Протокол № 347 от 13.07.2026, Окръжен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 347 гр. Сливен, 13.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Стефанов

Членове:

Цанка Г. Неделчева

Юлия Ив. Славова при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева и прокурора Е. М. Р.

Сложи за разглеждане докладваното от Цанка Г. Неделчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20262200600328 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

Жалбоподателят - подсъдим М. И. И. – К., редовно призован, се явява лично и с адв. П. Т. от АК – Ямбол, надлежно упълномощен.

За Окръжна прокуратура - Сливен, редовно призована, се явява прокурор Е. Р..

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.

ПОДС. К.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на делото и го ДОКЛАДВА.

Производството е по чл. 313 и следващите от НПК.

Производството пред въззивната инстанция е образувано по подадена въззивна жалба от подс. М. И. И. – К., чрез неговия защитник – адв. П. Т. от АК – Ямбол, срещу Присъда № 66/01.04.2026 год. по НОХД № 1375/2025 год. по описа на Районен съд – Сливен, с която подс. К. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 4 вр. ал. 3, предл. 1 вр. чл. 28, ал. 1 от 1

НК и на основание чл. 54 от НК е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, което да изтърпи при първоначален общ режим, както и наказание „Глоба“ в размер на 1022,58 евро (2000,00 лева). С присъдата на основание чл. 343г от НК на подс. К. е наложено наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от една година и шест месеца, считано от влизане на присъдата в сила, като се зачита времето, през което СУМПС било отнето по административен ред, а на основание чл. 343б, ал. 5 от НК е осъден да заплати в полза на Държавата сумата от 1629,98 евро (3187,97 лева), представляваща равностойността на лек автомобил „Фолксваген голф“. С присъдата на основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наложеното наказание „Лишаване от свобода“ за срок от четири месеца по НОХД № 833/2023 год. по описа на Районен съд – Сливен, което подсъдимият да изтърпи при първоначален общ режим и отделно от наказанието по НОХД № 1375/2025 год. по описа на Районен съд – Сливен. Първоинстанционния съд се е произнесъл по веществените доказателства по делото и подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски.

Във въззивната жалба се излагат твърдения, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и необоснована, постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита и се да бъде отменена изцяло и се иска делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд или алтернативно – да се постанови оправдателна присъда или да се измени в по-благоприятен за подсъдимия смисъл.

Впоследствие е подадена подробна въззивна жалба, в която се твърди, че първоинстанционният съд е нарушил стандарта по чл. 303, ал. 2 от НПК и фактическите изводи били необосновани; неправилно бил приложен материалния закон, липсвал непрекъснат полицейски контрол и имало процесуален дефицит в доказването, неправилна била оценката на експертното заключение, нарушен бил принципа на чл. 16 от НПК, необосновано били кредитирани и дискредитирани свидетелските показания и наказанието било несправедливо. От въззивната инстанция се иска да бъде отменена изцяло присъдата на Районен съд – Сливен и да се постанови оправдателна присъда, алтернативно - делото да се върне за ново разглеждане от друг състав Районен съд - Сливен или да се измени присъдата, като смекчи наказателно правните последици.

В жалбата няма искания за събиране на доказателства и съдът не е констатирал необходимостта от събирането на такива пред тази инстанция.

Съдът РАЗЯСНИ на страните правата по чл.274 и чл.275 от НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и по доказателствата.

АДВ. Т.: Нямам искания за отводи. Няма да соча доказателства.

2

ПОДС. К.: Нямам искания за отводи и няма да соча доказателства.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за доказателства.

АДВ. Т.: Ние също нямаме искания за събиране на доказателства.

ПОДС. К.: Нямам искания за събиране на доказателства.

Съдът намира, че следва да приеме и приобщи към доказателствения материал по делото НОХД № 1375/2025 г. по описа на Районен съд - Сливен, заедно с приложеното към него досъдебно производство, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИОБЩАВА към доказателствения материал по делото НОХД № 1375/2025 г. по описа на Районен съд – Сливен, заедно с приложеното към него ДП.

СТРАНИТЕ: Нямаме други искания.

Съдът, с оглед становището на страните в процеса, намира че делото е изяснено от фактическа страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.

ДАВА ХОД на

С Ъ Д Е Б Н И Т Е П Р Е Н И Я:

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми въззивни съдии, считам, че жалбата е неоснователна. Моля да постановите решение, с което да потвърдите присъда от 01.04.2026 г. на СлРС като правилна, обоснована и законосъобразна. По делото са събрани достатъчно доказателства, които обосновават съставомерността и авторството на деянието, за което е ангажирана наказателната отговорност на лицето. След съвкупния анализ на събраните по делото доказателства следва да се приеме, че подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност, поради което постановения първоинстанционен акт 3 се явява законосъобразен и следва да бъде потвърден.

