Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 634 от 01.07.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно наказателно дело 751/2026
Вид
Определение № 634
Подписан
01.07.2026
В сила
01.07.2026
Състав
Камен Иванов, Величка Цанова, Атанас Стоилов Атанасов

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 634 гр. София, 01.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Величка Цанова

Атанас Ст. Атанасов като разгледа докладваното от Величка Цанова Въззивно частно наказателно дело № 20261000600751 по описа за 2026 година

Производството е образувано по протест на Окръжна прокуратура-Благоевград против определение с рег. № 262 от 07.05.2026 год. по НЧД № 349/26 год. на Окръжен съдБлагоевград,с което е отменено постановление за прекратяване на наказателното производство от 23.03.2026 год. на Окръжна прокуратура-Благоевград по ДП № 108/25 год. по описа на ОДМВР-Благоевград,НП №765/25 год. по описа на Окръжна прокуратураБлагоевград и делото е върнато за доразследване.

Твърди се в протеста,че определението на съда е неправилно,тъй като дадените указания не са свързани със съставомерността на деянието по чл.249,ал.1 от НК.

На първо място се сочи,че съдът не е направил анализ на всички елементи от състава на престъплението и посочените допълнителни следствени действия няма да доведат до събирането на достатъчно доказателства за осъществено престъпление по чл.249,ал.1 във вр. с чл.26,ал.1 от НК.

Сочи се,че са извършени подробни разпити както на жалбоподателя,така и на лицето,срещу което е подадена жалбата,разпитан е и управителя на ощетеното дружество,проведени са очни ставки и назначаването на счетоводна експертиза е неотносимо към предмета на престъплението.

Прокурорът поддържа,че от доказателствата по делото е установено,че действително между св.Я. Г. и св.И. Н. има финансови спорове,но същите не са елемент от състава на посоченото престъпление,а дадените указания за изследване на физическите тегления от банкомат и тяхното осчетоводяване не е свързано с установяването липсата на съгласие за теглене на пари в брой чрез използване на платежния инструмент.Намира за неотносимо и указанието за изискване на информация от АД“ОББ“ за СМС известяване в полза на титуляра на банковата карта.

1

Намира за съществено,че предметът на доказване се детерминира от твърденията на управителя на ощетеното юридическо лице,свързани с неправомерни тегления и именно тези твърдения следва да бъдат проверени.Посочва,че естеството на престъплението по чл.249,ал.1 от НК изисква на първо място установяване на обективните признаци на престъпния състав-неправомерно /без съгласието на титуляра/ ползване на чужд платежен документ и данни от него.Поддържа,че в конкретния случай не е налице елемент от обективната страна,свързан със съгласието на титуляра на платежния документ,тъй като както дебитната карта,така и ПИН-кода са били предоставени доброволно и лично от титуляра им на св.Н.,което разрешение е произтичало от съществуващите към инкриминирания момент трудово-правни отношения помежду им.Намира за несъмнено и еднопосочно доказан факта на държане на банковата карта и ползването й от св.И. Н. в качеството му на готвач в ощетеното дружество,както и доброволното предоставяне от управителя на дружеството на актуалния ПИН-код,позволяващ разпореждане с банковата сметка.

С оглед на това предлага отмяна на определението.

Срещу така подадения частен протест е постъпило възражение от Я. Г. и К. Г.-Г. като управители на „Г. и Г.“ООД ,с което се споделят съображенията на първоинстанционния съд и необходимостта от допълнително разследване за изясняване на всички факти и обстоятелства по делото.Молят определението да бъде потвърдено.

САС ,като взе предвид изложените в протеста и възражението доводи и доказателствата по делото приема следното:

Досъдебното производство е образувано на 25.07.2025 год.за това,че при условията на продължавано престъпление,в периода от 22.01.2025 год. до 04.02.2025 год. в гр.Благоевград,без съгласието на титуляра е използван платежен документ-банкова дебитна карта с титуляр ООД“Г. и Г.“,издадена от „ОББ“АД и данни от платежен инструмент-ПИН на същата дебитна карта,като са били извършени тегления на АТМ на територията на магазин „Метро Благоевград“ в общ размер на 2860 лв.,която сума е получена от друго лице /И. И. Н./,като деянието не съставлява по-тежко престъпление-престъпление по чл.249,ал.1 във вр. с чл.26,ал.1 от НК.

