Решение № 879 от 07.11.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 879 гр. гр. Хасково, 07.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христина З. Жисова при участието на секретаря Персиана Люб. Михова като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело № 20255640101806 по описа за 2025 година

Предявени са обективно и субективно пасивно съединени искове с правно основание чл.26 ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, от Л. М. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, съдебен адрес: ***, адв. Н.М.М. от АК – гр.Ямбол, против „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица, бул.“Витоша“ № 146, Бизнес център „България“, сграда А, ет.4 и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица, бул.“Витоша“ № 146, Бизнес център „България“, сграда А, ет.4.

Ищцата твърди, че на 26.09.2024 г. сключила с „Кредисимо“ ЕАД договор за потребителски кредит № **** за сумата от 6000,00 лв., при ГПР 33.94 % и ГЛП 29.58 %, която следвало да върне на 24 бр. вноски. Съгласно чл. 4. 1. от договора следвало да сключи с втория ответник „Ай Тръст“ ЕООД договор за поръчителство, с цел обезпечаване на договора за кредит. По силата на договора за поръчителство, дължимото възнаграждение за поръчителя било в размер на 3402,55лв., която сума била платима на месечни вноски, заедно с падежните вноски по кредита.

Според ищцата, сключеният договор за потребителски кредит бил нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, а договорът за поръчителство – на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 и 3 ЗЗД. Така, в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал.4 ЗПК в договора за потребителски кредит липсвали условия за прилагането на посочения ГЛП. Не ставало ясно дали е фиксиран или променлив. Не бил посочен общия размер на дължимата възнаградителна лихва. Освен това погасителният план не отговарял на 1 изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, не ставало ясно каква част от претендираната сума е главница, каква част е лихва, каква част е такса гарант, т.е. не ставало ясно какво се включва в погасителните вноски. Освен това в договора за кредит била посочена само абсолютна стойност на ГПР, но нямало разписана методика кои компоненти са включени в него. Не ставало ясно дали възнаграждението на поръчителя в размер на 3402,55 лв. е включено в ГПР. В този смисъл бил нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Не ставало ясно какъв е процентът на оскъпяване по кредита. С договора за поръчителство не се целяло реално обезпечаване на кредита, а допълнително оскъпяване на кредита. Посочването на ГПР, който не бил действително приложения между страните, представлявал заблуждаваща търговска практика. На посочените основания договорът за потребителски кредит бил изцяло недействителен. Клаузата по чл. 4, ал. 1 от договора била недействителна, като тя водела до нееквивалентност на престациите - длъжникът бил длъжен да сключи договор за поръчителство, чието възнаграждение било в размер на над 50 % от отпуснатата сума. Тази клауза била и неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, нищожна на основание чл. 146 ЗЗП.

Възнаграждението по договора за поръчителство следвало да се отрази в ГПР. В случая ГПР по договор за потребителски кредит № ****/26.09.2024 г. и общата, дължима по кредита сума, не били коректно посочени, тъй като възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство неправилно не било взето предвид при изчисляването на процента на разходите и крайната дължима от потребителя сума. Видно било от раздел II, чл. 4, ал. 2 от договора, че в случай, че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок (48 часа от подаване на заявлението) кредитополучателят не предостави съответното обезпечение (банкова гаранция или сключен договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от "Кредисимо" ЕАД юридическо лице - поръчител), то ще се счита, че заявлението за кредит не е одобрено от кредитора и договорът не е породил действие. Следователно възнаграждението на поръчителя се явявало разход по кредита и следвало да бъде посочено в договора за кредит и в общата дължима във връзка с кредита сума, както и да бъде включен в ГПР, доколкото сключеният договор за предоставяне на поръчителство и разходите по него били пряко свързани с договора за кредит. Това не било направено, потребителят бил въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора, и реалните разходи по кредита, които ще направи, което представлявало нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Договорът за потребителски кредит № ****/26.09.2024 г. противоречал на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което и на основание чл. 22 ЗПК същият бил недействителен. Поради нищожността на клаузата на чл.4 (1) за предоставяне на поръчителство и договорът за поръчителство се явявал лишен от основание, предвид недействителността на договора за кредит, който той обезпечавал и във връзка с който възникнало правоотношението по поръчителството, т. е. липсвала необходимостта от сключване акцесорния договор. Същият бил нищожен и на самостоятелно основание, отново поради липса на кауза за неговото съществуване. Видно било от съдържанието на договора, че за поръчителя е било уговорено възнаграждение срещу задължението да поеме наравно с длъжника задължението за плащане на сумите по кредита. В случая на тяхното заплащане от поръчителя обаче, за него се пораждало регресно право срещу заемателя за 2 възстановяване на платените от поръчителя суми - по чл. 4, ал. 2 от договора за предоставяне на поръчителство. Следователно поръчителят получавал възнаграждение, без реално да съществува същинско насрещно задължение за него, доколкото сумите, които е заплатил подлежали на възстановяване. За длъжника пък заплащането на възнаграждението се явявало безпредметно, защото той всякога щял да дължи сумите по кредита и нямало да се освободи от задължението си при погасяването на кредита от поръчителя. В този смисъл не само, че била налице нееквивалентност на престациите, но в случая липсвала престация от една от страните по договора - поръчителя, поради което и този договор се явявал недействителен като лишен от основание.

