Решение № 24 от 04.02.2019, Окръжен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

№ 24 гр.Шумен, 04 Февруари 2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд, в публичното съдебно заседание на десети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: М. Маринов

Членове:1. А. Карагьозян

2. Р. Хаджииванова при секретаря Ж.Дучева, като разгледа докладваното от съдия Маринов В.гр.дело №466 по описа за 2018 год. на ШОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №913 от 17.10.2018г. постановено по гр.д.№1114/2018г. по описа на ШРС, съдът е уважил частично, предявените от Р.С.Я.

*** АД искови претенции по чл.200, ал.1 от КТ, като е осъдил ответника да заплати на ищцата сумата от 15000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на претърпяна на 20.01.2017 год. трудова злополука, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на злополуката – 20.01.2017 год. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърлил иска за разликата над 15000 лева до пълния предявен размер от 50000 лева, като неоснователен и недоказан, сумата от 2180,99 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на претърпяна на 20.01.2017 год. трудова злополука, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на злополуката – 20.01.2017 год. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърлил иска за разликата над 2180,99 лева до пълния претендиран размер от 2737,70 лева, като неоснователен и недоказан, и сумата от 651,56 лева деловодни разноски. С решението ответника е осъден да заплати в полза на държавата и по сметка на ШРС сумата от 768,69 лева, представляваща дължима държавна такса по уважените искове и възнаграждение за вещо лице по изготвената съдебно-медицинска експертиза, съразмерно с уважената част от исковете. На ответната страна са присъдени деловодни разноски в размер на 1423,95 лева. Решението е постановено при участие на трети лица-помагачи на страна на ответника - „ДЗИ-ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД и ОБЩИНА ШУМЕН.

Недоволни от така постановеното решение останали ищеца, ответника, и Община Шумен, които обжалват решението на районния съд.

Община Шумен обжалва решението в частта, с която са уважени предявените от ищеца искове, "МБАЛ Шумен"АД в частта, с която е уважен предявения иск за неимуществени вреди за сумата над 2000 лв. до уважения размер от 15000 лева, и за имуществени вреди за сумата от 2180,99 лева, а ищцата Р.С.Я. в частта, с която е отхвърлена предявената от нея претенция за сумата над 15000 лева до 50000 лева неимуществени вреди, и имуществени за сумата над 2180,99 лева до претендирания размер - 2737,70 лева. В жалбите си, жалбоподателите излагат, че не са доволни от решението на съда, в съответната му атакувана част, като сочат доводи за неправилност на актовете, по подробно изложени съображения. Първият жалбоподател моли решението да бъде отменено в осъдителната част, и постановено друго, с което иска да бъде изцяло отхвърлен, вторият - да бъде отхвърлен за разликата над 2000 лева неимуществени и изцяло за имуществени вреди, а третия моли да бъде отменено в отхвърлителната част, и предявените претенции да бъдат изцяло уважени.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна Р.С.Я. е депозирала отговори на първите две жалбите против решението, в които излага съображения за неоснователността им, и моли решението да бъде потвърдено в атакуваната от тези жалбоподатели части.

Въззивните жалби са подадени в срок, редовни и процесуално допустими.

Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбите, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбите за неоснователни.

Районен съд - гр.Шумен е бил сезиран с искова претенция по чл.200, ал.1 от КТ от Р.С.Я. *** АД. Ищцата излага, че работела в „МБАЛ-Шумен“ АД по силата на трудов договор

№38 от 07.06.2005 год. на длъжност „автоклавист“. На 14.01.2010 год. била преназначена от длъжност „автоклавист“ в Централна стерилизационна база на длъжност дезинфектатор в отдел „Противоепидемичен контрол“. На 20.01.2017 год. в 06:40 часа на път за работа в гр.Шумен, при пресичане на ул.“...“, поради заледен участък, паднала, в резултат на което си счупила лявата подбедрица. С влязло в сила Разпореждане №9 от 26.01.2017 год. на ТД на НОИ Шумен злополуката била призната за трудова злополука по чл.55, ал.2 от КСО. Претендира заплащане на 50000 лева обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие претърпяна трудова злополука на 20.01.2017 год, и сумата от по 2737,70 лева имуществени вреди, изразяващи се в изразходвани средства за закупуване на медицински консумативи, такса болничен престой, лекарства, гориво за транспорт до УМБАЛ „Д-р Георги Странски“, гр.Плевен. Ответната страна оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени. Сочи, че пострадалата е допринесла за настъпване на трудовата злополука, като е допуснала груба небрежност, пресичайки посочената улица, несъобразявайки се с пътните и метеорологични условия. Признава, че с ищцата се намират в трудово-правни отношения, и че настъпилата на 20.01.2017 год. злополука е призната за трудова злополука по смисъла на чл.200 от КТ. Счита за ирелевантни спрямо иска по чл.200 от КТ твърденията за неправилно лечение на ищцата, проведено в МБАЛ Шумен, доколкото същото не било предмет на исковата претенция. Намира претендираната сума от 50000 лева прекалено завишена, поради което молят къщата да бъде намалена при условията на чл.201, ал.2 от КТ, поради съпричиняване от страна на ищцата.

Оспорват и претенцията за причинени имуществени вреди, като считат, че същата е неоснователна и от исковата молба не става ясно как е формирана посочената сума. Третите лица помагачи са оспорили исковите претенции по подробно изложени съображения и молят да бъдат отхвърлени.

Безспорно установени по делото са следните обстоятелства: Страните по делото са били в трудово правоотношение считано от 07.06.2005 год., като на 14.01.2010 год. по силата на сключено допълнително споразумение №14/14.01.2010 год., ищцата била преназначена от длъжност „автоклавист“ в Централна стерилизационна база на длъжност "дезинфектатор" в отдел „Противоепидемичен контрол“. На 20.01.2017 год. в 06:40 часа на път за работа в гр.Шумен, при пресичане на пътното платно на ул.“...“, поради заледен участък, паднала, в резултат на което си счупила лявата подбедрица. Времето било студено, като вследствие натрупан и неизчистен сняг върху вече заледената настилка на уличното платно имало образувани коловози. При падането си ищцата изпитала силни болки, вследствие на които за кратко изгубила съзнание. Случайни минувачи я открили и я откарали до Спешно отделение на „МБАЛ-Шумен“ АД. Видно от приложената като писмено доказателство по делото Епикриза ищцата е получила множествени счупвания на подбедрицата закрито в ляво. Вследствие проведена оперативно намеса на 24.01.2017 год. левият ѝ крак бил поставен в гипс. На 25.01.2017 год. била изписана от болницата. След изписването на ищцата от болничното заведение била неподвижна, поради което грижи за нея полагали сина ѝ Стефан Райчев, майка ѝ Валентина Николова и мъжът, с когото съжителства на семейни начала Борислав Борисов.

Вследствие продължилия няколко месеца период на обездвижване изпаднала в депресия, като имала суицидни мисли. Продължавала да изпитва силни болки и непрекъснато пиела обезболяващи медикаменти. На 20.04.2017 год. гипсът ѝ бил свален, като след свалянето му кракът ѝ бил отекъл, червен и болезнен. След последвало влошаване състоянието на крака, и след проведен консулт на 19.07.2017 год. ищцата постъпила в Клиниката по ортопедия и травматология при УМБАЛ „Д-р Георги Странски“, гр.Плевен, а на 20.07.2017 год. била извършена операция, при която била извършена остеотомия на фибула в зоната на предшестващата фрактура, дебридман на несрастването на тибията и стабилизация с интрамедуларен пирон в статичен вариант, след римиране на медуларния канал. Възстановяването ѝ след операцията било изключително болезнено, като в нощните часове изпитвала силни болки в областта на фрактурата. Колянната ѝ става била обездвижена и на 26.09.2017 год. ѝ била извършена нова операция в същата клиника в гр.Плевен с цел динамизация на лявата подбедрица. Едва след тази операция започнала да се възстановява с помощта на физиотерапия и бавно раздвижване на крайника. Предстояло изваждане на поставения пирон в началото на м.януари 2019 год. Обездвижването продължило близо седем месеца, през който период нейните близки полагали грижи за нея.