След проведено разследване,с постановление от 23.03.2026 год. на прокурор от Окръжна прокуратура-Благоевград,наказателното производство е прекратено със съображения,че не е доказано извършено деяние,съставляващо престъпление по чл.249,ал.1 във вр. с чл.26,ал.1 от НК.

Прието е в постановлението,че в конкретния случай са използвани дебитна карта и ПИН на титуляра на сметката,но не са събрани доказателства,че това е станало без съгласието на титуляра.Прокурорът е посочил,че не е спорно по делото,че от страна на св.И. Н. са използвани чужди платежни инструменти,но същите са били предоставени доброволно и лично от управителите на дружеството за покриване на разходи и задължения,възникнали при осъществяване на трудовите му задължения.Изтъкнал е,че ползването на чуждата 2 дебитна карта от страна на св.Н. е било многократно,като за нито един от случаите на ползване не е доказано по безспорен начин да е липсвало съгласие от титуляра на картата.Подкрепил е извода си с приложените извлечения на извършените тегления,които са в периода,в който св.Н. е работел в дружеството като готвач и картата му е била предоставена за ползване при нужда.Приел е за установено в тази насока,че Н. е извършвал тегления единствено от банкомат на „Метро Благоевград“ в дните,когато е пазарувал в магазина за нуждите на ресторанта и хотела,стопанисвани от дружеството.

Оценил е твърденията на Я. Г. като противоречиви относно това давано ли е съгласие за теглена от банкомат и колко пъти е сторено това,които се и опровергават от показанията на св.И. Н. и Д. Н..

Като е отчел наличието на трудово правоотношение между Н. и дружеството,по силата на което в задълженията на Н. е било да осъществява пазар на хранителни и други стоки и да ги заплаща,прокурорът е счел,че ползването на дебитната карта доколкото е осъществено от работник на дружеството ,поверена му в това му качество,не може да се приеме за противозаконно и извършено без съгласието на титуляра.

В подкрепа на тезата си прокурорът е отчел и силно влошените отношения между св.Г. и св.Н.,между които са останали неуредени финансови отношения при прекратяване на трудовия договор.

Изтъкнал е и обстоятелството,че използвания платежен инструмент ведно с данните към него,е бил даван за ползване на широк кръг лица,като в търговското дружество не е установен ясен и точен механизъм за отчитане на паричните потоци.

Прокурорът е посочил на последно място,че не са събрани доказателства за извършени други престъпления от общ характер,а твърденията на Г.,че се е доверил на И. Н. ,могат да бъдат проверени чрез иницииране на досъдебно производство пред Районна прокуратураБлагоевград за извършено престъпление по чл.217,ал.1 от НК,което е от публично-частен характер и съгласно разпоредбата на чл.218в от НК се възбужда по тъжба на пострадалия,когато предмет на престъплението е частно имущество,но в конкретния случай последното също не се явява по-тежко наказуемо от състава на чл.249,ал.1 от НК.

По жалба на управителите на „Г. и Г.“ООД-Я. Г. и К. Г.-Г.,пред Благоевградски окръжен съд е образувано НЧД № 349/26 год.,по което с атакуваното определение от 07.05.2026 год. съдът е отменил постановлението и е върнал делото на прокурора за доразследване.

След собствен прочит и анализ на събраните по делото доказателства, първоинстанционния съд е намерил,че за изясняване на делото в неговата пълнота, е необходимо да се извършат допълнителни действия по разследването предвид съществените противоречия в показанията на св.Г.и и Н.и и доказателствения дефицит относно осчетоводяването на плащанията с инкриминираната дебитна карта и тегленето на пари от банкомат през разследвания период,поради което и е оценил направените изводи от прокурора за преждевременни и лишени от доказателствена опора.

Въззивният съд споделя разбирането на първостепенния,като намира подадения частен 3 протест за неоснователен.

