Решение № 405 от 01.07.2015, Административен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 405/1.7.2015г. гр. Пазарджик, 01.07.2015 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито съдебно заседание на първи юни, две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА при секретар

Я.В. и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдия

ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА по адм. дело № 59 по описа на съда за 2015 г.

Производството е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във връзка с чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/. Делото е образувано по жалба на ЕТ „Ейвис – И.Г.“ с ЕИК *********, седалище и адрес на управление с. Варвара, ***, общ. Септември, обл.

Пазарджик, представлявано от И.С.Г. против акт за установяване на задължения по декларация № АУ 002383 от 07.10.2014 г., потвърден с решение № 13-38-285 от 30.12.2014 г. на началник отдел „Местни данъци и такси“ при Община Пазарджик.

В жалбата се твърди, че обжалваният акт за установяване на задължение по декларация е неправилен и незаконосъобразен, тъй като неправилно са определени данък недвижими имоти /ДНИ/ и такса битови отпадъци /ТБО/. Моли съда да постанови решение по същество, с което да приеме, че дружеството-жалбоподател не дължи сумите посочени в акта.

В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от законния си представител и от пълномощник – адвокат Л. – Г., които поддържат жалбата и молят да бъде уважена. Развити са съображения за това, че имотът представлява земя извън строителните граници и със земеделско предназначение, поради което не попада в рамките на чл. 8, т. 1 от ЗУТ, поради което не следва за него да се дължи ДНИ. Твърди се, че ТБО не следва да се дължи тъй като такива услуги по отношение на имота не са били извършвани.

Ответникът - Началник на отдел „МДТ“ при Община Пазарджик се представлява от юрисконсулт П., която оспорва жалбата и изразява становище в подкрепа на оспорените актове, развито в писмена защита.

Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С оспорения акт са установени задължения по декларация на основание чл.

107, ал. 3 от ДОПК. С АУЗД № АУ002383/07.10.2014 г., на основание подадени декларации и по повод извършена проверка, са установени задължения по отношение на ЕТ „Ейвис-И.Г.“ в размер на общо 29 565.74 лева, от които главница – 29 163.54 и лихви изчислени към 07.10.2014 г. в размер на 402.20 лева. АУЗД е оспорен по административен ред пред началник на отдел „МДТ“ гр. Пазарджик, който с решение № 13-38-285 от 30.12.2014 г. го е потвърдил изцяло. Решението на горестоящия орган е съобщено на жалбоподателя по пощата с обратна разписка на 08.01.2015 г. /стр. 22/, като в законоустановения 14 – дневен срок същият е упражнил и правото си на жалба ред Административен съд гр. Пазарджик.

С оглед на това съдът намира жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

По отношение на ДНИ за 2014 г. съдът съобрази следното:

Основният спор по делото е свързан с характера на имота, за който са определени спорния размер на ДНИ за 2014 г., като от страна на жалбоподателя се твърди, че имотът е изцяло земеделски, а ответникът е възприел извода, че имотът не е земеделски, попада под обхвата на чл. 8, т. 1 от ЗУТ, по какъвто начин е определена и данъчната му основа, послужила за определяне на данъка.

Жалбоподателят се легитимира като собственик на процесния имот, който е придобит както следва: съгласно нотариален акт № 2, том ІІ, рег. № 2937, нот. д. № 188/2000 г. /стр. 106/ е закупен имот „Оранжерии – 60 дка“ с площ от 97,317 дка, ведно с построените в него сгради и съоръжения, находящ се в землището на гр. Пазарджик, местност „Татар Мезар“; съгласно нотариален акт № 49, том VІ, рег. № 7888, нот. д. № 828/2005 г. са придобити поземлен имоти № 027134 с площ от 15,430 дка и поземлен имот № 027135 с площ от 11,636 дка, с начин на трайно ползване – ниви, находящи се в землището на гр. Пазарджик, местност „Татар Мезар“.

