Решение № 3043 от 30.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3043 гр. Пловдив, 30.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20225330113917 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу И. Г. Р., с която са предявени обективно, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 1000 лева- главница, дължима по Договор за паричен заем № *** от ***г., сключен между „***“ ООД и И. Г. Р., вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с Приложение № 1 от ***г. към Договор за покупкопродажба на вземания / цесия / от ***г.; сумата от 237, 99 лева – договорна лихва за периода от 17.08.2020 г. до 17.05.2021 г.; сумата от 435, 17 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода от 18.08.2020 г. до 01.08.2022г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 02.08.2022 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 5602/ 03.08.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч.гр.д. № 11214/ 2022 г., по описа на Районен съд- Пловдив, X VIII- ти гр. с-в.

В исковата молба ищецът твърди, че между „***“ ООД, в качеството на заемодател и ответникът, в качеството на заемател, бил сключен Договор за паричен заем № *** от ***г. По силата на цитирания договор, ответникът усвоил сумата от 1000 лв., която следвало да бъде върната, ведно с договорената възнаградителна лихва на 10 месечни вноски до дата 17.05.2021г. С Приложение № 1 от ***г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия / от ***г., вземанията по процесния договор за кредит били прехвърли на ищеца. Длъжникът бил уведомен за осъществената цесия. В случай, че се приеме, че длъжникът не е уведомен за прехвърлянето на вземането, моли се това да бъде сторено в хода на исковия процес и 1 което обстоятелство да бъде съобразено на основание чл. 235, ал. 3 ГПК при постановяване на акта по същество на спора. Поддържа се, че длъжникът не е изпълнил точно задължението си по кредитното правоотношение, поради което дължи освен главницата и договорната лихва, така също и мораторна лихва в горепосочения размер. Предвид изложеното, моли се така предявените искове да бъдат уважени.

Претендират се сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника. Оспорват се предявените искове по основание и размер. Оспорва се осъществената цесия, а оттам и материалноправната легитимация на ищеца да претендира изпълнение по кредитното правоотношение. Оспорва се усвояването на посочената в договора главница. Изтъква се, че процесният договор е недействителен поради противоречието му с императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т.

12 ЗПК. Поддържа се, че в договора не е разписана методиката, по която се формира ГПР и какви компоненти са включени в нея. Изтъква се, че по силата на договора е дължима неустойка при непредоставяне на обезпечение, която обаче не е включена в ГПР. Поддържа се, че изискванията за обезпечението са на практика неизпълними за длъжника, поради което и самата неустойка не цели да обезщети кредитора, а да го обогати. Възразява се и че договорената лихва е в прекомерен размер и противоречи на добрите нрави. Релевира възражение за погасителна давност. Моли се предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се сторените разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

От приобщените по делото доказателствени материали се изяснява, че между „***” АД и И. Г. Р. е възникнало правоотношение по повод на сключен Договор за паричен заем № *** от ***г., по силата на който на ответника е предоставена сума в размер от 1000 лв. /л. 12- 15/. Отразеният в договора фиксиран годишен лихвен процент е 40, 05%, годишният процент на разходите е 47, 71 %, а задължението следва да се погаси на десет месечни вноски. В чл. 4, ал. 1 от процесния договор за кредит изрично е посочено и че сумата в размер от 1000 лв. се предава на длъжника в брой и договорът служи като разписка за получената сума. Предвид изложеното, то не съществува съмнение, че ответникът е усвоил в цялост предоставения му финансов ресурс по процесния Договор за паричен заем № ***/ ***г., който възлиза на 1000 лв.

Съдът счита за нужно да посочи, че с отговора на исковата молба ответникът е поискал ищецът да представи в оригинал договора за кредит и приложенията към него. Ищецът е изпълнил задължението си, като на л. 188- 195 от делото фигурира оригиналът на процесния договор за кредит и приложенията към него. Ответникът не е оспорил положения подпис върху договора, не е ангажирал и доказателства в насока установяване на твърдението в исковата молба, че подписът му е пренесен от друг документ. Предвид това, съдът приема, че положеният в договора и приложенията подпис в графа „заемател“ е изпълнен от ответника.

Съобразно чл. 6, вр. чл. 8 от Договора, в тридневен срок от сключването му, длъжникът следва да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1) банкова гаранция или 2) поръчител ( едно или две физически лица), отговарящи на кумулативно поставените условия по чл. 9, ал. 2 от Общите условия към договора за заем, а именно: има осигурителен доход в размер на най- малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от заемодателя; не за заематели по сключени и непогасени договори за заем, 2 сключени със заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход.

При неизпълнение в срок на горепосоченото задължение, съобразно чл. 8 от Договора за кредит, в тежест на длъжника се възлага задължението да заплати на кредитора неустойка в размер от 1 112, 01 лв., която кредиторът е разсрочил в погасителния план към Договора и която се добавя към всяка анюитетна вноска /л. 15 от делото /.

По силата на сключения договор за потребителски кредит, на длъжника Р. е предаден погасителен план, както и копие от общите условия, приложими към кредиторното правоотношение.

