизпълнение от К. М. на трудовите му задължения, а що се отнася до задълженията по т.т. 6 и 11 от длъжностната му характеристика, то същите възпроизвеждат текста на чл. 16 от Инструкция за работа на машиниста на РССМ, издадена на основание чл.12 от Наредба № 58, като този текст не вменява изрично и ясно задължения за машиниста в повече от тези по чл. 249, т. 1 от Правилата за движението на влаковете и маневрената работа в железопътния транспорт. Съдът е отбелязал още, че в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“ не е посочено въззиваемият да е допуснал нарушение нито на задълженията му по т.т.6 и 11 от длъжностната характеристика, нито на чл. 16 от инструкцията.

Съдът е приел, че обжалваното съдебно решение следва да бъде потвърдено изцяло.