Решение № 91 от 24.10.2022, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Радомир, 24.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, І СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВЕТА П. ТАКОВА при участието на секретаря Е. Т. З. като разгледа докладваното от ИВЕТА П. ТАКОВА Административно наказателно дело № 20221730200201 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление №....../20.07.2022г. началникът на отдел „Контрол РПМ“, Дирекция „АРОК“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София е наложил на жалбоподателя Л. С. К., с ЕГН: **********, с адрес гр.К.,ул.С.К." №..., на основание чл. 53, ал. 1, т2 от Закона за пътищата административно наказание глоба в размер на 4 000 лева за нарушение по чл.26, ал. 2, т. 1, б.“а“ , предл.2 от Закона за пътищата, във вр. с чл. 37, ал.1, т.1,пр.1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства на МРРБ.

Недоволен от така наложеното му наказание К. по изложените във въззивната жалбата от адвокат-пълномощника си правни доводи моли съда да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. Адвокат-защитника на К. развива подробни съображения в представени по делото писмени бележки и в с.з. като сочи, че неправилно е ангажирана административно-наказателната му отговорност. Правят се възражения за допуснати съществени процесуални нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при издаването на НП по отношение на правната квалификация на адм.нарушение, с което е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Твърди се от въззивника, че неправилно е ангажирана адм.наказателната му отговорност за извършено адм.нарушение по чл.26, ал. 2, т. 1, б.“а“ , предл.2 от Закона за пътищата, тъй като предвид теглото на ППс-то измерено от проверяващите и натоварването на осите не се налага издаването на разрешително за ползване на пътищата, а само заплащане на съответната 1 такса. Претендират се и направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна – АПИ по подробно изложени правни съображения от процесуалния си представител , моли съда да потвърди обжалваното НП като правилно и законосъобразно.Претендират се и разноски за юрисконсултско възнаграждение, като се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на въззивника, като се моли за намаляването му, предвид фактическата и правна сложност на делото.

ТО-Радомир към Районна прокуратура гр. Перник редовно призована не изпраща представител е не е взела становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :

На 22.06.2022 г., в 12.20 ч., на път I-6, км 71+500, на отбивна площадка „А.“, в посока гр.Перник-гр.Б.д. при проверка от контролните органи на АПИ, а именно св.Д. Г. Г. и св.В. В. И. са установили, след направено измерване на ППС-то, че жалбоподателят Л. С.

К. е управлявал и осъществявал движение на съчленено ППС с пет оси –МПС с две оси марка „Скания , модел Р500, с peг. № СВ......СС и полуремарке с три оси с рег.№СВ......ЕА, при надвишени норми от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, а именно: При измерено натоварване на задвижващата втора единична ос на ППС е 14,105 т. при максимално допустимо натоварване на оста 11,500 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, буква „б“ на Наредбата и при измерено разстояние между осите 1,34м., сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 29,830 т. ,при максимално допустимо натоварване на тройната ос от 24,000 тона съгласно чл.7, ал.1,т.3 б.“б“ от Наредбата като превишението е с 5,830 т. Измерването е извършено с техническо средство ел. везна, модел модел DFW -KR №..... и ролетка 1305/18 (5м.). За така измерените параметри на ППС при проверката, водачът не е представил на длъжностните лица от АПИ разрешително или квитанция за платени пътни такси за движение на извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или 2 тежки ППС, респективно тежко по чл. 3, т. 2 на Наредбата.

Предвид извършената проверка и установеното от АНО административно нарушение, свидетелят Г. на длъжност „ гл.инспектор“ в Дирекция „АРОК“ АПИ-София е съставил АУАН №....../22.06.2022 г. в присъствието на свидетеля В. И. заемащ длъжността „ мл.експерт“ в ОПУ-Перник.

В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН не е жалбоподателя. постъпило писмено възражение от

Въз основа на така съставения АУАН след като е разгледал административнонаказателната преписка административно- наказващия орган е издал атакуваното в настоящето производство НП №....../20.07.2022г., като е приел, че жалбоподателят Л. С. К., е извършил адм.нарушение по чл.26, ал. 2, т. 1, б.“а“,предл.2 от Закона за пътищата, във вр. с чл. 37, ал.1,т.1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства на МРРБ и на основание чл. 53, ал. 1,т.2 ,пр.2 от Закона за пътищата му е наложил административно наказание глоба в размер на 4 000 лева .

В хода на съдебното дирене актосъставителят Г. на длъжност „ гл.нспектор“ в дирекция „АРОК“-АПИ гр.София и св.И. изцяло потвърждават и поддържат фактическата обстановка изложена в АУАН и НП. И двамата свидетели сочат, че при проверка и измерване на ППС управлявано от жалбоподателя са установили, че предвид натоварването на осите му същото е тежко и следва лицето извършващо превоза да има съответно разрешение за специално ползване на пътя и заплатени такси .

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

На първо място относно наведените от адвокат-защитника на К. в жалбата и писмените бележки, доводи за допуснати в хода на административно-наказателното производство съществени процесуални нарушения водещи до нарушаване правото на защита на жалбоподателя и до незаконосъобразност на атакуваното НП настоящият състав намира от правна страна следното:

При издаване на АУАН и НП административно- наказващия орган не е допуснал съществени процесуални нарушения водещи до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Наказващия орган в АУАН и НП е направил пълно и точно описание на административното нарушение, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. В НП наказващия орган ясно и точно е конкретизирал цифрово и буквено нарушените от жалбоподателя правни норми, както на законовия така и подзаконовия нормативен акт, а именно чл. 26, ал. 2, т. 1, б „а“ от ЗП и чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ. Точно и ясно е посочена и санкционната норма, а именно чл.

