Определение № 3929 от 29.07.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3929 гр. Варна, 29.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Ралица Ц. Райкова като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело № 20263100501544 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 42099/28.05.2026 г. на „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД срещу частта от Решение № 1678/04.05.2026 г. по гр. д. № 4345/2025 г. по описа на ВРС, с която е прието за установено в отношенията между страните, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че ищецът, настояща въззиваема страна, „Даника Kонсулт“ ООД не дължи на ответника, настоящ въззивник, „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД сумата от 4614,86 евро с ДДС, начислена по сторнирана от ответника фактура № **********/26.06.2024 г., заменена с фактура № **********/24.07.2024 г., за предоставени ВиК услуги за потребени 2018 куб. м. вода за периода от 25.06.2023 г. до 25.06.2024 г. за обект, находящ се в гр. В., ул. „В.“ № *, вх. *, ап. **, с абонатен № *******, от която сума 2332,12 евро с ДДС са недължими като калкулирани от ответното дружество по утвърдени от КЕВР цени за неправомерно определен период на потребление от 25.06.2023 г. до 25.06.2024 г., и 2282,74 евро с ДДС - недължими на основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, поради настъпила погасителна давност за вземанията с падеж 3 години преди датата на депозиране на исковата молба в съда - 03.04.2025 г.

В жалбата се отправя искане за обезсилване, в евентуалност отмяна на атакуваното като недопустимо, респ. неправилно първоинстанционно решение. На първо място жалбоподателят поддържа, че атакуваният акт е недопустим, доколкото съдът се е произнесъл по вземане, обективирано във фактура № **********/24.07.2024 г., която не е предмет на исковата молба, като той изрично е посочил в петитума на исковата си молба, че спорното вземане е обективирано във фактура № **********/26.06.2024 г. Относно неправилността на решението, въззивникът намира за некоректно, че ВРС не е споделил довода му, че поради неспазване на задължението на ищеца да осигури на длъжностното лице достъп до водомера за период по-дълъг от една година, за него се е породило правото да извърши фактуриране на основание чл. 24, ал. 4 от ОУ, като вместо това некоректно съдът е приел, че процесното количество следва да се разпредели пропорционално за периода 21.01.2010 г. – 25.06.2024 г., а не за периода, през който жилището е било обитавано.

В тази връзка твърди, че при липса на доказателства, ВРС е приел, че в имота са потребявани ВиК услуги за периода 21.01.2010 г. – 25.06.2024 г. Счита, че ищецът е признал 1 неизгоден за себе си факт, а именно, че имотът е обитаван от поне 3 години и 6 месеца.

Поддържа, че правото му на защита е било ограничено с оставянето без уважение на доказателственото му искане за назначаване на СТЕ за установяване на обстоятелството дали през периода, за който е издадена процесната фактура е възможно да премине количество вода от 2018 куб. м. – обстоятелство, което ищецът отрича. Несъгласие се изразява с извода на ВРС, че за периода между двата реални отчета на водомера, длъжностното лице е могло служебно да начислява количество ВиК услуги по реда на чл. 23, ал. 4 от ОУ, за което съдействие от страна на ищеца не е било необходимо. Счита, че в решението не са разгледани задълженията на ищеца по облигационното правоотношение с ответника, и в частност това за осигуряване на възможност за реален отчет на водомера или за самостоятелното му отчитане от ищеца, въпреки създадените за това условия. Сочи се, че противно на приетото от ВРС, при проявена от ищеца добросъвестност, е възможно да бъде установен периодът, през който е потребено количеството ВиК услуги, поради което отново заявява, че не следва да се извършва пропорционално разпределение за периода 21.01.2010 г.

– 25.06.2024 г. Въззивникът заявява несъгласието си и с извода на съда, че вследствие бездействието му за начисляване и събиране на възникналите в негова полза вземания, същите са погасени по давност. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, от насрещната страна постъпва отговор, с който жалбата се оспорва като неоснователна и се моли за потвърждаване на атакуваното решение.

Заявява се, че съдът не се е произнесъл по непредявен иск, доколкото посочването на конкретна фактура е без значение при положение, че в исковата молба е посочен периода на отчета, потребеното количество вода, стойността на задължението и други обстоятелства.

Съставянето на нова фактура за същото вземане, произтичащо от същите обстоятелства не променя предмета на делото и обхвата на търсената защита. Въззиваемото дружество се противопоставя на аргумента, че тъй като имотът е бил необитаем, не е следвало да бъдат начислявани суми. Поддържа, че не е ясно на какво основание количеството вода е начислено за период от една година, през която са действали конкретни цени, поради което счита, че правилно ВРС е приложил разпоредбата на чл. 31, ал. 3 от ОУ. Оспорва възражението, че поради виновното си поведение, ответникът не е отчитал водомера в обекта. Претендират се разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от активно легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.

Във въззивната жалба е наведено оплакване, че ВРС е допуснал процесуално нарушение, като е оставил без уважение искането на ответника за провеждане на СТЕ, което е довело до неизясняване на фактическата обстановка по делото. Отчитайки постановките на т. 3 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, макар да липсва изрично искане за провеждане на СТЕ, съдът дължи произнасяне дали такава следва да бъде допусната. В случая, от приложения по гр.д. № 4345/2025 г. по описа на ВРС протокол рег.

№ 7283/15.12.2025 г. се констатира, че в съдебно заседание на 10.12.2025 г. процесуалните представители на двете страни са заявили, че не оспорват факта, че е налице техническа възможност процесното количество вода да премине през водомера на ищеца за период от една година, поради което и ответникът е оттеглил искането си за допускане на СТЕ, а в съдебно заседание на 01.04.2026 г. въпросното обстоятелство е прието от съда за безспорно (протокол рег. № 2230/03.04.2026 г.). В този смисъл не е налице допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение по смисъла на чл. 266, ал. 3 от ГПК, както и не е налице необходимост от назначаване на СТЕ по смисъла на чл. 267, ал. 2 ГПК.

Страните не са направили искания за допускане на нови доказателства във въззивното производство.

Предвид допустимостта и редовността на жалбите и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, 2 съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 42099/28.05.2026 г. на „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД, ЕИК 103002253, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп“ № 33 срещу частта от Решение № 1678/04.05.2026 г. по гр. д. № 4345/2025 г. по описа на ВРС, с която е прието за установено в отношенията между страните, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че ищецът, настояща въззиваема страна, „Даника Консулт“ ООД, ЕИК 200391704, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „П. Д. Петков“ № 2, вх. В, ет. 2, ап. 6 не дължи на ответника, настоящ въззивник, „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД сумата от 4614,86 евро с ДДС, начислена по сторнирана от ответника фактура № **********/26.06.2024 г., заменена с фактура № **********/24.07.2024 г., за предоставени ВиК услуги за потребени 2018 куб. м. вода за периода от 25.06.2023 г. до 25.06.2024 г. за обект, находящ се в гр. В., ул. „В.“ № *, вх. *, ап.

**, с абонатен № *******, от която сума 2332,12 евро с ДДС са недължими като калкулирани от ответното дружество по утвърдени от КЕВР цени за неправомерно определен период на потребление от 25.06.2023 г. до 25.06.2024 г., и 2282,74 евро с ДДС - недължими на основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, поради настъпила погасителна давност за вземанията с падеж 3 години преди датата на депозиране на исковата молба в съда - 03.04.2025 г.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 21.10.2026 г. от 13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение.

ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищцовата страна.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3