Видно от представените по делото скици целият имот представлява поземлен имот с идентификатор *** по КККР, находящ се в м.„Татар Мезар“, землище гр.Пазарджик, с начин на трайно ползване: оранжерия с трайна конструкция, с площ 122 951 кв.м., в който поземлен имот се намира оранжерия на площ от 60 208 кв.м. и 11 сгради, обслужващи оранжерията /котелно, складове, административна сграда, трафопост, навес, столова, портал и др./.

По отношение на процесния имот е издадена Заповед № 128/13.06.2011 г. на Кмета на Община Пазарджик /стр. 45/, с която е одобрен проект на ПУП - ПР и изменение на ПЗ за поземлен имот с идентификатор ***, местност „Татар Мезар“ в землището на гр. Пазарджик, като с плана за регулация за имота се обособява УПИ ХІІ-164 – за оранжерии, а с плана за застрояване се променя конфигурацията на предвиденото с действащия план застрояване на калкан със сградите в съседния УПИ І-147. Установи се, че тази заповед е влязла в законна сила, като не се спори по делото, че имотът се намира извън строителните граници на гр. Пазарджик, тоест е извън населеното място, което обстоятелство е и изрично заявено и от процесуалния представител на ответника в представената по делото писмена защита.

По делото е допусната комплексна икономическа и техническа експертиза, една от задачите на която е била вещите лица да изчислят данъчната оценка само на земята в различни варианти в зависимост от това като какъв ще се възприеме от съда характерът на земята в имота. Съдът възприема втория вариант, съгласно който данъчната оценка на земята в имота е изчислена като земята на поземления имот е земеделска в това число и земята под оранжерията, с изключение на действително застроената площ на 11 - те сгради и прилежащия им терен. За да възприеме този вариант, съдът счита, че правилно и законосъобразно е заключението на вещите лица относно характера на оранжерийната конкрукция и земята под нея, която не представлява сграда, а временно преместваемо съоръжение, което не променя предназначението на земята под нея, която си остава земеделска, за разлика от останалите 11 сгради в имота. Следователно на облагане с ДНИ подлежат само тези сгради в имота, земята под тях и прилежащата им площ.

Въз основа на изводите, съдъжащи се в точка 1 и точка 2 от заключението се получават 9 варианта за данъчна основа на целия имот /земя и сгради/, като при вариантите от 1 до 8 включително, стойността на оранжерийната конструкция е изчислена като стойност на сграда, а съгласно девети вариант стойността на оранжерийната конструкция е изключена от стойността на сградите в имота. С оглед определения характер на земята и оранжерията, съдът счита, че в случая следва да се приложи деветия вариант, при който окончателната основа за облагане на имота за 2014 г. е изчислена на база застроената площ в имота с 11 – те сгради, която е 1510 кв.м., плюс 10% прилежащ терен - 151 кв.м. или общо 1661 кв.м. Този вариант надлежно е показан в Таблица № 18 от експертното заключение /стр. 313/, в която е дадена отчетната стойност и данъчната оценка поотделно на 11-те сгради и на земята, под тези сгради и прилежащия им терен, която всъщност подлежи на облагане. В последната колона е посочена основата за облагане, която съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ е по-високата стойност измежду данъчната оценка и отчетната стойност, като в случая по-висока е стойността на определените данъчни оценки на сградата и земята под тях и около тях. При вариант № 9 основата за облагане на имота за 2014 г. с ДНИ е 68774.35 лв. Съгласно действащата през 2014 г. Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на Община Пазарджик, данъкът върху недвижимите имоти е в размер на 1,7 промила върху по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка на недвижимия имот, съгласно Приложение № 2 от ЗМДТ. Или при възприетия девети вариант от заключението на вещите лица, съгласно който земята на поземлен имот с идентификатор *** е земеделска, с изключение на действително застроената площ и прилежащия терен на 11-те сгради, без оранжерията, дължимият данък е в размер на 116.92 лева /ДО х 1,7‰ = 68774.35 х 1,7‰ = 116,92 лв./.

За да възприеме гореизложеното становище на вещите лица, съдът счита, че процесният имот независимо, че е урегулиран с одобрен и влязъл в сила подробен устройствен план, не е в строителните граници на населеното място гр. Пазарджик и е останал земеделски по своя характер. Съгласно чл. 8 от ЗУТ, конкретното предназначение на имота се определя с подробния устройствен план, като за процесния в посочената по-горе заповед за одобряване на ПУП изрично е посочено предназначение „за оранжерия”. Съдът счита, че именно това означение в заповедта следва да е водещо, а не посочването на зоната, в която се намира имота като „предимно производствена”, още повече, че това предназначение на имота съответства на действителното му такова, което е за производство на растителна продукция. Категорично не следва да се счита, че характерът на имота е променен от земеделски на урбанизиран, само въз основа на обстоятелството, че за него е налице одобрен план за регулация и застрояване. Такова е и становището, изразено от Областна

Дирекция "Земеделие" гр. Пазарджик в писмо № ПО-03-1082/23.04.2015 г., както и на СГКК гр. Пазарджик в удостоверение № 25-26394/23.04.2015 г.

Съдът счита, че в конкретния случай по отношение на данъка за процесния имот следва да намери приложение разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗМДТ, съгласно която не се облагат с данък земеделските земи и горите с изключение на застроените земи – за действително застроената площ и прилежащия й терен. Неоснователно от ответника се твърди, че приложимата норма е тази на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ, съгласно която с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Първата хипотеза на тази разпоредба касае сгради и имоти в строителните граници на населените места, в която процесният не попада.

За да попадне под втората хипотеза имотът следва да има някое от предназначението, посочено в чл. 8, т. 1 от ЗУТ съгласно ПУП. Както бе казано по-горе предназначението на имота съгласно одобрения план за регулация и застрояване е за оранжерия, тоест има предназначението по чл. 8, т. 2 от ЗУТ - за обработваема земя, следователно не попада в обхвата на чл. 8, т. 1 от ЗУТ /за жилищни, общественообслужващи, производствени, складови, курортни, вилни, спортни и развлекателни функции, за озеленени площи и озеленени връзки между тях и териториите за природозащита, за декоративни водни системи, за движение и транспорт, за техническа инфраструктура, за специални обекти/.

Процесният имот представлява земеделска земя и по смисъла на ЗСПЗЗ и ЗОЗЗ. По смисъла на ЗСПЗЗ, земеделски земи са тези, които са предназначени за земеделско производство и не се намират в границите на урбанизираните територии, определени с ПУП, или околовръстен полигон; не са включени в горския фонд; не са застроени със сгради на промишлени или други стопански предприятия, почивни или здравни заведения, религиозни общности или други обществени организации, нито представляват дворове или складови помещения към такива сгради. От изложените по-горе факти и изводи, следва да се приеме, че имотът на жалбоподателя напълно отговаря на това определение, дадено в чл. 2 от ЗСПЗЗ. Освен това съгласно чл. 4, ал. 2 от ЗСПЗЗ върху земеделските земи се разрешава строителство на сгради и съоръжения, свързани с ползването им, а такова съоръжение безспорно е оранжерията и обслужващите я 11 сгради. Следва да се имат предвид и разпоредбите на чл. 2, ал. 2 и ал. 4 от ЗОЗЗ в приложимата им редакция, съгласно които предназначението на земеделските земи е за производство на растителна продукция, неувреждащо почвеното плодородие, както и, че строителство в земеделските земи без промяна на предназначението им може да се извършва за оранжерии. В този смисъл съдът споделя довода, развит от пълномощника на ответника, че за процесният имот не е нужно да се променя предназначението по реда на ЗОЗЗ, тъй като сградите в имота са построени през 1967 г. Този довод се основава на разпоредбата на чл. 50, ал. 6 от ППЗОЗЗ, съгласно която когато сградите и съоръженията са изградени върху земеделски земи извън строителните граници на населени места или селищни образувания, определени със застроителен и регулационен план или околовръстен полигон преди влизането в сила на отменения Закон за опазване на обработваемата земя и пасищата от 1973 г., се счита, че предназначението на земята е променено и процедурата за промяна на предназначението по реда на ЗОЗЗ и на този правилник не се провежда.