Решение № 165 от 06.04.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. Велико Търново, 06.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Еманоел Вардаров

Членове:

Йордан Воденичаров

ЯВОР ДАНАИЛОВ при участието на секретаря Галина Д. Занчева като разгледа докладваното от ЯВОР ДАНАИЛОВ Въззивно гражданско дело № 20234100500138 по описа за 2023 година

Производството по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производство по делото е образувано по подадена от И. П. К. - Д., ЕГН **********, с адрес град П. ул. "М.д."“ № .., въззивна жалба против Решение № 169/28.10.2022г. по гр.дело № 369/2022г. по описа на РС-С., с което съдът е допуснал до делба следния недвижим имот – ДВОРНО МЯСТО с площ от 1 420 кв.м, съставляващо УПИ – VII – 229 по ПУП на с. О.М., община С., при граници и съседи, съгласно актуална скица на община С.: север – УПИ – VI – 230, изток – улица, юг – УПИ VIII – 228, запад – УПИ – XVI – 222, заедно с построената в имота ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 50 кв.м, при права – ¾ ид.части за Н. Н. К. и ¼ ид.части за И. П. К. – Д.. Жалбоподателят счита, че обжалваното решение е неправилно, тъй като брат й Л.П.К. не е предложил на нея да изкупи дела му в съсобствеността, а е сторил това по отношение на другия съделител. Прави искане да бъде отменено първоинстанционното решение /“преустановена делбата на имота и продажбата му, за да може реално да ползва своята ¼ ид.част от него“/.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК ответната страна Н. Н. К. е подала отговор на въззивната жалба, в който е заела становище за нейната неоснователност. Излага доводи, че постановеното по спора решение е законосъобразно и правилно и в съответствие със събраните по делото доказателства. Моли за потвърждаването му. Претендира разноски за въззивното производство.

Въззивната жалба е допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от 1

ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимирана страна, имаща интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 269 от ГПК и констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск за делба с правно основание чл. 34 от ЗС вр. чл.341 и сл. от ГПК.

Според приетият като доказателство по делото Нотариален акт № 1..., том .., рег.№ ..., дело № .... г. на Нотариус № ..Л.А., вписан в СВ-С. с вх.рег.№ 2564/20.08.2020 г., акт № .., ... дело № ... г., Н.Л.К. /който е баща на ответницата по жалбата Н. К./ е прехвърлил с договор за дарение на Н. Н. К. собствеността върху 1/2 ид.ч. от ДВОРНО МЯСТО с площ от 1420 кв.м. (хиляда четиристотин и двадесет квадратни метра), съставляващо УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ (УПИ) VII-229 (седми римско за двеста двадесет и девет) в квартал 31 (тридесет и едно) по ПУП на село О.М., С.О. ул.”В.А.”№ ... (петнадесет), при граници и съседи на имота съгласно актуална скица а Община С.-север-УПИ VI-230, изток-улица, югУПИ VIII-228, УПИ XVI-222, заедно с построената в имота ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ от 50 кв.м. (петдесет квадратни метра). С Нотариален акт № ..., том .., рег.№ ..., дело № ../.. г. на Нотариус № ...., вписан в СВ-С. с вх.рег.№ 2565/20.08.2020 г., акт № .., т...., дело № .../..г., Л.П.К., който е брат на жалбоподателката, продава на Н. Н. К. своята наследствена 1/4 ид.ч. от описания имот. Така Н. Н. К. е придобила 3/4 ид.ч. от процесния недвижим имот.

Жалбоподателката И. П. К.- Д. притежава 1/4 ид. част по наследство от процесния имот, за което е съставен констативен Нотариален акт № ..., т.V, рег.№ 7357, дело № ../.. г. по описа на Нотариус № ...Л.А., вписан в СВ-С. с вх.№ 2672/12.10.2021 г., Акт № .. т..., дело № ../.. г.

При така приетата за установена фактическа обстановка настоящата инстанция счита предявеният иск за делба за основателен и доказан, като следва да се допусне да се извърши съдебна делба между страните на описаният в исковата молба недвижим имот, а именно: ДВОРНО МЯСТО с площ от 1420 кв.м. (хиляда четиристотин и двадесет квадратни метра), съставляващо УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ (УПИ) VII-229 (седми римско за двеста двадесет и девет) в квартал 31 (тридесет и едно) по ПУП на село О.М., С.О. ул.”В.А.”№ .. (петнадесет), при граници и съседи на имота съгласно актуална скица а Община С.-север-УПИ VI-230, изток-улица, юг-УПИ, VIII-228, УПИ XVI-222, заедно с построената в имота ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ от 50 кв.м. (петдесет квадратни метра), при права ¾ ид.ч. за Н. К. и ¼ ид.ч. за жалбоподателката И. П. К..

По наведените доводи във въззивната жалба:

Разпоредбата на чл.34 от ЗС дава възможност на всеки съсобственик, дори и при противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът не разпорежда друго или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта. Безспорно се установи по делото, че процесня имот е в режим на съсобственост и страните по делото не са могли доброволно да поделят съсобствения си недвижим имот. Страните са придобили правото на собственост върху недвижимия имот, описани в исковата молба, по наследство и чрез правни сделки. В този смисъл е налице правен интерес от предявения иск за делба. Не бяха установени законови пречки за исканата делба, нито че последната е несъвместима с естеството и предназначението на имота. Поради това, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 34 от ЗС и предявеният иск за делба е допустим. Бяха ангажирани надлежни доказателства досежно размера на дяловете.

В случай, че са налице обстоятелствата по чл. 33, ал. 2 ЗС, е необходимо 2 съсобственикът–изкупвач да предяви конститутивен иск, чрез който да придобие правото на собственост върху дела на съсобственика-продавач от общия недвижим имот. Поради това и субективното преобразуващо право по чл. 33, ал. 2 ЗС се упражнява изрично и само по съдебен ред. Ищецът-изкупвач следва да предяви конститутивният иск в преклузивния срок по чл. 33, ал. 2 ЗС – двумесечен срок от продажбата. С оглед твърденията на жалбоподателката, че брат й е продал на ответницата по жалбата своята идеална част от процесния имот, не се събраха доказателства по делото да е изпълнен фактическия състав на чл.33, ал.1 от ЗС, като първата да е предявила иска по чл.33, ал.2 от ЗС.

В първата фаза на съдебната делба съдът е длъжен с решението си да установи кои имоти, между кои страни и при какви права следва да бъдат допуснати до делба. Предвид изразеното от жалбоподателката желание да продължи да ползва съсобствения имот, едва във втората фаза на съдебната му делба ще се достигне до реалното му поделяне между страните при стриктно прилагане от съда на посочените в ГПК за това способи.

Поради изложените мотиви, искът за делба на процесния имот е основателен и доказан при установените по-горе права за страните. С оглед на това и обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като жалбата на И. К. против него е неоснователна.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК жалбоподателката И. К. дължи на ответника по жалбата Н. К. разноските по делото в размер на 150 лв. съобразно приложения за това списък..

Водим от гореизложеното и на основание чл.271 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 169/28.10.2022г. по гр.дело № 369/2022г. по описа на Районен съд С..

ОСЪЖДА И. П. К. - Д., ЕГН **********, съдебен адрес град П., ул.“В.В.“ № ..., да заплати на Н. Н. К. с ЕГН ********** с адрес гр.С., ул. Д.Ц. №..., сумата 150 лв. /сто и петдесет лева/ разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховният касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3