Решение № 139 от 08.06.2022, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. С., 08.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря Нина Б. Кънчева като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно гражданско дело № 20222200500167 по описа за 2022 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №786/21.12.2021г. по гр.д.

№1110/2021г. на С.ски районен съд, с което е отхвърлен като неоснователни предявения от „Строителна химия – България“ ЕООД, с. Е. против „Динас“ АД, гр. С. иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с разпоредбите на ТЗ за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцовата страна сумата от 1872лв., ведно със законната лихва до окончателното й изплащане. С Решението са присъдени разноски на ответника в размер на 600лв.

Въззивната жалба е подадена от ищеца в първоинстанционното производство „Строителна химия – България“ ЕООД, с. Е. чрез пълномощник адв. К.Д. от АК Варна и с нея се обжалва първоинстанционното решение изцяло.

Дружеството въззивник чрез пълномощника си адв. Д. посочва, че обжалваното първоинстанционно решение е недопустимо, неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Счита, че съдът е тълкувал превратно събраните по делото доказателства и неправилно е приложил материалния и процесуалния закон. Посочва, че по делото са приложени всички товарителници от двете куриерски фирми, като доставките са получени и неоспорени от ответника. Заявява, че съдът е дал неправилна 1 правна квалификация на иска по чл.79 от ЗЗД, а всъщност иска бил предявен на основание чл.57, ал.2 от ЗЗД. Счита, че ответникът е действал недобросъвестно при последващото разпореждане с получената без основание вещ, като е знаел, че собствеността върху палетите не му е прехвърлена с окончателен договор. Отправена му била и покана за заплащане на стойността им. На следващо място посочва, че районният съд не изложил мотиви относно кредитирането на определени доказателства, следвало е да посочи кои приема и кои отхвърля. Твърди нарушения при доклада по чл.146 от ГПК, като съдът не указал кое е безспорно и не разпределил в пълнота доказателствената тежест, при оспорвания от страна на ответника не дал конкретни указания за осъществяването на оспорените факти. В тази връзка счита, че въззивният съд следва да даде указания във връзка с възможността да предприемат действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат пред районния съд, поради непълнота на доклада и дадените указания.

Излага теоретични постановки относно дейността на съда при анализа на доказателствата в крайния съдебен акт. С оглед изложеното, моли въззивният съд да отмени обжалваното решение изцяло и да постанови ново, с което да уважи исковите претенции. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

С въззивната жалба е направено искане за допускане до разпит на двама свидетели относно факта на предаване на процесния амбалаж и уговорката за връщането му.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от насрещната страна – ответника в първоинстанционното производство „Динас“ АД, гр.

С. чрез пълномощника адв. Я.С. от САК, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.

С отговора на въззивната жалба въззиваемото дружество „Динас“ АД чрез пълномощника адв. Я.С. оспорва същата като неоснователна. Намира обжалваното първоинстанционно решение за правилно, законосъобразно и обосновано и моли въззивния съд да го потвърди. Посочва, че ищецът не доказал наличието на валидно облигационно отношение, по силата на което ответното дружество да се е задължило да връща амбалаж, представляващ контейнери, неправилно посочени във въззивната жалка като палети. Не се установило получаването на каквито и да е контейнери.

Излага съображения в тази насока. От липсата на осчетоводени данъчни фактури при ответника се правил извода, че той не е приел амбалажа, заплащането на който се претендира. Счита, че не са налице и твърдените от въззивника нарушения на съдопроизводствените правила. Дадената от съда правна квалификация отговаряла на твърденията и исканията на ищеца за наличие на договорни отношения, в т.ч. договорки за връщане на евентуално доставен амбалаж. Посочва, че съдът не допуснал нарушения във връзка с искането на ищеца за разпит на свидетел, тъй като е указал на 2 страните да преведат искането си в съответствие с чл.156, ал.2 от ГПК, като посочат имена на свидетелите и факти, за които ще бъдат разпитвани, но ищецът не е изпълнил указанията. Налице било бездействие от страна на ищеца. Посочва, че няма нарушения при изготвянето на доклада, като доказателствената тежест е разпределена правилно на база твърденията на страните и представените доказателства. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

С отговора за въззивната жалба не са направени доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

С определението си по чл.267, ал.1 от ГПК въззивният съд се е произнесъл по направеното с въззивната жалба доказателствено искане, като е оставил същото без уважение като неоснователно с подробно изложени мотиви.

В с.з., дружеството въззивник „Строителна химия – България“ ЕООД, с. Е., общ.

Варна, редовно призовано, не се представлява. Постъпила е молба от процесуалният му представител по пълномощие адв. К.Д. от АК - Варна, който посочва, че поддържа подадената въззивна жалба по изложените в нея съображения. Моли за уважаването й.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на въззваемата страна.