53, ал. 1, т.2, предл.2 от ЗП въз основа, на която е наложено административното наказание на жалбоподателя. Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“,предл.2 от ЗП е посочено от законодателя, че за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се 3 забраняват движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. В случая контролните органи безспорно са констатирали, предвид установеното от фактическа страна в АУАН и НП, което съдът приема за доказано, с оглед събраните в хода на административно- наказателното производство гласни доказателства – показанията на свидетелите Г. и И., както и писмените такива, че К. управлява ППС, „тежко“ по смисъла на Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ. Това обстоятелство се доказва от получените стойности при измерване натоварването на осите на ППС.Същите стойности са над допустимите максимални размери съгласно чл. 7, ал. 1, т.4, б.“а“ и чл.7, ал.1,т.3, б.“б“ от цитираната Наредба на МРРБ. Освен това в хода на съдебното следствие жалбоподателят не е ангажирал никакви доказателства установяващи, че измерванията направени от контролните органи на управляваното от него ППС са неточни и непълни и не отговарят на посочените в АУАН и НП стойности. Неоснователни са възраженията на адвокат-защитника на жалбоподателя за допуснати от АНО съществени процесуални нарушения при изготвяне на АУАН и НП в частта относно правната квалификация.Независимо, че в АУАН са посочени като нарушени нормите на чл.139, ал.1,т.2, пр.3 от ЗДвП, впоследствие с НП административно-наказващият орган е посочил точно и прецизно, както нарушената, така и санкционата разпоредби на закона и подзаконовия нормативен акт, за което е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя. Действително има разлика между АУАН и НП в посочените като нарушени разпоредби, но жалбоподателя се защитава срещу факти, а не срещу конкретна посочена правна квалификация.В случая рамката на административно наказателното обвинение е ясно очертана в НП и е посочена правната квалификация на адм.нарушение, поради което не е нарушено правото на защита на жалбоподателя, защото същият е бил наясно срещу какви факти да се защитава.

Относно възражението на адвокат-защитника на жалбоподателя, че неправилно е ангажирана адм.наказателна отговорност на К. за липса на издадено по закон разрешително за ползване на пътя, тъй като предвид измерените от контролните органи стойности на натоварването на осите на управляваното от него ППС е нужна само заплащане на такса, тъй като не надвишава 30% от допустимите максимални натоварвания на ос, то действително съгласно чл.8 ал.5, във вр. с чл.14, ал.3 от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ извънгабаритните и тежките ППС-та, на които се разрешава да се движат, след заплащане само на дължимата такса , са тези, които имат обща маса до 45 т. или натоварването на ос, което не превишава с повече от 30 % допустимите максимални натоварвания на ос по раздел ІІ от същата наредба.Но въпреки гореизложеното съдът намира, че АНО правилно и законосъобразно е ангажирал административно-наказателната отговорност на К. за адм.нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б „а“ от ЗП .Същата правна норма гласи :“ За дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства“.Законодателят е посочил думата „Разрешение“ не „разрешитело“, което по смисъла на Закона за пътищата и Наредба №11/2001г. на МРРБ са две различни понятия. От същия законов и позаконов нормативен акт става ясно, че движението на извънгабаритни и тежки ППС-та се осъществява в рамките на специално ползване на пътищата и се разрешава в случаите, когато е невъзможно или нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт или когато товарите не могат да бъдат разглобени на части и превозени в рамките на общественото ползване на пътищата-чл.8, ал.1 от Наредба №11/2001г. на МРРБ. А съгласно ал.2 на същия член на Наредбата е посочено изрично, че извънгабаритните ППС могат да се движат с разрешително, издадено от администрацията, управляваща пътя, съгласувано със съответната служба за контрол при Министерството на вътрешните работи (МВР). Алтернативният вариант е съгласно чл.8, ал.5 от Наредбата, в случаите на чл.14,ал.3 от същата да се движат тези ППС4 т а след заплащане само на дължимата такса за превишение на максимално допустимите норми. Т.е. това са двата алтернативни варианта за даване на разрешение за специално използване на пътя от тежки и извънгабаритни ППС-та или разрешение от адм.на пътя или само заплащане на такса при превишение по-малко от 30% от допустимите стойности, но и двете представляват по своята същност разрешение. В случая в нормата на чл.26, ал.2,т.1 б.“б“ от ЗП е посочено дейности от специално ползване на пътищата без разрешение ,като липсата на това разрешение се изразява в два варианта, то да е липса на издадено разрешително от администрацията управляваща пътя след заплащане на дължимата пътна такса или само след заплащане на такса в определените от закона и наредбата случаи, но и в двата случая, както при липса на издадено разрешително от администрацията управляваща пътя, така и при липса на платена такса следва да бъде ангажирана отговорността на нарушителя.Съгласно санкционната норма на чл.53, ал.1, т.2 от ЗП се наказват се с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или които извършат или наредят да бъдат извършени следните дейности: