Решение № 4643 от 22.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4643 гр. Пловдив, 22.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20235330110781 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявена е искова молба по чл. 422 ГПК от „ВиК“ ЕООД срещу С. Д. Д.. Твърди се, че същият е потребител ВИК услуги като собственик на водоснабден имот в ***, ***. Твърди се, че в имота за процесния период нямало поставено измервателно устройството, което да отговаря на законовите изисквания и предоставените ВИК услуги били определяни съгласно чл. 25, ал. 8 от Общите условия. Твърди, че измервателното устройство е индивидуално и задължението за подмяната му е на потребителя. Твърди, че е начислявано количество вода за 2 обитатели по 5 кубика или общо 10 кубика. Твърди още, че в карнетите е поставен подпис на потребител, респективно член на семейството му. Сочи, че в процесния период 16.03.2020 г. – 05.01.2023 г. начисленото количество ВИК услуги е на стойност 789,15 лв. Поради неизпълнение в срок се дължала и мораторна лихва в размер на 76,94 лв. за периода 31.05.2020 – 30.11.2022 г. Иска от съда да установи дължимостта на тези суми.

В срок е постъпил отговор на исковата молба от особения представител. Счита иска за допустим, но неоснователен, оспорва го по основание и размер. Твърди, че липсват доказателства за възникнало между страните облигационно отношение, като приложените заявления до ВиК не били от ответника, а от лицето Ф.А.. Не ставало ясно дали жилището е обитаемо и дали са налице предпоставките за служебно начисляване на количества потребена вода. Счита, че в случая е налице противоречие на чл. 143 и чл. 146 ЗПК, твърди също, че ищецът следвало да даде първо изрично предписание и срок за изпълнение и едва след това да предприеме действия по 1 служебно начисляване на ВиК услуги. Това произтичало както от ОУ, така и от задължението му по Наредба №4. Липсвали доказателства спрямо ответника да е издавано предписание и да му е връчвано. Коментира доказателствената стойност на представените карнети и счита, че като частни свидетелстващи документи не могат да установят безспорно твърдените факти, освен това били издадени с име на друго физическо лице. Липсвали положени подписи, поради което счита, че адресът не е посещаван, а карнетът е бланково попълван. Не ставало ясно защо е начислявана вода за двама обитатели. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, прие следното от фактическа и от правна страна.

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.198о, ал.1 от Закона за водите, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.

За основателността на исковете следва да са осъществени следните юридически факти: възникнало облигационно отношение с оглед обстоятелството, че имотът в водоснабден и качеството на ответника на негов собственик; извършването на отчет в имота при условията на липсващо измервателно устройство - възникването на предпоставки и спазване на законовите изисквания за неговото извършване, ползването на имота от двама обитатели; настъпването на падежа на задължението на ответника и изпадането му в забава.

Установява се от представения нотариален акт и декларация по чл.14 от ЗМДТ, че ответникът е собственик на имота. Установява се от представените писмени доказателства, че имотът е водоснабден, което не се е и оспорва. Следователно, възникнало е облигационно отношение между страните.

Не се доказва обаче възложеното в тежест на ищеца обстоятелство, че са били налице предпоставки за извършване на служебно начисляване на количество ВиК услуги в имота. Ищецът твърди, че в имота липсвало измервателно устройство.

Разпитаният по делото свидетел даде сведения, че не си спомня какъв е бил случаят в конкретния имот, но че в процесния период в тази сграда предимно се е начислявало служебно по тарифа. Причината била, че обитателите на имотите не ги допускали да извършват отчет, а в периода на пандемията изобщо не се ходело на място, а се начислявало по тарифа. Данните, че липсват водомери и че се начислява по тарифа били получени от предходните инкасатори. Свидетелят нито има спомен да е влизала в процесния имот, нито разпозна почерка си в карнета, който е издаден на името на друго лице, различно от ответника. От тези показания не се установява инкасаторът да е влизал в имота и да е установил липсата на водомер. Това не могат да установят и писмените доказателства – отразеното в заявлението за проучване. В същото не е отразена констатация на служител, че водомер липсва, а просто е зачертано полето, където се попълват данните на водомера. От показанията на свидетеля се установи, че отчетът е извършван служебно или без да се посещава сградата и да се установят 2 предпоставките за отчет при липсващ водомер, или при условия на отказан достъп.

Последното обаче е различна хипотеза по Общите условия, която не може да се приравни на отчет при липса на водомер. Различна е методиката и предпоставките за начисляване на ВиК услуги в тези случаи. Ищецът освен че не установи да са били налице предпоставки за служебно начисляване, не доказа и колко са били обитателите в имота и дали изобщо същият е бил обитаван в процесния период. Начисляването на ВиК услуги по тарифа при липса на водомер цели да възпрепятства ползването на вода без същата да може да се отчита. След като ВиК операторът не успява да докаже, че отчетът е извършен при наличие на предпоставки по тази хипотеза, нито дали имотът се е обитавал изобщо в процесния период, фактическият състав на вземането му не е изпълнен и искът подлежи на отхвърляне за главницата. Като акцесорен следва да се отхвърли и искът за обезщетение за забава.

При този изход от спора право на разноски има ответникът, но същият не е сторил такива.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.198о, ал.1 от Закона за водите, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че С. Д. Д., ЕГН:

**********, с адрес: ***, дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК:

115010670, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, следните суми, за които е издадена Заповед № 334/18.01.2023г. по ч.гр.д. № 619/2023г. по описа на ПРС, а именно:

789, 15 лева – главница, представляваща стойността на предоставени услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода за периода от 16.03.2020г. до 05.01.2023г., за обект, находящ се в ***, ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 17.01.2023г., до окончателното плащане, както и 76,94 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода от 31.05.2020г. до 30.11.2022г.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3