Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4353 от 14.06.2019, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 2933/2019
Вид
Решение № 4353
Подписан
14.06.2019
В сила
14.06.2019
Състав
ТАНЯ КАЛОЯНОВА ОРЕШАРОВА, ДЕСИСЛАВА ЛЮБОМИРОВА ПОПКОЛЕВА, СВЕТОСЛАВ ТИХОМИРОВ СПАСЕНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.41 · Закон за собствеността
  • чл.40 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.40, ал.2 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.51, ал.1 · Закон за управление на етажната собственост

Р

Е Ш Е

Н И Е гр.София, 14.06.2019 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, Въззивно отделение, ІV- Г състав в публичното заседание на четиринадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ при участието на секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр.д.N2933 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №43516 от 10.09.2018г., постановено по гр.д.№19294 по описа за 2014г., Софийският районен съд, 73-ти състав е признал за установено по иска предявен срещу П.В.С. и Г.В.С. *** по реда на чл.422 ГПК, че ответниците са солидарно задължени да заплатят на Етажна собственост с адрес София, ЖК **********, представлявана от управителя на етажната собственост

В.Т.И.на основание чл.41 ЗС сумата от

1 476,50лв.-задължение за заплащане на разноски за управление и поддържане на общи части в сграда в гр.София, ЖК»********** за потребена вода в периода 13.08.2010год.-2013год., ведно със законната лихва за периода от 13.08.2013год. до окончателното заплащане. С решението е отхвърлен частично иска за разликата до пълния претендиран размер от 2 470лв. и за периода 2009-12.08.2010год. Осъдeн е П.В.С. и Г.В.С. да заплатят сумата от 388,26лв.-разноски за първоинстанционното производство и 101,01лв. разноски за заповедното производство по гр.дело №34144/2013год. на СРС, 73-ти състав, както и в полза на ответниците ЕС да заплати сумата от 60,34лв.-разноски с оглед на отхвърлената част от исковете.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответниците П.В.С. и Г.В.С., в която посочват, че решението е неправилно, неоснователно и молят да се отмени. Посочват, че по делото не е установена дължимата сума и след като ищецът е доказвал претенцията си на база извлечение от партидата на ап.4 за ответниците и която е изготвена от него. Смятат, че не е установено, че представените записвания, за които се посочва, че са изготвени от лицето В.Н.Х.е избрана за касиер и има право да начислява и да събира парични суми още повече, че след 2013год. касиер е друго лице. Посочва, че паричните суми, които се събират от Етажната собственост са различни и са значително завишени в сравнение с цените, които «Софийска вода» АД е посочила, че се заплащат към нея и са в размер на 1,19лв. за куб. метър вода. Смятат също така, че не са обсъдени показанията на свидетелката Т., която е заявила, че начина на записване на показанията от водомерите и сумите, които се събират от ЕС за процесната сграда са произволни и липсва отчетност и яснота и в тази връзка не е следвало да се кредитира СТЕ. Посочват, че не е взето в предвид, че събранието на ЕС не е било редовно с оглед на нужния кворум и в тази връзка и взетите решения относно разходите за вода и увеличение от 10% за ремонти не е законосъобразно.

Въззиваемата страна ЕС с адрес София, **, чрез управителя

В.И., с пълномощник адв. С. оспорва въззивната жалба и излага подробни съображения в отговор на същата. Посочва, че след като е установено по делото, включително и от разпита на свидетелката, че в сградата етажна собственост няма открити самостоятелни партиди на всеки един от собствениците и плащането на потребената вода се е извършвало на основание на взето решение на ОС от 01.12.2008год. и разпределение на потребената вода, съобразно показанията, както въз основа на това, решение се събират и 10 % за поправка и ремонти на тръбите на база на сметките на всеки етажен собственик за вода след отчет на общия и на отделните водомери. Изрично посочва, че решението на ОС на което се основава претенцията към ответниците не е обжалвано в срока по чл.40 ЗУЕС и е задължително за всички етажни собственици, а също така и няма друго решение за начина на събиране на дължимите суми за потребена вода в сградата. Сочи, че начина на отчитане на показанията е ставало с нарочна комисия, която е проверявала контролните водомери и индивидуалните водомери, а касиера е изготвяла справката на база на показанията от комисията при проверка на общия водомер, но и на касиера е било възложено изчисляването и събирането на сумите. Смята, че неоснователни са доводите относно изготвената по делото експертиза и която е изготвена на база на предоставените от ищеца материали, но и на извършените справки в Софийска вода АД, експертизата е приета по делото и е несправедливо етажните собственици да заплащат водата на семейството на ответниците, а те да се ползват от това.

