Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1899 от 23.04.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 22163/2024
Вид
Решение № 1899
Подписан
23.04.2026
Състав
Ирена Славова Аврамова - Смит

Цитирани разпоредби

  • чл. 149, ал. 5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 14, ал. 1, т. 2 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 14, ал. 7 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 18ж, ал. 2 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 27 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 27, ал. 1 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи

РЕШЕНИЕ

№ 1899 гр. Пловдив, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20245330122163 по описа за 2024 година

Производството е образувано по жалба, подадена от И. Д. Ч., чрез пълномощник – адв. П. Ю., против Решение-Протокол № ***** г. на Общинска служба по земеделие „Родопи“ – Пловдив, с което на наследниците на братя П. Ч. е отказано да се признае правото на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне на следните имоти: имот с площ от 9 дка в местността „Д.п.“, в землището на с. М., имот с площ от 5 дка в местността „Д.п.“, в землището на с. М., имот с площ от 3 дка в местността „Д.п.“, в землището на с. М.

В жалбата са изложени съображения, че оспореният административен акт е нищожен, доколкото вече имало издадено решение, с което заявените имоти били признати за възстановяване, поради което въпросът не можело да се пререшава от административния орган. На следващо място са наведени доводи за незаконосъобразност на решението. Поради изложеното се претендира прогласяване на нищожност на обжалваното решение, а при условията на евентуалност се иска неговата отмяна поради незаконосъобразност. Претендират се разноски.

По делото са конституирани като заинтересовани страни наследниците на братя П. Ч. - И. Н. Д., Н. Д. Ч., С. С. В., П. С. В., В. П. К., Н. В. В., В. А. Ч., Л. Д. Д., И. Т. И., П. Х. Г., Р. Х. Г., О. С. Е., С. С. Е., Ф. К. М., В. К. Н., С. К. М.,

Т. Л. М., В. П. П. и С. П. Ч..

Постъпило е писмено становище от Общинска служба по земеделие 1

„Родопи“ – Пловдив с искане за отхвърляне на подадената жалба.

В предоставени срок е постъпил писмен отговор от заинтересованата страна В. К. Н., в който е изразено становище, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно, като се моли за неговата отмяна и присъждане на сторените по делото разноски.

Писмени отговори са постъпили и от заинтересовани страни Р. Х. Г. П.

Х. Г., в които се претендира за основателност на подадената жалба.

Съдът, като взе предвид твърденията на страните и след като се запозна с материалите в административната преписка, намира следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, след изтичане на 14-дневния срок за обжалване, доколкото обжалваното решение е връчено на жалбоподателя на 25.11.2024 г., а жалбата е депозирана на 19.12.2024 г.

Въпреки това, предвид направеното искане за прогласяване нищожност на оспорения административен акт, съобразно чл. 149, ал. 5 АПК жалбата е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

По делото е приложена административната преписка № ***** г., от която се установява, че е образувана по подадени през 1991 г. и 1992 г. заявления на наследниците на братя П. Ч.

С решение по протокол № ***** г. на Поземлена комисия – Община Родопи е признато и определено за възстановяване на наследниците на братя П. Ч. правото на собственост върху земеделски земи с план за земеразделяне в землището на с. М., както следва: имот с площ от 9 дка в местността „Д.п.“, имот с площ от 5 дка в местността „Д.п.“, имот с площ от 3 дка в местността „Д.п.“.

С оспореното решение по протокол № ***** г. на ОСЗ – Родопи е отказано да се признае на наследниците на братя П. Ч. правото на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне в землището на с. М. на следните имоти: имот с площ от 9 дка в местността „Д.п.“, имот с площ от 5 дка в местността „Д.п.“, имот с площ от 3 дка в местността „Д.п.“. Изложени са мотиви, че не е доказано правото на собственост на братя П. Ч. върху имотите, като е посочено, че решението е издадено в изпълнение на определение № 624 от 12.03.2012 г. на ПАС, потвърдено с определение № 7372 от 28.05.2012 г. на ВАС и решение № 1529 от 20.11.2009 г. на ПАС.

Налице е изрично отбелязване, че решението изменя решение № 196А2 от 29.04.1999 г.

