Решение № 414 от 03.11.2023, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 414 гр. Перник, 03.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно гражданско дело № 20231700500520 по описа за 2023 година С решение № 77 от 28. 04. 2023г., постановено по гр. д. № 86 / 2022г. по описа на Радомирския районен съд, са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените искове с правно основание чл.49, вр. чл.45, ал.1 ЗЗД, от ищеца П. И. Т., с ЕГН:**********, от ***, със съдебен адрес: ***, срещу ответниците Община Радомир, гр. Радомир, пл. “Свобода“ № 20, ЕИК:

000386776 и „Водоснабдяване и канализация“ ООД, с адрес: гр.Перник, ул.“Средец“ № 11, ЕИК 823073638, с които моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да му заплатят сумата от 1800 /хиляда и осемстотин/ лева - стойността на извършения ремонт на лек автомобил марка „Пежо 4007“ с рег. № ***, на цвят - черен, в резултат на увреждането, станало на *** година в ***, на кръстовището на ул.“***“ и ул.“***“ и сумата от 2200 /две хиляди и двеста/ лева, представляваща пропуснати ползи в резултат на увреждането, станало на *** година в ***, на кръстовището на ул.“***“ и ул.“***“, ведно със законната лихва, смятано от деня на увреждането - *** година до окончателното изплащане на главниците.

Недоволен от решението, е останал П. И. Т., който чрез адвокат Б. Б. го е обжалвал изцяло. Моли решението да бъде отменено като постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводственитге правила, като предявените искови претенции да бъдат уважени като правилни и доказани. Моли да му бъдат присъдени и направените по делото разноски и пред двете съдебни инстанции. Същият 1 поддържа жалбата си в съдебно заседание чрез писмена молба и писмена защита, подадени от адвокат Б. Б.. Моли да му се присъдят направените разноски пред двете съдебни инстанции.

Община Радомир, чрез адвокат П. П. е депозирала в срок писмен отговор. С него оспорва въззивната жалба в първата й част като бланкетна, а в останалата й част, я оспорва като неоснователна. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и обосновано. В съдебно заседание поддържа подадения писмен отговор и оспорва жалбата, чрез юрисконсулт М.М..

„Водоснабдяване и канализация“ ООД е депозирало в срок писмен отговор, чрез юрисконсулт Д. Й.. С него моли обжалваното решение да бъде потвърдено. За съдебно заседание не е изпратило процесуален представител.

За да постанови обжалваното решение, Радомирският районен съд е направил извод, че исковете са неоснователни недоказани.

Отбелязал е, че от представените писмени доказателства и най - вече от протокол за ПТП № ******, не е видно в какво точно се изразяват настъпилите вреди. Посочил е, че единствено в свидетелските показания на разпитания по делото свидетел И. Т. - баща на ищеца /преценени по реда на чл.172 ГПК/, се говори за конкретна вреда - пружина на предния мост на макферсона, но това не се подкрепя от останалите събрани доказателства по делото.

Отбелязал е, че дори и да се приеме, че е налице подобна повреда, ищецът, при условията на пълно и главно доказване, в съответствие с разпределението на доказателствената тежест, извършено с доклада по делото, не е доказал извършването на каквито и да било ремонтни дейности, въпреки дадената му възможност да формулира искането си за съдебно оценителна експертиза, но такава не е направена, а е направена подобна конкретизация единствено по отношение на оценка на километрите и разхода на горива, отразени в приетата по делото съдебно - счетоводна експертиза на вещото лице Я.А..

С оглед гореизложеното съдът е направил извод, че искът за сумата от 1800 лева, представляващи стойността на извършения ремонт на лек автомобил марка „Пежо 4007“ с рег. № ***, следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан.

Съдът е отбелязал, че същото се отнася и до иска за сумата от 2200 лв., представляващи пропуснати ползи в резултат на увреждането. Отбелязал е, че след като не е доказано наличие на вреди по автомобила, не би могло да се претендират каквито и да било други неимуществени вреди /пропуснати ползи/ въз основа на настъпило ПТП на посочената в исковата молба дата.

След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда н а чл. 269 от ГПК , Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното :

Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима - подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в 2 преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, Пернишкият окръжен съд намира следното :

Обжалваното решение не се явяват нищожно. Решението в обжалваната му част не се явява недопустимо. Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата. Изхождайки от доводите във въззивната жалба, от тези на Община Радомир и на „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Перник, както и от събраните по делото доказателства, Пернишкият окръжен съд намира следното :

Ищецът твърди, че на *** година около 18.00 часа шофирал собствения си автомобил „Пежо 4007“ с рег. № ***, на цвят - черен в ***. Пътят минавал през кръстовището на ул.“***“ и ул.“***“. Той спрял на кръстовището, за да изчака да мине кола, която идвала от дясната му страна. По това време било тъмно. При тръгването автомобилът му попаднал в дупка с размери 2 м. на 2 м. и дълбока около 20-25 см., която заемала цялото кръстовище от около 6 месеца. Навлизането в нея към този момент било неизбежно. В следствие на преминаването през дупката била счупена пружината на предната ходова част на автомобила. Дошлите на място полицаи констатирали какво се е случило и издали протокол за ПТП № *** от *** година, издаден от ОД на МВРПерник.