От приетото по делото заключение по изготвената съдебно – счетоводна експертиза / л. 160- 162/ се изяснява, че длъжникът е усвоил предоставената му сума в размер от 1000 лв. Посочено е, че във връзка с кредитното правоотношение, ответникът Р. е извършил погашения в общ размер от 150 лв., която кредиторът счетоводно е разпределил, както следва: 100 лева- за погасяване на неустойката и 50 лева за заплащане на дължими по договора такси. В заключението на вещото лице е отразено, че към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда / 02.08.2022г./ , задължението на ответника, съобразно счетоводна справка на ищца е, както следва: 1000 лева- главница, 237, 99 лева- договорна лихва за периода 17.08.2020г.- 17.05.2021г. и 198, 62 лева- мораторна лихва върху главницата за периода 18.08.2020г.- 02.08.2022г.

От приетото по делото заключение по изготвената допълнителна съдебно – счетоводна експертиза / л. 200- 202/ се изяснява, че в размера на посочения в Договора ГПР са включени единствено разходите за договорна лихва. Вещото лице е посочил, че при включване на вземането за неустойка ГПР нараства с 494, 268 %. Последното обстоятелство се разяснява и от вещото лице в рамките на процедурата по приемане на заключението ( ОСЗ от 20.06.2023г.- л. 203 ).

Съдът кредитира заключенията на вещото лице в цялост, доколкото същите са обективни, обосновани и съответни на останалия, приобщен по делото доказателствен материал.

От приетите по делото Рамков договор за прехвърляне на задължения /цесия / от ***г. ( л. 20- 42 ), потвърждение за извършената цесия ( л. 43) приложения към него с индивидуалните задължения (л. 45- процесният договор с ответницата фигурира на позиция „152“ ) и пълномощно, делегиращо право на цесионера да уведоми длъжника по договора се установява, че ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е придобил вземанията по процесния договор за кредит.

По правните аспекти на спора:

По отношение на материалноправната легитимация на ищеца да претендира процесните суми: съобразно представените по делото Рамков договор за прехвърляне на задължения / цесия / от ***г., приложения към него, пълномощно и потвърждение за извършената цесия се установява, че именно ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е титуляр на процесните вземания. В тази насока е налице явна връзка при прехвърлянето на вземанията по процесния договор за кредит- първоначалният кредитор “***” ООД прехвърля вземанията с договор за цесия и приложенията към него на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.

По отношение на уведомяването за осъществената цесия- получаването на 3 уведомлението за цесията в рамките на исковото производство с връчване на приложените към исковата молба доказателства, едно от които е изходящото от цедента или неговия пълномощник съобщение по чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД не може да бъде игнорирано. Тоест, не е налице пречка от процесуално или материалноправно естество, длъжникът да бъде уведомен за осъществената цесия с връчването на препис от исковата молба и приложенията към нея ( част от които са документите свързани с осъществената цесия ), особено предвид обстоятелството, че участва лично в производството чрез упълномощения си представител ( изрично в тази връзкаРешение № 198 от 18.01.2019г. по т.д. № 193/ 2018 на I- во т.о. на ВКС; Решение № 114 от 07.09.2016г. по т.д. № 362/ 2015г., на ВКС, Т.К., I I - ро отделение ). В процесния случай, към исковата молба освен договорът за цесия и приложенията към него, е представено и потвърждение за осъществената цесия, поради което съдът счита, че длъжникът следва да се счита редовно уведомен за прехвърлянето на вземането и това да се приеме на основание чл. 235, ал. 2 ГПК като правнорелевантен факт, настъпил в хода на процеса. Неоснователно е и възражението на ответника за недействителност на осъществената цесия поради липса на уговорена насрещна престация. От прочита на приложения по делото договор за цесия и по- конкретно т.2.4 и т.3.1 от същия се установява, че срещу прехвърлянето на вземанията по приложенията към договора, купувачът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД заплаща определена цена. В представения по делото договор за цесия, продажната цена е оставена в бяло поле ( не е видима за третите лица ), тъй като представлява търговска тайна и не е нужно да бъде свеждана до знанието на лица различни от цедента и цесионера. В тази връзка, длъжникът по което и да е от цедираните вземания не може да има отношение към цената, за която вземането му е прехвърлено.

Договорът за цесия е каузален и се сключва между цедента и цесионера, като съгласието на длъжника за прехвърлянето на едно парично вземане е ирелевантно. За пълнота на изложението, съдът счита за нужно да посочи и че за действителността на договора за цесия е без значение дали прехвърлянето на вземанията е възмездно или безвъзмездно ( чл. 99 ЗЗД борави единствено с термина „прехвърляне“, което означава, че транслацията на права може да бъде, както възмездна, така и безвъзмездна ).

По същество- договорът за цесия е каузален, предвид което длъжникът може да релевира срещу цесионера всички лични и общи възражения във връзка с договора за кредит, с които е разполагал и срещу първоначалния кредитор. Освен по изрично възражение, съдът следи служебно за нищожност на договора и когато: 1.) е нарушена норма предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства; 2.) е относимо до формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/; 3.) е налице противоречие с добрите нрави – в тази връзка решение № 229 от 21.01.2013 год., по т.д.№ 1050/2011 год. на II т.о. на ВКС; т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС ; 4.) е налице неравноправна клауза.