Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1390 от 16.11.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 2318/2022
Вид
Решение № 1390
Подписан
16.11.2023
В сила
07.11.2024
Състав
Милена Богданова

Цитирани разпоредби

  • чл. 183, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.367 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 373 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.103 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 258 и 266 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.261, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.264 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.264, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 258 и 266 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.286 · Търговски закон
  • чл.301 · Търговски закон
  • чл.303а, ал.3 · Търговски закон
  • чл.303а, ал.4, изр.второ · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 1390 гр. София, 16.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-24, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милена Богданова при участието на секретаря Вяра Евг. Баева като разгледа докладваното от Милена Богданова Търговско дело № 20221100902318 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „Е.С.В.“ ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“**** чрез адв. И.Т. от ВАК срещу "П.С.Е.’' ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“****, представлявано от Д. А., с която е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в общ размер на 84 045,86лв., от които 64 664,48лв., представляващи главница по частично платена фактура №1000001066 от 16.12.2019г. /от общ размер на 126 664,48лв. за услуга по нарязване на желязо/ и мораторна лихва в размер на законната лихва от 19 381,38лв. за периода 01.01.2020г. до 14.12.2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Претендират се разноски.

Ищецът твърди, че „П.С.Е.“ ЕООД, е било в търговски отношения с „Е.С.В.“ ЕООД в периода от април 2019г. до началото на 2021г. Твърди, че „П.С.Е.“ ЕООД му е възложило услуга по нарязване на желязо/метали от „Електрофилтри на блокове 1,2 и 3 на ТЕЦ Варна ЕАД, с. Езерово, като за услугата страните договорили сумата в размер на 126 664,48лв. с нулева ставка на ДДС, дължима на изпълнителя след нарязване на желязото/метали от първоначалното разкомплектоване на филтрите и свързващите ги системи, както и че „П.С.Е.“ ЕООД, ще заплаща на изпълнителя за горницата над 1000 тона нарязан метал по цена 126,66лв. на тон от „Електрофилтри на блокове 1,2 и 3 на ТЕЦ Варна ЕАД. Твърди се, че през м.12.2019г. уговорената дейност по нарязване на желязо/метали е била приключена и работата е била приета от възложителя. Между дружествата е имало уговорка „Е.С.В.“ ЕООД да издаде фактура за осъществената услуга като е била издадена такава с №1000001066/16.12.2019г. за сумата от 126 664,48лв. Била е предоставена на възложителя „П.С.Е.“ ЕООД, като последното дружество е заплатило по банков път частично сумата от 62 000лв. и е останало задължено за сумата от 64 664,48лв. Поради забава в плащането ищецът претендира и мораторна лихва.

Сочи, че във връзка с изпълнението на договора с ответника били закупени скъпоструващи машини и били наети допълнително 24-ма служители. Не става ясно в каква 1 връзка се излагат тези твърдения.

В срока по чл.367 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба. Ответникът оспорва предявените искове по основание и размер, като излага следното.

Оспорва твърденията на ищеца, че страните са били в договорни отношения за твърдения в исковата молба период, а именно от април 2019 г. до началото на 2021г. Сочи, че ищцовото дружество било наето от ответника за пробен период за извършването на услуга по нарязване на желязо/метали на Електрофилтри на ТЕЦ Варна ЕАД, с. Езерово.

Твърди, че правоотношението било прекратено, считано от 19.12.2019г. Твърди, че търговските правоотношения между страните били прекратени поради некачествено изпълнение на възложените работи по договор за изработка, изразяващо се в неспазването на максимални размери по международен/вътрешен стандарт/номенклатура за нарязване на скрап. Некачественото изпълнение е било установено на междинна проверка, вследствие на което ответникът бил сключил договори за същата услуга с други подизпълнители. Първият договор с друг подизпълнител бил от дата 01.11.2019г. Оспорва съществуването на договорни отношения с ищеца по възлагането на услуга за нарязването на желязо/метали на Електрофилтри на блокове 1, 2 и 3 на ТЕЦ Варна след 18.12.2019г. Оспорва твърдението на ищеца относно количеството тонове, които бил изпълнил и за което претендира вземане по фактура № 1000001066/16.12.2019г., както и че такова количество било прието от него.

