Решение № 241 от 08.07.2025, Районен съд - Петрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 241 гр. П., 08.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Атанас Кобуров при участието на секретаря Вера Сухарова като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело № 20251230100082 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба подадена от Д. С. Ф., ЕГН: **********, с адрес в с. Б., общ. П., обл. Б., чрез адв. Б., с адрес за призоваване и съобщения адвокатска кантора на адвокатско дружество „Б. и партньори“, гр. Б., ***, ет. 2, представлявано от адвокат С. Б., против Община П., ЕИК: 000024916, представлявана от Кмета Д. Б., с административен адрес гр. П., ***.

Сочи се в исковата молба, че на основание давностно владение ищецът е собственик на недвижим имот, представляващ Поземлен имот с идентификатор *** /нула три хиляди двеста деветдесет и четири, точка, сто и десет, точка, дванадесет/ по Кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Б., общ. П., обл. Б., одобрени със Заповед за одобрение на КККР РД-18-528/20.10.2017 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на имота в с. Б., м. „Копанчето“, с площ от 2137 кв.м. /две хиляди сто тридесет и седем квадратни метра/, с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: Нива, десета категория, стар номер 110012 /сто и десет хиляди и дванадесет/, при съседни поземлени имоти: № ***, № ***, № *** и № ***. Навежда се,

1 че процесният имот принадлежал на дядото на ищеца - Г.Ф.А., който приживе разпределил притежаваните от него имоти между своите деца, като в резултат на извършената неформална делба имотът се паднал в дял на бащата на ищеца - С.Г. Ф., който от 1945 г. започнал да го владее, обработва и ползва като свой собствен. В тази връзка се твърди, че владението, осъществявано от бащата на ищеца, било постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено, както и че приживе бащата на ищеца му предал владението върху процесния недвижим имот, като от 1974 г. до настоящия момент имотът се ползва и владее единствено от ищеца. Релевира се, че в спорния имот има поставени кошери с пчели, както и че ищецът отглежда овошки, кестени, лозови насаждения и други растения и култури, освен това имотът е ограден с бодлива тел откъм лицето и за всички в с. Б. е известно, че това е имот на ищеца, оставен му от неговия баща. Твърди се, че спорният имот е собственост на ищеца, на основание осъществявано от него давностно владение от 1974 г. до настоящия момент, като владението му е предадено приживе от неговия баща - С.Г. Ф., като към своето владение присъединява и осъществяваното от него такова в периода от 1945 г. до 1974 г. Поддържа се, че владението върху имота никога не им е отнемано, че същият не е внасян в ТКЗС и не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, респективно не може да бъде включен във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ, който се образува само от бивши, кооперирани земеделски земи и невъзстановени по реда на ЗСПЗЗ и неправилно е отразен като собственост на общината.

В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което на основание чл. 124 ГПК, да признае за установено по отношение на ответника Община П., представлявана от Кмета Д. Б., че ищецът е собственик на основание давностно владение осъществявано от него от 1974 год. до настоящем, към което присъединява владението и на баща му С.Г. Ф., осъществявано от него в периода от 1945 год. до 1974 год. на следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор № *** (нула три хиляди двеста деветдесет и четири, точка, сто и десет, точка, дванадесет) по КККР на с. Б., общ. П., обл. Б., одобрени със Заповед за одобрение на КККР РД-18-528/20.10.2017 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на имота в с. Б., м. „КОПАНЧЕТО“, с площ от 2137 кв.м. (две хиляди сто тридесет и седем квадратни метра), с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: Нива, десета категория, стар номер 2

110012 (сто и десет хиляди и дванадесет), при съседни поземлени имоти: № ***, № ***, № *** и № ***.

Претендират се сторените по делото разноски.

След проведената процедура по чл. 131 ГПК от ответната страна е подаден отговор на исковата молба, в който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. С отговора се оспорват изцяло ищцовите твърдения, като се навежда, че неправилно се сочи в исковата молба, че ищецът е собственик на основание наследствено правоприемство, както и че неправилно и незаконосъобразно в исковата молба се претендира в условията на евентуалност и давностно владение от страна на ищеца по отношение на спорния имот, като се твърди, че ищецът не може да придобие процесния имот, тъй като последният попада в приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ и е собственост на Община П. по силата на чл. 2, ал. 1, т. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОС). Посочва се още, че имотът е записан на Община П., съгласно заповед на Директора на ОД „Земеделие“ по чл. 45в, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, одобряваща протоколно решение на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ № РД-10-114 от 25.07.2008 г., издаден от ОД „Земеделие“ - Б..

Описвайки процедурата за определянето на имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, се релевира, че в хода на тази процедура процесният имот е предоставен на общината с протоколно решение № 7 от 22.07.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ и съгласно приложение № 1, одобрено със Заповед № РД-10114/25.07.2008 г. на Директора на ОДЗ гр. Б., което протоколно решение е основание за придобиването на имота от Община П. и в приложение № 1, землище „Б.“, ЕКАТТЕ 03294, под № 266 е записан имот № 110012, с площ 2,144 дка, НТП Нива. Допълва се, че в приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ попадат земеделски земи, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не са заявени за възстановяване в предвидения в закона срок и в този смисъл са останали след възстановяване правото на собственост, както и че процесният имот е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.

