Определение № 129 от 23.02.2024, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 129 гр. София, 22.02.2024 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Т. Генева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Магдалена Д. Инджова като разгледа докладваното от Магдалена Д. Инджова Въззивно гражданско дело № 20241800500128 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, във връзка с чл. 17 от Закона за защита срещу домашното насилие и чл. 274 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищцата в първоинстанционното производство А. Е. А., в качеството й на законен представител на детето И. Б.

К., срещу Решение № 94/ 25.05.2023 г. по гр. д. № 751 / 2023 г. по описа на РС – Ботевград, с което молбата на А. Е. А. по чл. 4, ал. 1 ЗЗДН за съдебна защита е била отхвърлена.

Подадена е и частна жалба от А. А. срещу Определение № 483 от 05.06.2023, постановено по гр. д. № 751/2023 г. по описа на РС – Ботевград, с което съдът е оставил без разглеждане молбата й с правно основание чл. 248 ГПК.

Софийският окръжен съд намира следното:

Въззивният съд следва да се произнесе най-напред по частната жалба и едва след приключване на производството по нея пред районния съд да разгледа и въззивната жалба.

Частната жалба е подадена в срок от легитимирана с правен интерес от обжалването страна срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Съгласно т. 9 от ТР № 6/2012 на ОСГК на ВКС разпоредбата на чл. 80 ГПК предвижда, че страната, която е поискала присъждане на разноски следва да представи списък на разноските. Правната последица от неизпълнение на това процесуално задължение е въведена със самата норма – страната няма право да иска изменение на решението в частта за разноските и токова искане е недопустимо. Тоест разпоредбата на чл. 80, изр. 2 ГПК установява положителна процесуална предпоставка от кръга на абсолютните 1 по отношение на правото на страната, която има право на разноски в процеса да иска изменение на размера на присъдените й разноски и в случай, че не е представила списък за разноските искане по чл. 248 е недопустимо.

Вярно е, че ищцата не е представила списък за разноски. В конкретния случай обаче първоинстанционния съд е отхвърлил молбата й по чл. 4, ал. 1 ЗЗДН за съдебна защита и е осъдил същата на заплати сторените от ответника К. Я. разноски в производството. Непредставянето на списък не води до недопустимост на искането за изменение на решението в частта относно присъдените на ответника разноски, а само до невъзможност в случай, че изходът на спора е благоприятен за ищцата същата да иска изменение на присъдените в нейна полза разноски. Първоинстанционният съд, като е приел, че в процесния случай молбата за изменение на решението в частта за разноските е процесуално недопустима, е постановил неправилен съдебен акт, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено.

Ето защо въззивното производство следва да бъде прекратено, а делото – да се върне на районния съд за произнасяне по същество на молбата за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 483 от 05.06.2023, постановено по гр. д. № 751/2023 г. по описа на РС – Ботевград.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 128 /2024 г. по описа на Софийския окръжен съд.

ВРЪЩ А делото на РС – Ботевград за произнасяне по молбата за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските.

След приключване на процедурите делото да се върне на Софийски окръжен съд за разглеждане на въззивната жалба срещу обжалваното решение и на евентуалната частна въззивна жалба срещу определението по чл. 248 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2