Решение № 376 от 25.05.2022, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 376 гр. Сливен, 25.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, X СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нина М. Коритарова при участието на секретаря Мариана В. Тодорова като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело № 20222230100152 по описа за 2022 година

Производството е образувано въз основа на депозирана искова молба от ЛЮБ. В. ЯН., ЕГН: ********** от гр. **** чрез адв. Т.Р. от АК-Стара Загора срещу „Югоизточно държавно предприятие“, ЕИК:201617654, със седалище и адрес на управление в гр. **** с правно основание чл. 79 ЗЗД и чл. 17, ал. 2 от договора за управление.

Ищецът твърди, че по силата на сключен договор за управление № РД-1403/17.04.2019 г. бил изпълнявал длъжността директор на Териториално поделениеДържавно горско стопанство, гр. Ивайловград за периода от 17.04.2019 г. до 28.06.2021 г., когато договорът му бил прекратен със Заповед № РД 15-11/25.06.2021 г. на директора на „Югоизточно държавно предприятие“ на основание чл. 172, ал. 1, т. 4 и чл. 22 от Закона за горите. При сключването на договора бил внесъл на основание чл. 16 от същия като гаранция за качественото му изпълнение сумата от 1700 лв. Твърди, че със Заповед № РД-10532/16.12.2021 г. ответникът бил задържал внесената гаранция в пълен размер на основание чл. 17, ал. 2 и ал. 3, т. 2 от същия. Оспорва мотивите на ответника за задържането на внесената гаранция. Посочва, че в тази заповед се било твърдяло, че бил издал Заповед № РД-10-307/30.10.2019 г. за прекратяване на Договор № РГ-03-02/04.02.2019 г. за добив на дървесина и за задържане на внесената от „Юголес“ ООД гаранция за изпълнение в размер на 2128 лв. поради установени извършени нарушения по чл. 104, ал. 1, т. 5 от Закона за горите- „сеч на немаркирана дървесина от лица посочени в разрешителното за достъп до насаждения“ Заявява, че уведомление с изх.№ АСД-09-73/13.05.2019 г. за прекратяване на Договор № РГ-03-02/04.02.2019 г. било получено от „Юголес“ ООД на 31.10.2019 г. и това била датата на прекратяване на договора. Заповед № РД-10-307/30.10.2019 г. била оспорена по съдебен ред от „Юголес“ ООД и същата е била отменена с Решение № 314/14.08.2020 г. на Хасковския административен съд, потвърдено с Решение № 8192/06.07.2021 г. на ВАС, тъй като атакуваната заповед била издадена един ден преди датата на прекратяване на договора. На основание съдебното решение ДГС „Ивайловград“ било възстановило на „Юголес“ ООД гаранция за изпълнение в размер на 2128 лв. Твърдяло се, че разходи във 1 връзка с воденото дело били 2178,54 лв., които били съставлявали вреда за стопанството за която отговорност следвало да носи ищеца, тъй като неправомерно бил прекратил договора.

Предвид изложеното на основание чл. 17, ал. 3, т. 2 от договора за управление му била задържана гаранцията в пълен размер от 1700 лв., тъй като размерът на вредата бил поголям от размера на гаранцията за изпълнение. Посочва, че със Заповед № РД-10307/30.10.2019 г. за прекратяване на Договор № РГ-03-02/04.02.2019 г. не се бил прекратявал договора, а се било разпореждало да се задържи внесената гаранция от „Юголес“ ООД по прекратения договор през м. май 2019 г. Твърди, че уведомление с вх. № АСД-0973/13.05.2019 г. за едностранното прекратяване на договора било получено от „Юголес“ ООД на 13.05.2019 г., а не на 30.10.2019 г. и било породило действие незабавно. На 31.10.2019 г. на „Юголес“ ООД били връчени уведомления и заповеди касаещи други договори. Твърди, че „Юголес“ ООД било обжалвало Заповед № РД-10-307/30.10.2019 г. и Заповед № РД-10-317/12.11.2019 г. и били образувани адм. дела пред Хасковския административен съд. Съдът е отменил двете заповеди и ТП ДГС –Ивайловград било осъдено да заплати на „Юголес“ ООД разноски по делото в размер на 1060 лв.