В съдебно заседание пред въззивния съд адв. С. поддържа отговора на въззивната жалба и претендира за присъждане на разноски по делото.

Софийският градски съд, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите във въззивната жалба, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран от ЕС с адрес гр. София, ЖК **********, представлявана от управителя на етажната собственост

В.Т.И.с искова молба от 10.04.2014г., с която срещу ответниците етажни собственици П.В.С. и

Г.В.С. е предявен иск за заплащане на първоначално посочена сума от 2470лв., представляващи разходи за вода и ремонт на общите части за периода от м.януари 2009год. до м. юни 2013год. след като ответниците за възразили срещу вземането по издадената по чл.410 ГПК заповед срещу тях.

В исковата молба се твърди, че ответниците, съпрузи, етажни собственици в сградата с посочен адрес- бл.******, София и собственици на апартамент №4 не са заплащали разходи за вода, разпределена от общия водомер за периода 2009 до 30.07.2013год. след като в сградата е прието отчитане от общ водомер и разпределение на дължимите суми, съобразно водомери в апартаментите, но след като няма индивидуални партиди и след като към посочената сума се прибавят и 10% за разходи за ремонт и поддръжка на общи части и съгласно решение на ОС от 02.12.2008год.

Ответниците П.В.С. и Г.В.С. в отговора на исковата молба оспорват исковата молба и предявения иск като неоснователен и недоказан. Твърдят, че живеят на партерния етаж и не дължат суми за асансьор, защото не го ползват. Правят възражение за погасяване по давност на претенцията. Заявяват, че оспорват представените листове с разчети-сметки, защото не са утвърдени от ръководството на ЕС, а изготвилото ги лице В.Х.е внесла неверни данни в тях, за да събере повече суми и да заплати своите разходи. Смятат и, че няма решение на ОС за завеждане на иск срещу тях.

За да постанови първоинстанционното решение, с което е уважен частично предявеният иск срещу ответниците и е прието за установено, че дължат сума от

1476,50лв., задължение за заплащане на разноски за управление и поддържане на общи части в сграда ЕС бл.*****за потребена вода за периода 13.08.2010год.-2013год., съдът е приел, че е налице решение на ОС на ЕС от 02.12.2008год. за отчитане на по требените разходи за вода в цялата сграда по общия водомер след като няма индивидуални партиди за отделните апартаменти и завишение от 10% за поправка, течове, ремонт на тръби на база на отчетеното потребление и размерът на задължението се установява посредством и ССЕ след като се приспадне от нея сумата от 438,90лв. за която е приел, че вземането за периода от 2009год. до 13.08.2010год. е погасено по давност. В отхвърлителната част решението до пълния претендиран размер не е обжалвано от ищеца и е влязло в сила.

Не се спори относно правото на собственост на въззивниците върху апартамент № 4, вх.А, бл.***.

От т.2 от приетия и неоспорван протокол на общото събрание на ЕС от 02.12.2008г., е видно, че Общото събрание на ЕС е взело решение размерът на паричните разходи за вода след като в сградата отчитането става по общ водомер за вода и на сметка на ЕС да става при засичане показанията на топъл и студен водомер на 15-то число на месеца от касиера във всяко домакинство, след което да се сравни с показанията от предходния месец и се увили с 10 % -за събиране на разходи за евентуални течове и ремонти на ВИК мрежата, като полученото число за домакинство се умножи по цена на 1 кубик вода и дава сумата за вода в лева. В същия протокол от ОС е посочено , че касиер на входа еВ.Х..

Не се спори по делото, че, семейството на въззивниците е четиричленно, както е отразено върху извлечения от касовата книга за ап.№4 на името на П.С. за периода от 2009год. до юни 2013год., в които също така е отразявано освен начисленията и задълженията за конкретни суми, така и показанията на водомерите за топла и за студена вода за всеки месец поотделно, като е отразено старо и ново показание и е посочената разликата, съответно и е отразено, че отбелязванията са направени отВ.Х..

В приложените протоколи от ОС на ЕС от 29.03.2013год. и от 20.05.2016год. на ЕС е посочено, че Васил Тодоров Иванов е избран за управител на ЕС с адрес: бл.433, вх.А,ЖК Младост 4 за срок от две години, като на последното ОС е взето решение да се предприемат процедури и се упълномощава управителя да предприеме такива по чл.410 ГПК срещу собственици, които са спрели да заплащат задълженията си към касата.

Представено е писмо от

28.06.2013год. от Софийска вода АД да управителя на ЕС В.И., в което е посочено, че отчитането и заплащането на питейната вода на адреса на бл.433, вх.1/А е въз основа на показанието от общия водомер по партидата с посочен клиентски номер, като се отчита ежемесечно и сумите за заплащани и няма по партидата незаплатени задължения.

Свидетелката Т. е посочила, че е собственик на ап.21 в сградата с адрес София, ЖК ********** и от тринадесет години живее на адреса, като ежемесечно си плаща сметките за вода и която е от около 35-40лв., но знае, че много хора не заплащат от години, а с нейните пари се плащат и техните сметки. Знае, че ответницата е засичала водомера си, показвала показанията на касиерката, плащала на „Софийска вода“, но не знае от кога, за задължението отчетено по общия водомер, но знае и, че касиерката минава и отчита показанията на индивидуалните водомери. Заявява, че нямат открити индивидуални партиди към Софийска вода. Посочва, че ответницата се противопоставяла защото и били начислявали сметки за ел. енергия за асансьор, при положение, че не ползвала и имала стара вражда с бившата касиерка. Сочи, че касиерката всеки месец на 15-ти число минавала по апартаментите и отчитала показанията на водомерите за топла и студена вода и казвала сметката, като знае, че така ставало засичането и отчитането на водата и при ответниците.

От приетата ССЕ, която не е оспорена от страните се установява, че за процесния период след проверка на вещото лице и на отчетите и партидата на общия водомер в Софийска вода АД, начислените и заплатени суми от етажната собственост на ЖК“********** са в размер на 24 032,69лв., като за всеки месец има издадена фактура, съгласно реален отчет на общия водомер в сградата, след като няма открити индивидуални партиди. Вещото лице е посочило, че съгласно представеното извлечение по партидата за ап.4 за периода от 01.01.2009год. до 30.06.2013год. начислените разходи за вода са за сума в размер на 1 915,40лв. и в която е включено и увеличението от 10% съгласно решение на ОС от 02.12.2008год.

При така установената фактическа обстановка Софийският градски съд достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок и е допустима.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта-обжалваната му част, като по останалите въпроси и неговата правилност е ограничен от посочените доводи във въззивната жалба.

По отношение на възражението на въззивниците, че събранието на ЕС във връзка с приемане на решение на ОС от 02.12.2008год. въз основа на което се иска заплащане от ответниците на начислените им задължения за вода при отчитане на общия водомер в сградата и 10% увеличение за разходи за общите части и ВИК системата в сградата е нередовно, не е взето при нужния кворум и е незаконосъобразно с изтичане на срока за неговото оспорване по реда на чл.40, ал.2 ЗУЕС и за което е предвиден специален ред, след като не се и твърди от ответниците да са оспорили решението и да са упражнили правото си атакуват същото по съдебен ред, не може да бъде обсъждано това възражение в настоящото производство инцидентно и решението на ОС след като е влязло в сила е задължително за етажните собственици. В този смисъл е и решение №39/19.02.2013год. по гр.дело №657/2012год. на ВКС, ІГО. Доколкото цитираното решение на ОС на ЕС от 02.12.2008год. не е отменено от съда по реда на цитираното производство, всеки от собствениците, включително и въззивниците са обвързани от него, респективно следва да се съобразят с неговото действие и да понесат предвидените в него правни последици. С оглед на чл.11, ал.1, б.ж от ЗУЕС в компетенциите на ОС на ЕС е да взема решения, във връзка с водоснабдяването, още повече, че в случая няма спор, че отделните собственици нямат отделни партиди и потреблението на вода, се е отчитало от общ водомер в сградата и отделно се е отчитало потреблението на собствениците по техни индивидуални водомери-за топла и студена вода и което е ставало ежемесечно на петнадесето число от касиера и при съпоставка на предишния отчет се е получавал разхода на домакинството и който с оглед на решението на ОС е увеличаван с 10% за течове и ремонти на ВИК инсталацията. В тази връзка са и свидетелските показания на свидетелката Т., която изрично посочва, че домакинствата в сградата са посещавани от касиера на 15-то число на всеки месец и са вземани показанията и на водомерите в отделните обекти, като и самата свидетелка- етажен собственик е заплащала по същия начин разходите на касиерката и от около 35-40лв. месечна сметка, но след като не имало индивидуални партиди за вода, потребената вода с сградата е заплащана общо от средствата на ЕС на Софийска вода и след това са събирани сумите от отделните домакинства.