Решение № 1180 от 21.10.2019, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1180 гр. Пловдив, 21.10.2019 г.

ОКРЪЖЕН СЪД

- ПЛОВДИВ, ГО, V- ти въззивен състав в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТЛАНА

ИЗЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА

ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА при участието на секретаря Петя

Цонкова, като разгледа докладваното от младши съдия Зорница Тухчиева въззивно гражданско дело № 1142 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по постъпили въззивни жалби и частна жалба от „Метал Сълюшънс Тийм“ ООД, както следва:

С въззивна жалба вх. № 23940/10.04.2019 г., подадена от „Метал Сълюшънс Тийм“ ООД, действащо чрез адв. Е.Н. се обжалва Решение № 1141/25.03.2019 г. по гр. дело № 3642/2017 г. по описа на РС-Пловдив, с което дружеството- жалбоподател е осъдено да заплати на „Мастер Проджект“ ЕООД следните суми във връзка със сключен между страните договор № 05- МТГР/

27.02.2015 г.: сумата от 267,12 (двеста шестдесет и седем лева и дванадесет стотинки) лева- главница, представляваща остатъчна стойност по фактура № 2643/ 17.04.2015 г., ведно с неустойка за забавено плащане в размер на 863, 15 (осемстотин шестдесет и три лева и петнадесет стотинки) лева за периода от 18.05.2015 г. до 20.02.2017 г. и сумата от 1 238, 35 (хиляда двеста тридесет и осем лева и тридесет и пет стотинки) лева-главница, представляваща остатъчна стойност по фактура № 20000000064/ 08.05.2015 г., ведно с неустойка за забава в размер на 386, 37 (триста осемдесет и шест лева и тридесет и седем стотинки) лева за периода от 08.06.2015 г. до 20.02.2017 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 20.02.2017 г. до окончателното им плащане.

С решението е отхвърлен предявеният от „Метал Сълюшънс Тийм“ ООД против „Мастер Проджект“ ЕООД главен насрещен иск за осъждане да му бъде заплатена сумата от 2 707 (две хиляди седемстотин и седем) лева, представляваща част от обезщетение в размер на 4 684, 99 лева за нанесени вреди, изразяващи се в заплатена неустойка по договор от 17.03.2015г., сключен с „Верде фуудс“ ЕООД, ЕИК: *********, вследствие на забавено изпълнение на задълженията на „Мастер Проджект“ ЕООД по договор № 05- МТГР/ 27.02.2015 г.

С обжалваното решение дружеството- жалбоподател е осъдено да заплати на „Мастер Проджект“ ЕООД направените разноски по делото, ведно с разноските по частно гр. дело № 2328/ 2017 г. на ПРС, X гр. с-в, възлизащи общо на сумата от 1 615, 22 (хиляда шестстотин и петнадесет лева и двадесет и две стотинки) лева.

В жалбата се излагат подобни съображения за неправилност на цялото първоинстанционно решение, поради неправилни фактически изводи от страна на районния съд и за недопустимост в частта, с която дружеството е осъдено да заплати лихва върху главницата считано от 20.02.2017г., която дата била датата на подаване на обезпечението на бъдещия иск, а не датата на исковата молба.

Акцентира се, че за изтекли лихви преди завеждане на делото се предявявали чрез отделен иск, какъвто в случая не бил заявен. Освен това с решението дружеството било осъдено да заплати неустойка за забавяне плащането на главницата от 267.12 лв. по фактура № 2643/17.04.2015 г. в размер на 863.15 лв., при предявена с исковата молба неустойка в размер на 86.15 лв. Счита, че присъждането на сума в размер на 863.15 лв., представлява очевидна фактическа грешка, като била подадена молба за поправката ѝ. Формулирано е искане обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови друго, с което исковете да бъдат отхвърлени, поради погасяване чрез прихващане, както и да бъде уважен предявения главен иск от дружеството – жалбоподател, а в частта, в която се присъждат законни лихви върху главницата от дата 20.02.2017г. вместо от датата на подаване на исковата молба моли решението да бъде обезсилено. В случай, че присъдената в полза на „Мастер Проджект“ ЕООД неустойка за забавено плащане в размер на 863.15 лв. на остатъчна стойност по фактура от 17.04.2015 г. не представлява очевидна фактическа грешка, моли решението да бъде обезсилено в частта му над сумата от 86.15 лв. до 863.15 лв. като недопустимо и постановено по непредявен иск. Към жалбата е приложена таблица със съпоставка на датата на доставка, доставеното количество, необходимо количество и вида на доставени планки. Претендират се разноски.