Оспорва и твърдения размер на единична цена от 126.66лв.

В условията на евентуалност прави възражение за прихващане с вземане, което има към ищеца на стойност 10497.45лв. по фактура № 1000000015/01.06.2020г., представляващо дължимо възнаграждение за доставяне на отпадъчна мед от бракувани собствени активи по неформален договор. Сочи, че ищецът е следвало да заплати сумата по фактурата до 15.06.2020г. Доколкото ищецът не бил извършил плащане, бил в забава и дължал мораторна лихва в размер на 2 958.69 лв. за периода от 16.06.2020 г. до 16.03.2023 г., както и законна лихва до датата на изпълнение на паричното задължение.

В законоустановения двуседмичен срок ищецът е упражнил правото си да депозира допълнителна искова молба.

Оспорва твърденията на ответника, че ищцовото дружество не е изпълнило точно задълженията си по договора. Оспорва и твърденията във връзка с превъзлагането на услугите на други подизпълнители, което да е било наложително поради некачественото изпълнение от страна на ищеца. Сочи, че договорите били сключени във връзка с други услуги, извън предмета на процесните взаимоотношения. По направеното възражение за прихващане ищецът оспорва да е сключвал с ответника твърдения договор от 01.06.2020 г., както и твърдението да му е доставяна въпросната стока.

В срока по чл. 373 от ГПК е депозиран допълнителен отговор от ответника.

В него се оспорва автентичността на представения от ищеца договор № 2305/15.04.2020 г. Оспорва същият да е подписан от управителя на дружеството-ответник – Д.

А . . Прави възражение по чл.301 от ТЗ, като твърди, че подписването на договора представлява действие извършено без представителна власт и че дружеството е разбрало за него едва с получаването на препис от допълнителната искова молба, с която документът е представен. Прави възражения по доказателствените искания на ищеца. Прави искане по чл.

183, ал. 1 от ГПК за представяне на процесния договор в оригинал. Иска допускането на съдебно-графологична експертиза. Иска допускането на един свидетел за установяване на обстоятелствата, свързани с неточно изпълнение на възложената услуга. Прави и ново възражение за прихващане на сума от 33 600 лева, претендирана като претърпени вреди – заплатено от ответника възнаграждение на „С.т.Б..“ЕООД за пренарязване на описано в Констативен протокол от 31.03.2022г. дефектно нарязано от “Е.С.В.“ЕООД желязо.

Ищецът „Е.С.В.“ ЕООД предявява обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 258 и 266 от ЗЗД - за заплащане на задължение по фактура 1000001066/16.12.2019 г. в размер на 64 664.48 лева, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на предявяване на иска до окончателното 2 изплащане, и иск с правно основание по чл.86 от ЗЗД за изплащането на обезщетение за забава в размер на 19 381.38 лева за периода от 01.01.2020 г. до 14.12.2022г.

Предявени са на осн. чл.103 ЗЗД: 1. възражение от „П.С.Е.“ ЕООД, ЕИК **** срещу „Е.С.В.“ ЕООД, ЕИК **** за прихващане със сумата от 10 497.45 лева, представляваща главница по фактура № 1000000015/01.06.2020 г., ведно със законна лихва за забава, считано до датата на прихващането, както и лихва за забава в размер на законна лихва върху главницата за периода от 16.06.2020 г. до 16/03/2023 г. в размер на 2 958.69 лева; 2. възражение за прихващане от „П.С.Е.“ ЕООД срещу „Е.С.В.“ ЕООД на сума от 33 600 лева, претендирана като претърпени вреди – заплатено от ответника възнаграждение на „С.т.Б..“ЕООД за пренарязване на описано в Констативен протокол от 31.03.2022г. дефектно нарязано от “Е.С.В.“ЕООД желязо.

