Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 967 от 24.03.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно наказателно дело 1549/2025
Вид
Определение № 967
Подписан
24.03.2025
В сила
24.03.2025
Състав
Александра Йорданова, Десислава Петрова Генова, Стоян Михов

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 967 гр. София, 24.03.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александра Йорданова

Членове:

Стоян Михов

Десислава П. Генова като разгледа докладваното от Десислава П. Генова Въззивно частно наказателно дело № 20251100601549 по описа за 2025 година

Производството е по чл.243, ал. 8 НПК.

Образувано е по постъпила частна жалба от Ц. Т. К. срещу Определение №4953 от 16.12.2024, постановено по НЧД № 13864/2024г., по описа на Софийски районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 136-ти състав. С определението първоинстанционният съд е отменил Постановление на Софийска районна прокуратура (СРП) от 31.07.2024 г., с което е прекратено наказателното производство по ДП № ЗМ-15207/2021 г. по описа на 07 РУСДВР, пр.пр. № 35219/2021 г. по описа на СРП, водено за това, че през 2020 г. в гр. София, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал у Ц. Т. К. заблуждение, с което му била причинена имотна вреда – престъпление по чл. 209, ал.1 НК.

В жалбата се навеждат възражения, че Определението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно и необосновано. Жалбоподателят моли съда да признае сделката за покупко-продажба на имота му за изначално нищожна. Моли първоинстанционното определение да бъде отменено.

Софийски градски съд, като обсъди доводите в частната жалба и прецени събраните по делото доказателства, взе предвид разпоредбите на закона и извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:

Досъдебното производство е било образувано с постановление на СРП от 27.08.2021г. и е водено за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, за това че „през 2020г. в гр. София, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал у Ц. Т. К. заблуждение, с което била причинена имотна вреда“. С Постановление от 31.07.2024 г. наблюдаващият прокурор от СРП е прекратил производството, като подробно е описал установената според него в хода на разследването фактическа обстановка и е обсъдил събраните гласни доказателствени средства и писмени доказателства.

1

Постановлението за прекратяване е било връчено на Ц. Т. К., като същият го е обжалвал в законоустановения срок пред СРС, като първоинстанционният съд е издал нарочен акт – Определение № 4953 от 16.12.2024 г. постановено по НЧД № 13864/2024 г.

136-ти състав по описа на СРС, с което е уважил жалбата му и е отменил постановлението, като е върнал на СРП делото за продължаване на наказателното производство.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е процесуално допустима, тъй като произхожда от процесуално легитимирано лице – пострадал и е подаден в срока, визиран в разпоредбата на чл. 243, ал. 7 НПК. При разглеждане по същество на депозираната жалба въззивният съд приема, че същата е неоснователна по следните съображения:

Разпоредбата на чл. 243 НПК определя правомощието на прокурора да прекрати наказателното производство при изрично определени от закона предпоставки. По тази причина, както и поради изискването на чл. 199, ал. 2 НПК, постановлението за прекратяване на наказателното производство следва да бъде в достатъчна степен мотивирано. Мотивите e необходимо да съдържат макар и кратък, но в достатъчна степен обоснован анализ на събраните в хода на разследването доказателства, както и подвеждането им под хипотезата на конкретна правна норма. Съдът има правомощието да прецени законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство, като установи дали разследването е било достатъчно пълно и изчерпателно; дали има възможности за събиране на нови доказателства; дали фактическите изводи, достигнати от прокурора, съответстват на събраните доказателства; дали са били допуснати съществени процесуални нарушения; дали правилно е приложен законът. И по-конкретно евентуалната порочност на постановлението, изразена включително и в неговата неправилност, е предмет на съдебна проверка. Макар и съдът да не може да дава указания какво обвинение против кое лице следва да се повдигне, може да посочи евентуално допуснати пороци, след отстраняването на които прокурорът следва сам да вземе решение по тези въпроси.

В конкретния случай въззивният съд изцяло се солидаризира с направения извод на първоинстанционния съд, че следва да се извършат допълнителни процесуално-следствени действия – разпити на св. Н., св. Н. и св. К., за да може да се установи, дали реално е била осъществена среща между тях или такава реално не се е състояла; разпити на св. Н., св. Х. и Св. Н. с оглед установяване на обстоятелство дали е имало срещи между тях.

Въззивният съд споделя правния извод на СРС, че попълването на доказателствената съвкупност с гореизброените доказателства е от съществено значение за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване и проверка на вече събраните доказателства.

Съдебният състав намира, че разследващите органи не са проявили нужната оперативност във връзка с попълване на празнотите в доказателствения материал, което пък впоследствие е станало причина за прекратяване на наказателното производство.

2

Налице е непълнота на доказателствената съвкупност, която следва да бъде преодоляна посредством извършване на допълнителни действия по разследването. При това, като е формирал изводите си по същество, без да е изчерпал възможността за събиране на релевантните доказателствени източници и без да е изяснил в цялост и пълнота фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване, прокурорът при СРП е постановил необоснован и незаконосъобразен прокурорски акт.

В обобщение, настоящата инстанция изцяло споделя изводите на решаващия първоинстанционен съд, че в конкретния случай не е извършено всестранно и задълбочено разследване, не са установени доказателственорелевантните факти и логично – атакуваният прокурорски акт е явно необоснован. При липса на всестранно и задълбочено разследване на фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване по делото, процесуалният закон, в разпоредбата на чл. 46, ал. 2 НПК, предвижда прокурорът да извърши необходимите действия по разследването или да укаже извършването им от водещия разследването, по реда на чл. 242, ал. 2 НПК, но не и да прекрати наказателното производство, тъй като с подобен процесуален акт единствено осуетява изясняване на обективната истина.

При провеждане на пълно, всеобхватно и обективно разследване, отговарящо на стандарта на нормата на чл. 13, ал. 1 и чл. 14, ал. 1 от НПК, би се дало обективен отговор на въпроса дали са или не са налице доказателства или достатъчно такива, за извършено престъпление по чл. 209, ал.1 НК.

Относно наведените възражения в частната жалба, касаеща факта, че изначално сключената сделка между Ц. К. и Ц.а Х. е унищожаема или нищожна, въззивния съд не може да вземе отношение, тъй като въпросът е гражданскоправен и подлежи на разглеждане по реда на ГПК пред съответния граждански съд.

Другото възражение, заложено в жалбата, че следва да се извърши разследване на действията на св. Н. Н., св. Ц.а Х. и св. Н. С., както и че същите заедно с нотариус И.-И.Ж., въззивният съд не може да извърши проверка или да разпореди извършване на действия по разследване, тъй като същите са от оперативната самостоятелност на раследващите органи.

Предвид изложеното и след като провери в цялост правилността на атакувания съдебен акт, въззивния съд, намира определението на СРС за правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон, поради което счита, че същото следва да бъде потвърдено изцяло.

Мотивиран така и на основание чл.243, ал.8 НПК Софийският градски съд, IX-ти въззивен състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 4953 от 16.12.2024 г. постановено по НЧД № 13864/2024 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 136 състав, с което на основание чл. 243, ал. 6, т. 3 НПК е отменено постановление на прокурор от СРП от 3

31.07.2024 г., с което е прекратено наказателното производство по ДП № ЗМ-15207/2021 г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр.пр. № 35219/2021 г. по описа на СРП.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4