Решение № 88 от 29.07.2026, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Кюстендил, 29.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Мирослав М. Начев

Петър Л. Мичев при участието на секретаря Галина Г. К.а в присъствието на прокурора Б. Д. Л. като разгледа докладваното от Пенка Н. Братанова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261500600274 по описа за 2026 година Производството е по реда на част IV, глава XХІ НПК- “Въззивно производство”.

С присъда № 3/ 17.03.2026 г. на Кюстендилския районен съд по НОХД № 1026/2025 г. по описа на същия съд подс. А. Р. С. е признат за виновен в извършване на две престъпления- по чл.144, ал.3 вр. ал.1 НК- затова, че на 25.06.2024 г. в гр. Кюстендил се е заканил с убийство на А. С. А. с думите: „Ти ще видиш какво ще стане, ще те убия! Следващият път видя ли те, ще те прегазя с колата! Не ме притеснява, че ще лежа 24 часа в полицията и изляза ли, ще те убия“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, като на основание чл.54 от НК го е осъдил на ЛС в размер на 5 месеца; и по чл.144а, ал.1 вр. ал.2 НК- затова, че в периода 12.05.2024 г. до 25.06.2024 г. в с. ***, обл. Кюстендил и в гр. Кюстендил системно (пет пъти) е следял А. С. А., като я преследвал, показвал й, че е наблюдавана от него, навлизал в нежелана комуникация, като на основание чл.54 НК му е наложил наказание ЛС в размер на 3 месеца. КнРС е приложил е разпоредбата на чл.23, ал.1 НК и е определил общо наказание ЛС в размер на 5 месеца, чието изтърпяване е отложил с изпитателен срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила. На подсъдимия са възложени и разноските по делото.

Присъдата се обжалва от адв. Д. Д.- защитник на подс.С.. В жалбата са изтъкнати доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановената присъда, като изтъкват доводи за недоказаност на обвиненията. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, оправдателна такава.

1

Представителят на КнОП изразява становище за неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на присъдата на КнРС.

Подсъдимият А. Р. С., редовно уведомен за съдебно заседание, не се явява пред окръжния съд. Вместо него се явява адв.Д.Д., който сочи, че поради местонахождението на жалбоподателя във ФРГ и служебната му ангажираност, същият не може да се яви в с.з. Налице е изявление от защитника, че подс.С. не желае да участва във въззивното производство, поради което същото се проведе при условията на чл.329, ал.2 НПК вр.чл.269, ал.3, т.4, б. „В“ НПК в негово отсъствие.

Защитникът на подс.С.- адв.Д.Д. поддържа въззивната жалба, изтъква доводи за необоснованост на присъдата, изразяваща се в превратно тълкуване на доказателствения материал; счита, че обвинението не доказано. Пледира постановяване на присъда, с която подс.С. бъде оправдан по повдигнатите обвинения.

Кюстендилският окръжен съд, след цялостна проверка на фактическия и доказателствен материал, след неговото обсъждане както поотделно, така и в съвкупност, и при пределите, установени в чл.314 НПК и като съобрази релевираните във въззивната жалба оплаквания, доводите и възраженията на страните, намира същата за допустима, доколкото е предявена от надлежна страна в наказателния процес и в срока по чл. 319 НПК. Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:

Фактическата обстановка е подробно изяснена от КнРС. По делото са събрани в съответствие с процесуалния ред необходимия обем доказателства, имащи съществено значение за правилното му решаване. Доказателственият материал по делото, събран в хода на съдебното следствие, е попълнен с необходимите материали и е анализиран от първоинстанционния съд поотделно и в своята съвкупност. Той изяснява по несъмнен начин всички обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на делото по същество. От доказателствената съвкупност по делото се установява следната фактическа обстановка, която изцяло се споделя и от въззивния съд:

Подс. С. и св.А. били част от младежка компания, с които заедно посещавали заведения. През м.януари 2024 г. двамата започвали връзка, като започнали да излизат само двамата.

Около средата на м.февруари 2024г. подс.С. отишъл да работи в Германия, като двамата контактували в социалните мрежи. Той започнал да й изпраща любовни съобщения; тя го уведомила, че прекъсва връзката им и блокирала достъпа си с него.