От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че фактура №1000001066 от 16.12.2019г. на стойност 126 664,48 лева е осчетоводена своевременно в счетоводството на „П.С.Е.“ ЕООД, вкл. същата фактура е включена в дневника за покупки по ЗДДС на ответника, респ. в справката-декларация по ЗДДС за м.декември 2019г. Тази фактура е осчетоводена и в счетоводството на ищеца и в справка-дакларация по ЗДДС за м.12.2019г. Извършените плащания от „П.С.Е.“ ЕООД по посочената фактура са в общ размер на 62 000 лева. В счетоводствата на ищеца и ответника е осчетоводена своевременно и фактура №1000000015 от 01.06.2020г. на стойност 10 497,45 лева /издадена от „П.С.Е.“ ЕООД за доставена стока на “Е.С.В.“ЕООД/, като същата фактура е отразена и в дневниците на дружествата за покупка/продажба по ЗДДС и в справките декларации по ЗДДС за съответния месец.

По делото е допусната и съдебно-графологична експертиза, по която обаче след като не е представен оригинал на документа, който е следвало да бъде изследван /а именно Договор №2305 от 15.04.2020г./, съдът е отменил определението си за допускане.

За изясняване на делото от фактическа страна съдът е допуснал събиране на гласни доказателства чрез разпит на поисканите свидетели.

От показанията на свидетеля Д.К. се установява, че на територията на ТЕЦ Варна, където е работил от началото на м.декември 2019г. до средата на 2020г. се е режело скрап.

На този обект винаги е имало представител и на “Е.С.В.“ ЕООД – И.П. и на „П.С.Е.“ ЕООДТ.А.. И.П. е присъствал почти винаги при предаване на нарязания скрап. Тогава офисът на представителя на „П.С.Е.“ ЕООД е бил на територията на ТЕЦ-а, а фирмата, която е купувала нарязаното желязо е била на пристанище Леспорт. Свидетелят е извозил 70-80% от нарязаното желязо, което се е депонирало на пристанището. Издавали се товарителници.

Това се е случило в началото-края на декември 2019г. и после през 2020г. Когато свидетелят е започнал работа през декември 2019г. вече е имало на площадката на ТЕЦ-а нарязано желязо. Правил е по 12 курса за извозване на ден. На работната площадка тогава са били както работниците на “Е.С.В.“ ЕООД, така и хора от други фирми, които доставяли газ, кислород.

Свидетелят Д.М. – бивш работник в “Е.С.В.“ ЕООД уточнява технологията на работа преди и по време на рязане на скрап от това дружество на площадката на ТЕЦ Варна, както и големината на филтрите, които са били рязани. Работата, на която той е присъствал е била от април 2019г. до април 2020г. На площадката са били Т.А. и И.П.. През това време на площадката не е имало друга фирма.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното.

Отношенията между страните следва да се квалифицират като такива по договор за изработка, съгласно който изпълнителят се е задължил на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение. Законът не изисква изрична форма на договора за изработка – последният е неформален, като за да възникнат права и задължения между страните е достатъчно те да се споразумеят устно относно вида на работата, срока и размера на възнаграждението. В случая страните по 3 договора са търговци - съгласно чл.286 от ТЗ договорът между тях се определя като търговска сделка. За действителността на търговската сделка е необходима писмена или друга форма само в случаите, предвидени в закон. С оглед горното, приетите по делото доказателства, както и изричното изявление на ответника в отговора на исковата молба относно „наемането“ на “Е.С.В.“ ЕООД за нарязване на желязо, съдът намира, че между тях е съществувала валидно сключена търговска сделка за изработка. Това правоотношение е било в сила между страните поне до 18.12.2019г., за което признава и ответното дружество, което се доказва и от процесната фактура, издадена на 16.12.2019г. Обстоятелството дали между страните е съществувало правоотношение след 18.12.2019г. е без значение за спора, доколкото се претендира частично неплащане по фактурата от 16.12.2019г. за извършена вече работа до тази дата, поради което не се обсъждат твърдения и доказателства за възникнали отношения между страните след тази дата. Съдът счита, че е без значение за спора и обстоятелството дали ответното дружество е ангажирало трети лица /посочени от него като „К.-м. т.“ ЕООД и „С.т.Б..“ ЕООД/, тъй като наемането на други дружества за същата работа не доказва неизпълнение от страна на изпълнителя “Е.С.В.“ ЕООД.