За установяване на правопораждащия факт – попадането на автомобила в дупка на кръстовището между ул.“***“ и ул.“***“ и счупването на пружина на предната ходова част, освен представения по делото протокол, са разпитани и свидетелите Д.Д., живееща на семейни начала с ищеца и свидетелят И. П. Т., който е баща на ищеца.

Свидетелката Д. казва, че и тя е пътувала в автомобила, че са минали пред дупката на кръстовището, нещо изтропало и П. спрял на кръстовището.

Същият слязъл и казал, че е счупил ресор или пружина. Обадил се на тел.

112, дошли полицаи и съставили протокол.

Свидетелят И. П. Т. казва, че е било преди 12,13,14 декември и било почти тъмно, към 6ч. и нещо /18ч. и нещо/, ищецът дошъл с колата и му обяснил как пропаднал в дупката и при излизането от нея чул пружината, ищецът се обадил на тел. 112 и полицаите се отзовали, както и че свидетелят видял, че колата е счупена. Тъй като било тъмно те повече не можали да видят. На другия ден синът му П. обяснил, че е пружината е счупена, а също и макферсона, като ищецът после е установил вредите.

Съдът преценявайки свидетелските показания по реда на чл. 172 от ГПК и приложения протокол за ПТП, намира, че не следва да дава вяра на свидетелските показания и на двамата свидетели тъй като освен, че те са най – близките хора на ищеца, то свидетелските показания и на двамата свидетели противоречат на отразеното в протокола, а свидетелските показания на И. Т. са вътрешно противоречиви и нелогични:

Протоколът за ПТП е съставен на 30. 12. 2021г., както се твърди и в исковата молба, а свидетелката Д. твърди, че след като дошли полицаите те 3 съставили протокол, както и че към 18 ч. било тъмно. Свидетелката не установява ищецът откъде е видял, че пружината е счупена – чрез вдигане на капака и оглед от горе или чрез оглед отдолу между гумата и калника, тъй като тази пружина се намира в предния кош на автомобила /в двигателния отсег в близост до предната гума/. Свидетелката твърди, че е било тъмно, но ищецът е видял, че е счупена пружината без да уточнява как е станало това.

В протокола за ПТП е отразено, че той касае ПТП станало на ***г., но в 11,45ч., което би трябвало да е през светлата част на денонощието и ищецът би следвало да види на пътното платно дупка с размери 2м на 2м. и дълбочина около 20 – 25см.

Свидетелят И. Т. твърди за един по – късен момент, когато след пристигането на полицаите и отИ.ето до ж.к. „***“ синът му е пристигнал, че е било почти тъмно и той е видял, че пружината е счупена, също без да уточнява как и от кое място е видял това, като в същото време добавя, че повече не можали да видят тъй като вече било тъмно. Освен това той казва, че този случай е бил преди 12, 13,14 декември, а процесният е на ***г.

По делото е била давана неколкократна възможност на процесуалния представител на ищеца да формулира задачи към оценителната експертиза за оценка на частите и труда /съдебно – автотехническата експертиза/, но такива така и не са формулирани.

В съдебно заседание на 27. 10. 2022г. процесуалният представител на ищеца е заявил, че ремонтът е бил извършен на частно /т.е. не е имало издадена фактура за ремонта като труд/ и ще бъде разпитан човекът, който е извършил самият ремонт, но такъв свидетел не е посочен и не е разпитван.

Ако за труда не е издавана фактура, то би следвало при закупуването на части /както се твърди в исковата молба/, за същите да е издадена фактура, но и такава фактура също не е представена по делото.

С оглед гореизложеното Пернишкият окръжен съд намира, че въпреки дадените указания на ищеца в с. з. на 20. 09. 2021г. при разпределение на доказателствената тежест, същият не е доказал по категоричен начин да е станало процесното ПТП на ***г. около 18.00ч., в резултат на което да е била счупена пружината на предната ходова част на автомобила. Следователно и двата иска се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени като такива.

При това положение въззивната жалба се явява неоснователна, поради което обжалваното решение на Радомирския районен съд следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода по делото и на основание чл. 78, ал.8 от ГПК вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 25, ал.1 от Наредбата за правната помощ, П. Т. следва да бъде осъдена да заплати на Община Радомир сумата 100лв. юрисконсултско възнаграждение, пред Пернишкия окръжен съд.

Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът

РЕШИ:

4

Потвърждава решение № 77 от 28. 04. 2023г., постановено по гр. д. № 86 / 2022г. по описа на Радомирския районен съд.

Осъжда П. И. Т., с ЕГН **********, от ***, да заплати на Община Радомир, с ЕИК 000386776, сумата 100лв. юрисконсултско възнаграждение в производството пред Пернишкия окръжен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5