На следващо място, постъпила е въззивна жалба от „Метал Сълюшънс Тийм“ ООД с вх. № 27222/23.04.2019г. чрез адв. Е.Н. срещу решение № 1371 от 11.04.2019 г., постановено по гр. дело № 3642/2017 г. по описа на РС- Пловдив по реда на чл. 250 от ГПК, с което първоинстанционния съд е допълнил диспозитива на решение № 1141/ 25.03.2019 г., като е оставил без уважение направеното от „Метал Сълюшънс Тийм“ ООД възражение за прихващане на сумата в размер на исковата претенция на „Мастер Проджект“ ЕООД от 1977.99 лв., представляваща част от сумата от 4684.99 лв. - платена неустойка от „Метал Сълюшънс Тийм“ ООД по договор от 17.03.2015 г., сключен с „Верде фуудс“ ЕООД. С тази жалба се моли за отмяна на решение № 1371 от 11.04.2019г. и постановяване на друго, с което да бъде уважено направеното от дружеството- жалбоподател възражение за прихващане на сумата 1977.99 лв., представляваща част от сумата от 4684.99 лв., платена неустойка от „Метал Сълюшънс Тийм“ ООД по договор от 17.03.2015 г., сключен с „Верде фуудс“ ЕООД, като исковете на „Мастер Проджект“ ЕООД бъдат отхвърлени поради погасяване чрез прихващане.

В срок, по отношение и на двете жалби е постъпил писмен отговор от въззиваемото дружество „Мастер Проджект“ ЕООД, представлявано от юрисконсулт В.В. в който са изложени подробни съображения за неоснователност на същите, поради което моли да бъдат оставени без уважение, а атакуваните решения да бъдат потвърдени, като правилно постановени при съблюдаване на материалния и процесуалния закон. Претендират се на основание чл. 78, ал.8 ГПК разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лева.

Постъпила е и частна жалба с вх. №

27220/23.04.2019 г. от „Метал Сълюшънс Тийм“ ООД, с която се атакува определение № 4123 от 10.04.2019 г. по гр.дело № 3642/2017 г. по описа на РС-Пловдив, в частта с която е оставено без уважение искането на „Метал Сълюшънс Тийм“ ООД за изменение на постановеното по делото решение № 1141/25.03.2019 г. в частта за разноските чрез намаляването на присъденото в полза на „Мастер Проджект“ ЕООД юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. № 2328/2017 г. по описа на РС-Пловдив от 200 лв. на 50 лв. В частната жалба се излагат съображения за неправилност и необоснованост, поради постановяването на съдебния акт при нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалния закон.

Иска се отмяна на обжалваното определение и намаляването на присъденото юрисконсултско възнаграждение на „Мастер Проджект“ ЕООД за представителство по ч.гр.дело № 2328/2017 г. от 200 лв. на 50 лв., при което съответно да бъде намален общият присъден размер на разноски в полза на „Мастер Проджект“ ЕООД от 1519.22 лв. на 1369.22 лв.

В срок е постъпил отговор на частната жалба, в който се излагат подобни съображения за неоснователност на същата. Твърди се, че процесното определение е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Претендира се присъждане на възнаграждение в размер на 100 лв. за настоящото производство, съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал.2 от НЗПП, съгласно която за изготвяне на частна жалба без явяване в открито заседание възнаграждението е от 50 до 100 лв., а при явяване 120 лв.