В с.з. въззиваемото дружество „Динас“ АД, гр. С., редовно призовано, се представлява се процесуален представител по пълномощие адв. Я.С. от САК, който поддържа подадения отговор. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно.

Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо. Във въззивната жалба решението е оспорено като недопустимо, но без излагане на съображения в тази насока. Въззивният съд не намери пороци, водещи до недопустимост на обжалвания първоинстанционен съдебен акт.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд 3 фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният състав СПОДЕЛЯ напълно ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор. Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищеца накърнени права правна квалификация на предявените искове. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита в производството.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

С.ският районен съд е бил сезиран с предявен от „Строителна химия – България“ ЕООД против „Динас“ АД иск за заплащане на сумата от 1872лв., представляваща обезщетение за предоставен и невърнат амбалаж – 13 броя контейнери, с които е била доставена стока на ответното дружество в периода 01.01.2017г. – 30.11.2018г., за която сума издадена фактура №3274/30.11.2018г. Съдът квалифицира предявения иск като такъв по чл.79 от ЗЗД, вр. с чл.286 и сл. от ТЗ.

Следва да се отбележи, че дадената от първоинстанционният съд правна квалификация на предявения иск с доклада по чл. 146 от ГПК, направен в о.с.з. на 08.11.2021г., отговаря на заявените и уточнени фактически твърдения на ищеца и формулираното му искане до съда. Категорично са заявени и поддържани твърдения за трайни търговски отношения по доставка на стоки с твърдян амбалаж – контейнери и наличието на облигационно задължение на ответника за връщане на амбалажа.

Квалификацията на съда по чл. 79 от ЗЗД, вр. с разпоредбите на ТЗ относно търговските сделки е правилна. Твърдението за неоснователно обогатяване е въведено с писмената защита пред СлРС /след приключване на устните състезания в о.с.з./ и с въззивната жалба. Това процедиране – едновременно изменение на заявените обстоятелства и на направеното искане е недопустимо в тази фаза на процеса.

Дадените от първоинстанционния съд указания отговарят на изискванията на чл.146 от ГПК, достатъчно ясни и подробни са, разпределена е правилно доказателствената тежест и изрично е указано какво следва да установи ищеца. Съдът не е указал кое е безспорно, тъй като такова обстоятелство няма – заявените от ищеца такива са оспорени от ответното дружество с отговора на исковата молба. Следва да се отбележи и че направените пред първата инстанция доказателствени искания, както и това, заявено във въззивната жалба, но неуважено от въззивния съд като неоснователно, са с цел доказване на твърдени уговорки относно процесния амбалаж – уговорки за връщане и предаването му на ответното дружество, т.е. облигационни 4 отношения във връзка с него. В тази насока са и указанията на районния съд за подлежащите на доказване обстоятелства.

Безспорно по делото е установeно, че страните през процесния период 2017г. – 2018г. са били в търговски отношения по повод продажба и доставка на стоки от номенклатурата на ищцовото търговско дружество – строителна химия. От събраните по делото писмени доказателства и от заключението по назначената от районния съд СИЕ се установява по безспорен начин, а и не се твърди различно от страните, че доставената стока през процесния период е приета от ответното дружество, надлежно осчетоводена, като е изпълнено задължението за заплащане на стойността на доставените /закупените/ стоки – част от сумите са платени по банков път, част са прихванати с насрещни задължения по двустранно подписани протоколи за прихващане на задължения. Спор между страните относно заплащане на доставените стоки – строителна химия – бетон и др. материали, между страните няма и тези отношения между тях не са предмет на исковото производство.

Спорът между страните е относно амбалажа, с който са били доставени стоките.

Твърдението на ищцовото дружество е че стоките са доставени с общо 13 броя IBС контейнери, като е била уговорка между страните за връщане на тези контейнери, неизпълнена от ответното дружество, в т.ч. и след нарочно отправена покана.

Вследствие неизпълнение на това твърдяно задължение ищеца отправил покана за заплащане на получения амбалаж, като е издал фактура за стойността му. Ответното дружество оспорва наличието на уговорка за връщане на какъвто и да е амбалаж, както и самото получаване на процесните контейнери. При този спор, както правилно е разпределил доказателствената тежест първоинстанционният съд, тежест на ищеца е да установи по пътя на пълното, пряко и главно доказване твърденията си за постигната с ответното дружество нарочна уговорка за връщане на амбалажа – контейнери, с които са доставени закупените стоки през процесния период, както и самото доставяне на 13бр. контейнери на ответника, ведно със стоките. Твърдение от страна на ответника за връщането им няма, с оглед оспорването на посочените обстоятелства.