Първоинстанционното решение било обжалвано пред ВАС, като с Решение № 8192/06.07.2021 г. по адм.д. № 11898/2020 г. обжалваното решение било оставено в сила и съдебни разноски не били присъдени. Били налице основания за прекратяването на Договор № РГ-03-02/04.02.2019 г., поради констатирани нарушения от представители на „Юголес“ ООД, установени с 3 бр. актове за нарушение, както и издадени въз основа на тях наказателни постановления, влезли в сила, като наложените с тях глоби били платени.

Посочва, че било изпратено уведомление за прекратяване на договора получено на 13.05.2019 г. от представител на дружеството. За да бъдат защитени интересите на ТП ДГСИвайловград бил ангажиран адвокат. Размерът на дължимите разноски бил 1060 лв., като не бил носил отговорност за образуването на изпълнителното дело и заплащането на разноски по него.

Моли съдът да осъди ответника да му заплати сумата от 1700 лв., съставляваща подлежаща на връщане гаранция по договор за управление № РД-14-03/17.04.2019 г.

Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна. Оспорва предявения иск като недопустим, неоснователен и недоказан. Исковата молба била нередовна, тъй като в нея били изложени единствено фактически твърдения без да бъде формулирано правното й основание. Не оспорва облигационните отношения между страните породени от договор за управление за срок от 5 години и за длъжност Директор на ТП ДГС Ивайловград, както и едностранното прекратяване на договора за управление с писмено предизвестие от 1 месец и внасянето на гаранция от ищеца при сключване на договора по чл. 16 от същия за качественото му изпълнение в размер на 1700 лв. и задържането на тази сума от ответника на основание чл. 17, ал. 2 и ал. 3, т. 2 от договора.

Твърди, че ищецът бил неправомерно издал Заповед № РД-10-307/30.10.2019 г. за задържане на внесената от изпълнителя по договора гаранция за изпълнение в размер на 2128 лв., тъй като същата била издадена един ден преди датата на прекратяване на договора. Твърди, че уведомлението за прекратяване било връчено на „Юголес“ ООД на 31.10.2019 г., което било видно от известието за доставяне, тъй като съгласно чл. 6.3.4 от клаузите на договора в случаите по чл. 3.1.2.1 договорът се бил прекратявал едностранно без предизвестие, считано от датата на получаване на уведомлението за прекратяване.

Оспорената по съдебен ред Заповед № 307/30.10.2019г., изменена със Заповед № РД2 10-317/12.11.2019 Г. на директора на стопанството за задържане на внесената от изпълнителя по договора - фирма „Юголес" ООД гаранция за изпълнение по същия договор била обжалвана от изпълнителя по съдебен ред и отменена от съда /Решение №314 от 14.08.2020г. по АД №1290 по описа на съда за 2019 г./, като в мотивите на съдебното решение бил направен извода, че към 30.10.2019 г. не са били налице основания за задържане на гаранцията за изпълнение, тъй като договорът се считал прекратен от следващата дата - 31.10.2019г. Тази фактическа обстановка, била възприета от съда, с подробно изложени аргументи в мотивите на съдебното решение, се приемало за установена и от Върховният административен съд, който с Решение №8192/06.07.2021г. по АД №11898/2020г. оставил в сила постановеното от първоинстационният АС Хасково Решение №314 от 14.08.2020г. по АД №1290 по описа на съда за 2019г., намирайки, че „инстанцията по същество правилно е установила фактическата обстановка по спора и въз основа на нея е извела законосъобразни изводи...". Освен горното, съдът бил коментирал и защо не приема и не кредитира в касационното производство наличието на различни известия за доставяне, касаещи три различни договора със същото дружество, представени като нови писмени доказателства пред касационната инстанция, позовавайки се на чл.220, по арг. на чл.219, ал.2 от АПК.