Оспорват се изцяло и твърденията на ищеца, че последният и неговият праводател никога не са изгубвали владението върху имота, като се твърди, че ищецът не е могъл да придобие имота, дори и да го е владял и да го владее и свои и сега, защото по отношение на процесния имот, попадащ в приложното поле на цитираната разпоредба - чл. 19 от ЗСПЗЗ, правото на собственост не може да бъде придобито по давност, доколкото за него законодателят е 3 предвидил изрични ограничения и забрани за това. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.

Претендират се сторените по делото разноски.

В съдебно заседание страните се представляват от процесуални представители, които молят да бъде уважен, респ. да бъде отхвърлен предявения иск.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

На л. 4 от делото е приложено удостоверение за наследници на Г.Ф.А., б.ж. на с. Б., от което се установява, че С.Г. Ф., починал на *** г. е негов син.

От приложената на л. 20 по делото скица на поземлен имот с идентификатор ***, се установява, че същият е с площ от 2 137 кв.м., в м.“Копанчето“, землището на с.Б., общ.П., предназначение на територията: земеделска, при граници и съседи имоти с идентикатори ***;

***; *** и ***.

По делото е приложено Протоколно решение № 7 от 22.07.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ /л. 38 от делото/, с което са определени имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, съгласно Приложение № 1 /представено по делото на л.39-40/, в които попада и процесния имот.

Със Заповед № РД-10-114/25.07.2008 г. на Областна Дирекция „Земеделие“ гр. Б. е одобрено Протоколно решение № 7/22.07.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, относно определените имоти по чл. 19, ал.

1 от ЗСПЗЗ на територията на община П. /л. 37/.

Съдът е приобщил към доказателствения материал показанията на свидетелите М.В. и К. Х..

Същите са еднопосочни и логични, както и не са оспорени от ответника по делото.

От тях се установява, че процесния имот е ползван поне от 70 години от бащата на ищеца, а от самият ищец се полза от 1974 година, когато се оженил, тъй като свидетелите са на по 78 и 80 години и твърдят, че имота се работи от ищеца и семейството му откакто те се помнят. Посочват, че никога имотът не е бил внасян в ТКЗС, че същия е заграден от горната страна със стена, а от към пътя с телена ограда. Никой не е оспорвал владението на имота от ищеца, както и не са чули някой да има претенции към този имот.

4

При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:

Предявена е искова претенция с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на процесния имот на основание давностно владение.

Ищецът има правен интерес от воденето на този иск винаги, когато въпреки че владее имота в цялост, трето лице му оспорва собствеността върху него. Интересът на ищецът се основава на твърдението му, че притежава правото на собственост, което е възникнало на посоченото в исковата молба основание, в случая наследяване и давностно владение, и на следващо място от отричането на това право от ответната община.

В този смисъл решение № 851 от 19.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1423/2008 г., IV г. о., ГК. Предвид изложеното настоящия иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

За да бъде уважен искът по чл. 124, ал. 1 ГПК, ищецът следва да докаже собственост върху описания в исковата молба имот, на посочените основания.

От представените по делото доказателства и свидетелски показания на разпитаните по делото свидетели се установява, че ищецът е придобила процесния имот на основание наследяване /от баща си/ и давностно владение, продължило десетилетия /над 50 години/.

Особено релевантно за изхода на настоящия спор е и това, дали спорната вещ попада в приложното поле на ЗСПЗЗ, тоест дали попада в предметния обхват на обобществяването на земята, респ. подлежи на възстановяване по реда на този закон, както твърди ответната община.

С оглед на това, че процесният имот никога и по никакъв начин не е бил отнеман от ищеца /вкл. и неговите наследодатели/, респ. включван в ТКЗС, то този имот никога не е и подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и не би могъл да бъде включен в земите по чл. 19 от ЗСПЗЗ и съответно е нямало как да стане общинска собственост.

Възстановяването на собствеността се извършва по отношение само на посочените в чл. 10 от ЗСПЗЗ имоти, но хипотезите му касаят случаи, в които или собствеността е била отнета, както е при одържавяването например, или без да бъде отнета не е упражнявана в реални граници, както при включване на имотите в ТКЗС или други сродни организации, без значение дали реално са били обработвани от тях или не.

В случая, спорният имот, представляващ нива с площ от 2,137 дка, в местността „Копанчето“, землището на с.Б., общ.П., десета категория, вид на територията по предназначение – земеделска, е включен в списъка на земи общинска собственост на основание чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, определени с Протоколно РЕШЕНИЕ № 7/22.07.2008 г. на Комисията по чл. 19, ал. 2 от 5

ЗСПЗЗ, одобрено със Заповед № РД-10-114/25.07.2008 г. на ОД „Земеделие“ гр. Б..

В чл. 19 от ЗСПЗЗ изрично е предвидено, че след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници (което не е установено по делото) земята, останала след възстановяване правата на собствениците става общинска собственост.

Но това приложно поле обхваща само земеделски земи, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не са заявени за възстановяване в предвидения в закона срок - земеделски земи, които са били включени в ТКЗС, ДЗС или образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или одържавени в хипотезите, изброени в чл. 10 ЗСПЗЗ (Решение № 427/21.07.2009 г. по гр. дело № 3255/2008 г. - ВКС; РЕШЕНИЕ № 798/16.11.2010 г. по гр. дело № 3303/2008 г. на V г.о. - ВКС).