Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 207 от 16.05.2025, Районен съд - Стара Загора

Съд
Районен съд - Стара Загора
Дело
Административно наказателно дело 2117/2024
Вид
Решение № 207
Подписан
16.05.2025
В сила
05.06.2025
Състав
Христо Ангелов

Цитирани разпоредби

  • чл. 9а · Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури
  • чл. 36 · Закон за адвокатурата
  • чл.12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, ал. 1, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 139, ал. 7 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 167а, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 10, ал. 1, т. 2 · Закон за пътищата
  • чл. 10б, ал. 3 · Закон за пътищата
  • чл.7, ал. 2, т. 2 · Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа

РЕШЕНИЕ

№ 207 гр. Стара Загора, 16.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо А. при участието на секретаря Веселина Н. Станчева като разгледа докладваното от Христо А. Административно наказателно дело № 20245530202117 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от И. И. П., ЕГН: **********, с постоянен адрес:

********************, против наказателно постановление № **********/19.06.2024г. издадено от и.д. директор на Национално тол управление /НТУ/ към Агенция "Пътна инфраструктура", гр. София, с който на основание чл. 179, ал. 3а от Закона за движението по пътищата на жалбоподателя е наложена „глоба“ в размер на 1 800 лева за нарушение по чл.

139, ал. 7 от Закона за движението по пътищата.

Жалбоподателят И. И. П. моли съда да отмени наказателно постановление по съображения за неправилност, незаконосъобразност и несправедливост. В депозирана писмена молба сочи допълнителни доводи в подкрепа на оплакванията си. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява, чрез упълномощения представител адв. Б. поддържа жалбата в подкрепа на искането за отмяна на процесното наказателно постановление. Претендира разноски.

Въззиваемата страна и.д. директор на Национално тол управление /НТУ/ към Агенция "Пътна инфраструктура", представлявана от юрисконсулт И. В., в депозирано до съда заявление изразява становище за неоснователност и недоказаност на жалбата и доводи за потвърждаване на електронния фиш като правилен и законосъобразен. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

1

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

На 25.02.2024г. в 23:33 часа в направление излизане от територията на Република България, на граничен контролно-пропускателен пункт Русе - Дунав мост, е пристигнало пътно превозно средство с peг. № ********** вид: влекач, марка и модел: **********, с обща техническа допустима максимална маса - над 12 тона, управлявано от И. П.. След извършена проверка от страна контролните органи е установено, че на 05.02.2024г„ в 17:05 часа, горепосоченото пътно превозно средство с регистрационен № ********** попада в категорията на пътно превозно средство, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.

10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата. Цитираното превозно средство е засечено на 05.02.2024г. 17:05 часа, на Маджерито, по път № 1-5, км 239+292, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата. Като място на нарушението е посочен път № 1-5, км 239+292, за който се събира такса за изминато разстояние - тол такса, съгласно Приложение към т. 1 на Решение № 680 на Министерски съвет от 21.09.2022г. за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние тол такса. За извършеното административно нарушение е генериран доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП с номер на нарушението **********.

За извършеното административно нарушение е съставен АУАН № ********** /25.02.2024г. и е връчен на нарушителя на 25.02.2024г., което е удостоверено с негов подпис.

На нарушителя е предоставена възможност да направи възражения при съставяне на акта за установяване на административно нарушение, като е вписано: „не съм съгласен“. По реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу акта не постъпили писмени възражения.

Н а 19.06.2024 г. било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя П. на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1 800 лева за нарушение на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

В хода на съдебното производство в качеството на свидетели бяха разпитани актосъставителя В. П. Я. и свидетелят по акта Д. А. Д., които сочат, че при описване на превозното средство и стоката системата извършвала кръстосана проверка с тол-системата и тогава с червен текст излизало, че има нещо нередно при превозното средство. Те се обаждали на служителите от ТОЛ, които идвали, защото имало отбелязани 2-3 снимки и говорели с шофьора. В някои случаи водачът се съгласявал и плащал таксите, но в други случаи съставяли актове. Посочват, че цялата нормативна база е заложена в програмата и те отбелязвал единствено обстоятелствата - име на водача, адрес, фирма. В системата било отбелязано, че на тази дата автомобилът е сниман без заплатена дължима пътна такса.

Уточнява, че ППС било спряно за проверка в ТД Митница - Русе, където на водача бил 2 съставен АУАН въз основа на данните от системата и бил подписан от него.

От доклад № ********** по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП и приложените към него два броя статични изображения във вид на снимков материал се установява, че на 05.02.2024 г. в 17:05 часа състав от влекач с рег.№ ********** и прикачено към него ремарке с технически допустима маса над 12 тона и брой оси - 5 се е движил по път 1-5 на км 239+292 в посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като движението му е заснето от тол секция с № 20811. Установява се още, че причината за отчитане на движението на състава от ППС като нарушение е, че няма маршрутна карта за трасето и превозното средство е маркирано като невалидно. Докладът и статичните изображения на основание чл. 167а, ал. 3, изр. 2 от ЗДвП представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство - част от системата.