Неоснователно било наведеното в исковата молба твърдение за „бездействие на административния орган, който не е предприел никакви процесуални действия по ангажиране на доказателства по повод дадените му указания", имайки предвид разпореждането на първоинстационният съд от 04.02.2019г., с което първоинстационният съд бил разпределил доказателствената тежест между страните и бил указал на директора на ТП „ДГС Ивайловград", че на основание чл.171, ал.4 от АПК не сочи доказателства за датата, на която уведомление изх. № АСД-07-73/13.05.2019г. и Заповед №РД-10317/12.11.2019г., изменяща оспорената са били съобщени на дружеството. Изцяло невярно и превратно било твърдението на ищеца в тази връзка, че: „Административният орган е проявил бездействие и едва с подаване на касационната жалба е ангажирал доказателства, установяващи съобщаването на уведомлението за прекратяване на договора за добив на дървесина." Видно от протокола от 30.01.2020г. за проведеното съдебно заседание по АД №1290/2019г. по описа на АС Хасково, процесуалният представител на „ДГС Ивайловград" бил направил доказателствено искане за присъединяване към делото на образуваното друго административно производство - АД №1326/2019г., с предмет оспорване на изменящата заповед, по което дело била приложена разписката за получаване на уведомление изх. № АСД- 07-73/13.05.2019г. Така направеното искане било уважено от съда и същият се бил произнесъл в същото съдебно заседание, че следва да се приемат като доказателства документите, приложени по АД №1326/2019г. като относими такива. Предвид горното, твърдяното от ищеца бездействие не било налице, напротив ищецът бил превратно развивал съображенията си, в подкрепа на тезата си, че уведомление изх. № АСД-07-73/13.05.2019г. било получено на друга дата и към него било относимо соченото в исковата молба известие за доставяне ИД PS 6570 001V74 6. Що се отнасяло до представените различни известия за доставяне, касаещи три различни договора, сключени с „Юголес" ООД, дори и да били допуснати от съда, те биха били установили факти и обстоятелства относно получаването на писма по други договори със същата фирма.

Горната фактическа обстановка била възприета изцяло и непротиворечиво, в съответствие с постановените съдебни решения от Антоанета Иванова, главен вътрешен одитор в Звено „Вътрешен одит" на ЮИДП /одиторът, който бил извършил одита за 3 съответствието при финансовото управление на дейностите в ТП „ДГС Ивайловград" за периода от 01.05.2019 г. до 30.06.2021г./ на основание Заповед №РД-10-151/06.07.2021г. на директора на ЮИДП, като констатациите и изводите били подробно описани в Одитен доклад, вх. № КДВО-02-01- 8/17.11.2021 г. в ЦУ на ЮИДП /стр.24, 25 от Одитния доклад/, а в последствие идентично били възприети и от директора на държавното предприятие при издаване на Заповед № РД-10- 532/16.12.2021г., която заповед била кореспондирала напълно с отразените в Одитния доклад констатации. Единствената неточност била, че в тази заповед било изписано, че Заповед №307/30.10.2019г. за прекратяване и задържане на гаранцията по Договора, т.е. изписано било „прекратяване" вместо само „задържане", но същевременно било описано, че самото прекратяване било извършено с уведомлението от 13.05.2019г., поради което това несъответствие счита, за незначително.

Имайки предвид, че съдебният контрол бил най-значимата и авторитетна гаранция за защита на правата на субектите от незаконосъобразните действия и актове на администрацията, в която връзка са били визираните в чл. 177, ал. 1 и ал.2 от АПК последици - „решението има сила за страните по делото, а ако оспореният акт бъде отменен или изменен - по отношение на всички", а всеки акт или действие на административен орган, постановен в противоречие с влязло в сила решение на съда, бил нищожен. С оглед на прокламираното в тази норма, счита, че били съобразени с влезлия в сила акт както изводите и констатациите на одитора, извършил одита, така и на директора на ЮИДП, който на свой ред бил възприел установеното като непротиворечиво и установено със сила на пресъдено нещо.

Предвид гореизложеното, налице било визираното в заповедта основание, предвидено в чл.17, ал.3, т.2 от сключеният с ищеца горепосочен договор за управление за задържане на гаранцията за изпълнението му, тъй като изплатените такси и съдебни разноски общо в размер на 2 178,54лв. били представлявали вреда за стопанството, за която отговорност следвало да носи бившият директор.

Разпечатката съдържа 19 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/49695d4b-bce3-4b31-b77a-288e7726b832