Определение № 13694 от 08.12.2025, Административен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13694

Варна, 08.12.2025 г.

Административният съд - Варна - XVII състав, в закрито заседание на осми декември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

МАРИЯ ИВАНОВА-ДАСКАЛОВА като разгледа докладваното от съдията Мария Иванова-Даскалова административно дело № 2955/2025 г. на Административен съд - Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.166 ал.4 от АПК приложим на основание чл.172 ал.6 от Закона за движението по пътищата.

В постъпила с вх.№20612/08.12.2025г. жалба на А. О. от [населено място] срещу Заповед за прилагане на ПАМ №25-0442-000447/17.11.2025г. на Началник група в Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна, по повод на която е образувано делото е направено особено искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, с която на О. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.з, гг от ЗдвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца.

Искането за спиране се обосновава с твърдението, че О. е управлявал МПС с рег. табели и не е знаел, че служебно е прекратена регистрацията му, поради което не бил извършил нарушението, за което при проверката му е съставен АУАН на 16.11.2025г. Поради това не знаел за какво нарушение му била издадена заповедта за прилагане на ПАМ и му е било иззето свидетелството за управление на МПС. Твърди, че автомобила бил собственост на баща му, който починал на 11.05.2024г., след което негови собственици били майка му – на 5/6 ид. части, както и той и сестра му за по 1/6 ид. част. Майка му му дарила нейната собственост върху колата, но сестра му въпреки поканите отказвала да уредят отношенията във връзка с притежаваните от нея 1/6 ид. части, както и да го упълномощи да се издаде ново свидетелство за регистрация на МПС на нейно име и на името на А. О. съобразно правата им, поради което не била извършена пререгистрация. Във връзка с искането за спиране твърди, че СУМПС му е необходимо за да работи и да се грижи за майка си. Тя получила инсулт, което налагало той да я обслужва и да я води на лекари, за което му било необходимо СУМПС. Поради това твърди, че от допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на обжалваната заповед ще му бъдат причинени значителни и трудно поправими вреди, вкл. пропуснати ползи, тъй като щял да бъде уволнен, а като останел без работа щял да бъде лишен от доходите, с които се издържа и живее и се грижи за майка си. Моли да бъде постановено определение, с което на основание чл.166, ал.4 във вр. с ал.2 от АПК да се спре предварителното изпълнение на заповедта и да се разпореди връщане на СУМПС до окончателното решаване на спора.

Ответникът – началник група в Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна изпраща административната преписка по издаване на заповедта без становище по искането за спиране на предварителното й изпълнение.

Съдът като взе предвид доводите в жалбата във връзка с направеното особено искане за спиране на предварително изпълнение на заповедта, предвид доказателствата в административната преписка намира искането за допустимо. Направено е от лице с активна процесуална легитимация и с правен интерес да иска произнасяне на Съда на основание чл.172 ал.5 от ЗДвП, пред териториално и материално компетентния административен съд.

Разгледано по същество, искането е неоснователно.

В чл. 171 от ЗДвП е посочено, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки. ПАМ по чл.171, т.1 б.з, гг от ЗДвП се изразява във временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, което е нарушение по чл. 175, ал.3 от ЗДвП, като му се отнема СУМПС за срок от 6 месеца.

В чл.172, ал.6 от ЗДвП е предвидено, че подадената жалба срещу заповедта за налагане на ПАМ не спира изпълнението на административната мярка. Поради това по силата на закона заповедта за налагане на ПАМ подлежи на предварително изпълнение, като не е предвидена изрична забрана за съда да го спре. Съдът може да спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на даден акт, съгласно чл.166, ал.4 АПК, по искане на оспорващия при условията на чл.166, ал.2 от АПК - ако изпълнението би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. В конкретния случай, допуснатото предварително изпълнение на заповедта е по силата на закона и то с изрична правна норма. В този смисъл, за административния орган не съществува задължение да мотивира защо допуска предварителното изпълнение на заповедта и да излага конкретни съображения в тази насока за да обоснове и мотивира допуснатото предварително изпълнение. Специалният ЗДвП не урежда хипотезите и основанията, при които съдът може да спре допуснатото предварително изпълнение по силата на закона на заповеди за налагане на ПАМ, то приложение намират разпоредбите на чл.166, ал.4 вр. ал. 2 от АПК. В тежест на оспорващия, който иска спиране е да установи предпоставките, визирани в чл.166 от АПК, като докаже, че незабавното изпълнение на заповедта би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда.

В жалбата във връзка с направеното искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на обжалваната заповед от А. О. чрез процесуалният му представител се излагат твърдения, че в резултат на изземването на свидетелството му за управление на МПС ще му бъдат причини значителни и трудно поправими вреди. Описаните факти и обстоятелства във връзка за необходимост от СУМПС за да управлява МПС А. О., за да може да ходи на работа и да изпълнява служебните си задължения, са недоказани. Не са представени доказателства във връзка с описаното тежко здравословно състояние на майка му, за твърдяната наложителност от използване на автомобил и СУМПС, за да може да се грижи за нея и да я води на лекари.

Не е доказано след съставяне на АУАН за нарушението на 16.11.2025г., респ. след издаване на заповедта за прилагане на ПАМ на 17.11.2025г. да са настъпили нови факти и обстоятелства, каквито се изискват по аргумент от чл.166, ал.2 от АПК, за да се постанови спиране на изпълнението на заповедта.

От материалите в административната преписка и от представените с жалбата писмени доказателства, които са свързани единствено с уреждането на правата между съсобствениците върху наследствения автомобил, не могат да обосноват извода, че продължаването на предварителното изпълнение на наложената със заповедта ПАМ може да причини на А. О. значителна или трудно поправима вреда.

Предвид изложеното направеното в жалбата постъпила с вх.№20612/08.12.2025г. особено искане за спиране изпълнението на Заповед за прилагане на ПАМ №25-0442-000447/17.11.2025г. на Началник група в Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

Водим от това и на основание чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 от АПК вр. чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, Съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТХВЪРЛЯ направеното в жалба вх.№20612/08.12.2025г. от А. О. от [населено място] особено искане за спиране изпълнението на Заповед за прилагане на ПАМ №25-0442-000447/17.11.2025г. на Началник група в Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава ХІІІ от АПК.

Препис от определението да се изпрати на жалбоподателя и ответника.

Съдия: