Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 280 от 07.04.2026, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 7783/2025
Вид
Решение № 280
Подписан
07.04.2026
Състав
Татяна Иванова Тодорова

Цитирани разпоредби

  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.34, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.23 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 280 гр. Перник, 07.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Ив. Тодорова при участието на секретаря АДРИАНА В. КОЧАРКОВА като разгледа докладваното от Татяна Ив. Тодорова Гражданско дело № 20251720107783 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо, вр. чл.86 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано по искова молба от Д. Г. К., ЕГН **********, с адрес: с. ****, чрез адв. Н. Р. – БАК, срещу „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище/адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. „Витоша" № 146 (сграда А), ет.4, Бизнес център „България“, с която е предявил иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо, вр. чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, да заплати на Д. Г. К. сумата от 3619,26 лева, равняваща се съгласно ЗВЕРБ на 1850,50 евро, представляваща получена от ответника сума без основание по Договор за потребителски кредит № 2848062 от 06.10.2023 г., признат за нищожен с влязло в сила решение № 607 от 18.06.2025 г., по гр.д. № 1249/2025 г. на ПРС, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 24.11.2025 г. до окончателното и изплащане.

Моли да й се присъдят сторените по делото разноски.

В законоустановения срок ответникът „Кредисимо“ ЕАД чрез ю.к. Т. са подали отговор на исковата молба, в който са признали предявения иск и 1 молят съда да постанови решение при признание на иска по реда на чл.237 от ГПК. Моли при постановяване на решението, съдът да приложи разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК.

В съдебно заседание ищцата не се представлява. В депозирана по делото писмена молба чрез адв. Р., заявява, че поддържа предявения иск и моли съда да го уважи, като й се присъдят сторените разноски.

Ответникът в съдебно заседание не се представлява. В депозирана по делото писмена молба чрез ю.к. Т., заявява, че поддържа подадения отговор на исковата молба, но оспорва иска. Моли съда да отхвърли иска, като им се присъдят сторените по делото разноски.

По допустимостта:

Съдът намира, че така предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледан. Съгласно константната съдебна практика правната квалификация на иска е служебно задължение на съда и се извежда от твърденията на ищеца в исковата молба. В настоящия случай съдът намира, че предявените искове са с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК и чл.55, ал.1, предл. първо, вр. чл.86 от ЗЗД, като по иска по чл.55, ал.1 от ЗЗД процесната сума се претендира на платена без основание, доколкото в исковата молба се твърди, че процесния договор, респ. клауза са нищожни, в който смисъл е т.1 от ППВС № 1/1979 г.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, при който ищеца следва да докаже, получаването на сумата от 3619,26 лева, равняваща се съгласно ЗВЕРБ на 1850,50 евро, представляваща получена от ответника обогатилото се лице, сума, която му е дадена от обеднялото лице, без основание по Договор за потребителски кредит № 2848062 от 06.10.2023 г., а ответника основанието й за получаване.

Материалноправните предпоставки за уважаване на предявения иск с правна квалификация чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, са следните: 1) ищецът да е платил на ответника сумата, чието връщане претендира, и 2) същата да е реално платена при начална липса на основание. Съгласно задължителните 2 разрешения на т.1 от ППВС № 1/1979 г. първият фактически състав на чл.55, ал.1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго.

Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост – когато предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта. Възможно е също предаването да е станало и без наличието на някакво правоотношение. По този иск в тежест на ищеца е да докаже факта на плащане на процесната сума, а в тежест на ответника – че е налице основание за получаването.

Няма спор между страните, че с влязло в сила решение № 607 от 18.06.2025 г., по гр.д. № 1249/2025 г. на ПРС, процесният Договор за потребителски кредит № 2848062 от 06.10.2023 г., е признат за нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. е чл. 9, във вр. е чл. 21, ал. 1, във вр. е чл.

19, ал. 4 от ЗПК и чл. 22, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което се установява от приложеното към исковата молба решение. Няма спор, че и така постановеното от ПРС решение е влязло в сила.

Съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

В случая, страните не спорят, че ищцата е заплатила на ответника над дължимата главница от 3000,00 лева, по признатия за нищожен договор за кредит, сумата от 3619,26 лева, с еврова равностойност от 1850,50 евро. С оглед разпоредбата на чл.23 от ЗПК, тъй като потребителят следва да върне чистата стойност на кредита, то с внесената от него сума от 1850,50 евро, с оглед обстоятелството, че договорът е признат за нищожен, т.е. е недействителен, то ищцата е следвало да плати на ответника само чистата стойност на кредита – главница от 3000,00 лева, а в повече платената от ищцата сума от 1850,50 евро, то същата се явява неоснователно платена. При тези изводи на съда, предявения осъдителен иск е основателен и доказан, и като такъв следва да бъде уважен до пълния предявен размер от 1850,50 евро.

Като законна последица от уважаване на главния иск, то на основание чл.86 от ЗЗД, следва да се присъди и законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 24.11.2025 г. до окончателното 3 плащане, каквото искане изрично е направено в исковата молба.

По разноските:

Страните са направили искания за присъждане на разноски, за което са представили списъци по чл.80 от ГПК.

Съгласно представения списък по чл.80 от ГПК, ищцата претендира следните разноски: сумата от 74,01 евро – държавна такса, и сумата от 338,56 евро – адвокатско възнаграждение.

Ответника в отговора на исковата молба и депозираното по делото становище по делото е противопоставил възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение, предвид ниската фактическа и правна сложност на делото. Съдът намира възражението за основателно, тъй като искът е предявен от ищцата след постановено предходно влязло в сила решение, с което процесният договор е признат за нищожен, поради което и и делото не се отличава с особена фактическа или правна сложност от делата от същия вид. Същевременно материалният интерес на иска съща не е голям, поради което и съдът намира, че заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до сумата от 210,00 евро, което се възложи върху ответната страна.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищцата следва да и бъдат присъдени разноски в размер на 284,01 евро, които с оглед изхода на делото се възложат върху ответната страна.

Що се отнася до направеното от ответника искане за приложението на чл.78, ал.2 от ГПК, то съгласно сочената разпоредба, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В случая не е налице втората предпоставка, тъй като макар, че в отговора на исковата молба ответникът сочи, че признава иска, признанието е направеното от лице без наличие на изрично пълномощно за това по реда на чл.34, ал.3 от ГПК, като същевременно в депозирано по делото становище по делото за насроченото открито съдебно заседание, заявява, че оспорва иска. Въпреки дадените на ответника указания за представяне на пълномощно на ю.к. Т. по реда на чл.34, ал.3 от ГПК за признаване на иска, такова не беше представено. От тук и следва извода, че ответникът не е признал иска, поради което и една от абсолютно необходимите предпоставки за приложението на чл.78, ал.2 от ГПК 4 не е налице, и разпоредбата не може да бъде приложена в случая. При тези обстоятелства, ответникът следва да понесе отговорността за разноските сторени от ищцата, с оглед изхода на делото.

С оглед изхода на делото на ответната страна не се дължи присъждане на разноски.

Водим от горното, Пернишкият районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, предл.1 и чл.86 от ЗЗД, „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище/адрес на управление: гр.

София, район Триадица, бул. „Витоша" № 146 (сграда А), ет.4, Бизнес център „България“ДА ЗАПЛАТИ на Д. Г. К., ЕГН **********, с адрес: с. ****, сумата от 3619,26 лева, равняваща се съгласно ЗВЕРБ на 1850,50 евро,, представляваща получена сума без правно основание от ответника „Кредисимо“ ЕАД за сметка на ищеца Д. Г. К., в изпълнение на задължения на ищеца като кредитополучател по Договор за потребителски кредит № 2848062 от 06.10.2023 г., признат за нищожен с влязло в сила решение № 607 от 18.06.2025 г., по гр.д. № 1249/2025 г. на ПРС, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 24.11.2025 г. до окончателното и изплащане.

ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище/адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. „Витоша" № 146 (сграда А), ет.4, Бизнес център „България“ДА ЗАПЛАТИ на Д. Г. К., ЕГН **********, с адрес: с. **** сумата от 284,01 евро, представляваща разноски по делото за държавна такса, и адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________ 5