Решение № 228 от 21.12.2023, Окръжен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 228 гр. Силистра, 21.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодора В. В.а

Членове:

Добринка С. Стоева

Натали Яс. Жекова като разгледа докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно гражданско дело № 20233400500424 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 435 и сл. от ГПК.

Постъпила е жалба от Г. В. Г. ЕГН **********, длъжник по изп.д.№ 343/23г. по описа на СИС при ДРС, с която обжалва разноските по делото, обективирани в покана за доброволно изпълнение, с приложен изпълнителен лист № 801/13.09.2023г., издаден по гр.д.5551/22г. по описа на PC – Русе.

Счита, че не дължи разноски, тъй като не е станал причина за завеждане на делото, предвид липсата на неизпълнение от негова страна.

Ответната страна – взискателят П. Е. К., депозира становище – отговор на жалбата, в което изразява доводи за неоснователност на жалбата.

СОС, като съобрази доводите в жалбата и отговора, мотивите на съдебния изпълнител по обжалваното действие, както и данните по делото, прие за установено следното:

Жалбата е допустима, но неоснователна.

Изпълнително дело № 20233410400343 по описа на СИС при ДРС е образувано по молба на П. Е. К., с ЕГН **********, като законен представител и майка на детето Йоана Г. Г.а, срещу Г. В. Г., с ЕГН **********, с адрес гр. Русе, ул. Родопи, № 4, вх. 1, ет. 6, ап. 16, въз основа на изпълнителен лист от 13.09.2023 год. по ГД № 20224520105551/2022 год., с който длъжникът е осъден да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 220,00 лв., ведно със законовата лихва за всяка просрочена вноска, с падеж 15-о число на месеца, за който се дължи издръжка, до настъпване на 1 обстоятелства водещи да нейното изменение или прекратяване. Всяка календарна година, считано от 2023 год. размер на месечната издръжка на детето се обвързва с минималната работна заплата за страната и е в размер на ¼ от MP3 за страната за съответната година плюс увеличение в процентно съотношение с увеличението на минималната работна заплата за съответната година спрямо предходната.

Изпълнителното дело е образувано от ДСИ с Разпореждане от 03.10.2023 год., на осн. чл. 426 от ГПК, като съгласно представения от взискателя изпълнителен лист /ИЛ/ е определено притезанието по вид и размер. Видно от ИЛ, ежемесечната издръжка за детето Йоана за 2022 год. е в размер на 220,00 лв., а за 2023 год. е съобразена с MP3 за страната съгласно ПМС 497/29.12.2023 год. плюс увеличение в процентно съотношение с увеличение на MP3 за съответната година, или за 2023 год. ежемесечната издръжка е в размер на 272,22 лв. с падеж 15-о число на месеца.

По делото са представени вносни бележки от взискателя и длъжника за внесена издръжка преди образуване на изпълнителното производство, като към датата на образуване на делото ДСИ е приел, че задължението на длъжника е в размер на 469,98 лв. - непогасената част от присъдената издръжка съгласно представения изпълнителен титул. Съобразно този размер на задължението са изчислени и приети като разноски по делото следните суми: 36,00 лв. – авансови такси по Тарифа 1, с издадена сметка, 2,60 лв. — допълнителни разноски /за справка БНБ/, както и 10,24 лв. - пропорционална такса по чл. 53 от Тарифа за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК, върху несъбраната сума, представляваща издръжка за минало време.

На 03.10.2023 год. е изпратена ПДИ с изх. № 8200/03.10.2023 год., получена от длъжника и настоящ жалбоподател на 16.10.2023 год. На 19.10.2023 год. същият депозира жалба с вх. № 4022/19.10.2023 год., с която оспорва приетите разноски по делото, сочейки че е изпълнил задължението си към малолетното дете Йоана, като е превел по банковата сметка на майката П.

К., дори повече от дължимата ежемесечна издръжка за 2023 год. Твърди, че не е дал повод за завеждане на делото, поради което не следва и да понася сторените в производството разноски.

Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство.

В настоящия случай не е налице хипотезата на чл. 79, ал.1, т.1 ГПК, тъй като липсват данни изпълнителното производство да е прекратено поради някоя от изброените хипотези в чл. 433 ГПК, което налага извод, че на този етап няма основание да се приеме, че длъжникът не дължи разноски по изпълнителното дело.

За пълнота на изложението във връзка с посоченото в жалбата, съдът намира за необходимо да посочи, че практиката на ВКС е категорична, че именно изпълнителният лист очертава рамките на процесуално законосъобразното поведение на съдебния изпълнител, като го задължава да 2 даде защита на удостовереното в него право, както е индивидуализирано от съда по страни, съдържание и размер, без да е налице възможност за изпълнителния орган да установява различно правно положение. В настоящия случай и двете страни посочват формула за изчисляване на присъдената издръжка съгласно представения изпълнителен лист и постигнатото съдебно споразумение по гражданското дело относно размера на ежемесечната издръжка, като има противоречие, тъй като не е фиксирана в точен размер и това води до съществено разминаване във възприятието на страните относно начина на изчисляването й, респективно дали сумата по изпълнителния лист е платена, с което е осъществена първата хипотеза на чл. 433 ГПК и съответно дължат ли се разноски по изпълнението.

В разпореждането от 03.10.2023 год. ДСИ подробно е описал начина по който е определен размерът на дължимото от жалбоподателя задължение, предмет на изпълнителното дело в размер на 469,98 лв. - главница и 25,64 лв.

- лихви, посочвайки, че процентното увеличение, добавено към основата от 195 лв., следва да се изчислява на база цялостния размер на MP3, съгласно представения изпълнителен лист — „плюс увеличение в процентно съотношение с увеличението на минималната работна заплата за съответната година спрямо предходната“.

Основните доводи в жалбата касаят всъщност размера на дължимата издръжка от Г., но при осъществяването на процесуалната защита на страните в изпълнителното производство, с подаване на жалби срещу изрично посочени действия на съдебния изпълнител, не е предоставена възможност за оспорване на размерите на вземанията, удостоверени с надлежни изпълнителни титули-изпълнителни листи и други официални документи, на които законът придава правно значение за удостоверяване на размерите на вземанията / удостоверения по чл. 456, ал. 2, вр. ал. 3 от ГПК и по чл. 458 от ГПК/. Както ДСИ, така и страните са обвързани да приемат, че сумите, посочени в тези удостоверителни документи са дължими, а когато те са неясни и съществува противоречие относно тяхната определяемост, което на практика води до оспорване на размера, защитата на страните може да бъде осъществена единствено по исков ред – чл. 439 от ГПК, чл. 464 от ГПК, или съответно по пътя на тълкуване на съдебния акт, въз основа на който е издаден изпълнителният лист. В производството по чл. 435 и сл. от ГПК жалбоподателят не разполага с възможност да прави възражения за недължимост на сумите, оспорвайки размера дължимото вземане.

Предвид всичко изложено до тук се налага изводът, че посочените разноски в ПДИ, получена от длъжника на 16.10.2023 год., са дължими, тъй като не е налице хипотезата на чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК – липсва постановление за прекратяване на изпълнителното производство по реда на чл. 433 ГПК.

Ето защо жалбата на Г. Г. следва да се отхвърли като неоснователна.

Водим от горното, СОС

РЕШИ:

3

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. В. Г., с ЕГН **********, длъжник по изп.д.

№ 343/23г. по описа на СИС при ДРС, с която обжалва разноските по делото, обективирани в покана за доброволно изпълнение с изх. № 8200/03.10.2023 год., получена от длъжника на 16.10.2023 год.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4