По делото е представено решение № 1529/20.11.2009 г., постановено по адм. д. № 1599/2009 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е оставено в сила решение № 1645/19.06.2009 г. по адм. д. № 63/2008 г. по описа на Районен съд – Пловдив. С последното е обявена нищожността на решение № ***** г., издадено от ПК П. – П. по преписка № ***** г., с което /видно от мотивите на решението на РС – Пловдив/ на основание чл. 27 ППЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост на наследниците на братя П. Ч. съгласно 2 плана за земеразделяне в землището на с. М.. върху нива от 11.998 дка, четвърта категория, местност Ф., имот № ***** по плана за земеразделяне, при посочени граници. С решението на Административен съд – Пловдив преписката е върната на ОСЗ Родопи – Пловдив за ново произнасяне по заявление вх. № ***** г. от К.Й.Д.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Съобразно чл. 18ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ в случаите, когато правото на собственост се възстановява в нови реални граници с план за земеразделяне, общинската служба по земеделие постановява решение, с което определя размера, категориите и ако е известна местността, в която са се намирали земеделските земи, на които има право заявителят. В разпоредбата на чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ е предвидено, че на основание на влезлия в сила план за земеразделяне общинската служба по земеделие постановява решение за възстановяване правото на собственост, в което описва размера и категорията на имота, неговото местоположение, граници, съседи, както и ограниченията на собствеността с посочване на основанията за тях.

От събраните по делото доказателства се установява, че процесните имоти са с признато право на възстановяване на собствеността с решение по чл. 18ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ, каквото е наличното в административната преписка решение по протокол № ***** г. По делото няма наведени твърдения и представени доказателства за обжалване на това решение, поради което следва да се приеме, че е влязло в сила. Изясни се, че е изработен план за земеразделяне, въз основа на който е издадено решение за възстановяване правото на собственост по чл. 27 ППЗСПЗЗ, което впоследствие е обявено за нищожно, като преписката е върната с дадени указания. Това обстоятелство обаче не съставлява основание за издаване на оспореното решение по протокол № *****г. на ОСЗ – Родопи, което също представлява такова по чл.

18ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ, като изменя първоначално постановеното такова. В случая не намира приложение и разпоредбата на чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ, в която е регламентиран редът за изменение на решението по ал. 1 от общинската служба по земеделие. В съдебната практика се приема, че тази разпоредба е приложима само в хипотезата на постановено окончателно решение във връзка с възстановяване на правото на собственост /в този смисъла Решение № 44 от 03.08.2020 г. по гр. д. № 2499/2019 г. на ВКС/. В случая, както бе посочено, с решението по чл. 18ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ не приключва процедурата по реституция на земеделски земи, а следва да се издаде и решение по чл. 27 ППЗСПЗЗ въз основа на влезлия в сила план за земеразделяне.

В контекста на изложеното настоящият съдебен състав достига до извод за нищожност на оспореното решение по протокол № ***** г. на ОСЗ – Родопи, която е последица от издаването му след като въпросът за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в хипотезата на чл. 14, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ вече е бил решен с влязъл в сила 3 стабилен административен акт - решение по протокол № 196А2 от 29.04.1999 г., издадено по реда на чл. 18ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ.

Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното решение страда от порок, обосноваващ неговата нищожност, поради което същата следва да бъде обявена с произтичащите от това последици.

При този изход на спора се поражда право на разноски в полза на жалбоподателя и заинтересованите страни. Съобразно представения от жалбоподателя списък се претендира адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева/511,29 евро, за което са представени доказателства. Разноски за адвокатско възнаграждение се претендират и от адв. А. Д., като пълномощник на заинтересованата страна В. К. Н., но доколкото по делото липсват доказателства за направата на тези разноски, то съдът намира, че същите не следва да се присъждат.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Решение-Протокол № ***** г. на Общинска служба по земеделие „Родопи“ – Пловдив, с което на наследниците на братя П. Ч. е отказано да се признае правото на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне на следните имоти: имот с площ от 9 дка в местността „Д.п.“, в землището на с. М., имот с площ от 5 дка в местността „Д.п.“, в землището на с. М., имот с площ от 3 дка в местността „Д.п.“, в землището на с. М., по жалба на И. Д. Ч., ЕГН: **********.

ОСЪЖДА Общинска служба по земеделие „Родопи“ – Пловдив, с адрес: гр. П., ул. „Б.ш.“ №..., да заплати на И. Д. Ч., ЕГН: **********, сумата в размер на 511,29 евро /петстотин и единадесет евро и двадесет и девет евроцента/ за направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Аминистративен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________ 4