АДВ. Т.: Уважаеми въззивни съдии, поддържам изцяло подадената въззивна жалба, както и допълнението към нея. Считам, че постановената присъда е неправилна, необоснована и постановена при нарушение както на материалния закон, така и на основните принципи на наказателния процес.

Настоящото дело не е спор дали в кръвната проба на подсъдимия в последствие е установено наличие на метамфетамин, това е безспорно установено по делото. Истинският въпрос по делото е друг: установено ли е по несъмнен и категоричен начин, че тази употреба е била преди управление на автомобила. Именно този факт прокуратурата трябваше да докаже извън всякакво разумно съмнение. Това доказване обаче от страна на прокуратурата не беше извършено. Първоинстанционният съд сам призната в мотивите си, че защитната теза е за употреба след приключване на управлението, но вместо да анализира този въпрос буквално приема, че той е бил неотносим. Защитата счита, че е точно на обратната страна и това е най-относимия въпрос по делото. Защото ако употребата е след приключване на управлението обективната страна на престъплението по чл. 343б от НК липсва. Няма как съдът едновременно да приеме, че този факт е неотносим, а след това да постанови осъдителна присъда именно за управление след употреба. Това представлява логическо противоречие в самите мотиви на първоинстанционния съд. Не бива да се пропуска и един безспорен факт никой от полицейските служители не е възприел лично управлението на автомобила, подсъдимият не е спрян като водач, проверката не е извършена непосредствено след управление на МПС. Между приключването на управлението и извършването на тестовете съществува доста голям времеви интервал, това е доказано и в първата инстанция. В този период подсъдимият не е бил под непрекъснат полицейски контрол и именно през този период обвинението следваше да изключи всяка разумна възможност за последваща употреба, но не е направено. Ако в наказателния процес липсват доказателства, които не могат да бъдат заместени с предположения, то тогава това не трябва да се прави. Не може съдът да каже „най-вероятно“ е употребил преди управлението. Това е изписано в мотивите на първоинстанционния съд. В наказателното право „най-вероятно“ никога не означава доказано. Съмнението принадлежи на подсъдимия, а не на обвинението. Още повече, че самите вещи лица не дават категоричен отговор кога точно е настъпила употребата. Те не определят момента на приемането, не определят дали употребата е преди или след управлението, не определят дали лицето е било психомоторно повлияно от това вещество, те единствено установяват наличие на вещество. Но наличието само по себе си не доказва изпълнителното деяние по чл. 343б от НК. Първоинстанционният съд е 4 направил именно това, което законът забранява, подменил е доказването с логическо предположение. От факта, че по-късно е открито веществото, съдът е извел автоматичен извод, че управлението е било след употреба. Такава презумпция законът не съдържа. Вината не се предполага, напротив тя се доказва и то извън разумното съмнение. Уважаеми въззивни съдии, ние не сме длъжни да доказваме кога е настъпила употребата, тежестта на доказване принадлежи единствено на прокуратурата. Когато обвинението не успее да изключи една реална и обективна възможност версията на защитата, съдът няма право да я игнорира, тоест той е длъжен да приложи разпоредбата на чл.

16 от НПК и да постанови оправдателна присъда. Именно това е гаранцията за осъждане на базата на предположението. Поради изложеното моля съдът да приеме, че първоинстанционната присъда противоречи на чл. 303 ал. 2 от НПК, тъй като осъдителния извод не почива на несъмнено доказани факти, а на предположения относно най-съществения елемент на престъпния състав, ето защо моля да отмените изцяло присъдата на първоинстанционния съд и да постановите нова оправдателна присъда. При условията на евентуалност, ако приемете, че са допуснати съществени процесуални нарушения при формиране на вътрешното си убеждение моля да отмените присъдата и да върнете делото за разглеждане от нов състав на първоинстанционния съд.

Съдът дава право на ЛИЧНА ЗАЩИТА на подс. М. И. И. – К..

ПОДС. К.: Поддържам това, което каза адв. Т.. Друго нямам какво да добавя.

Съдът дава право на ПОСЛЕДНА ДУМА на подс. М. И. И. – К.

ПОДС. К.: Моля съдийския състав да бъде обективен и да има справедливо решение.

Съдът ОБЯВИ на страните, че ще произнесе решението си в предвидения от закона срок.

Протоколът се изготви в съдебно заседание.

Заседанието по делото се закри в 11,14 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

5