Създалата се ситуация оказала трайни следи в начина на живот на ищцата, доколкото ѝ пречела да упражнява трудова дейност, да излиза и да осъществява социални контакти със свои близки и приятели. Имала суицидни мисли, като при преглед при психиатър ѝ била поставена диагноза „разстройство в адаптацията“ и ѝ била предписана медикаментозна терапия.

От представеното Разпореждане №9 от 26.01.2017 год. на ТД на НОИ Шумен е видно, че злополуката е била призната за трудова злополука по чл.55, ал.2 от КСО, като разпореждането е влязло в сила. Работодателят „МБАЛ-Шумен“ АД имал сключена групова застраховка „Живот” №Б168/16/15.08.2016 год., като ищцата е била включена под №526 в Списъка на застрахованите лица за м.януари 2017 год. Във връзка с настъпилото застрахователно покритие на същата не е било изплащано застрахователно обезщетение, както за имуществени, така и за неимуществени вреди. Във връзка с проведеното лечението ищцата е представила документи за заплатени средства - 158,79 лева – за закупуване на медикаменти, 80 лева – такса за първичен и вторичен преглед, 1870 лева – медицински изделия, 52,20 лева – потребителска такса и 20,00 лева – такса за извършена рентгенография.

Горната фактическа обстановка налага следните правни изводи: В чл.200, ал.1 от КТ е уредена безвиновната отговорност на работодателя за причинени вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, като работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг работник или служител има вина за настъпване им. В настоящия случай от материалите по делото се установява по безспорен начин, че ищцата Р.С.Я. на 20.01.2017 год. е претърпяла трудова злополука, вследствие на която е получила закрито счупване в лявата подбедрица, както и че към датата на злополуката е била в трудово правоотношение с ответника. Съобразно чл.55, ал.1 от КСО трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт, а ал.2 на същия законов текст сочи, че трудова е и злополуката, станала с осигурен по чл.4, ал.1 и чл.4а по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер. Установено е, че причината за процесната злополука е подхлъзване на ищцата по време на отиването ѝ на работа, при пресичане на пътното платно на ул.“...“ в гр.Шумен, което в деня на злополуката е било заледено и поради натрупалия се неизчистен сняг е имало образувани коловози. Ето защо следва да се приеме, че са налице всички изискуеми елементи на фактическия състав на чл.200, ал.1 от КТ, обосноваващи ангажирането на отговорността на работодателя. Необходимо е да се отбележи, че по делото не е установена сочената от ответната страна груба небрежност на работника, по смисъла на чл.201, ал.2 от КТ. Не всяко нарушение на правилата на безопасност на труда от пострадалия съставлява основание за намаляване на обезщетението, а само това, при което е налице виновно допринасяне от страна на пострадалия за настъпване на увреждането, при подчертано субективно отношение /груба небрежност/, съответстваща на самонадеяността /съзнавана небрежност/ по терминологията на наказателното право. За да е налице „груба небрежност“ следва пострадалият да е предвиждал настъпването на неблагоприятния резултат, но лекомислено да се е надявал, че той няма да настъпи или че ще успее да го предотврати. Освен това в този случай, вината на пострадалия не може да се предполага, а подлежи на пълно доказване от страна на работодателя. Отчитайки гореизложеното съдът намира, че в процесния случай не е налице проява на груба небрежност от страна на ищеца, при изпълнение на трудовите му функции, нито нарушение на правилата за движение по пътищата, или груба небрежност при пресичане на пътното платно, предприето от ищцата за да се придвижи от обичайното си местоживеене до местоработата си. Ответника не е успял да осъществи доказване по безсъмнен начин, на сочената от него груба небрежност, поради което и отговорността му не следва да се намалява на горното основание.