В началото на м.април 2024г. подсъдимият се прибрал в България, свързал се с нея и помолил да се сдобрят и да продължат връзката си, на което тя отказала. От този момент започнал постоянно да й се обажда, да й пише от различни социални профили, да я следи, да й се показва и да иска да поддържат отношения. В случаите на употреба на алкохол се държал агресивно, отправял към нея заплахи и закани и я обиждал. Криел се зад ъгъла на къщата й, преследвал я, ходел на местата, който тя посещава. При едно от посещенията си до дома на св.А., подсъдимият й се обадил по телефон, помолил я да излезе, за да поговорят. При излизането си подсъдимият й казал, че й е купил куче, което иска да й подари. Въпреки съпротивата й оставил 2 кучето и се тръгнал, след няколко дни си го поискал обратно и тя му го върнала.

На 12.05.2024г. св.А. отишла на гости с пренощуване в с.***, ул.“***“ №6 при приятелка- св.Т. Т.. Около 04.00 часа подсъдимият влязъл в двора на къщата на Т., като прескочил оградата, покачил се на терасата на втория етаж.

От шума А. и Т. се събудили, като Т. видяла подсъдимия на терасата и се обадила в полицията.На място пристигнал патрул, който отвел подсъдимия.

На 19.05.2024 г. св.А. била в дискотека „***“ в гр.Кюстендил.

Подсъдимият се приближил към масата й и хвърлил златна верижка със сърце и снимка, като заявил, че това й е подарък за абитуриентския бал. Св.А. му обяснила, че не желае подъръци от него, при което той се отдалечил.

Впоследствие св.А. се снимала с изпълнителя в това заведение, при което подсъдимият се сбил с изпълнителя и бил изведен от охраната.

През м.юни 2024г., подс.С. причакал св.А. пред дома й в гр.Кюстендил, ул.“***“ №79 около 02.00 часа. По това време тя се прибирала с приятелката си М. П. и друга нейна приятелка, която ги докарала с автомобила си. Подс.С. се появил изненадващо и започнал да крещи на А. „стига циркове, дай да се разберем“. А. се разплакала, а приятелките й се намесили и го подканили да си тръгва. Съсед се показал на прозореца и прогонил подсъдимия, като при отдалечаването си продължавал да крещи заплахи.

На 13.06.2025г. подс.С. проследил А. до каравана „***“, като се появил пред нея и започнал да я обижда в присъствието на св.П..

За всички тези събития св.А. подавала сигнали до тел.112 и отправяла жалби до РУ на МВ за съдействие.

На 25.06.2024г., около 18.30 часа, подс.С. отишъл пред дома на А. и оставил пред вратата кашон и си тръгнал. Бил видян от сестра й св. Б. А., която в този момент излизала със св.И. И.. Св.Б.А. установила, че в кашона има куче порода "чихуахуа" и златно синджирче със снимка на С. и А. А..

Съобщила на сестра си по телефона, която веднага се обадила на св.В.полицейски служител, който работил по всички нейни жалби и сигнали срещу подсъдимия. Св.В. я посъветвал да върне кашона на подсъдимия и да подаде сигнал на тел.112. Свиделите Б. и А. А., заедно с Д. К., И. И. и А. Г., с три автомобила, отишли пред дома на С. на адрес гр.Кюстендил, ул.“***“ №34 и оставили кашона пред дома му. В този момент се появил подс.С. с неговия автомобил, препречил пътя и започнал да се кара със свидетелите, че са навлезли в пешеходната зона пред дома му. При опита на св.Д. К. да премине покрай автомобила на подсъдимия и да излезе на ул.“***“, С. се обърнал към А. А., която била в този автомобил и й казал „Ти ще видиш какво ще стане, ще те убия! Следващия път видя ли те, ще те прегазя с колата!".Св.А. сигнализирала и за този сулчай на тел.112.