Предвид изложеното и с оглед липсата на предоставени каквито и да е доказателства за заплатена такса за извършеното движение на ППС с рег.№ ********** за дата 05.02.2024 г. за процесния участък, презумпцията на 189е, ал. 9 от ЗДвП не беше оборена.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните и приложени по делото писмени доказателства, както следва: Акт за установяване на административно нарушение № **********/25.02.2024г. и разписка към него; писмо с вх.

№ 24-00-380/29.02.2024г. до Национално тол управление при Агенция „Пътна инфраструктура“ от Агенция „Митници“; Заповед № 3AM-1434/32-263874/08.08.2022r. на Директора на Агенция „Митници“; Заповед ЧР-СП-364/20.05.2024г.; Заповед РД-11518/21.05.2024г.; молба с вх. № 32193/08.11.2024г.; удостоверение за декларирани данни и справка от НАП; докладна записка с вх. № 5023/17.02.2025г. от РУ- Ловеч.

Съдът кредитира цитираните източници на доказателствена информация, служейки за установяване на обективната истина, намирайки за изяснено безспорно посредством тях, че на посоченото в електронния фиш време и място процесното ППС се е движило по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т.

2 ЗП не била изцяло заплатена, тъй като за него нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

Въпреки, че по делото се доказа фактът на реалното ползване на участък от платената пътна мрежа без да е изцяло заплатена дължимата пътна такса, съдът намира че е налице основание за отмяна на електронния фиш.

На първо място, не са спазени императивните изисквания на чл. 42 от ЗАНН, касаещи съдържанието на акта, а именно описание на установеното противоправно поведение на санкционираното лице и обстоятелствата по така извършеното нарушение. Вменената на жалбоподателя за нарушена разпоредба на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП задължава водача на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата преди движение по 3 път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице.

Неизпълнението на цитираната разпоредба е санкционирано съгласно чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, съгласно който "Водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв.". Посочените норми отнесени към приетото за установено и описано в АУАН административно нарушение формира извод за допуснат порок в административното производство още със съставяне на акта, състоящ се в неизпълнение на изискването за описване на обстоятелствата около извършеното нарушение, като в акта изобщо не е посочено какво е установено - липса на закупена маршрутна карта или неизпълнение и на кое точно от задълженията за установяване на изминато разстояние, съгласно изисквания на Закона за пътищата. Вместо това в АУАН само декларативно е посочено, че за ППС не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, тъй като на 05.02.2024 г. в 17:05:49 часа жалбоподателят управлявал процесното ППС на Маджерито път№ 1-5, отсечка 239+292, засечен с терминално устройство 20811. Видно е, че в АУАН е налице позоваване на доклада по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП с приложени статични изображения, но липсва отразяване какво точно нарушение е отразено във въпросния доклад. Тези конкретни обстоятелства по извършване на твърдяното нарушение са отразени за първи път едва в наказателното постановление, като там вече е конкретизирано, че за процесното ППС е заснето движението му с общо пет оси и с обща допустима максимална маса 18600 килограма, за което в АПИ не е постъпило надлежно плащане. В АУАН обаче подобни обстоятелства изобщо липсват.

Описанието на обстоятелствата по извършване на нарушението е изискване относно съдържанието на АУАН, посочено в чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН. АУАН като начален акт в административнонаказателното производство е аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, тъй като определя предмета на вмененото нарушение и предмета на доказване по делото. Същият очертава рамката на административното обвинение от обективна и субективна страна, с отразяване на всички факти и обстоятелства, на които се основава нарушението. Именно срещу тези факти, нарушителят следва да се брани и да организира по най-добрия за него начин защитата си още от началото на административнонаказателния процес, като възрази още при съставяне на акта, съответно в предвидения законов срок след неговото подписване, наведе конкретни доводи или представи доказателства, които да опровергават обстоятелствата по извършване на нарушението, приети за установени от актосъставителя. В случая тази възможност за нарушителя е била препятствана, като едва в наказателното постановление вече в 4 конкретика е посочено защо е счетено, че не са изпълнени задълженията по установяване на изминатото разстояние или какво точно поведение е било установено, което липсва в АУАН.

Описаното нарушение е съществено, тъй като препятства правото на защита на наказаното лице, което е било лишено от възможността да разбере за какво конкретно нарушение е ангажирана административно наказателната му отговорност, кои са правнозначимите факти и обстоятелства, които следва да оборва, за да организира и реализира пълноценно защитата си. Допуснатото нарушение е неотстранимо в настоящата въззивна инстанция, поради което и налага отмяна на наказателното постановление.