Макар формално процесният договор за потребителски кредит да покрива изискуемите реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондирали на изискуемото съдържание по т. 10 - годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката била особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита била чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят уреждал като порок от толкова висока степен, че изключвал валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не оповестил действителен ГПР в договора за кредит кредитодателят нарушил изискванията на закона и не можел да се ползва от уговорената сделка, което обосновавало извод за недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и т.11 ЗПК. В тази хипотеза потребителят следвало да върне само чистата стойност на кредита, но не дължал лихва или други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК. Освен това, договорът, сключен между потребителя и „Кредисимо“ ЕАД, и договорът, сключен между потребителя и „Ай Тръст“ ЕООД, се намирали във взаимовръзка помежду си и като система от правоотношения между страните, поради което последиците от прогласяване недействителността на договора за потребителски кредит неминуемо рефлектирали и по отношение на договора за предоставяне на поръчителство, поради естеството на правоотношенията. Ето защо следвало да се приеме, че и договорът за предоставяне на поръчителство е недействителен.

Съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая не била налице нито една от тези две хипотези – нищожните клаузи на процесния договор относно определянето на процента ГПР да бъдат заместени по право от повелителни норми на закона или че договорът за паричен заем би бил сключен и ако в него не е включена клаузата за ГПР, като се изходи и от характера на този договор, който бил възмезден и включването на клауза за договаряне ГПР по него било въведено като изрично изискване в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Предвид на това, в случая не била приложима нормата на чл. 26, ал.4 3

ЗЗД и нищожността на посочената клауза по договора обуславяла недействителността на целия договор.

В обобщение, ищцата счита че сключеният между страните Договор за потребителски кредит № ****/26.09.2024 г. следва да бъде прогласен за нищожен, на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.22 вр. чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК, поради противоречие със закона.

По тези съображения се иска от съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено в отношенията между страните, че сключеният между Л. М. Д. и „Кредисимо“ ЕАД Договор за потребителски кредит № ****/26.09.2024 г. е нищожен на основание чл.26 ал.1, вр. чл.22 ЗПК, както и че сключеният между Л. М. Д. и „Ай Тръст“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство от 26.09.2024 г. е нищожен на основание чл.26 ал.1, вр. чл.22 ЗПК.

Претендира се присъждане и на направените по делото разноски,за което е представен списък по чл.80 ГПК.

В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК са депозирани писмени отговори на искова молба от страна на двамата ответници, които оспорват предявените искове.

Ответникът „Кредисимо“ ЕАД не оспорва сключването на Договор за потребителски кредит № ****/26.09.2024 г. между „Кредисимо" ЕАД /кредитодател/ и Л. М. Д.

/кредитополучател/, както и сключването на Договор за предоставяне на поръчителство от 26.09.2024 г. с поръчител „Ай Тръст" ЕООД и потребител Л. М. Д.. Договор за потребителски кредит № ****/26.09.2024 г. бил сключен между страните за главница от 6000,00 лева, която следвало да бъде върната за срок от 24 месеца, при фиксиран ГЛП от 29.58 % и ГПР от 33.94 %. Не се оспорва и твърдението на ищеца, че същият е усвоил цялата предоставената му съгласно договора за кредит главница. Съгласно уговореното между страните, при точно спазване на броя вноски по погасителния план, общият размер на дължимите от кредитополучателя суми щял да бъде 8073,33 лева (главница от 6000,00 лева и 2073,33 лв. - договорна възнаградителна лихва). Ответникът „Кредисимо“ ЕАД твърди още, че ищецът, в качеството си на кредитополучател, към датата на депозиране на отговора не е изпълнил в цялост задълженията си по кредитното правоотношение и понастоящем бил в забава.

Твърденията на ищеца, че Договор за потребителски кредит страда от пороци, водещи до неговата недействителност поради това, че не са били спазени законовите изисквания на чл.22 ЗПК, респ. чл.11 ал.1 т.10 ЗПК и чл.19, ал.4 ЗПК не се споделят от ответника „Кредисимо“ ЕАД, доколкото в Приложение № 1 към процесния договор, по ясен и недвусмислен начин били посочени ГПР (т.8) и общата дължима сума (т.9), както и било упоменато, че допусканията, използвани при изчисляване на ГПР, са посочени в Общите условия. По-конкретно допусканията били подробно описани в т.11 от Раздел VII.

КРЕДИТНИ ПРОДУКТИ. ГОДИШЕН ПРОЦЕНТ НА РАЗХОДИТЕ на приложимите към Договора Общи условия. Предвид изложеното, ответникът счита, че договора има необходимото съдържание съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, където било предвидено да бъде 4 посочен размерът на ГПР и допусканията, които са взети предвид при изчисляването му, без да е необходимо да се разписва формулата, по която е изчислен.