Въззивната инстанция възприема изцяло значимите за предмета на делото фактически констатации, сторени при анализа на доказателствения материал от първостепенния съд, защото те почиват на вярна и правилна интерпретация на събраните по делото доказателства. Следва да се посочи, че първостепенният съд е събрал и проверил доказателствата по делото, направил е прецизен анализ на събрания по делото доказателствен материал, като е обмислил доказателствата както поотделно, така и в съвкупност. Този 3 съд е разпитал подробно свидетелите А. А., Б. А., И. И., Д. К., А. Г., Р. С. и е приобщил по надлежния процесуален ред на чл.281, ал.4 вр.ал.1, т.2 НПК показанията на тези свидетели от ДП); разпитани са и св. В. В., М. П., Т. Т.; провел е очни ставки между подс.С. и св.Б. А., между подс.С. и св.И. И.; приел е по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства, както и назначените от ДП съдебнотехническа експертиза на в.л. Стефанов и СППЕ на в.л. д-р Р..

Към показанията на всички свидетели съдът е изпълнил задълженията си по чл.107, ал.3 НПК. Обсъдени са подробно показанията на св. А.А., пострадала от твърдяните деяния и са изтъкнати подробни доводи за причините, поради които се кредитираи и се приемат за достоверни. Към този анализ КнОС се присъединява. Внимателно са преценени и обясненията на подсъдимия, като ДнРС се е съобразил с двойнствената им природа- от една страна като годно доказателствено средство по смисъла на чл.115 НПК, а от друга- като израз на защитната му позиция. Първостепенният съд ги е анализирал подробно, изтъкнал е доводи защо не ги кредитира (тъй като противоречат на показанията на св.А.А., Б.А., В., П. и Т.), респ. е изложил мотиви относно причините, поради които ги отхвърля, с които въззивната инстанция се съгласява и не намира за необходимо да преповтаря.

Защитата оспорва оценъчната дейност на съда при анализиране на доказателствата по делото, с твърдение, че са едностранчиво и превратно тълкувани, поради което приетата фактическа обстановка не отговаря на действителната. Настоящият състав на съда не съзира твърдяното нарушение в аналитичната дейност на първата инстанция, като счита, че доказателствата са били ценени според действителният им смисъл и съдържание, поотделно и във взаимовръзка помежду си. В оценъчната си дейност КнРС е спазил принципа на чл. 14 НПК за вземане на решения по вътрешно убеждение, обсъдил е доказателствения материал всестранно, не е игнорирал част от него, нито пък го е изопачил.В този аспект този съд е изпълнил задълженията си да провери всички доказателствени източници и да ги съпостави помежду си.

Това е сторено при стриктно спазване на процесуалните правила и при ясно заявяване на какви доказателствени средства се дава вяра, в коя част и защо.

В светлината на доводите във въззивната жалба, настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи следното:

Поведението на подс.С. на датата 25.06.2024 г. безпротиворечиво се установява от показанията на самата пострадала св.А. А., сестра й Б. А. и от показанията на св. И., приобщени по реда на чл.281, ал.4 вр.ал.1, т.2 НПК, както и от заключението на СТЕ относно последвалото обаждане от страна на св.А.А. към тел.112. За наличието на среща в този ден между св.А.А. и подсъдимия по начина, по който сочат и първата група свидетели, категорично свидетелстват и св.Г. и К. с тази разлика, че същите поради обстоятелството, че са били в други автомобили, не са чули отправените от страна на подс.С. заканителни думи към св.А.А.. Естеството на отправените думи се потвърждава недвусмислено от показанията на посочените трима свидетели, които са еднопосочни в тази насока, поради което в случая обосновано КнРС е приел за доказано тяхното изричане от страна подсъдимия спрямо пострадалата, респ. те не попадат под ограничението на чл.281, ал.8 НПК.

Предхождащото това деяние поведение на подс.С. през периода от 12.05.2024 г. до 25.06.2024 г. също е установено по несъмнен начин, доколкото при всеки 4 от случаите св.А. не е била сама, а е била придружавана от различни нейни приятели и в този аспект не може да се приеме, че нейните показания са недостоверни: за датата 12.05.2024 г.- за поведението на подс.С. свидетелствата още св.Т., за 19.05.2024 г.- още св.Б. А., за 13.06.2024г. и на друга неустановена дата този месец- още св.П.; за 25.06.2024 г.- докарването на кучето пред дома на А.- св.Б.А. и св.И.. Тези взаимно потвърждаващи се показания не са изолирани; те се подкрепят косвено от показанията на св.В.