В съдебно заседание пред въззивния съд, всяка от страните поддържа, съответно въззивните жалби и писмените отговори.

Настоящият съдебен състав на Пловдивски окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби са подадени в срок, от страна, която притежава активна процесуална легитимация да обжалва и срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, поради което се явяват процесуално допустими.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Предвид наведените в жалбата възражения, съдът следва да извърши проверка досежно правилността на обжалвания съдебен акт.

Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с искове с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД и насрещен иск с правно основание чл. 82 ЗЗД вр. с чл. 79 ЗЗД, а в условията на евентуалност- и насрещен иск по чл. 92 ЗЗД.

На първо място, по отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи, за които във въззивната жалба и отговора към нея липсват оплаквания, т.е контролиращата инстанция не може да приеме за установена различна фактическа обстановка без за това да са наведени нарочни възражения от страна на въззивника или въззиваемия.

В настоящия случай, от фактическа страна липсва спор, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че на 25.02.2015 г. между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение на основание договор за изработка № 05-МТГР, с който ответното дружество „Метал Сълюшънс Тийм“ ООД възложил на ищцовото такова да му изработи метална конструкция – метални планки за кравеферма и овцеферма, съгласно количествено-стойностна сметка по Приложение № 1, представено към договора, срещу възнаграждение в размер на 11 895 лева без ДДС. В договора е посочено изрично, че количествата на възложените дейности са ориентировъчни, а не окончателни и те ще бъдат определени при приемане на работата. Според количествено- стойностна сметка е следвало да бъдат изготвени метални планки за овцеферма- 1 308 кг., при единична цена от 2, 13 лв./ кг. или обща цена от 2 786, 04 лева, като наред с това да бъдат изработени метални планки за кравеферма- 5 422 кг., при единична цена от 1, 68 лв./ кг. или обща цена от 9108, 96 лева. Планките за кравефермата не са въведени като предмет на спора.

Постигната била уговорка, че крайната дължима сума ще бъде калкулирана и заплатена на база единичните цени (които са твърди и окончателни) по Приложение № 1, но въз основа на протокол, доказващ реално доставените и приети количества. Предвидено е авансово плащане в размер на 100 % от цената, по отношение на което се установява от представеното платежно нареждане и извлечение от банкова сметка, ***.03.2015 г. в полза на ищеца по банков път е преведен платения на 27.02.2015 г. от ответника аванс по договора в размер на 14 274 лева с ДДС.Посочените обстоятелства се установяват от събраните в хода на производството писмени доказателства, както и от изготвената съдебно- счетоводна експертиза. В периода от 06.03.2015 г. до 26. 03.2015 г. били издадени 10 фактури, стойността на всяка от които била приспадната изцяло с извършеното от ответника авансово плащане, като във всяка фактура са посочени номер и дата на приемно-предавателен протокол, с който е предавана готовата продукция, както и складово нареждане за стоката.

Не е спорно между страните и обстоятелството, че освен коментираните десет броя фактури, по договора били издадени още две фактури- фактура № 2643/ 17.04.2015 г. съгласно протокол № 10/ 08.04.2015 г. и фактура №

20000000064/ 08.05.2015 г. съгласно протокол № 4/ 12.03.2015 г. и протокол № 5/ 16.03.2015 г., които не са платени в цялост и по тях след приспадане на аванса са останали дължими следните суми: по първата фактура- остатъчна стойност в размер на 267, 12 лева с ДДС и по втората- 1 238, 35 лева с ДДС, или общо сумата от 1 505, 47 лева с ДДС.

Това обстоятелство се признава от ответното дружество, като е констатирано и от вещото лице при изготвяне на съдебно- счетоводната експертиза.

По иска с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД:

Разпечатката съдържа 37 от 85 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/495b9f9e-cecb-415b-ba48-6e2747679b58