От фактическа страна е установено,че Я. Г. и К. Г. са управители на ООД“Г. и Г.“,в което като готвач в периода от 19.12.2024 год. до 21.02.2025 год. работел И. Н. по силата на трудов договор,а като помощник-готвач работела съпругата му Д. Н..Във връзка с изпълнението на работата му, на св.Н. била поверявана за ползване дебитна карта,собственост на дружеството и ПИН-кода за същата,за да може да я използва при необходимост от закупуване на хранителни стоки само от магазин „Метро“.В тази насока св.Н. е дал показания,че не само е извършвал разплащания с тази карта,но е теглил и различни суми след устно разрешение от управителите,за което се е отчитал по надлежния ред,което е оспорено от св.Г..

В началото на м.февруари 2025 год. управителите на дружеството установили,че от края на м.януари 2025 год. до 04.02.2025 год. от дебитната карта били изтеглени пари в брой в размер на 2860 лв.

Безспорно са установени датите,на които е извършено теглене от банкомат в периода от 22.01.2025 год. до 04.02.2025 год. с процесната дебитна карта,като от видео-записи от охранителна камера,насочена към банкомат,разположен във вътрешността на магазин „Метро“ е установено ,че на 03.02.2025 год. Н. два пъти е изтеглил пари в брой.С процесната дебитна карта в разследвания период не са осъществявани нерегламентирани действия.

От показанията на св.П. е видно,че той също е ползвал тази дебитна карта за различни плащания и се е отчитал със съответните фактури,но не става ясно дали е ползвал картата именно в периода,който е значим за наказателното производство.

Горните факти са установени от показанията на управителите на дружеството „Г. и Г.“ООД и тези на св.И. Н. и съпругата му Д. Н. ,между които обаче са налице съществени противоречия,които не могат да бъдат преодолени без същите да бъдат подложени на допълнителна проверка.

Основният факт на доказване по делото се свежда до наличието или не на дадено съгласие на св.Н. от управителите на дружеството в лицето на Я. Г. и К. Г. да тегли пари от банкомат на територията на „Метро Благоевград“,за установяването на който факт не са събрани всички възможни доказателства.

Необходимо е провеждане на детайлни разпити на св.Г. и св.Н. с цел установяване на причините,наложили теглене на пари в брой на конкретните дати и използвани ли са те за пазаруване за нуждите на дружеството ,осчетоводени ли са тези тегления ,има ли съвпадение между датите на тези тегления и плащанията в магазин „Метро“ от св.Н.,как се съотнасят твърденията на св.Н.,че не е извършвал такива тегления в периода от 22.01.2025 год. до 04.02.2025 год. при наличие на видеозаписа от охранителна камера на банкомат в магазин „Метро“ от 03.02.2025 год.

За преценка на достоверността на твърденията на св.Г. се налага и събирането на информация дали управителите на дружеството са имали СМС известяване за извършваните транзакции с дебитната карта с оглед нееднократното теглене на пари от банкомат и респ.

4 кога именно същите са разбрали за изтеглените суми.

За преодоляване на доказателствения дефицит, правилно съдът е дал указания да се назначи и ССЕ,която след приобщаване на относимата счетоводна документация за разследвания период,да отговори на поставените въпроси относно наличието на документи за извършени тегления на пари от банкомат,осчетоводявани ли са те и кога,по какъв начин се осчетоводяват тегленията от банкомат при електронно банкиране,налице ли са счетоводни отразявания на документи за теглене от банкомат и други плащания със същата дебитна карта от друг служител на дружеството /св.П./ и кога.

Посоченият св.П. следва да бъде подложен на допълнителен разпит,тъй като от дадените от него показания не става ясно в кой период е ползвал същата дебитна карта и по какъв начиндали е извършвал само разплащания или е теглил и пари в брой и кога.

Едва след приобщаване на горните доказателства следва да се направят както изводи по фактите относно разследваната дейност,така и относно приложимия материален закон.В този смисъл изводите на прокурора в атакуваното пред първия съд постановление се явяват необосновани,тъй като разследването страда от доказателствена непълнота,която следва да бъде преодоляна чрез събирането на посочените по-горе доказателства.